Томас Ман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Ман
Thomas Mann
Thomas Mann 1929.jpg
Томас Ман през 1929 г.
Роден 6 юни 1875 г.
Починал 12 август 1955 г. (80 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, новела, есе, пиеса
Награди Нобелова награда Нобелова (1929)
Подпис Thomas Mann signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Томас Ман в Общомедия

Томас Ман (на немски: Thomas Mann) е германски писател, получил Нобелова награда за литература през 1929 г. за романа си Буденброкови (1901).

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Томас Ман на 9 г.
Томас Ман ок. 1900 г.

Роден е на 6 юни 1875 г. в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар род в северния ханзейски град Любек. Посещава частно училище, а 3 г. след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но е уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет в Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 г. публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели.

През 1895 – 1898 г. заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман – пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).

През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, от която има 6 деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“[1] (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа Вълшебната планина (1924).

През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман „Буденброкови“.

Националсоциализъм[редактиране | редактиране на кода]

В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер по случай 50-та годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.

Емиграция[редактиране | редактиране на кода]

Томас Ман през 1939 г.

В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа „Лоте във Ваймар“ (1939). През 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си „Йосиф и неговите братя“ (1933 – 1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман Доктор Фаустус (1947) и „Избраникът“ (1951).

След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За своята 50-годишнина писателят споделя: „Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта.“

За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда Гьоте на град Франкфурт на Майн (1949).

В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда Томас Ман.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата фотография на Буденброковата къща в Любек, 1870 г.
  • Buddenbrooks – Verfall einer Familie (1901)
  • Königliche Hoheit (1909)
  • Der Zauberberg (1924) (Вълшебната планина)
  • Joseph und seine Brüder – Tetralogie (1933 – 1943)
    • Die Geschichten Jaakobs (1933)
    • Der junge Joseph (1934)
    • Joseph in Ägypten (1936)
    • Joseph der Ernährer (1943)
  • Lotte in Weimar (1939)
  • Doktor Faustus (1947) (Доктор Фаустус)
  • Der Erwählte (1951)
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull (1954)

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

Томас Ман във Ваймар, 1949 г.
  • Vision, Prosa-Skizze, 1893
  • Gefallen, 1894
  • Der Wille zum Glück, 1896
  • Enttäuschung, 1896
  • Der Tod, 1897
  • Der kleine Herr Friedemann, 1897
  • Der Bajazzo, 1897
  • Tobias Mindernickel, 1898
  • Der Kleiderschrank, 1899
  • Gerächt, Novellistische Studie, 1899
  • Luischen, 1900
  • Der Weg zum Friedhof, 1900
  • Gladius Dei, Novelle 1902
  • Tonio Kröger, Novelle 1903
  • Tristan, Novelle 1903
  • Die Hungernden, 1903
  • Das Wunderkind, 1903
  • Ein Glück, 1904
  • Beim Propheten, 1904
  • Schwere Stunde, 1905
  • Anekdote, 1908
  • Das Eisenbahnunglück, 1909
  • Wie Jappe und Do Escobar sich prügelten, 1911
  • Der Tod in Venedig, 1912 (Смърт във Венеция)
  • Herr und Hund. Ein Idyll, 1918
  • Gesang vom Kindchen, Ein Idyll, 1919
  • Wälsungenblut, 1921
  • Unordnung und frühes Leid, 1926
  • Mario und der Zauberer, 1930
  • Die vertauschten Köpfe – Eine indische Legende, 1940
  • Das Gesetz, 1944
  • Die Betrogene, 1953

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Fiorenza, 1907
  • Luthers Hochzeit, 1954 (Fragment)

Есеистика (Избрано)[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Томас Ман в Килхберг край Цюрих
  • Versuch über das Theater, (1907)
  • Friedrich und die große Koalition, (1915)
  • Betrachtungen eines Unpolitischen, (1918)
  • Goethe und Tolstoi, (1923)
  • Von deutscher Republik, (1923)
  • Theodor Fontane, (1928)
  • Freuds Stellung in der modernen Geistesgeschichte, (1929)
  • Deutsche Ansprache. Ein Appell an die Vernunft, (1930)
  • Goethe als Repräsentant des bürgerlichen Zeitalters, (1932)
  • Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität, (1932)
  • Goethes Laufbahn als Schriftsteller, (1933)
  • Leiden und Größe Richard Wagners, (1933)
  • Freud und die Zukunft, (1936)
  • Bruder Hitler, (1938)
  • Vom zukünftigen Sieg der Demokratie, (1938)
  • Schopenhauer, (1938)
  • Dieser Friede, (1938)
  • Achtung, Europa!, (1938)
  • Das Problem der Freiheit, (1939)
  • Deutsche Hörer, (1942)
  • Deutschland und die Deutschen, (1945)
  • Nietzsches Philosophie im Lichte unserer Erfahrung, (1947)
  • Goethe und die Demokratie, (1949)
  • Ansprache im Goethejahr 1949
  • Michelangelo in seinen Dichtungen, (1950)
  • Gerhart Hauptmann, (1952)
  • Der Künstler und die Gesellschaft, (1953)
  • Versuch über Tschechow, (1954)
  • Versuch über Schiller, (1955)

Автобиографични произведения[редактиране | редактиране на кода]

Bundesarchiv Bild 183-R15883, Thomas Mann.jpg
  • Im Spiegel, (1907)
  • Meine Arbeitsweise, (1925)
  • Pariser Rechenschaft, (1926)
  • Lübeck als geistige Lebensform, (1926)
  • Lebensabriß, (1930)
  • Ein Briefwechsel, (1937)
  • On Myself, (1940)
  • Die Entstehung des Doktor Faustus. Roman eines Romans, (1949)
  • Meine Zeit, (1950)
  • Lob der Vergänglichkeit, (1952)
  • Briefe 1889 – 1955, 3 Bde, (1961 – 1965)
  • Tagebücher 1918 – 1955, 10 Bde, (1979 – 1995)


Издания[редактиране | редактиране на кода]


Издания: Collection Dr. Haack, Leipzig (Germany)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)