Томск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томск
Томск
— град —
Знаме    Герб
Томск (коллаж).png
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Федерален субект Томска област
Район Томск
Площ 294,6 km²
Надм. височина 80 m
Население (2016) 569 428 души
1933 души/km²
Кмет Иван Кляйн
Основаване 1604 г.
Град от 1629 г.
Пощенски код 634xxx
Телефонен код +7 3822
МПС код 70
Часова зона UTC+7
Официален сайт admin.tomsk.ru
Томск в Общомедия

Томск (на руски: Томск) е град в Русия, административен център на Томска област в Западен Сибир. Населението му към 2016 г. е около 569 428 души,[1] което го поставя на 34-то място по население в страната. Градът е известен с разкошната си дървена архитектура.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 1604 година, а през 1629 година получава статут на град. На 20 януари 1604 г. в Москва в двора на руския цар Борис Годунов пристигат пратеници, начело с княза на еущинските татари Тоян, които молят земите им да минат под властта на Руското царство, а на брега на река Том да бъде издигната крепост за защита от войнствените съседи на еущинците – енисейските киргизи и калмиките. На 25 март цар Борис Годунов изпраща водача на казаците Гавраил Писемски и Василий Тирков от Тоболск със задача да основат крепост на брега на река Том, на татарска територия, и да приобщят обработваемите земи и жителите в околността към Руската държава. Томската крепост е построена на южния склон на Воскресенския хълм, над десния бряг на река Том, на 60 km от мястото, където тя се влива в Об и в близост до устието на малката река Ушайка. Към 7 октомври 1604 г. всички строителни работи са приключили.

Томск е важен стратегически военен център през целия XVII век, като подсигурява безопасността на местното население – през 1614 г., 1617 г., 1657 г. и 1698 г. успешно отблъсква номадските набези. През XVIII век руската държавна граница се премества далеч на юг и на изток, нападенията престават и Томск губи своето значение на отбранителен център. От средата на XVIII век до съветската епоха Томск е място за заточение – сред изпратенита в изгнание там са Ибрахим Ханибал, Гаврил Батенков, Михаил Бакунин, Николай Ердман, Густав Шпет, Николай Клюев. През 1719 г. Томск влиза в пределите на Енисейската провинция, през 1726 г. – на Тоболската, а през 1782 г. получава статут на областен град в Тоболската губерния. След създаването на Сибирския тракт (сухопътен търговски маршрут от европейската част на Русия до Китай), минаващ от Москва през Томск до Кяхта в Задбайкалието, градът се превръща във важен център на транзитна търговия.

Център на Томска губерния[редактиране | редактиране на кода]

Постепенно Томск се разраства и достига до статут на регионален административен център – през 1804 г. се превръща в център на обширната Томска губерния, която включва територии от днешните Република Алтай, Алтайски край, Кемеровска, Новосибирска и Томска област, Източноказахстанска област в днешен Казахстан, западните части от Хакасия и Красноярския край. В началото на XIX век, с цел подсигуряване на по-добри перспективи за развитие на града, е създаден Общ градоустройствен план за развитие. Първоначалният проект за планиране, реконструкция и развитие на града, съставен от томския геодезист С. Зверев през 1820 – 1824 г., е предоставен за експертиза от В. Гесте през 1824 г. Гесте внася промени в проекта и да го връща „за проверка на местоположението" в Томск. Вариантът, предложен от петербургския архитект е разгледан в Томск, като са изказани забележки относно това дали той е достатъчно съобразен с топографията и други местни условия на околната среда.

Проектът отново постъпва в бюрото в Петербург, където се уточнява, че става въпрос за „забележките от Томск". Проектът включва значително увеличение на градските зони и площади, като в основата на планировката са залегнали особеностите в релефа на местността. В южната част на града, на хълма Юрта, е проектиран нов градски център, като планираният комплекс от едромащабни административни сгради трябва да образува ансамбъл със свързания чрез Почтамската улица Градски площад. Център на целия комплекс се планира да бъде Православната катедрала. След окончателното утвърждаване на местоположението Общият градоустройствен план е одобрен от император Николай I.

В началото на XIX век градът се превръща не само в административен, но и в културен и икономически център на Югозападен Сибир. От началото на 30-те години населението на Томск нараства бързо, благодарение на увеличаващото се производство на злато в Сибир. Този процес продължава до средата на XIX век. При строителството на Транссибирската железопътна линия в края на XIX век мястото за пресичане на река Об е избрано значително по на юг от Томск – там се формира ново селище, което по-късно се нарича Новосибирск, а днес е третият по големина град в Руската федерация. Томск се оказва встрани от железопътната линия, и въпреки че през 1896 г. е построена железопътно отклонение до него, това не помага на икономиката на града и той постепенно губи своята значимост на транспортен възел.

XX век[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на XIX – началото на XX век Томск е един от центровете на сибирския регионализъм, един от лидерите на който е видният руски учен Григорий Потанин. През август 1917 г., по време на Руската революция, на Общосибирска конференция на обществените организации в Томск е приета „Резолюция по въпроса за автономията на Сибир“. През първата половина на октомври същата година, също в Томск, е избран Сибирски областен съвет. Съветският режим в Томск е обявен на 6 декември 1917 г., а на 26 януари 1918 г. Томският градски съвет разпуска Сибирската областна Дума. В резултат на Чехословашкия метеж на 31 май 1918 г. Томск преминава под властта на белогвардейците. През март 1919 г., нелегалната болшевишка партия под ръководството на Илмер подготвя въстание, но е разкрита, а участниците ѝ – разстреляни.

География[редактиране | редактиране на кода]

Томск е разположен в Западносибирската равнина, главно на десния бряг на река Том, в югозападната част на Сибирския федерален окръг. Площта на града е 294,6 км².[2] На 12 km северно от града е разположен затворения град Северск (преди наричан Томск-7).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Томск е умереноконтинентален, граничещ със субарктичен. Средната годишна температура е 0,9 °C, средната влажност на въздуха е 76%, а средните годишни валежи са около 567 mm.[3]

Климатични данни за Томск
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 3,7 7,5 17,7 26,5 34,4 34,7 35,1 33,8 31,7 25,1 11,6 6,5 35,1
Средни максимални температури (°C) −13 −9,6 −1,1 7,0 17,5 22,3 24,8 21,7 14,4 6,0 −4,7 −11,1 6,2
Средни температури (°C) −17,1 −14,7 −7 1,3 10,4 15,9 18,7 15,7 9,0 1,7 −8,3 −15,1 0,9
Средни минимални температури (°C) −20,9 −18,9 −12 −3,3 4,7 10,5 13,7 11,0 5,1 −1,4 −11,4 −18,9 −3,5
Абсолютни минимални температури (°C) −55 −51,3 −42,4 −31,1 −17,5 −3,5 1,5 −1,6 −8,1 −29,1 −48,3 −50 −55
Средни месечни валежи (mm) 35 24 25 33 41 60 75 67 50 56 52 49 567
Източник: Погода и Кклимат[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1604 1620 1646 1699 1745 1795 1801 1825
90 238 1 045 918 5 762 4 788 7 125 10 867
1840 1856[4] 1866 1880 1897 1911 1917 1923
11 700 20 200 22 753 33 800 52 221 111 417 101 129 75 680
1931[4] 1939 1956 1959 1962[4] 1967[4] 1973[4] 1976
100 700 145 000 224 000 248 823 275 000 324 000 374 000 398 000
1979 1982[4] 1986 1989 1992 1996 1998 2000
420 730 449 000 474 000 501 963 505 000 473 000 478 000 482 100
2002 2004 2006 2008 2010 2012 2014 2016[1]
487 838 488 299 489 900 496 500 524 669 539 205 557 179 569 428

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. населението на Томск е представено от: 91,76% руснаци, 1,72% татари, 0,98% украинци, 0,74% немци, 0,63% узбеки, 0,56% азербайджанци и други.[5]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разделен на 2 административни окръга, които се разделят по на 2 района:

  • Южен окръг (Кировски и Съветски район)
  • Северен окръг (Ленински и Октомврийски район)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развита е нефтопреработвателната, фармацевтичната, машиностроителната и хранително-вкусовата промишленост. В града работят 3 ТЕЦ, които не успяват да покрият енергийните нужди на града. Томск има най-старата електроразпределителна мрежа в Сибир.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Томск разполага с жп гара, която се намира на 50 km от главната линия на Транссибирската магистрала. Има и летище.

Градският транспорт е представен от 11 автобусни, 8 тролейбусни и 5 трамвайни линии.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Томск е побратимен с:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) Предварительная оценка численности постоянного населения Томской области на 1 января 2016 года
  2. ((ru)) г. Томск. НовоТомск
  3. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Томска. Посетен на 1 юли 2016 г.
  4. а б в г д е ((ru)) Народная энциклопедия «Мой город». Томск.
  5. ((ru)) Итоги Томскстат