Тополница (приток на Марица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тополница)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница
Topolnitsa-river.jpg
Река Тополница, погледната от автомагистрала Тракия
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.6189° с. ш. 24.2931° и. д.
42.1872° с. ш. 24.3003° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Копривщица
Община Антон
Община Пирдоп
Община Златица
Община Чавдар
Община Ихтиман
Област Пазарджик
Община Панагюрище
Община Лесичово
Община Пазарджик
Дължина 154,8 km
Водосборен басейн 1 789 km²
Отток 10,0 m³/s
Начало
Място източно от връх Бич,
Същинска Средна гора
Координати 42°37′08.03″ с. ш. 24°17′35.16″ и. д. / 42.6189° с. ш. 24.2931° и. д.
Надм. височина 1 413 m
Устие
Място ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°11′13.91″ с. ш. 24°18′01.08″ и. д. / 42.1872° с. ш. 24.3003° и. д.
Надм. височина 205 m
Тополница в Общомедия

Тополница е река в Южна България – Софийска област, общини Копривщица, Антон, Пирдоп, Златица, Чавдар и Ихтиман и област Пазарджик, общини Панагюрище, Лесичово и Пазарджик, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 154,8 km, която ѝ отрежда 14-то място сред реките на България. Река Тополница е 4-та по дължина река след Тунджа, Арда и Едирне във водосборния басейн на Марица.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Тополница извира от 1 572 m н.в. под името Ширенейска река в източното подножие на връх Буная (1 572 m) в Същинска Средна гора. Първите 7 km тече на изток в дълбока и гориста долина. След това завива на север, пресича Копривщенската котловина и на протежение от 12 km „разсича“ Същинска Средна гора чрез дълбок пролом. При гара Копривщица завива на запад-югозапад и навлиза в Златишко-Пирдопската котловина, като тече по южната ѝ част. След село Петрич, община Златица завива на юг и протича в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и Ихтиманска Средна гора на запад. След изтичането си от язовир „Тополница“ завива на югоизток, долината ѝ малко се разширява, но запазва проломния си характер. При село Калугерово навлиза в Горнотракийската низина, като тук течението ѝ е бавно и спокойно и коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 205 m н.в., на 1 km западно от град Пазарджик.

Тополница край Памидово

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 1 789 km2, което представлява 3,4% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на югозапад – с водосборните басейни на малки и къси леви притоци на Марица;
  • на запад и северозапад – с водосборния басейн на река Искър;
  • на север – с водосборния басейн на река Вит;
  • на североизток – с водосборния басейн на река Стряма, ляв приток на Марица;
  • на изток – с водосборния басейн на река Луда Яна, ляв приток на Марица

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Крива река
  • ← Длъжки дол
  • → Попска река
  • → Косьово дере
  • → Бяла река
  • ← Петрешка река
  • → Гърмидол
  • ← Чумина река
  • ← Калнишко дере
  • ← Въртопа
  • ← Гургура
  • → Куфорща
  • ← Манина река
  • ← Граматник
  • → Рорач
  • → Бобевица
  • → Медет (Буковица)
  • ← Златишка река
  • → Газибара
  • → Гюмюрджудере
  • → Кьойдере
  • ← Воздол
  • → Беререйска река
  • ← Слоджадере
  • ← Айдере
  • Буновска река
  • ← Каменишка река
  • → Ангелов дол
  • ← Добри дол
  • → Дисагов дол
  • ← Радотин дол
  • ← Ливадски дол
  • ← Ракев дол
  • → Павел
  • → Слатино дере
  • ← Бощица (влива се в язовир „Тополница“)
  • → Крушлев дол (влива се в язовир „Тополница“)
  • Мътивир (влива се в язовир „Тополница“, най-голям приток)
  • → Дреновски дол (влива се в язовир „Тополница“)
  • ← Белев дол (влива се в язовир „Тополница“)
  • ← Любнишки дол
  • ← Стръмна река
  • → Драгиев дол
  • ← Сираковец
  • → Елов дол
  • ← Яворица
  • ← Сухото дере
  • → Капачовец
  • → Криви дол

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът – август-октомври. Среден годишен отток: при устието на река Медет (Буковица) – 3,75 m3/s; при село Лесичово – 10 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 11 населени места, в т.ч. 1 град и 10 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В Златишко-Пирдопската котловина и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта са изградени язовирите „Душанци“, „Жеков вир“ и „Тополница“. В основите на преградните стени на двата от тях „Душанци“ и „Тополница“ има ВЕЦ-ове.

В долината на реката в района на Пирдопското поле има изградени две хвостохранилища, за прибиране и отлагане на хвоста от отработената медна руда от рудник „Медет“, но въпреки това от време на време се случва водите на реката да бъдат замърсени.

По долината на Тополница преминават два третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]