Томас III Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Томас III Савойски
Tommaso III di Savoia
Господар на Пиемонт
Управление 1259 – 1282
Наследил Томас II Савойски
Наследник Филип I Савойски-Ахая
Лични данни
Роден
около 1252
Починал
15 или 16 май 1282
Сен Жони сюр Гие
Погребана в Абатство Откомб или Сакра ди Сан Микеле
Други титли Граф на Мориен
Религия Католик
Семейство
Династия Савоя
Баща Томас II Савойски
Майка Беатрис Фиески
Брак Гуя Бургундска
Потомци Филип
Петър
Томас
Амадей
Вилхелм
Герб Arms of the Prince of Piedmont.svg

Томас III Савойски или Томас III Пиемонтски, нар. също Томазино (Томазо Терцо ди Савоя, на италиански: Tommaso III di Savoia, detto anche Tommasino, на френски: Thomas III de Savoie dit Thomas III de Piémont, * август 1248[1][2] или ок. 1252[3] Савоя, † 16 май 1282 Сен Жони сюр Гие[4][5]), е господар (синьор) на Пиемонт и граф на Мориен (1259 – 1282).

Понякога е сочен като прародител на клона Савоя-Ахая,[6] но това всъщност е най-големият му син Филип, който става принц на Ахая.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е първороден син на Томас II Савойски (* ок. 1999 или ок. 1202 Замък на Монмелиан[7], Савоя † 7 февруари 1259 Шамбери, Савоя), господар на Пиемонт, регент-граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, граф на Фландрия и на Ено, маркиз на Торино и Ивреа, и на втората му съпруга Беатрис Фиески/Фиеско († 1283),[8] трета дъщеря на Теодор Фиески, граф на Лаваня[9] и на Симона де Волта ди Капо Корсо[10], както и племенница на папа Инокентий IV.

Той има двама братя и три сестри:

Подобно на баща си се отличава с пореден номер, въпреки че двамата никога не са били графове на Савоя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Според Europäische Stammtafeln[11] (том II, 190) Томас е роден през 1248 г.[4], но това противоречи на факта, че родителите му, според френския историк Самуел Гишенон, са вече женени през 1251 г. и Томас е първородният им син.[12]

Баща му Томас II, граф на Савоя умира през 1259 г.,[13][14] навярно отровен.[15] Томас го наследява с титлите „Граф на Мориен“ и „Господар на Пиемонт“.[16] Неговият братовчед – савойският граф Бонифаций е оставен да управлява сам графството и се сближава с партията на гибелините, с неговия девер Манфред, регент на кралство Сицилия.[17]

Около момента на смъртта на баща му Томас и двамата му по-малки братя са държани в затвора на комуна Асти. След това обаче се намесва братът на майка му Беатрис – кардинал Отобоно Фиески, бъдещият папа Адриан V, който с генуезските войски и други гвелфи освобождава трите деца.[18]

През 1263 г. придружава братовчед си Бонифаций Савойски и граф на Савоя в кампанията срещу Торино, попаднал под влиянието на гвелфите.[2] Те са нападнати при портите на Торино от войските на комуна Асти и пленени, а Бонифаций умира от раните си.[19] Тъй като не е женен, няма и наследници, така че предимство имат синовете на херцог Томас II и по-конкретно – първородният му син Томас, който изисква графството и потвърждение за превъзходството му над семейството. Сестрите на Бонифаций също отправят претенции, но в крайна сметка братът на баща му – графът на Ричмънд и на Ромон Петър успява да накара да го признаят за граф на Савоя[19] през 1263 г. и поради младата възраст на Томас.

През 1264 г. лелята на Томас – Беатрис, графиня консорт на Прованс и Форкалкьор, споменава Томас, братята му Амадей и Лудвиг, и сестра им Елеонора в завещанието си като получатели на наследство.[20]

За интересите му в Пиемонт, в земите, оставени от баща му Томас II, се грижи майка му Беатрис Фиески до навършването му на 16 г. около 1268 г.

През 1268 г. чичо му – графът на Савоя Петър II, прави последно завещание, където изисква да бъде погребан в абатство Откомб и определя брат си Филип за свой наследник в графството, и също така определя различните завещания за всички останали роднини,[21] добавяйки и допълнение, където уточнява, че неговата наследници са брат му Филип и собствената му дъщеря Беатриса Савойска.[22] Петър II Савойски умира на 16 май 1268 г. без мъжки наследници, но въпреки това Томас III не получава короната на графството, която преминава в ръцете на другия му чичо Филип I Савойски.[12] Той определя втория си племенник Амадей – граф на Фландрия за свой наследник начело на Графство Савоя, отхвърляйки Томас, като по този начин се отказва от традицията на Хумбертините за първородния мъжки наследник.[23]

В периода 1259 – 1282 г. (вероятно около 1270 г.) той предоставя заедно с майка си Беатрис Фиески Харта на свободите[24] на селището Сен Жони сюр Гие[5] – център на владение, което баща му Томас II получава от брат си граф Амадей IV.[25]

През 1273 г. Томас е споменат заедно с брат си Амадей и майка им Беатрис, спомената като графиня на Боржè.[26][27]

При Филип I Савойски Томас е овластен с феодалните си владения и от негово име управлява териториите отсам Алпите, в Пиемонт, които се намират по заплахата на Република Асти, на Шарл Анжуйски и на маркграфа на Монферат Вилхелм VII. През 1274 г. той получава Пинероло и Вале ди Пероза, а през 1280 г. – Торино, Коленьо, Груляско и Пианеца.

През 1280 г. маркграфът на Монферат, кралят на Арагон Педро III и Маркграфът на Салуцо Томас I правят заговор, за да си разпределят савойските владения, към които последните двама имат претенции в ролята им на зет и на син на Беатриса Савойска, дъщеря на Амадей IV Савойски. Вилхелм VII се отправя към Испания и при преминаването си през Савойските владения е хвърлен в затвора по нареждане на Томас III. Томас му предлага свобода срещу това да върне на Савоя окупирания от него Торино.[28][29]

Томас, според историка Самюел Гишенон, се разболява в Сен Жони сюр Гие,[5][29] където през май 1282 г. прави завещание. В него той желае да бъде погребан в абатство Откомб, дава наследство на съпругата си Гуя и на майка си Беатрис, определя за наследник най-големия си син Филип, като дава адекватни прерогативи на останалите си четирима сина Петър, Томас, Амадей и Вилхелм, и нарежда съпругата му да бъде техен опекун, подпомагана от брат ѝ – господаря на Салан[30], граф на Шалон[31] и граф на Бургундия Ото IV и от един негов братовчед – Аймар от Русийон, архиепископ на Лион.[32]

Според Гишенон Томас умира в Сен Жьони сюр Гие[5] на 15 май 1282 г. и е погребан в Сакра ди Сан Микеле в Пиемонт.[29] Друга дата на смъртта му е 16 май 1282 г. и изглежда, че е погребан по негово искане в абатство Откомб.[33]

Брак и наследници[редактиране | редактиране на кода]

∞ май 1274 за Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте, † 1316), дъщеря на Хуго III дьо Шалон, Палатински херцог на Бургундия, господар на Салан[34], и на Аделхайд от графство Мерания-Андекс, графиня на Бургундия.[35] От нея има петима сина,[16][36]всички от които са споменати в завещанието му:[32]

Според Гишенон Томас вероятно има и трима сина от извънбрачни връзки с неизвестни жени:[37]

  • Ланселот (вероятно † пр. 1282), неясно роднинство
  • Франциск Савойски (жив през 1362 – 1363), неясно роднинство, господар на Бар дьо Мер (1362 – 63)
  • Никола Савойски (жив 1336 – 1340), неясно роднинство, господар на Бар дьо Мер.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia. // Посетен на 10.5.2020. (на италиански)
  2. а б Guichenon, Samuel. Histoire genealogique.... 1660. с. 310.
  3. Според Europäische Stammtafeln, с. 698 Томас е роден през август 1248 г., но това очевидно не е така, като се има предвид, че според Матей Парижки (Vol. V, 1251, с. 255.) родителите му се женят през 1251 г. Той уточнява, че булката е племенница на папа Инокентий IV, който урежда брака ѝ с Томас Савойски, бивш граф на Фландрия. Бракът е уреден като част от процеса на помирение между брата на Томас – Амадей IV, граф на Савоя и папа Инокентий IV след смъртта на император Фридрих II през 1250 г. Като се има предвид враждата между папската и имперската фракции по време на царуването на императора, е малко вероятно родителите на Томас да са имали предбрачни отношения. Foundaiton of Medoeval Genalogy
  4. а б #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Savoie. // Посетен на 27.4.2020. (на английски)
  5. а б в г Дн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп. Савоа, Франция.
  6. Leguay, Jean-Pierre, Leguay, Thérèse. Histoire de la Savoie. Jean-Paul Gisserot, 2005. ISBN 978-2-87747-812-0. p. 60. (на френски)
  7. Шато дьо Монмелиан (Château de Montmélian) е древен укрепен замък от XI век на територията на градчето Монмелиан (Montmélian) в деп. Савоа, Франция
  8. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 308. (на френски)
  9. Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi. с. 53. (на италиански)
  10. Béatrice Fieschi. // Посетен на 27.4.2020. (на френски)
  11. Europäische Stammtafeln са сбор от генеаологични таблици на най-влиятелните благороднически фамилии в Европа.
  12. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 255. (на френски)
  13. Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux. p. 248. (на френски)
  14. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1. p. 213. (на френски)
  15. Matthæi Parisiensis, monachi Sancti Albani. Chronica majora. с. 741. (на латински)
  16. а б #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – THOMAS de Savoie. // Посетен на 27.4.2020. (на английски)
  17. Frézet, Jean. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1. p. 213 -222. (на френски)
  18. Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fiesch. с. 53. (на италиански)
  19. а б Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... p. 249. (на френски)
  20. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 636. с. 317. (на латински)
  21. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 749. с. 431 – 436. (на латински)
  22. Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève – tome XXXVI, doc. 749. с. 321. (на латински)
  23. Brondy, Réjane, Demotz, Bernard, Jean-Pierre, Leguay. Histoire de Savoie – La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle. Ouest France Université, 1984. ISBN 2-85882-548-3. p. 126. (на френски)
  24. Рут Мариот Льобер отбелязва, че Савойските графовете използват хартите на свободите в селищата на своята територията като начин за управление. Те дават тези харти по стратегически, понякога военни, политически или икономически причини, но без претенции към обикновените хора. Когато хартата бъде установена, графът гарантира справедливостта и жителите получават определени свободи. Бенефициенти на такива предимства са градовете, разположени по границите на графството – по основните оси, свързващи Северна Европа с Италианския полуостров, по-специално по осите, минаващи покрай алпийския проход на Кол дю Мон-Сьони, който те контролират. Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Académie florimontane Librairie Droz, 1973. p. 13 – 14
  25. Ruth Mariotte, Löber. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 163. (на френски)
  26. Беатрис се оттегля да живее в замъка на Борже дю Лак, собственост на съпруга ѝ Томас II според завещанието на Аделазия, вдовицата на роднината на Савоя – Алберт IV, господар на Ла Тур и Колини (в дн. Оверн-Рона-Алпи, Франция.
  27. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 814. с. 465. (на латински)
  28. Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... p. 257. (на френски)
  29. а б в Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 312. (на френски)
  30. Дн. Салан ле Бен (Salins-les-Bains) в деп. Жура, Франция
  31. Дн. град Шалон сюр Сон (Chalon-sur-Saône) в деп. Сон е Лоар, Франция
  32. а б Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. 1660. p. 100 – 102. (на френски)
  33. Кралско абатство Откомб (Abbaye royale d'Hautecombe) се намира на територията на община Сен Пиер дьо Кюртий (Saint-Pierre-de-Curtille) в деп. Савоа, Франция.
  34. Салан ле Бан (Salins-les-Bains) в дн. деп. Жура, Франция
  35. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... 1660. p. 313. (на френски)
  36. [#ES Genealogy:Savoy 2 – Tomaso III  #ES Genealogy:Savoy 2 – Tomaso III]. // Посетен на 27.4.2020. (на италиански)
  37. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 315. (на френски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tommaso II di Savoia“ и страницата „Thomas III de Piémont“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии