Тома Вишанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тома Вишанов
български зограф
Роден
около 1750 г.
Тома Вишанов в Общомедия

Тома Вишанов Хаджиикономов, известен като Молера, е български живописец, родоначалник на големия род Молерови и основоположник на Банската художествена школа. Повлиян от европейската светска и църковна живопис, в която доминират стиловете барок и рококо, Тома Вишанов внася в иконите си експресивност, жизненост, движение и светлина, както и неочаквани композиционни решения, които не са характерни за тогавашното религиозно изобразително изкуство в България. Стилът му не намира последователи сред неговите съвременници.[1][2] Затова Вишанов е определян като „една от най-нестандартните личности от епохата на Българското възраждане“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тома е роден в семейството на свещеника Вишан с монашеско име Висарион.[1] Не са известни точните дати на раждането и смъртта му, знае се, че е живял и работил през втората половина на XVIII и началото на XIX век.[4] Запазените творби на Тома Вишанов - икони и стенописи са малко и никоя не е подписана. Приписват му се по устни предания в местата, където се знае, че е работил, както и от наследниците му.[3] Произведенията, приписвани на Тома Вишанов са на различно професионално ниво и в различни стилове, но си приличат като иконография и стилови белези и Според Марта Над „името Тома Вишанов крие не една личност, а група художници“, още повече, че той е работил със сина си Димитър Молеров и внук си Симеон Молеров.[2]

Унгарски период[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че Тома Вишанов е роден около 1750 година.[1][5] Според семейното предание, около 1770 година заминава с бански търговци на памук за австрийската столица Виена, където учи живопис.[3] Според Елена Генова обаче, макар наистина Вишанов да е силно повлиян от европейските стилове рококо и барок, синкретичният му стил между барок и традиционното поствизантийско изкуство на Балканите в късното му творчество е формиран в „некатолическа“ среда и смята, че е пребивавал и учил в Сремски Карловци - сръбския православен център в Австрийската империя.[3] Като доказателство Генова привежда допоясната икона на Христос Вседържител, наречена от Атанас Божков „шедьовър и куриоз“, която с известни промени следва модела на престолната икона на Исус Христос (1780 - 1781) от съборния храм „Свети Никола“ в Сремски Карловци, дело на Теодор Крачун - най-бароковия и рококо сръбски художник.[3]

Според Елена Генова, подкрепена от Марта Над,[2] дело на Тома Вишанов са празничните икони от православната църква „Свети Архангел Гавриил“ в унгарското градче Будакалас, в което има значително сръбско малцинство. Църквата е от 1752 година, а иконостасът е изпълнен в средата на 80-те години на XVIII век „в един „сладък“, светъл розово-син-пурпурен колорит импонират на прозрачната фактура, образността и колорита на някои от иконите и стенописите, приписвани на Тома Вишанов“.[6] За съжаление иконите са надживописани в началото на XX век заедно с фоновете.[7]

Икони от „Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас, около 1785 г.

Икони от майсторите, рисували в Будакалас, се намират и в катедралата „Успение Богородично“ в Будапеща, в Православния музей в Кечкемет и в православния параклис „Свети Георги“ в Ниредхаза.[7] Тези икони вероятно са работени в 90-те години на XVIII век от група, начело с Тома Вишанов.[6] Последните две групи икони също в миналото са се намирали в катедралата „Успение Богородично“ и всичките 47 изписани на гръцки икони образуват тематично единство на някогашен иконостас - вероятно за православния параклис на улица „Галамб“.[7]

1786 година е първата сигурна дата в творчество на Тома Вишанов. Тя е придружена от единствения му запазен автограф върху двете корици на негова тетрадка с рисунки. На вътрешната страна на предната корица пише Ѳома Х. Ікономъ, а на задната Anno 1786.[8]

Още преди будапещенската поръчка Вишанов рисува в Будапеща симптоматичната за творчеството му и за това на учителите му икона „Света Богородица с Младенеца ангели и светци“, в която има много барокови елементи, типични за сръбските зографи от периода. Богородица е изобразена в цял ръст, стъпила върху облаци, а от двете ѝ страни има двама ангели, единият от които държи корона и жезъл на кадифена възглавничка - атрибутите на небесната царица. Около централната сцена има шест барокови медальона с двойки светци в цял ръст, а над тях в облаците е Бог Саваот, поддържан от шест летящи ангела.[6] Иконата е датирана на гърба 1790 г. - втората сигурна дата в творчеството на Молера.[8]

Български период[редактиране | редактиране на кода]

Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в постницата „Свети Лука“ при Рилския манастир, 1798 г.

Около 1798 година Тома Вишанов вече се е завърнал в българските земи.[6] При завръщането си получава прозвището Молера, от немската дума Maler, художник.[3] Към тази 1798 година Вишанов рисува стенописа „Христос Велик Архиерей“ в олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в Рилския манастир.[9][6] Христос е изобразен с потир в лявата ръка, заобиколен от шест летящи ангели и четиримата велики църковни отци под тях. Изброжението е подчертано бароково - фигурите са маниерно издължени и извити, лицата са с големи очи, малки устни и изтеглена розовина по бузите.[8] Вероятно поради неодобрение на духовниците, които схващат иконописта на Вишанов като твърде „католическа“, изписването на останалата част от църквата е поверено на друг художник.[9][8] Изобщо Вишанов, макар и да се опитва да примири своя маниер на живописване с православната традиция и така постепенно да снижава качеството на живописта си,[8][2] не се ползва с голяма популярност и няма много поръчки.[8] Идентификацията на творбите на Вишанов се затруднява и от по-късното надживописване.[8]

Възнесение Господне, началото на XIX век. Икона на Тома Вишанов от „Света Троица“ в Банско

Специфичният стил на художника все още е видим в престолните икони от гробищния храм „Успение Богородично“ в Банско,[8] в иконата „Света Богородица Елеуса“ от „Свети Архангел Михаил“ в Осеново,[8][1] иконите „Свети Йоан Предтеча“ и „Кръщение Христово“ от „Св. св. Петър и Павел“ в село Добринища.[8][1] Няколкото малки празнични и светителски икони на Вишанов от „Света Троица“ в Банско - „Възкресение Лазарево“, „Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, „Свети Спиридон и Свети Атанасий“, „Света Марина и Света Параскева“ и „Света Варвара“ - са много близки до изразителността на тези в Будакалас.[8]

Единствените кавалетни творби, дело на Вишанов, са били иконостасните икони в гробищната църква „Успение Богородично“ в Банско, но почти всичките биват унищожени при пожар през 1953 година. Характерни за тях са били оригиналните изрази на лицата, малките заоблени лица със заострени бради и големите леко изпъкнали очи. Вишанов избягвал употребата на злато, което придавало на творбите му по-живописен вид.[4] От пожара е оцеляла само една икона, изобразяваща сцената „Успение на Свети Йоан Рилски“, която днес се съхранява в градската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил.[10]

На гърба на резбовани царски двери от Серския манастир, изписани от Тома Вишанов със сцена на Благовещение, се чете 1803 - третата сигурна дата в творчеството му.[11]

През 1811 година - четвъртата и последна сигурна дата в творчеството му, Вишанов отново работи в Рилския манастир, като прави стенописите на църквата „Покров Богородичен“ в постницата „Свети Лука“[11] и ктиторския портрет на Теодосий I Рилски.[9] Това е единственият негов цялостно запазен стенописен паметник.[11] В наоса на църквичката е цикълът „Богородичен акатист“, а в откритото от юг преддверие „Новозаветна Троица с коронацията на Богородица“, „Света Богородица Животворящ източник“, „Покров Богородичен“, „Седемте свойства/чудеса на Света Богородица“, „Митарствата на душата“, „Праведно и неправедно изповядване“, „Разпънатият монах“ и други.[11] Стенописите отново са изпълнени с новаторство и силна лична интерпретация на установените в тогавашната иконографска практика сюжети и композиции, чието бароково влияние няма пряка връзка с балканската иконописна традиция.[9]

Стенописи от църквата „Покров Богородичен“, 1811 г.

На Тома Вишанов са и иконите на великите в апсидата църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево.[11] Комплект празнични икони в Бобошевския музей, доста примитивни и неясно за коя църква предназначени, също показва иконографски модели идентични с тези в иконостаса в Будакалас - „Новозаветна Троица“, „Рождество Христово“, „Кръщение Хрисотво“, „Влизане в Йерусалим“.[11] Според Атанас Божков икони на Вишанов има и в църквите „Свети Георги“ в Мехомия и „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[1]

Следите на Тома Вишанов се губят след 1811 година. На него се приписват много икони, които принадлежат вероятно на ранното творчество на сина му Димитър Молеров, като е възможно да са работени и съвместно.[11] Докога е работил, както и датата на смъртта му са неизвестни.[8] Син и приемник на занаята на Тома Вишанов е зографът Димитър Молеров. Като малък, при него занаят учи и Неофит Рилски.[9]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов
Икона на Исус Христос на Тома Вишанов
Икона на Света Богородица с Христос на Тома Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(ок. 1750 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(ок. 1770 — 1853)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Димитров Молеров
(1816 — 1903)
 
Гинда Димитрова Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фания Филева
 
Симеон Вишанов Молеров
(1875 — 1923)
 
Димитър Георгиев Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1823 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Молеров, Иконопис в Банско. - Известия на Народния етнографски музей в София, кн. 1-2, 1923.
  • Асен Василиев, Тома Вишанов-Молера. С., 1969.
  • Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
  • Попова, Е. Барокът в иконописта на Тома Вишанов-Молера. - Изкуство, 1990, № 9-10.
  • Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. - Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 4-17.
  • Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14-15 декември 2001 г. С., 2008, 76-84.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 148-149.
  2. а б в г Над, Марта. Тома Вишанов и неговата школа в Унгария, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 10.
  3. а б в г д е Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 16.
  4. а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1. София, Издателство на БАН, 1980.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.
  6. а б в г д Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 18.
  7. а б в Над, Марта. Тома Вишанов и неговата школа в Унгария, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 8.
  8. а б в г д е ж з и к л м Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 20.
  9. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.
  10. Страхилова, Десислава. За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното възраждане. // LiterNet (3 (88)). 22 март 2007.
  11. а б в г д е ж Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония