Томас Стамфорд Рафълс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Стамфорд Рафълс
британски изследовател
Томас Стамфорд Рафълс 
Роден: 6 юли 1781
на кораба Ан край брега на Ямайка
Починал: 5 юли 1826
Лондон, Великобритания

Сър Томас Стамфорд Бингли Рафълс (на англ.: Sir Thomas Stamford Bingley Raffles) е британски изследовател, основател на град Сингапур, (днес Република Сингапур).Той често е описван като "Бащата на Сингапур". Сър Томас също така участва в завладяването на индонезийския остров Ява от холандски и френски военни сили по време на Наполеоновите войни и допринася за разширяването на Британската империя.Той е също така любител писател и написва книга озаглавена "Историята на Ява (1817).

Ранни години[редактиране | edit source]

Рафълс се ражда на кораба Ан край брега на Порт Морант, Ямайка. Негови родители са капитан Бенджамин Рафълс и Ан Рафълс (по баща Лид). Капитан Рафълс е от Йоркшър и семейството му е богато, но по време на Американската революция семейството изпада в дългове. Малкото пари, които семейството има, се дават за образованието на Томас, който посещава училище-интернат. През 1795 г, на 14 години Рафълс започва да работи като чиновник в британската Източноиндийска компания, търговската компания, която става причина за много отвъдморски британски завоевания. През 1805 г. той е изпратен на Острова на Принца на Уелс, който днес носи името Пенанг и се намира в Малайзия. Така започва дългата му връзка с Югоизточна Азия. Рафълс започва да работи под ръководството на офицер Филип Дундас, губернатор на Пенанг и през 1805 г. е назначен за асистент-секретар на новия губернатор на Пенанг. Той се жени за Оливия Мариамне Фанкурт, вдовица на Джейкъб Касивелаун Фанкурт, асистент-хирург в Мадрас, починал през 1800 г. По това време Томас също се запознава с Томас Ото, който го придружава през следващите двадесет години.

Познанието му по малайски език, както и неговият ум и способности, му печелят благоволението на граф Минто, генерал-губернатор на Индия, и бива изпратен в Малака. През 1811 г. след инвазията и анексирането на Кралство Холандия от Франция по време на Наполеоновите войни, Рафълс няма друг избор освен да напусне страната. Той започва военна експедиция срещу холандците и французите в Ява, Индонезия. Войната е бързо проведена от адмирал Робърт Стопфорд, генерал Фредерик Августус Уедерал и полковник Роло Гилеспи, който води добре организирана армия срещу армия на най-вече френски войници с лошо командване. Предишният холандски губернатор Херман Вилем Денделс построява добре защитено укрепление на Джатинегара и губернаторът Ян Вилен Стефка (който по случайност се предава на британците в Капската колония), започва смела, но в крайна сметка безплодна отбрана на укреплението. Водени от полковник Гилеспи, британците щурмуват крепостта и я завладяват в рамките на три часа. Ян се опитва да избяга, но е заловен. Британската инвазия на Ява продължава 45 дни, като Рафълс е назначен от граф Минто за генерал-губернатор още преди края на войната. Той живее в Богор и въпреки че малка част от висшите му служители са британци, той запазва много от холандските си държавни служители. Рафълс договаря мира и започва малка военна експедиция срещу местните принцове, за да ги подчини на британското управление. Целта му е да завземе остров Банка и да установи постоянно британско присъствие в случай на връщането на Ява под холандско управление след края на войната на Шестата коалиция в Европа.

По време на своето управление Рафълс въвежда частично самоуправление, спира търговията с роби, става един от първите противници на търговията с опиум, като въвежда строги ограничения при вноса му, води експедиция за преоткриване и възстановяване на Боробудур и други древни паметници, и заменя наложената холандска система с нова система за владеене на земята, вероятно повлиян от ранните трудове на Дирк ван Хогендорп (1761-1822). Той също въвежда британската система за шофиране от ляво, поради което днес в Индонезия се шофира от ляво.

Поради тежките условия на острова, съпругата на Рафълс, Оливия, умира на 26 ноември 1814 г., което събитие го съкрушава. През 1815 г. остров Ява се връща под управлението на Холандия след Наполеоновите войни според условията на Англо-холандския договор от 1814 г. Още преди това, по настояване на наследниците на граф Минто в Калкута, Рафълс е заменен с Джон Фендал, заради лошото финансово състояние на колонията. Рафълс отплава за Англия в началото на 1816 г. за да изчисти името си и по пътя посещава Наполеон, но го намира за неприятен и обикновен.

Интерлюдия в Англия[редактиране | edit source]

През 1817 г, Рафълс пише и публикува книга озаглавена "История на Ява", описваща историята на острова от древни времена. През 1817 г той е посветен в рицарство от принца-регент , чиято дъщеря, принцеса Шарлот, е много близка с Рафълс. По време на публикуването на книгата, Рафълс спира да използва името си "Томас", като предпочита да използва бащиното си име "Стамфорд", за да избегне объркване сред неговите сътрудници със Сър Томас Севестър или неговия братовчед, който носи същото име. На 22 февруари, Рафълс се жени за втората си съпруга София Хъл. На 15 октомври 1817 г, той бива назначен за генерал-губернатор на Бенгкулу и отплава да заеме поста си с новата си съпруга.

Бенгкулу и Малая[редактиране | edit source]

Рафълс пристига в Бенгкулу на 19 март 1818 г. Въпреки престижът свързан с титлата генерал-губернатор, Бенгкулу е колониално блато, чийто единствен истински износ е пипер и единствено убийството на предишния жител Томас Пар привлича вниманието на англичаните в Британия. Рафълс намира мястото опустошено и веднага налага реформи, повечето подобни на тези, които налага в Ява - премахва робството и ограничава боя с петли и други подобни игри. За да замени робите, той използва контингент от затворници, изпратени му от Индия. Това е и моментът, когато той осъзнава важността на британското присъствие, което оспорва холандската хегемония и може да остане за постоянно печелившо, за разлика от Бенгкулу или Батавия. Въпреки това, стратегическата важност на лошо поддържаните, но удобни британски владения като Пенанг или Бенгкулу, правят невъзможно за британците да напуснат подобни нерентабилни колонии в близост до холандците в Ява. Конкуренцията в района между Рафълс и агресивните холандци на губернатор Елут със сигурност частично води до по-късния англо-холандски договор от 1824 г. Рафълс търси алтернативи в областта, а именно в Банка, която бива преотстъпена на холандците след превземането ѝ от британците по време на окупацията на Ява.

Взема се в предвид и Бинтан. Въпреки факта, че Франсис Лайгт пренебрегва острова преди да се установи в Пенанг през 1786 г, архипелагът Риау е атрактивен избор само да южната част на Малайския полуостров, заради близостта му до Малака. В кореспонденцията си с Калкута, Рафълс подчертава необходимостта да установи определено влияние над местните вождове, които значително намаляват след връщането на холандците. Рафълс изпраща като посланик пред холандците Томас Травърс за евентуално разширяване на британските икономически интереси. Когато това се проваля и когато собствената експедиция на Рафълс в новото му владение намира само коварни терени и няколко възможни за износ стоки, неговото желание да установи по-силно британско присъствие е цементирано.

Въпреки това, Англо-холандската конвенция от 1814 г не е напълно ясна, особено по въпроса за притежанието на определени острови като например Паданг. Конвенцията от 1814 г само връща холандската територия, която е принадлежала на Холандия преди 1803 г, която не включва Паданг. Рафълс лично предявява британско искане като води малка експедиция до султанството на Минангкабау. И все пак, когато Рафълс потвърждава със султана абсолютното британско влияние над района, той осъзнава, че местните владетели имат само ограничена власт над добре култивираната и цивилизована страна и договорът, всъщност, в по-голямата си част е само символичен .

Основаване на Сингапур[редактиране | edit source]

Междувременно, майор Уилям Фаркухар, британски резидент-министър на Малака, се опитва да преговаря търговски договори с местните вождове от архипелага Риау, особено с ръководителите на султанството на Джохор. Поради смъртта на султаната и сътресенията, които последват тази ситуация, по времето когато Фаркухар пристига, той е принуден да подпише договор не с официалната глава на султанството, а с Раджа Муда (регент или коронясан принц) на Риау. Отбелязвайки го като успех и докладвайки го като такъв на Рафълс , Рафълс отплава до Малака през късните 1818г за да лично подсигури британското присъствие в региона на Риау, особено в Сингапура, чиято местност му е една от най-любимите и за която научава от четене на малайски истории, и от докладите на Фаркухар.

Въпреки предишното лошо мнение на лорд Хастингс за Рафълс ( което налага на Рафълс да пътува до Англия, за да си изчисти името в края на мандата му като генерал-губернатор на Ява), сега добре свързания и успешен Рафълс успява да си осигури разрешение да създаде селище, където в малайската история името Лион Сити се споменава и има стратегическо местоположение. Въпреки това, Рафълс не провокира холандците и неговите действия са официално дезавуирани. Въпреки всички усилия на властите в Лондон, като например на Виконт Каслри, да бъдат потушени холандските страхове и продълщаващите усилия да се достигне до споразумение между народите, което в последствие се превръща в Англо-холандското споразумение от Лондон от 1824 г, както и да се изпратят инструкции на Рафълс да предприеме далеч по-малко натрапчиви действия, разстоянието между Далечния Изток и Европа се оказва пречка за инструкциите да пристигнат на време до Рафълс преди неговото начинание да започне.

Сингапур[редактиране | edit source]

Създаване[редактиране | edit source]

След кратко проучване на островите Каримун, на 29 януари 1819 г Рафълс създава пост в южния край на на Малайския полуостров. Установява се, че няма никакво холандско влияние на острова на Сингапур. Джохор също вече няма никакъв контрол над региона, така че той прави контакт с местния раджа. Контактите са приятелски и Рафълс, знаещ за обърканата политическа ситуация, се възползва да осигури договор между номиналните ръководители на областта, който призовава за изключителноста на търговията и британската защита на района. Членове от екипажа на Рафълс проучват острова и продължават да изискват от султана, или който е върховна номинална сила, да подпише официално договора, докато на майор Фаркухар е наредено да направи същото нещо и в Рио (Риау). След няколко дни, официалния договор бива подписан от човек, твърдящ, че е "законен суверен на цялата територия, простираща се от Линга до планината Муар".

Вижте също[редактиране | edit source]

История на Сингапур

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stamford Raffles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.