Торий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Торий
Торий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на торий
АктинийТорийПротактиний
Ce

Th

(Uqq)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Торий, Th, 90
Група, период, блок –, 7f
Химическа серия актинид
Електронна конфигурация [Rn] 6d2 7s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 18, 10, 2
CAS номер 7440-29-1
Свойства на атома
Атомна маса 232,0377 u
Атомен радиус 180  pm
Ковалентен радиус 206±6 pm
Степен на окисление 4, 3, 2, 1
Оксид ThO2 (слабо основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,3
Йонизационна енергия I: 587 kJ/mol
II: 1110 kJ/mol
III: 1978 kJ/mol
IV: 2780 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 11700 kg/m3
Температура на топене 2023 K (1750 °C)
Температура на кипене 5061 K (4788 °C)
Моларен обем 19,79×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 13,81 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 514 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2633 2907 3248 3683 4259 5055
Скорост на звука 2490 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 118 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 6,7×106 S/m при 0 °C
Специф. ел. съпротивление 0,157 Ω.mm2/m при 0 °C
Топлопроводимост 54 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 79 GPa
Модул на срязване 31 GPa
Модул на свиваемост 54 GPa
Коефициент на Поасон 0,27
Твърдост по Моос 3
Твърдост по Викерс 295 – 685 MPa
Твърдост по Бринел 390 – 1500 MPa
История
Наименован на Тор
Откритие Йонс Берцелиус (1829 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
227Th радио 18,68 дни α 223Ra
228Th радио 1,912 г. α 224Ra
229Th радио 7917 г. α 225Ra
230Th 0,02 % 75400 г. α 226Ra
231Th радио 25,5 часа β- 231Pa
232Th 99,98 % 1,405×1010 г. α 228Ra
234Th радио 24,1 дни β- 234Pa
Торий в Общомедия

Торият е слаборадиоактивен сребристобял метал. Наречен е на името на бога на гръмотевиците в скандинавската митология – Тор. Открит е от Йонс Берцелиус.

История[редактиране | редактиране на кода]

Торият е бил успешно изолзван като алтернативно на урана ядрено гориво между 1964 и 1969 година в САЩ в Експерименталният реактор с течни соли (от англ. MSR – Molten Salt Reactor Experiment) за производството на топлинна енергия.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Водата разяжда тория, повечето от познатите киселини не го разяждат. Ториевият оксид има най-високата точка на топене от всички познати оксиди – 3300 °C.

Физически свойства[редактиране | редактиране на кода]

Торият е сребристо бял, ковък, еластичен и двуобразен метал, който не се окислява в нормална атмосферна среда за няколко месеца и променя формата си при температура от 1400 °C

Наличие[редактиране | редактиране на кода]

Залежите на торий са сравнително слабо познати поради сегашното ниско ниво на употребление на метала и слабото търсене на световните пазари.[2] Няколко организации по света поддържат статистика на залежите от Торий.

Една от оценките с най-голяма тежест се базира на годишното изследване на Геологическия институт на САЩ Mineral Commodity Summaries (1997 – 2006):[3][4]

Страна Запаси на торий в тонове Базисни запаси в тонове
Австралия 300 000 340 000
Индия 290 000 300 000
Норвегия 170 000 180 000
САЩ 160 000 300 000
Канада 100 000 100 000
ЮАР 35 000 39 000
Бразилия 16 000 18 000
Малайзизя 4 500 4 500
Други страни 95 000 100 000
Целият свят 1 200 000 1 400 000

Торият като източник на енергия[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде използван като източник на енергия, торият трябва да бъде бомбардиран с неутрони – процес, който би го превърнал в изкуствен изотоп на урана, след което той става радиоактивен, излъчвайки 2 неутрона и милиони пъти повече енергия, отколкото химическо гориво със същата маса. Този процес може да бъде подхранван вечно при наличието на допълнително количество торий.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Торият има следните приложения:

  • използва се в сплави с магнезий
  • като гориво за ториев ядрен реактор (в стадий на развитие)
  • за радиоактивно датиране

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]