Тома Захариев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Захариев
български лесовъд

Роден
Починал
Научна дейност
ОбластЛесовъдство
Работил вСофийски университет

Тома Христов Захариев е български лесовъд, преподавател в Аграрно-лесовъдния факултет на Софийския университет.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вторият випуск лесовъди пред Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет (сега Биологически факултет), юни 1930 година Отпред седнали преподавателите. От ляво надясно: Васил Стоянов (лесоползване), Борис Стефанов (дендрология, анатомия на дървото, горска фитоценология), Тодор Димитров (частно лесовъдство (горски култури), Темелко Иванчев (горска таксация, лесоустройство), Тома Захариев (общо лесовъдство), Методи Русков (общо лесовъдство)

Роден е в 1884 година в големия български македонски град Прилеп. В 1908 година завършва лесовъдство в Горския институт в Санкт Петербург, Русия.[1][2][3] Специализира в Пермска губерния, където получава званието „учен-лесовъд I разряд“.[1] През 1908 – 1912 г. е лесничей в Софийското лесничейство и в Гениш ада, Варненско. В 1910 година е сред основателите на Дружеството на лесовъдите в България. В 1920 г. е инспектор по арондирането, а по-късно става и главен инспектор по измерване и уредба на горите при Министерството на земеделието и държавните имоти.[2]

В 1925 година специализира в Цюрихската политехника, Швейцария. От 1 декември 1928 година е основател и до 1940 година директор на Службата по горско опитно дело към отделението на горите и лова при Министерството на земеделието, която е първото горско научноизследователско учреждение в България.[1][2]

В 1922 – 1925 година преподава в двугодишния курс за лесовъди-полувисшисти и в Държавното средно техническо училище „Цар Борис III”.[2] От 1926 до 1928 година е лектор по общо лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет.[1][2]

Умира на 23 октомври 1940 година в София.[1][2][4]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • За естественото и изкуственото възобновление на дъба, 1912
  • Празник на залесяването, 1923, поставил началото на Седмицата на гората
  • По избора на стопанските форми за нашите иглолистни гори при днешните насоки в лесовъдството, 1928 – 1929
  • Принос за изучаването на влиянието на сушата върху растежа на някои горско-дървесни породи, 1930

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедия България, Том 2, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981, стр. 685.
  2. а б в г д е ж Професор Тодор Христов Димитров // Лесотехнически университет. Катедра „Дендрология“. Архивиран от оригинала на 2013-10-14. Посетен на 27 септември 2013 г.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  4. „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 124. ISBN 954-8345-40-4