Тома Радовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Радовски
български революционер
Тома Радовски в четата на ВМРО с войвода Алеко Василев, на петия ред от долу нагоре, третият отляво надясно
Тома Радовски в четата на ВМРО с войвода Алеко Василев, на петия ред от долу нагоре, третият отляво надясно

Роден
1862 г.
Починал
17 февруари 1957 г. (95 г.)
Тома Радовски в Общомедия
Тома Радовски (правият вляво) и Георги Хазнатарски (правият вдясно) с бойци от Българския санитарен конвой в Егейска Македония.

Тома Димитров Радовски, наречен Томето или Томата Радовалията е български революционер, деец и районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация в Серския революционен окръг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тома Радовски е роден през 1862 г. в село Радово, Валовищка кааза на Серски санджак на Османската империя, днес Харопо, Гърция. Занимава се с производство и търговия с воденични камъни, добивани от района на Валовища. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание в Серския революционен окръг, като четата му задържа стратегически турския военен корпус с всекидневни акции и атаки през цялото времетраене на въстанието в Серския санджак. Двамата с Лазар Кунгалов организират малка чета с район на действие поречието на река Струма и с цел - набиране на оръжие и пари за организацията. Имат равен ранг на войводи под ръководството на Яне Сандански.[1]

През 1912 г. по време на Балканската война участва в освобождаването на града от четите на Яне Сандански и Александър Буйнов. На 4 ноември 1912 г. в града влиза и генерал Георги Тодоров с 4-та дружина на 50-ти полк на Седма пехотна рилска дивизия. Участва в битката за Рупелския проход, в която четите на ВМОРО атакуват турския корпус в тил и довеждат до неговото разбиване. С четите на ВМОРО е и при изтеглянето от Валовища по време на Междусъюзническата война. След войната, когато съгласно Букурещкия мирен договор Гърция анексира Валовищко, Тома Радовски се установява в Чучулигово, Петричко. Той поддържа санданистите като е в близък контакт с Яне Сандански и става негов телохранител.[1]

Тома Радовски подпомага освобождението на Валовища през Първата световна война на 17 август 1916 г. от Седма пехотна дивизия. Дава информация за гърци, участващи в шпионски организации и свидетелства в съдебни процеси срещу шпионите. Съгласно Ньойския мирен договор Гърция отново си връща Сяр и Валовища. Тома Радовски отново се установява в Чучулигово.[2]

След 1918 г. ВМРО възстановява структурите в Егейска Македония и изпраща четата на Георги Хазнатарски, в която участва и Тома Радовски. Тя действа в трите околии на Серския революционен окръг – Серска, Драмска и Валовищка. Четата през пролетта на 1920 г. води сражения в Костурско, Леринско и Воденско.[1]

След като се прибират в България организират дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Тома Радовски участват и Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Димитър Чегански, Илия Лерински и Кирил Лерински.[3]

Приближен е до Алеко Василев – ръководител на Спомагателната организация на ВМРО. През 1923 г. Тома Радовски е издигнат за районен войвода в Петричкия окръг. Сформира чучулиговската чета с която преминава и води бойни действия в Гърция. Той е тежко ранен в двата крака при ожесточена престрелка с гръцки военни части в близост до село Бурсук, Серско. С много усилия е донесен от четниците в село Чучулигово, Петричко за лечение, но остава куц с левия си крак.[4]

През 1924 г. по време на Горноджумайските събития получава смъртна присъда от водача на дясното крило във ВМРО Иван Михайлов. Тома Радовски, Никола Хаджиев, Димитър Хаджиев, Иван Коджабашиев и Гогата Хазнатарски минават през Алиботуш в Гърция, след което се установяват в Горни Милановац, Югославия, където се оформя база на български емигранти. Оттам групата е прехвърлена във Виена чрез сигурен и добре работещ канал. Там са посрещнати от Тодор Паница и те стават неразделна част от неговото обръжение до неговата смърт.[5] Тома Радовски наема квартира на улица „Кайзерщрасе“, в непосредствена близост до ресторанта на ъгъла с улица „Зайденгасе“, оформил се като сборен пункт на емигрантите серчани. На сбирките най-редовно е четен и обсъждан вестника „Македонско съзнание“, издаван във Виена с помощта на Тодор Паница. След неговата смърт двамата с Гогата Хазнатарски се връщат в България и заживяват в Чучулигово.[4] Тома Радовски се отчита пред организацията и живота му е спасен. Отменя се присъдата след като е направил отчет на служебните пари, които са били на съхранение при него лично пред Иван (Ванче) Михайлов. Отпада обвинението, че е злоупотребил с народни пари. На Тома Радовски е оставена е крупна сума от Михайлов за битовото устройване на семейството. Радовски е бил посещаван често в Чучулигово от Иван Михайлов, тези посещения продължавали до разтурането на организацията. След бягството на Ванче и неговата съпруга Менча през 1934 г. в Турция, Тома активно се занимава с предоставяне на земеделски земи за обработване от наематели.[6]

През 1941 година след анексията на Серско от България, Тома Радовски се завръща и се установява в Сяр. Той и неговите синове Христо и Димитър стопанисват винарска изба и кръчма в Сяр, както и лодка по долното течение на река Струма, с която превозват хора и товари. От лодката се възползват членовете на организацията в Серския и Петричкия окръг за изпълнение на поставените им задачи от българското управление. Димитър Радовски работи като бирник в общинската администрация в Сяр. През 1944 г. при оттеглянето на българските войски Тома Радовски и семейството му отново бягат в България под непосредствената заплаха от смъртно наказание, обявено от Андон Чауш – ръководител на гръцките паравоенни формирования. Отново се установяват в Чучулигово, Петричко. Т. нар. Народен съд го осъжда на интерниране в Разградско като член на ВМРО. По-късно е освободен.

Тома Радовски умира от естествена смърт през 1957 г. в Чучулигово. Погребан е в селското гробище в гроба на съпругата му Анна. Гогата Хазнатарски също се установява в Чучулигово, Петричко, къдено умира и е погребан. Двамата поддържат много близки приятелски отношения в последните си години.[7]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Тома Радовски е женен за Анна Радовска от която има пет деца: Велика, по мъж Бахтарлиева, родена през 1901 г., Христо, роден през 1903 г., Иван, роден през 1905 г., Марко, роден през 1908 г. и Димитър, роден през 1913 г.

Неговата внучка Султана Конева, която е дъщеря на първородното му дете Велика, работи като секретарка в Министерския съвет на Георги Димитров – министър-председател на НР България.[8]

По-голямата част  от роднините на Тома Радовски остават в пределите на Гърция след Междусъюзническата война. След време повечето от тях и техните потомци емигрират в САЩ, Канада и Австралия. След Втората световна война се изселват и в Федерална Република Германия. Един от първите братовчеди – Коце от град Сяр остава в Гърция и неговите наследници са собствениците на фабриката за мебели „Дромеас” в Сяр.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, папка СД № 21;
  • НБКМ – БИА, ф. 189, а. е. 4, л. 277-278;
  • ДА – Благоевград, ф. 1320, оп. 2, а. е. 55, л. 34-35;
  • АМВР, об. д. 9906, т. II, л. 444;
  • ЦДИА, ф.1508, оп.2, а.е.23, л. 27-29; 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 8-11.
  2. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 10.
  3. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 12.
  4. а б ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 430, л. 12-13; ф. 3, оп. 12, а. е. 1294, л. 1-2.
  5. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. Любомъдрие, 1994. с. 15 - 16.
  6. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 23.
  7. а б Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 8.
  8. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 10, 22.
     Портал „Македония“         Портал „Македония