Торий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Торий
Торий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на торий
АктинийТорийПротактиний
Ce

Th

(Uqq)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZТорий, Th, 90
Група, период, блок–, 7f
Химическа серияактинид
Електронна конфигурация[Rn] 6d2 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 10, 2
CAS номер7440-29-1
Свойства на атома
Атомна маса232,0377 u
Атомен радиус180  pm
Ковалентен радиус206±6 pm
Степен на окисление4, 3, 2, 1
ОксидThO2 (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,3
Йонизационна енергияI: 587 kJ/mol
II: 1110 kJ/mol
III: 1978 kJ/mol
IV: 2780 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична стенноцентрирана
Плътност11700 kg/m3
Температура на топене2023 K (1750 °C)
Температура на кипене5061 K (4788 °C)
Моларен обем19,79×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене13,81 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение514 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2633 2907 3248 3683 4259 5055
Скорост на звука2490 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет118 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост6,7×106 S/m при 0 °C
Специф. ел. съпротивление0,157 Ω.mm2/m при 0 °C
Топлопроводимост54 W/(m·K)
Магнетизъмпарамагнитен[1]
Модул на еластичност79 GPa
Модул на срязване31 GPa
Модул на свиваемост54 GPa
Коефициент на Поасон0,27
Твърдост по Моос3
Твърдост по Викерс295 – 685 MPa
Твърдост по Бринел390 – 1500 MPa
История
Наименуванна Тор, скандинавски бог на гръмотевиците
ОткритиеЙонс Берцелиус (1829 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
227Th радио 18,68 дни α 223Ra
228Th радио 1,912 г. α 224Ra
229Th радио 7917 г. α 225Ra
230Th 0,02 % 75400 г. α 226Ra
231Th радио 25,5 часа β- 231Pa
232Th 99,98 % 1,405×1010 г. α 228Ra
234Th радио 24,1 дни β- 234Pa

Торият е слаборадиоактивен сребристобял метал. Наречен е на името на бога на гръмотевиците в скандинавската митология – Тор. Открит е от Йонс Берцелиус.

История[редактиране | редактиране на кода]

Торият е бил успешно изолзван като алтернативно на урана ядрено гориво между 1964 и 1969 година в САЩ в Експерименталния реактор с течни соли (от англ. MSR – Molten Salt Reactor Experiment) за производството на топлинна енергия.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Водата разяжда тория, повечето от познатите киселини не го разяждат. Ториевият оксид има най-високата точка на топене от всички познати оксиди – 3300 °C.

Физически свойства[редактиране | редактиране на кода]

Торият е сребристо бял, ковък, еластичен и двуобразен метал, който не се окислява в нормална атмосферна среда за няколко месеца и променя формата си при температура от 1400 °C

Наличие[редактиране | редактиране на кода]

Залежите на торий са сравнително слабо познати поради сегашното ниско ниво на употребление на метала и слабото търсене на световните пазари.[2] Няколко организации по света поддържат статистика на залежите от Торий.

Една от оценките с най-голяма тежест се базира на годишното изследване на Геологическия институт на САЩ Mineral Commodity Summaries (1997 – 2006):[3][4]

Страна Запаси на торий в тонове Базисни запаси в тонове
Австралия 300 000 340 000
Индия 290 000 300 000
Норвегия 170 000 180 000
САЩ 160 000 300 000
Канада 100 000 100 000
ЮАР 35 000 39 000
Бразилия 16 000 18 000
Малайзия 4500 4500
Други страни 95 000 100 000
Целият свят 1 200 000 1 400 000

Торият като източник на енергия[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде използван като източник на енергия, торият трябва да бъде бомбардиран с неутрони – процес, който би го превърнал в изкуствен изотоп на урана, след което той става радиоактивен, излъчвайки 2 неутрона и милиони пъти повече енергия, отколкото химическо гориво със същата маса. Този процес може да бъде подхранван вечно при наличието на допълнително количество торий.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Торият има следните приложения:

  • използва се в сплави с магнезий
  • като гориво за ториев ядрен реактор (в стадий на развитие)
  • за радиоактивно датиране

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]