Тонга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралство Тонга
на тонгански: Puleʻanga Fakatuʻi ʻo Tonga
      
Девиз: Ko e ʻOtua mo Tonga ko hoku tofiʻa
Бог и Тонга са моето наследство
Химн: Ko e fasi ʻo e tuʻi ʻo e ʻOtu Tonga
Местоположение на Тонга
Местоположение на Тонга
География и население
Площ748,507 km²
(на 175-то място)
Води4.0%
СтолицаНукуалофа
Най-голям градНукуалофа
Официален езиктонгански, английски
Население (2016)100,651
Гъстота на нас.144 души/km²
(на 76-то място)
Управление
ФормаПарламентарна монархия
КралТупоу VI
Министър-председателАкилиси Похива
История
Независимост
от Великобритания
4 юни 1970
Икономика
БВП (ППС, 2011)$763 млн.
БВП на човек (ППС)$7,344
БВП (ном., 2011)$439 млн.
БВП на човек (ном.)$4,220
ИЧР (2014)Повишение 0.717 (висок)
(на 100-но място)
ВалутаПаанга (TOP)
Други данни
Часова зонаUTC+13
Автомобилно движениеляво
Код по ISOTO
Интернет домейн.to
Телефонен код+676
ITU префиксTON
Официален сайтwww.mic.gov.to
Тонга в Общомедия

Кралство Тонга е архипелаг в южните части на Тихия океан. То се намира на юг от Самоа и на изток от Фиджи. Тонга е единствената островна държава в Тихия океан, която е с непокътната монархия.

История

Около 2000 г. пр. Хр. островите са заселени от полинезийци. През X в. сл. Хр. се образува наследствена монархия (кралство).

Първият европейски изследовател посетил групата острови Тонгатапу е холандският мореплавател Абел Тасман през 1643 г. В средата на 19 век островните групи са обединени под властта на крал Тауфа `Ахау Тупоу. За притежаването на Тонга се води упорита борба между Великобритания, Германия и САЩ.

Тауфа'ахау I – първия крал на Тонга 1845–1893

През 1900 г. по договора за дружба между Тонга и Великобритания Кралство Тонга е обявено за самоуправляваща се държава под протектората на Великобритания. През май 1968 г. Великобритания и Тонга сключват нов договор, предвиждащ постепенно съкращаване на английския контрол над архипелага. На 4 юни 1970 г. е провъзгласена независимостта на Кралство Тонга.

Държавно устройство

Тонга е конституционна монархия. Държавен глава и суверен на всички вождове и на целия народ на Тонга е кралят Тупоу VI, при който има личен съвет. Законодателен орган е Законодателна асамблея от 30 членове, включваща краля, министрите, личния съвет на краля и 18 избираеми депутати. Изпълнителната власт се осъществява от краля и правителството начело с министър-председател. Няма политически партии и профсъюзи.

На 29 юли 2008 кралският говорител съобщава, че кралят на Тонга Джордж Тупоу V ще се откаже доброволно от абсолютната си власт в полза на министър-председателя, за да отговори на желанието на своя народ за демократични промени.[1] Това представлява една от стъпките, която трябва да подготви страната за парламентарните избори през 2010 година. Официалната церемония по предаване на властта се извършва на 1 август 2008.[1]

На 18 март 2012 година крал Джордж Тупоу V умира и е наследен от брат си Ахоейту Унуакиотонга Тукуахо.

Въоръжени сили – 1500 човека.

География

Остров Нуку

Тонга (Дружествените острови) е архипелаг от 169 вулканични и коралови острови в Тихия океан, от които само 36 са обитаеми. Островите са разположени в ивица дълга около 800 км и ориентирана в посока север – юг.

Архипелагът се състои от 3 основни групи острови – Вавау, Хаапай и Тонгатапу (Тонгатабу). Най-големият остров, с площ 257 км, е Тонгатапу. На него е разположена и столицата Нукуалофа. Геоложки островите Тонга се състоят от 2 успоредни вериги. Западна – планински вулканични острови с най-висока точка вулканът Као (1 125 м, на о. Као) и източна – атоли и коралови острови с надморска височина до 200 м.

Климатът е субтропически с 2 слабо изразени периода – топъл, със средни температури от 32 °C, и по-студен период, със средни температури от 27 °C. Средни годишни валежи: 1700 – 2970 мм. Средна дневна влажност на въздуха – 80%.

Растителността е представена от гъсти и влажни тропически гори.

В административно отношение страната е разделена на 5 окръга (управления), които от своя страна се делят на 23 района:

  • Вавау (Vava'u), 119 км2, 15 485 ж. (2006 г.), административен център – Неиафу, 6 района
  • Ниуас (Niuas), 72 км2, 1652 ж. (2006 г.), административен център – Хихифо, 2 района
  • Хаапай Ha'apai), 110 км2, 7572 ж. (2006 г.), административен център – Пангаи, 6 района
  • Тонгатапу (Tongatapu), 261 км2, 71 260 ж. (2006 г.), административен център – Нукуалофа, 7 района
  • Еуа ('Ewa), 87 км2, 5165 ж. (2006 г.), административен център – Охонуа, 2 района

Население

Населението на Тонга през 2009 година е 120 898 души. Гъстота – 136,4 жители, без ненаселените острови – 156,7 жители на км2. Естествен прираст – 26. Средна продължителност на живот – мъже 67 години, жени 72 години. Етнически състав – тонганци 98,2%, други полинезийци 0,9%, европейци 0,5%, други 0,4%. Официален език – тонгански. Азбука – латиница. Неграмотни – 6%. Конфесионален състав – християни 99,5% (протестанти 84,6%, католици 15,4%), други 0,5%. Градско население – 47%. На Тонгатапу живее 69% от населението, на Вавау – 16%, на Хаапай – 8%. Столица – Нукуалофа (24 хил. жители, агломерация 40 хил. жители). По-големи градове – Муа (5 хил. ж.), Хавелолото (4 хил. ж.), Ваини (3 хил. ж.) и трите на Тонгатапу; Неиафу (4 хил. ж.) на Вавау и Пангаи (2 хил. ж.) на Хаапай.

Възрастовията състав през 2005 е:

от 0-14 годинии: 36,2 % (мъже: 20 738/ жени: 19 907); от 15-64 години: 59,7 % (мъже: 33 226/ жени: 33 853); над 65 години: 4,2 % (мъже: 2031/ жени: 2667)

Икономика

Кралство Тонга е аграрна страна с ограничени ресурси. Нейната икономика е нестабилна и силно зависима от природните катаклизми и неблагоприятните външни промени. Повишаването на равнището на океана представлява пряка заплаха за тази страна.

Икономиката на Тонга разчита почти изцяло на вносни стоки и на няколко външни финансови източника. Дефицитът по търговския баланс се финансира до голяма степен от емигрантски преводи от други страни. Основната индустрия, риболовът, търпи значително развитие през последното десетилетие, но пък икономическият ръст е заплашен от измененията в климата и високата цена на петрола. Тези фактори затрудняват привличането на чуждестранни инвестиции в страната.

Главни износни култури са копра, тропически плодове, батати, маниока, ямс, таро. Извършват се проучвателни дейности за търсене на нефт, медни и железни руди, сребро и цинк. Дължината на шосейната мрежа е 400 км, от които само 160 км са асфалтирани. В последните години силно се развива туристическият бизнес, като страната средно се посещава от около 41 хил. туристи. Съотношението между селско стопанство-промишленост-обслужване е 31:11:58.

Тонга е страна-членка на Световната търговска организация (СТО) от 27 юли 2007. [2]

Вижте също

Източници

  1. а б Краят на още една абсолютна монархия // Dnevnik.bg. Посетен на 29 юли 2008.
  2. www.wto.org

Външни препратки