Торизмунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Торизмунд, гравюра от 18 век

Торизмунд (Thorismund, лат. Thurismundus; Torismond, Turismundo; † 453) e крал на вестготите от 451 до 453 г. от династията Балти.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Торизмунд е внук на Аларих I (упр. 395–410) и е най-възрастният син на Теодерих I (упр. 418-451). Той има пет братя и неуточнен брой сестри. Негова сестра е омъжена за краля на свебите Рехиар. Друга негова сестра е омъжена (429?) за Хунерик, син на краля на вандалите Гейзерик. Когато Гейзерик вижда възможност да сгоди Хунерик с Евдокия, дъщерята на западноримския император Валентиниан III, обвинява своята снаха в заговор, екзекутира я и разчленена я връща през 444 г. обратно при баща ѝ. Така се разваля съюза между вестготи и вандали.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Торизмунд става крал на вестготите през 451 г. след смъртта на баща му в битката на Каталаунските полета против краля на хуните Атила при дн. Шалон. Торизмунд също участва в тази битка заедно с брат си, бъдещият Теодерих II. Отличава се и е награден за нападениетто на един хълм заедно със западноримския генерал Флавий Аеций.

Още на бойното поле Торизмунд e издигнат от войската за крал. По съвет на Аеций, той се връща скоро след това в Толоса, за да попречи на братята си Фредерих, Ойрих, Рецимер и Химерит, които се намирали там, да се качат на трона. Следващата година (452 г.) Торизмунд води война против съюзените с Рим алани северно от Лоара. След неуспешна блокада на галската столица Арл, той е накаран от римския главнокомандващ да се оттегли обратно.

Торизмунд умира след три години управление през 453 г. Убит е от чирак по нареждане на братята му Теодерих и Фредерих, като първия заема неговото място на трона, а втория става главнокомандващ и заместник на краля.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Konrad Bund, Thronsturz und Herrscherabsetzung im Frühmittelalter. Röhrscheid, Bonn 1979, ISBN 3-7928-0417-4, S. 551–553
  • Ludwig Schmidt, Die Ostgermanen. 2. Auflage, Beck, München 1969 (Nachdruck), S. 474−479, 510−512

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]