Томас Пенант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Пенант
уелски естествоизпитател

Роден
Починал
Научна дейност
Област Геология, зоология
Томас Пенант в Общомедия

Томас Пенант (на английски: Thomas Pennant) е уелски естествоизпитател и антиквар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенант е роден през 1726 г. в имението Даунинг край село Уитфорд, Уелс, в семейство от дребната аристокрация. Учи в училището в Рексъм, а от 1740 година - във Фулъм. През 1744 г. постъпва в Оксфордския университет, но го напуска без да се дипломира. Пенант проявява интерес към естествената история още от детска възраст, а едно пътуване в Корнуол през 1746-1747 година, при което се запознава с Уилям Борлейз, го насочва към минералите и фосилите, които изучава през 50-те години. Той прави няколко научни публикации в областта на геологията и основава собствена мина за олово.

През 1757 година Томас Пенант е избран за член на Шведското кралско научно дружество по настояване на Карл Линей. През 1766 година публикува първата част на „Британска зоология“ („British Zoology“), обширна компилация по тази тема. По време на нейната подготовка той пътува из Европа и се запознава с Жорж Бюфон, Волтер, Албрехт фон Халер, Петер Симон Палас.

През 1767 година Пенант е избран за член на Британското кралско научно дружество, а през 1771 година излиза „Обзор на четирикраките“ („Synopsis of Quadrupeds“), по-късно разширен под името „История на четирикраките“ („History of Quadrupeds“). През същата година публикува „Пътуване в Шотландия през 1769“ („A Tour in Scotland in 1769“), която придобива широка популярност и е последвана през 1774 година от двутомно описание на друго пътешествие из Шотландия. През 1778 година издава подобната „Пътуване в Уелс“ („Tour in Wales“), през 1781-1783 - двете части на „Пътуване до Сноудън“ („Journey to Snowdon“), а през 1782 година - „Пътуване от Честър до Лондон“ („Journey from Chester to London“).

През 1785-1787 година Томас Пенант издава „Арктическа зоология“ („Arctic Zoology“), а през 1790 година - „Описание на Лондон“ („Account of London“), която претърпява множество преиздавания. През 1793 година излиза автобиографичната книга „Литературният живот на късния Т. Пенант“ („Literary Life of the late T. Pennant“). През последните си години работи върху труд, озаглавен „Скици на света“ („Outlines of the Globe“). Първите два тома са издадени през 1798 година, а други два - от неговия син Дейвид Пенант през 1800 година.

Томас Пенант умира в Даунинг през 1798 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Първата страница на A Tour in Scotland 1769, издадена през 1771 г.
  • A Tour in Scotland 1769. John Monk, 1771.
  • A Synopsis of Quadrupeds. John Monk, 1771.
  • A Tour in Scotland, and Voyage to the Hebrides 1772. John Monk, 1774.
  • Genera of Birds. Balfour and Smellie, 1773.
  • British Zoology. Benjamin White, 1776–1777.
  • A Tour in Wales. H.D. Symonds, 1778 & 1781.
  • A History of Quadrupeds. John Monk, 1781.
  • Free Thoughts on the Militia Laws. Benjamin White, 1781.
  • The Journey to Snowdon. Henry Hughs, 1781.
  • The Journey from Chester to London. Benjamin White, 1782.
  • Arctic Zoology. Henry Hughs, 1784–1787.
  • Of the Patagonians. George Allan (private press), 1788.
  • Of London. Robert Faulder, 1790.
  • Indian Zoology. Robert Faulder, 1790.
  • A Letter to a member of parliament: On Mail-Coaches. R. Faulder, 1792.
  • The Literary Life of the Late Thomas Pennant. Benjamin and J. White, 1793.
  • The History of the Parishes of Whiteford and Holywell. Benjamin and J. White, 1796.
  • The View of Hindoostan. Henry Hughs, 1798–1800.
  • Western Hindoostan. Henry Hughs, 1798.
  • The View of India extra Gangem, China, and Japan. L. Hansard, 1800.
  • The View of the Malayan Isles, New Holland, and the Spicy Isles. John White, 1800.
  • A Journey from London to the Isle of Wight. E. Harding, 1801.
  • From Dover to the Isle of Wight. Wilson, 1801.
  • A Tour from Downing to Alston-Moor. E. Harding, 1801.
  • A Tour from Alston-Moor to Harrowgate, and Brimham Crags. J. Scott, 1804.