Торино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Торино
Città di Torino
Знаме
      
Герб
Collage Torino.jpg
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 130,01 km²[1]
Надм. височина 239 m
Население 859 910 души (2020)
Кмет Стефано Ло Русо (Лявоцентристка коалиция) от 3 октомври 2021 г.
Основаване ок. 28 г. пр. Хр.
Пощенски код 10121–10156
Телефонен код 011
МПС код TO
Официален сайт www.comune.torino.it
Торино в Общомедия

Торино (на италиански: Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол. Разположен е в северозападната част на страната и е важен административен, културен и индустриален център. Той е главен град на Метрополен град Торино и на Регион Пиемонт. Към 1 януари 2020 г. населението му е 859 910 души,[2] от които 123 659 са чужди граждани.[3]

Бил е столица на Савойското херцогство (1563 – 1847 г.), Кралство Сицилия (1713 – 1720 г.) и Кралство Сардиния (1720-–, 1847 – 1861 г.). Той е първата столица на Кралство Италия и седалище на Първия италиански парламент (1861 – 1865 г.).[4]

Градът е известен с централата на ФИАТ и с двата си футболни клуба Ювентус и Торино.

От 10 до 26 февруари 2006 г. в Торино се провеждат Двадесетите зимни олимпийски игри.

В Торино има редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Палацо Мадама, Палацо Кариняно, Замък Валентино, Палацо Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театро Реджо, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор.[5][6]

Хълмът на река По (Collina del Po)[7] е включен от 2016 г. в списъка на ЮНЕСКОБиосферни резервати“ по програма MaB Man and the Biosphere – междуправителствена научна програма, стартирала през 1971 г. за поддържане на балансирани взаимоотношения между човека и околната среда чрез защита на биоразнообразието и най-добрите практики за устойчиво развитие.[8]

Торино е единственият италиански град получил престижната награда на ЮНЕСКО Creative City Design през декември 2014 г. Столицата на Пиемонт се гордее с важни постижения и голям опит в сектора на дизайна, който играе ключова роля в слединдустриалното му развитие.[9]

Градът е избран за място на провеждане на Песенния конкурс „Евровизия“ 2022 г.[10]

Той е родно място на някои от основните символи на Made in Italy в света: вермут, шоколад джандуя (gianduja) и кафе еспресо, център на италианската автомобилна индустрия, както и важен център на издателската дейност, банкирането и застраховането, информационните технологии, киното, гастрономията и енологията (вино), на космическия сектор, индустриалния дизайн, спорта и модата.

Дефиниран от Льо Корбюзие като „... градът с най-красивото природно местоположение в света“,[11] възхваляван от множество исторически личности, сред които Фридрих Ницше,[12] Марк Твен[13] и Жан-Жак Русо, който описва гледката от хълма Суперга като „... най-красивата гледка, която може да впечатли човешкото око“,[14] Торино е един от най-важните барокови градове в Европа. Освен това заедно с Милано и Палермо той е считан за италианската столица на Ар нуво,[15][16] пример за което са неговите многобройни и известни исторически кафенета, процъфтяващи особено през Рисорджименто и Бел епок.

Торино е считан за езотеричен град: той е един от центровете на бялата магия (заедно с Лион и Прага) и един от центровете на черната магия (заедно с Лондон и Сан Франциско).[17]

География[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на града

Торино е наричан „Градът на четирите реки",[18] защото през него текат най-голямата река в Италия – По (в източната му част), река Дора Рипария (пресича го близо до центъра му в посока запад-изток), река Сангоне (затваря го откъм юг) и потокът Стура ди Ланцо (затваря го от север). До 16 век всички торински реки текат извън градските стени, които през 21 век са видими частично.

Градът се намира в равнината, граничеща с реките Стура ди Ланцо, Сангоне и По, с лице към устието към някои алпийски долини: Вал ди Суза, свързваща го със съседна Франция чрез Жп тунела Фреюс, Вали ди Ланцо и Вал Сангоне.

Река По подчертава разделението между хълмистата и почти равнинната част на града, разположена между 220 и 280 метра надморско равнище. Най-високата точка на общинската област е релефът Коле дела Мадалена (Colle della Maddalena) на 715 м надм. вис. близо до паметника „Фар на Победата“ (Faro della Vittoria).

Градът е в центъра на планински амфитеатър, обхващащ някои от най-красивите алпийски върхове: Монвизо – планината, от където извира река По, планината РочамелонеГрайските Алпи) и масивите Гран Парадизо, Монблан, Монте Роза и Матерхорн.

На 19 март 2016 г. ЮНЕСКО признава на Парка на По и Торинските хълмове статут на биосферен резерват,[19][20] а през 2020 г. ФАО и Arbor Day Foundation присъждат на града важното признание Tree City of the World 2019.[21]

Торино се намира на 57 км от Асти, на 79 км от Верчели, на 84 км от Биела, на 93 км от Алесандрия, на 96 км от Новара, на 98 км от Кунео, на 126 км от Милано и на 155 км от Вербания. Границата с Франция е на около 70 км близо до Кол дьо Монсени, докато 206 са километрите, които разделят централната Пиаца Кастело от Шамбери, 222 от Ница, 250 от Женева и 314 от Лион.

Граничи със следните 15 общини: Венария Реале, Сан Мауро Торинезе, Груляско, Боргаро Торинезе, Коленьо, Мапано, Печето Торинезе, Пино Торинезе, Монкалиери, Бейнаско, Никелино, Сетимо Торинезе, Балдисеро Торинезе, Риволи и Орбасано.

Има следните подселища (на итал.: frazioni): Виларето (Villaretto), Суперга (Superga), Монгрено (Mongreno), Пиан дел Лот (Pian del Lot), Еремо (Eremo), Сан Лука (San Lucca), Производствена зона Ростия (Area Produttiva Rostia), Чита дей Рагаци (Città dei Ragazzi) и Фамолента (Famolenta).

Административно деление и население[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на град Торино в периода 1984 – 2016 г. (вдясно са посочени кварталите).

Град Торино е разделен на 92 статистически зони и на свързаните с тях 34 квартала. От 1984 до 2016 г. тези квартали със съответните им административни центрове са включени в 10 административни макрозони (на итал. circoscrizioni, вж. картата), а от 2016 г. макрозоните са 8:[22]

Към 1 януари 2020 г. населението на града е 859 910 души.[2] Постоянно пребиваващите чужди граждани са 123 659 души, от които най-многобройни са тези на Румъния – 46 166 души, Мароко – 15 639 души и Китай – 6983 души. В Торино живеят и 242 български граждани.[23]

История[редактиране | редактиране на кода]

Град с двехилядолетна история, Торино вероятно е основан близо до сегашното си местоположение около 3 век пр.н.е. от таврините. През 1 век пр.н.е. е превърнат в римска колония от Октавиан Август с името Юлия Августа Тавринорум. След остготското господство е столица на важно лангобардско херцогство. След като става столица на Каронлинска марка, през 11 век преминава под номиналната власт на Савойската династия. Град на едноименното Савойско херцогство, през 1563 г. Торино става негова столица. От 1720 г. е столица на Кралство Сардиния (макар че е такъв само де факто до Перфектното сливане през 1847 г., когато става и официална столица)[24] – държава, която през 19 век води до Обединението на Италия: това прави Торино първата столица на Кралство Италия (18611865 г.).

Паметници и места от обществен интерес[редактиране | редактиране на кода]

Античен и древноримски град[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие и Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Поради впечатляващите градоустройствени дейности, извършени от Савойския двор от 16 век нататък Торино запазва малко паметници от средновековния и ренесансовия период. Те включват:

  • Палацо Мадама и Крепост на Ахая, чийто централен корпус е построен между 13 и 15 век в готически стил, разширявайки и включвайки структурата на оригиналната Порта Декумана от древноримската епоха и придавайки на двореца облика на замък, който ще бъде завършен през следващите векове с фасадата на Филипо Ювара от 18 век.
  • Църква „Св. Доминик“ (Chiesa di San Domenico) на едноименната улица Сан Доменико. Издигната е през 14 век и е единственият автентично средновековен цялостен паметник в града, макар че е променен през бароковия период и впоследствие е върнат към първоначалните си готически форми чрез консервативни реставрационни дейности от 19 век.
  • Торинска катедрала (Duomo di Torino): построена между 1491 и 1498 г., тя е единственият пример в града за място за поклонение в ренесансов стил.
  • Романски камбанарии на Светилище на Утешителката (Santuario della Consolata) (10 век), на Катедралата (15 век, завършена впоследствие през 18 век от Ювара) и на църквата „Св. Августин“ (Chiesa di Sant'Agostino) (15 век).
  • Къща на Романяно (Casa dei Romagnano), средновековни останки на ул. дей Мерканти 9.
  • Дом на Сената (Casa del Senato), на площад IV Марцо 17, една от малкото средновековни сгради в града.
  • Дом на Пингоне (Casa del Pingone), на ул. IV Марцо. Къща със средновековна кула (маскирана), бивша резиденция на историка Филиберто Пингоне, който през 1577 г. пише първата история на Торино, озаглавена Augusta Taurinorum.
  • Къща Броля (Casa Broglia), една от малкото средновековни сгради в града.
  • Палат „Скаля ди Веруа“ (Palazzo Scaglia di Verrua) (15 век).
  • Главна кула на Цитаделата на Торино, единствената оцеляла сграда от сложната отбранителна система на Торино, построена в периода 1564 – 1577 г. между ренесансов и бароков стил.

Бароков и неокласически период[редактиране | редактиране на кода]

Моле Антонелиана

Сред най-известните паметници на Торино, познати и в чужбина, са:

Град Торино и околностите му са украсени с многобройни Савойски резиденции, които са обект на Световното наследство на ЮНЕСКО. В Община Торино се намират Кралският дворец, Палат Мадама, Вилата на кралицата и Замъкът Валентино.

Ар Нуво[редактиране | редактиране на кода]

Каза Фенолио-Лафльор на ул. Принчипи д'Акая 11 се счита за един от най-големите архитектурни образци на италианското Ар нуво, както и истинска емблема на торинското Liberty.[43]

Торино може да се похвали със забележително присъствие на сгради в стил Ар нуво, построени между края на 19 и началото на 20 век. Важните архитектурни свидетелства от тази епоха все още се забелязват в някои централни райони на града като кварталите Чентро, Крочета, Сан Салварио и Борго По, и най вече в района около първия участък на бул. Франча, включително кварталите Чит Турин и Сан Донато. Вследствие на нарасналия успех на Международното изложение за модерно декоративно изкуство (чиято кулминацията е през 1902 г.), Торино се счита за една от столиците на Ар Нуво[16] и вижда разпространението на този нов стил предимно в областта на архитектурата с приноса на големи автори на времето.

Монтументални портици[редактиране | редактиране на кода]

Пл. Сан Карло с неговите портици.

Характерни за Торино са портиците, които се простират на повече от 18 км, от които около 12 км са свързани помежду си. Първите портици датират от Средновековието, но от 17 век започват да се строят монументалните портици, които съществуват и през 21 век. Първото доказателство за това е заповедта на херцог Карл Емануил I Савойски от 16 юни 1606 г. относно изграждането на площад Кастело по проект на Асканио Витоци, който включва аркади около целия площад. И в проекта за Пиаца Сан Карло на Амедео ди Кастеламонте няколко години по-късно около него са предвидени портици. През същите години Филипо Ювара построява портиците на Порта Палацо. През 1765 г. на Бенедето Алфиери е поръчано да ремонтира портиците на Пиаца Палацо ди Чита (площадът на Кметството), а през 19 век са прибавени тези на днешните Пиаца Виторио Венето, Пиаца Карло Феличе и Пиаца Статуто. Жп гарите Торино Порта Нуова и Торино Порта Суза са съединени с пътека от портици по ул. Ница, ул. Саки, бул. Виторио Емануеле II, бул. Винцальо и ул. Черная. Портикът, който свързва Пиаца Кастело с Пиаца Виторио Венето през ул. По от лявата страна, е проектиран така, че да продължи да пресича улиците, за да позволи на краля да достигне река По, без да се намокри при дъжд.

Кралски резиденции[редактиране | редактиране на кода]

В Торино и в областта му има множество Савойски кралски резиденции, повечето от които са обект на ЮНЕСКО:

Кралски резиденции в Торино[редактиране | редактиране на кода]

Кралски резиденции извън Торино[редактиране | редактиране на кода]

Други известни паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Затвор „Ле Нуове“ (Carceri Nuove): затворнически комплекс, действащ от 1870 г. до края на 1980-те години.
  • Голяма цистерна (Cisternone): големият кладенец на Торинската цитадела, построен между 1565 и 1567 г. по проект на Франческо Пачото от Урбино. Бил е част от укрепената цитадела на града. Създаден е, за да може Торино да бъде автономен по отношение на водния ресурс при случай на обсада.
  • Субалпийска галерия (Galleria Subalpina): обхваща множество търговски помещения. Намира се в района между площад Кастело и площад Карло Алберто и е една от трите исторически търговски галерии на Торино.
  • Лингото (Lingotto): комплекс от сгради, разположен в квартал Ница Милефонти между ул. Ница (от номер 230 до 294) и клон на ЖП връзка, в непосредствена близост до едноименния торински квартал Лингото. Бивш основен производствен завод на автомобилната фабрика на ФИАТ, впоследствие превърнат в голям многофункционален център.
  • Опера пер Торино (Opera per Torino): произведение на датския творец Пер Киркебю, създадено между 2004 и 2005 г. като част от проекта Artecittà. Това е портик с двойна височина, направен предимно от тухли.
  • Небостъргач Интеза Сан Паоло: сграда на едноименната банкова група, разположена в квартал Чит Турин. Висок 167,25 метра, това е третият най-висок небостъргач в Торино след този на Регион Пиемонт (205 метра, в квартал Ница Милефонти) и историческата Моле Антонелиана (167,5 метра, в историческия център). Проектът е дело на арх. Ренцо Пиано.
  • Небостъргач на Регион Пиемонт: институционална сграда, чиито строителни работи започват на 30 ноември 2011 г., по проект на Масимилиано Фуксас, който предвижда 42 етажа, 41 от които за гражданско ползване, а последният ще се използва като висяща гора. Той е предназначени да се превърне в бъдещото единствено седалище на региона с изключение на Регионалния съвет.

Основни торински площади[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиаца Кастело: главният площад на Торино, сърцето на историческия център на града, където се сливат четири основни улици: пешеходната Виа Гарибалди, Виа По, Виа Рома и Виа Пиетро Мика.
  • Пиаца Сан Карло: един от най-важните площади в историческия център на Торино. Често наричан от торинците „холът на града“, той е вмъкнат в оста на пътя на Виа Рома, която го свързва с Пиаца Кастело и Пиаца Карло Феличе
  • Пиаца Виторио Венето: един от историческите и аркадни площади на Торино, разположен в източната част на центъра на града, между края на Виа По и левия бряг на река Пo.
  • Пиаца Солферино: голям площад в историческия център на града, ограничен от Виа Пиетро Мика, Виа Санта Тереза и Виа Черная от едната страна, и от Виа дел Арчивесковадо от другата; доста тесен и дълъг, той представлява отправна точка за бул. Ре Умберто.
  • Пиаца Статуто: един от най-важните площади в западната част на историческия център на Торино. Той е последният от големите площади от периода на Рисорджименто, характеризиращ се с елегантни сгради и с големи портици по периметъра си.
  • Пиаца Карло Алберто: един от историческите, пешеходни площади в центъра на Торино, разположен на гърба на Палацо Кариняно, на кратко разстояние от Виа По и Виа Джузепе Верди. Граничи с улиците Чезаре Батисти, Принчипе Амедео и Карло Алберто.
  • Пиаца д'арми: навремето е един от площадите, предназначени за събирането на войските и техните паради.
  • Пиаца дела Република: със своите 51 300 м² е най-големият площад в града и ежедневно е домакин на най-големия пазар на открито в Европа – този при Порта Палацо
  • Пиаца Кавур (също Джардино Кавур): малък градински площад, разположен в южната част на историческия център на Торино, на кратко разстояние от Пиаца Валдо Фузи, Пиаца Карло Емануеле II и църквата „Сан Масимо“, между виа Кавур, виа Дей Миле, виа Фратели Каландра и виа Джолити.
  • Пиаца Карло Феличе: намира се на пресичането на Виа Рома с бул. Виторио Емануеле II, точно пред Жп гарата Порта Нуова.
  • Пиаца Карло Емануеле II (нар. също Пиаца Карлина): един от основните площади в центъра на града. Пресича се от виа Мария Витория и виа Академия Албертина, близо до Виа По.
  • Пиаца Сан Джовани: един от историческите площади на Торино, разположен в сърцето на историческия му център и на който е разположена Катедралата, също посветена на Сан Джовани. Пресича се от важната артерия на Виа XX Сетембре и е свързан с Пиаца Кастело през проход с портик от страната на Палацо Киаблезе и Кралския дворец.
  • Пиаца Савоя (нар. още Площад на обелиска): в историческия център на Торино – в Куадрилатерато Романо, между Виа Корте д'Апело и Виа дела Консолата. Представлява една от най-любопитните гледки към града поради обелиска, който доминира центъра му.
  • Пиаца Палацо ди Читà (нар. още Пиаца деле Ербе): малък централен площад, разположен в съответствие с централната част на древния римски град. На него се намира Палацо Чивико – седалището на местната администрация.

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

В град Торино има множество религиозни сгради. По-голямата част от тях са католически църкви. Ако изключим многобройните съвременни църкви, построени от нулата след Втората световна война след силното разширяване на жилищата в града след големия имиграционен поток през 1950-те и 1960-те години, повечето от църквите в Торино са построени през 17 и 18 век. Преобладаващият архитектурен стил е барокът, но има и примери за ренесансов и неокласически стил или за смеси между един от тях и барока (напр. неокласическа фасада и бароков корпус).

По проектирането и изграждането на свързаните с католческите църкви сгради работят известни архитекти:

Гробища[редактиране | редактиране на кода]

  • Монументално гробище (Cimitero monumentale): намира се на бул. Новара 135 в квартал Реджо Парко. Това е най-голямото гробище в града и едно от най-големите в Италия. Построено е през 1827 – 1829 г. В него има също Крематориумен храм и еврейско гробище. Има множество погребални паметници на известни личности и такива с ценна изработка.
  • Парково гробище (Cimitero Parco): построено през 1972 г. в далечната южна част на Торино, то е второто по големина гробище в града
  • Гробище „Мирафиори“: малко гробище, разположено на бул. Унионе Совиетика 650 в южната част на града
  • Гробище „Саси“: намира се на едноименния път на номер 24
  • Гробище „Каворето“: намира се на хълм в квартал Каворето
  • Гробище „Абадия ди Стура“: намира се на Пътя на Сетимо 307, в северната част

Пазари[редактиране | редактиране на кода]

Старият навес с часовника – символ на Порта Палацо.

В Торино има 42 местни пазара.[44] Въпреки че градът не е домакин на най-големия брой от тях в Италия, рекордът се дължи на факта, че те са фиксирани, отворени всеки ден и разположени във всички квартали. Най-важните от гледна точка на размера и оборота се провеждат на площад Бенефика (Piazza Benefica), бул. Алчиде Де Гаспери (Corso Alcide De Gasperi), ул. Онорато Вилиани (via Onorato Vigliani), бул. Звицера (Corso Svizzera), бул. Ракониджи (Corso Racconigi) и пл. Барчелона (Piazza Barcellona).

Най-известният пазар в града е този при Порта Палацо (на итал. Porta Palazzo, на пиемонтски Pòrta Pila), който е най-големият пазар на открито в Европа.

Най-известният пазар на стоки втора употреба в Торино е Балун (Balon) в квартал Аурора, по-точно в района му Борго Дора (по главните му улици Goffredo Mameli, Borgo Dora и Bernardino Lanino), който се слива с близкия хранителен пазар Порта Палацо. Това създава най-големият пазар на открито в Европа.[45] От 1980-те години се провежда и Гран Балун (Gran Balon) всяка втора неделя на месеца, на който се продават и антики.

Природни зони[редактиране | редактиране на кода]

Торино е един от италианските градове с най-много зеленина на човек от населението. Към 2015 г. на градската площ от 13 km² има 21,37 km² зелени площи, т.е. около 23,6 m² зеленина на жител. В града има 60 хил. дървета по улиците и 100 хил. дървета в парковете.[46] Освен това през 2017 г. благодарение на видимия зелен индекс[47] от 16,2% Торино се нарежда на 13-о място сред 17-те града с най-много дървета в света; той е единственият италиански град в класацията.[48]

В квартал Сан Салварио се намира жилищният блок Condominio 25 Verde – първият опит за биоархитектура в града, дело на Лучано Пия. Принципът му е същият като този на по-внушителния небостъргач Bosco Verticale („Вертикална гора“) в Милано. Сградата се намира близо до Парк Валентино.

Торино е и първият италиански град сред тези с над 500 хил. жители по отношение на дела на разделното събиране на отпадъци, който през 2014 г. достига 42,2%.[49]

Градската хигиена и събирането на отпадъци се управляват от 1969 г. от Amiat – компания, която се занимава и с възстановяване на околната среда на сметище Басе ди Стура, чиято най-старата част – изчерпана през 1983 г. и с обща площ от 300 000m² става речен парк, известен като градски парк Марморина.[50]

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

Торино има 51 парка в градската зона. Най-големите и най-популярните от тях са: Парк „Валентино“, Парк „Пелерина“, Парк „Колета“, Парк „Риньон“ и по-новият Парк „Колонети“. Около града, в пръстен, са разположени природният парк „Ла Мандрия“ и паркът на Ловен дворец Ступиниджи – някогашни ловни резервати на Савойската династия, както и тези, разположени на хълмовете на Торино, като Възпоменателният парк и Парк „Европа“. В различните квартали на града има множество малки паркове, в които има около 240 детски площадки. В началото на 1960-те години кметът на града Амедео Пейрон създава първата градина в Италия, оборудвана с детски площадки.

Списъкът с паркове в град Торино дава накратко характеристиките на най-значимите паркове, които се намират изцяло или частично в градската зона на града.

N. Наименование Наименование

на италиански

Разположение Посветен на: Площ (m2) Година / период
начало/ на създаване
Изображение
1 Парк „Карара“, нар. още Парк на „Пелерина“ Parco Carrara detto della Pellerina Лученто и Парела (вкл. Кампидолио на Парлеа Марио Карара (лекар, антифашист) 837 220 1930 – 1980 Torino parco pellerina con la neve.jpg
2 Парк „Колета“ Parco Colletta Ванкилиета (граница с Реждо Парко) Пиетро Колета (патриот, историк, генерал) 448 000 кр. на 1980-те г. Torino parco colletta 001.JPG
3 Парк „Колонети“ Parco Colonnetti Мирафиори Суд Густаво Колонети (инженер, математик и политик) 385 800 Torino Parco Colonnetti001.JPG
4 Парк „Ди Виторио“ Parco Di Vittorio Лингото Джузепе Ди Виторио (синдакалист, политик и антифашист) 125 700 ParcoDiVittorio-Torino.JPG
5 Парк „Дора“ Parco Dora Спина 3 430 000 2011 – 2012 ParcoDora Mortara.JPG
6 Парк „Европа“ Parco Europa Каворето 99 300 1954 Parco europa torino spianata sommitale.jpg
7 Парк „Фалкера“ Parco Falchera Фалкера Езерца на Фалкера 430 000 2015 – 2020 (строеж)

нач. август 2020 (откриване)

8 Парк „Мейзино“ Parco del Meisino Боргата Роза-Саси 450 000 1988 Meisino viale pioppi.jpg
9 Парк „Нобиле“ Parco del Nobile Strada Vicinale del Nobile 106 900
10 Кралски градини на Торино Giardini Reali зад Кралския дворец 103 000 1805 Giardini Reali a Torino.JPG
11 Парк на Пиемонтските партизански републики Parco delle Repubbliche Partigiane Piemontesi Общински път „Сан Вито“ в Ревиляско (на височината на Пиан дел Лот) Пиемонтски партизански републики 450 000
12 Парк „Риньон“ Parco Rignon Санта Рита Феличе Риньон (сенатор) 46 200 1912
13 Възпоменателен парк Parco della Rimembranza Брик дела Мадалена Падналите торинци в
Първата световна война
442 000 1925
14 Парк „Руфини“ или Парк на Новия Валентино Parco Ruffini
o del Valentino Nuovo
Поцо Страда Франческо Руфини (юрист, историк, политик) 127 860 1925 Torino parco Ruffini 001.JPG
15 Парк „Стура“ Parco Stura Макрозона VI Стура ди Ланцо 1995 – 2020 Parco Stura Sud
16 Природен парк на хълма Суперга Parco naturale della Collina di Superga Суперга 7 458 500
17 Парк „Тезориера“ Parco della Tesoriera Парела 56 000 1975 Villa La Tesoriera Torino.jpg
18 Археологически парк „Палатински кули“ (леха „Секондо Пия“) Parco Archeologico Torri Palatine (Aiuola Secondo Pia) пл. Сан Джовани Секондо Пия (адвокат и фотограф) 17 200
19 Парк „Валентино“ Parco del Valentino Сан Салварио вероятно на Св. Валентин от Терни 421 000 17 – 19 – 20 век Torino-Parco del Valentino-Borgo medioevale.jpg
20 Парк „Рицари на Виторио Венето“ Parco Cavalieri di Vittorio Veneto пиаца д'Арми Рицари на Виторио Венето 220 000 1974
21 Парк „Свети Вит“ Parco di San Vito път Сан Вито (strada S. Vito) - 54 600 Parco di San Vito Torino.jpg
22 Парк „Леопарди“ Parco Leopardi бул. Монкалиери Джакомо Леопарди 68 200 Parco Leopardi Torino.jpg

Дървета столетници и монументални дървета[редактиране | редактиране на кода]

Торино е дом на няколко големи дървета: големият чинар в Парк „Тезориера“ (660 см обиколка на ствола, на възраст над два века), чинарите в Парк „Валентино“, метасеквоите на Алпинеума, открит през 1961 г., най-старите дървета от Ботаническата градина, основана през 1729 г. в непосредствена близост до стените на замъка Валентино.

Торино също така е дом на вековни екзотични дървета, като например крайбрежните секвои (Sequoia sempervirens) в хълмистите паркове на Вила Дженеро и Джакомо Леопарди, многобройните екземпляри от кавказки орех (Pterocarya fraxinifolia) по река По и в обществени паркове като Градини „Кавур“, Градина Sambuy, Долните Кралски градини (покрай бул. Сан Маурицио) и Парк „Милефонти“. Два грандиозни екземпляра от бял габър (Carpinus betulus) обогатяват големия Възпоменателен парк, който се простира по протежение на релефа Коле дела Мадалена.

Виа Франчиджена[редактиране | редактиране на кода]

Via Francigena, клон на Монченизио,[51] минава през Торино. Маршрутът, един от любимите през Средновековието, след като прекосява вододелния район Франция / Италия при Коле дел Монченизио, отива във Вал ди Суза – земя на важни абатства като Абатство Новалеза, Сакра ди Сан Микеле и Сант Антонио ди Ранверсо, и минава през Торино покрай Парк „Колета“, върви към град Сан Мауро Торинезе, след това към град Кивасо и впоследствие към град Верчели, където се съединява с другия клон на поклонническия път, идващ от прохода Голям Сан Бернар.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В миналото[редактиране | редактиране на кода]

Guida de' forestieri

Дестинация на Grand Tour (някогашно дълго пътуване в Континентална Европа, предприемано от богаташите на европейската аристокрация с цел усъвършенстване на знанията),[52] Торино е един от първите италиански градове с туристически гид в историята: по случай 300-годишнината от чудото на Светите Дарове книжарят Джовани Гаспаре Кравери публикува Guida de' forestieri. Пътеводителят му разделя посещението на града на четири дни и описва околностите много подробно. Книгата е последвана от други гидове – дело на горди с града си торинци като напр. Онорато Дероси, който през 1781 г. публикува своя „Нов пътеводител за град Торино“ (Nuova guida per la città di Torino).

В настоящето[редактиране | редактиране на кода]

От 2006 г. – годината на XX зимните олимпийски игри туристическата атрактивност на града нараства стабилно. През 2017 г. Торино се нарежда твърдо сред първите 10 града в Италия по туристически пристигания и престой, съответно 1 200 000 и 3 700 000 души. Ако се включи и първият градски пояс, пристигащите са почти 1 900 000 души, а нощуващите – 5 000 000 души.[53]

Признанието идва и от международната преса. През 2016 г. американският всекидневник Ню Йорк Таймс препоръча град Торино (единственият в Италия) като една от 52-те световни дестинации за посещение през годината.[54] През същата година Skyscanner го поставя сред 20-те най-красиви градове на изкуството в Италия,[55] а блогърите го включват сред 16-те италиански градове, които трябва да се посетят.[56] Общо посещаемостта, регистрирана в града през календарната година, е 4 800 000 души.[57]

Международният уебсайт за пътувания eDreams определя Торино като една от най-важните туристически дестинации в света за 2017 г. и като първата европейска туристическа дестинация, както и като културна столица на Северна Италия.[58]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Сфинкс в Египетския музей

Торино е един от най-богатите градове в Италия в художествено отношение и е домакин на голям брой музеи, много от които имат огромно значение в национален и в световен мащаб. Сред тях има множество музеи за древно и съвременно изкуство, за религиозно изкуство и култура, исторически музеи, музеи на науките. Някои от тях са уникални по рода си, като Египетският музей с втората най-богата колекция на артефакти от Древен Египет в света след тази на Музея в Кайро (Египет) или Националният музей на киното.[59]

Палацо Кариняно – седалище на Камарата на депутатите на Кралство Сардиния от 1848 до 1860 г. и след това на Кралство Италия от 1861 до 1865 г., към 2021 г. седалище на Националния музей на италианското Рисорджименто

Любовта на Савойската династия към изкуството и културата намират израз в Кралската оръжейница, една от най-богатите в Европа, в Галерия Сабауда (Ga с нейната богата колекция от италианско и фламандско изкуство, Градския музей на древното изкуство в Палацо Мадама, Националния музей на италианското Рисорджименто в Палацо Кариняно, Кралският дворец.

В нач. на 20 в. в Торино е родено италианското кино, прославяно днес в Националния музей на киното, разположен в Моле Антонелиана – символ на града, чието изкачване с асансьор позволява да се насладим на гледка към Торино на 360 градуса. Друго панорамно място е Националният планински музей „Дука дели Абруци“ на Хълма на капуцините, създаден от първите членове на Италианския алпийски клуб.

Индустриалната ангажираност на града намира израз в Националния автомобилен музей и Историческия център на ФИАТ.

Торино е и столица на модерното и съвременното изкуство, израз на което са Градската галерия за Модерно и съвременно изкуство, Фондацията „Сандрето Ре Ребауденго“, Фондация „Мерц“, Пинакотеката „Джовани и Марела Анели“, Италианският фотографски център „Камера“, Музеят за съвременното изкуство в Замъка в Риволи.

В града се намират множество научни музеи, сред които Музеят на човешката анатомия „Луиджи Роландо“, Регионалният музей на естествените науки, Планетариумът и Музеят на астрономията и Космоса, Музеят на околната среда и много други.

От спортните музеи можем да посочим Музеят на ФК „Ювентус“ и Олимпийският музей „Торино 2006“.

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

Университетският център в Торино е един от основните в Италия. Двата най-важни университета са Торинският университет и Политехническият университет. За учебната 2020/2021 г. в първия са записани над 81 700 души, от които 6% са чуждестранни граждани,[60] а във втория – 33 102 души, от които 17,3% – чуждестранни граждани.[61]

В Торино е основан и се намира националното седалище на Народния университет за трите възрасти (UNITRE – Università delle Tre Età). който предлага курсове на различни теми.

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Торино е дом на важни научни, технологични и кинематографски изследователски институти, които са свидетелство за културна традиция, основана на експериментите и иновациите. Сред тях са:

Зала на глобусите на Академията на науките. Тя е сърцето на Академията и дължи името си на двата скъпоценни глобуса на венецианския картограф Винченцо Мария Коронели (1650 – 1718), съхранявани в нея. Залата е украсена от Джованино Галиари през 1787 г. Темите, изобразени по ъглите на свода, илюстрират инструментите на механиката и математиката, географията и астрономията, физиката и химията и природните науки.
  • Академия на науките на Торино (Accademia delle Scienze di Torino ), основана през 1757 г.
  • Национален институт за метрологични изследвания (INRiM ), създаден с DL 38/2004 чрез сливането на Националния електротехнически институт „Галилео Ферарис“ с Института по метерология „Густаво Колонети" на Националния съвет за иследпвателска дейност (CNR)
  • Изследователски и технологично-иновационен център на Rai (Centro ricerche e innovazione tecnologica Rai ), намиращ се на бул. Джамбоне
  • Института за научен обмен (Istituto per l'Interscambio Scientifico )
  • Медицинска академия на Торино (Accademia di medicina di Torino )
  • Telecom Italia Lab (бивш CSELT)
  • Земеделска академия (Accademia d'Agricoltura )
  • Кинематографският експериментален център (Centro sperimentale cinematografico ) към Националната филмова школа

Торино винаги е бил много оживен град от гледна точка на научни и приложни изследвания в различни дисциплини. С течение на времето той постига няколко рекорда. Например тук се ражда електродвигателят с променлив ток на Галилео Ферарис, който открива и демонстрира ротационното магнитно поле. През 1977 г. Торино е и първият град в света, оборудван с градска оптична мрежа (9 км[62]), тествана от Телекомуникационния изследователски център CSELT; също така в CSELT се ражда инициативата MPEG, която води до създаването, наред с други, на MP3 аудио кодиращия стандарт, широко разпространен по целия свят.

Освен това в Торино се случват някои забележителни епизоди в историята на компютърните науки: Чарлз Бебидж представя проекта за своята Аналитична машина за първи път на научна конференция в града по покана на астронома Джовани Плана. Около век по-късно роденият в Торино Пиер Джорджо Перото, създател и дизайнер на първия персонален компютърПрограма Оливети 101, а също така е професор в Политехническия университет.

През 2016 г. Торино печели второ място в престижната Награда за Европейска столица на иновациите – iCapital, след Амстердам и изпреварвайки Париж.[63][64]

Библиотеки и архиви[редактиране | редактиране на кода]

Автопортрет на Леонардо да Винчи, съхраняван в Кралската библиотека.

В Торино има над 300 библиотеки[65] в най-различни области, със свободен или ограничен достъп. Някои от най-важните от тях са: Националната университетска библиотека на Торино и Кралската библиотека, собственост на държавата, Централната градска библиотека, както и много специализирани библиотеки като Международна библиотека за кино и фотография „Марио Громо“, Националната библиотека на Италианския алпийски клуб, Библиотеката на Фондация „Луиджи Ейнауди“, художествените библиотеки на Градската галерия за модерно и съвременно изкуство и на Академия „Албертина“. Други важни стари библиотеки са Библиотеката на Академията на науките, Библиотеката на Подготвителната армейска школа, Библиотеката на Държавния архив, Провинциалната библиотека на братята капуцини и много други. Към тях се добавят централните и ведомствените библиотеки на редица служби и учреждения, вкл. и на университетите: към декември 2019 г. Торинският университет има 35, а Политехническият университет – 17 библиотеки.

Градски библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Градската библиотека

В града има 18 общински градски библиотеки със свободен и безплатен достъп.[66] Най-голямата от тях е Централната градска библиотека (Biblioteca Civica centrale), открита на 22 февруари 1869 г. под името „Публична общинска библиотека“. Днес тя притежава ок. 524 553 документа, над 30 000 ръкописни писма, над 2000 ръкописа, 67 старопечатни книги и 1600 книги от 16 век. Заслужава да се споменат и колекциите от локална история, изобразително изкуство, театър и визуални изкуства. Колекцията от периодични издания от 18 век до 21 век включва около 2828 заглавия.[67]

  • Каталог на общинските градски библиотеки на Торино.

Академични библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Най-важната академична библиотека в Торино е Националната университетска библиотека (Biblioteca Nazionale Universitaria di Torino). Тя е разрушена през Втората световна война и изцяло възстановена между 1958 и 1973 г. Датира от 1720 г., когато Виктор Амадей II Савойски създава Библиотеката на Кралския университет, резултат от обединението на колекцията от книги на Торинския университет и тази на Савоя. Между 17 и 18 век, с оглед да се подпомогне научната дейност, насърчавана от Савоя, тя се обогатява с доста томове от покупки и завещания. Обявена за национална библиотека през 1873 г., съхранява 763 833 печатни тома, 2095 периодични издания, 4554 ръкописа, 1600 раннопечатни книги e 10 063 произведения от 16 век, над 15 хил. графики и др. Заедно с нея Торинският университет има още 34 библиотеки по хуманитарни и точни науки.

  • Каталог на Университетските библиотеки TUTTO
  • Библиотечна система на Торинския университет SBA

Нужно е да споменем и Библиотеките на Политехническия университет на Торино, които са 17 на брой.

Други академични библиотеки са Библиотеката на Художествената академия „Албертина“ (Biblioteca dell'Accademia Albertina di Belle Arti), Библиотеката на Академията на науките (Biblioteca dell'Accademia delle Scienze), Библиотеката на Държавната консерватория „Джузепе Верди“ (Biblioteca del Conservatorio Statale „Giuseppe Verdi“), Библиотеката на Земеделската академия в Торино (Biblioteca dell'Acccademia di Agricultura di Torino) и др.

Специализирани библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Освен някои от горепосочените библиотеки съществуват и:[68][69]

  • Библиотеки на културни и изследователски центрове, сред които Библиотеката на Центъра за италианска миграция „Другите Италии“ (Centro Altreitalie sulle Migrazioni Italiane), Библиотеката на Центъра за документация, изследване и проучване на светската култура „Пиеро Каламадрей“ (Centro di Documentazione, Ricerca e Studi sulla Cultura Laica „Piero Calamandrei“), Библиотеката на Регионалния етнографско-лингвистичен център (Biblioteca del Centro Regionale Etnografico Linguistico), Библиотека „Фулвио Гуерини“ на Центъра за изследвания и документация „Луиджи Ейнауди“ (Centro di Ricerca e Documentazione „Luigi Einaudi“ Biblioteca „Fulvio Guerrini“), Библиотеката на Международния център за изследвания „Примо Леви“ (Centro internazionale di studi „Primo Levi“), Библиотеката на Пиемонтезки изследователски институт (Centro studi Piemontesi – Ca dë Studi Piemontèis), Библиотеката на Изследователския център за християнско-ислямски връзки „Федерико Пейроне“ (Centro studi relazioni cristiano islamiche „Federico Peirone“), Библиотеката на Центъра за изследвания на женската мисъл (Biblioteca del Centro studi sul pensiero femminile), Библиотеката на Център ЮНЕСКО на Торино (Biblioteca del Centro UNESCO di Torino) и много други.
  • Библиотеки на фондации, сред които: Библиотеката на Фондация „Ариоданте Фабрети“ (Fondazione „Ariodante Fabretti“), Библиотеката на Фондация „Карло Донат-Катин“ (Fondazione „Carlo Donat-Cattin“), Библиотеката на Изследователски център на Фондация „Фицкаралдо“ (Fondazione Fitzcarraldo, Centro di documentazione), Библиотеката на Италианската фондация за фотография (Biblioteca della Fondazione Italiana per la Fotografia), Библиотеката на Фондация „Джорджо Амендола“ (Biblioteca della Fondazione Giorgio Amendola) и много други.
  • Библиотеки на изследователски институти, сред които: Библиотеката на Международния център за академични изследвания на Азия (Cesmeo – Istituto internazionale di studi asiatici avanzati), Библиотеката на Обсерваторията по Астрофизика на Торино (INAF Osservatorio astrofisico di Torino), Библиотеката на Института за Италиански линвистичен атлас (Istituto dell’Atlante Linguistico Italiano), Библиотеката на Националния институт за метрологични изследвания (Istituto Nazionale di Ricerca Metrologica INRIM) и много други.
  • Музейни библиотеки, сред които: Кралската библиотека на Торино (Biblioteca Reale di Torino), Художествената библиотека на Градските музеи на Торино (Biblioteca d’Arte Fondazione Torino Musei), Библиотеката и медиатеката „Марио Громо“ (Bibliomediateca „Mario Gromo“), Библиотеката на Националния музей на италианското възраждане (Museo Nazionale del Risorgimento Italiano), Дигиталната библиотека на Музея на Торино (Biblioteca digitale del Museo Torino) и други.
  • Религиозни библиотеки, сред които: Библиотеката на Архиепископската семинария на Торино (Biblioteca del Seminario Arcivescovile di Torino), Архиепископскят архив на Торино (Archivio Arcivescovile Torino), Провинциалната Францисканска библиотека на Торино (Biblioteca Provinciale Francescana di Torino), Библиотекта на Международния институт „Дон Боско“ (Biblioteca dell'Istituto Internazionale „Don Bosco“), Библиотеката на еврейската общност „Е. Артом“ (Biblioteca della Comunità ebraica „E. Artom“) и много други.
  • Други библиотеки, сред които: Историческата библиотека на Провинция Торино (Biblioteca storica della Provincia di Torino), Библиотеката на Регион Пиемонт „Умберто Еко“ (Biblioteca Della Regione Piemonte Umberto Eco), Библиотеката на Инспекторат „Археология, изящни изкуства и пейзаж“ на Метрополен град Торино (Biblioteca della Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio della Città Metropolitana di Torino), Библиотеката на Държавния архив (Biblioteca dell'Archivio di Stato), Централната юридическа библиотека (Biblioteca Centrale Giurdica della Corte di appello di Torino) и много други.

Оперни и концертни зали, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]

Торино е град с богат художествен и културен живот, който отделя голямо внимание на изкуството (изобилства на музеи и художествени галерии), музиката, киното (пример за което е известният Торинския филмов фестивал) и театъра. В града има много театри, където може да се видят различни видове спектакли: комедии, класически театър, балет, опера, концерти, поезия и др. Най-известните сред оперите и театрите са Оперен и балетен Театър „Реджо“, Театър „Гобети“, Театър „Кариняно“, Театър „Колосео“ и Театър „Алфиери“.[70][71]

Оперни и концертни зали[редактиране | редактиране на кода]

Кралски театър
  • Оперен и балетен театър „Реджо“ (Кралски театър) (Teatro Regio), сцена на първото поставяне на „Бохеми“ на Пучини. Един от най-големите оперни театри в Италия и сред най-престижните в Европа и света. Построен е през 1740 г., а през 1997 г. фасадата му – дело на Бенедето Алфиери е призната за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
  • Концертна зала на RAI „Артуро Тосканини“ (Auditorium Rai „Arturo Toscanini“ ), седалище на Националния симфоничен оркестър на Rai
  • Концертна зала „Джани Аниели“ (Auditorium „Gianni Agnelli“ ), в Конгресен център „Лингото“
  • Концертна зала „Интеза-Сан Паоло“ (Auditorium Intesa-Sanpaolo )
  • Концертна зала „Вивалди“ (Auditorium „Vivaldi“ ), в Националната университетска библиотека
  • Концертна зала „Арсенал на мира – Сермиг“ (Auditorium Arsenale della Pace – Sermig)
  • Концертна зала „Орфей“ (Educatorio della Provvidenza – Auditorium Orpheus )

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Театър „Кариняно“
  • Театър „Кариняно“ (Teatro Carignano ). Един от най-важните и стари театри в града. Първата му дървена конструкция датира от 17. век. По онова време е театър на кралското семейство, където суверенът гледа комедии. Към 2019 г. е част от Театър „Стабиле“ и предлага богата програма, която варира от трагедии до комедии, от класика до съвременни творби.
  • Театър „Гобети“ (Teatro Gobetti ). Помещава се в красива историческа сграда от 1840 г. Той е едно от седалищата на Театър „Стабиле“ и е обществена институция на Пиемонт в областта на драматичния театър, с която се отличава.
  • Театър „Колизей“ (Teatro Colosseo ). Един от най-важните театри в града, обичайна спирка за италиански и международни певци по време на зимните им турнета. Известен е и с многобройните си моноспектакли.
Театър „Виторио Алфиери“
  • Театър „Виторио Алфиери“ (Teatro „Vittorio Alfieri“ ). Открит през 1855 г., той е почти унищожен от пожар през 1858 г. и е възстановен през 1860 г., като е един от най-старите и важни в Торино. Заедно с театър „Ерба“ и театър „Джойело“ към 2019 г. е част от веригата „Торински спектакли“ на Нов театър на Торино. Театърът е предимно драматичен и е домакин на множество концерти.
  • Театър „Джойело“ (Teatro Gioiello)
  • Театър „Ерба“ (Teatro Erba )
  • Нов театър (Teatro Nuovo ), основан през 1975 г., първият танцов театър в Италия.
  • Театър „Маркиза“ (Teatro Marchesa )
  • Алфа театър (Alfa Teatro )
  • Театър „Виктория“ (Teatro Vittoria )
  • Театър „Джулия ди Бароло“ (Teatro Giulia di Barolo)
  • Театър Танграм (Tangram )
  • Театър „Монтероза“ (Teatro Monterosa )
  • Театър „Астра“ (Teatro Astra )
  • Театър „Кардинал Масая“ (Teatro Cardinal Massaia )
  • Малък комедиен театър (Piccolo Teatro Comico )
  • Вариатетен театър „Ле Мюзикхол“ (бивш театър „Ювара“) (Le Musichall, ex Teatro Juvarra)
  • Театър „Джандуя“, бивш театър „д'Анжан“ (Teatro Gianduja, ex d'Angennes)
  • Театър дела Кадута (Teatro della Caduta )
  • Кино-театър „Барети“ (Cineteatro Baretti )
  • Кино-театър „Анели“ (Teatro Agnelli)
  • Кино-театър „Сан Джузепе“ (Cinema Teatro San Giuseppe )
  • Театър „Крочета“ (Teatro Crocetta )
  • Кралска кавалерия (Cavallerizza Reale: Teatro Maneggio, Teatro Argentino)
  • Лаборатории „Хаос“ (Officine CAOS )
  • Малък комедиен театър (Piccolo Teatro Comico )
  • Театър „Сан Джузепе“ (Teatro San Giuseppe )
  • Театър „Куб“ (Cubo Teatro )
  • Театър „Еспас“ (Teatro Espace )
  • Ателие „Физически театър“ (Atelier Teatro Fisico )
  • Театър „Беларте“ (Teatro BellARTE)
  • Кафе „Мюлер“ (Café Müller )
  • Кап Диечиченто (CAP10100)
  • Малък бос театър (Piccolo Teatro Scalzo )
  • Кабаретен театър „Каб Куарантуно“ (Cab 41 )
  • Голям театър „Валдоко“ (Teatro Grande Valdocco )
  • Кръжок „Блум“ (Circolo Bloom ), театър за деца и младежи
  • Театрална къща за деца и младежи (Casa del Teatro Ragazzi e Giovani )

Кина[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на бог Молох, използвана във филма Кабирия (1914), в Музея на киното.

Торино винаги е бил град, обърнат към изкуството и културата, сред които и киното.

В него се намира един от най-популярните музеи в Италия – първият и единствен музей на италианското кино, открит през 1956 г. в Палацо Киаблезе и от 2000 г. разположен в символа на Торино – Моле Антонелиана (Mole Antonelliana).

През 1980-те години група университетски преподаватели и кинокритици от Торино поставят началото, с подкрепата на местните власти, на кинофестивала Festival Cinema Giovani, който от 1997 г. носи името на Торинския филмов фестивал. Престижният независим кинофестивал, който се провежда всяка година от ноември 1982 г., става международна отправна точка, особено за експерименталното кино, и е на второ място в Италия след исторически Филмов фестивал във Венеция.

Tорино е италианският град, където за първи път е създадена филмовата индустрия поради неговата историческа, географска и културна близост до Франция на братята Люмиер. Точно тук през март 1896 г. създателите на кинематографа прожектират за пръв път филм в Италия, a през ноември същата година на ул. По прожекцията е с билети пред публика.[73]

Първите италиански филмови студия отварят в Торино през 1907 г. режисьорът Джовани Пастроне (Giovanni Pastrone) прави един от първите колосални филми в историята на киното: Кабирия (Cabiria) през 1914 г., който е и първият пълнометражен филм в Италия с международно разпростанение. Продуцентските къщи като Ambrosio Film, Itala Film, L'Aquila и студия Fert продължават да съществуват до 1937 г., когато в Рим е открита Чинечита.[74]

Пет са историческите кина на Торино: кино „Амброзио“ (Ambrosio Cinema) от 1914 г., кино „Лукс“ (Cinema Lux) от 1934 г., кино „Репози“ (Cinema Reposi Multisala) от 1947 г., кино „Нуово Романо“ от 1905 г. (под името „Люмиер“ (Cinema Lumiere) е най-старото действащо кино в града към 2019 г.) и първото кино на Торино – кино „Кинг Конг“ от 1907 г. (под името „Семейно кино“; несъществуващо към 2021 г.).

В Торино се раждат първото италианско авторско кино (Романо в Субалпийската галерия през 1971 г.), основната национална филмова асоциация (Аяче Торино) и първият мултиплекс в Италия (Елизео през 1983 г.).

В Торино се провеждат филмовият ЛГБТ фестивал Lovers Film Festival , Международният фестивал на женското кино (Festival Internazionale di Cinema e Donne ), Филмовият фестивал на младежкото кино (Sottodiciotto Film Festival ), Филмовият фестивал за околната среда (CinemAmbiente), ViewConference Torino (изцяло посветен на виртуалната реалност) и Фестивалът на пиемонтското кино (18 gLocal Film Festival ).

Днес Торино е едно от основните места за филмови и телевизионни продукции в Италия благодарение на ролята на Фондация „Торинска филмова комисия“ (Torino Film Commission ).

Към декември 2020 г. в града има 18 кина, някои от които предлагат авторско кино (Масимо, Чентрале, Романо, Дуе джардини, Елизео, Братя Маркс, Барети и Аниели).[75][76]

  • Кинокафе „Амброзио“ (Ambrosio [36])
  • Кинотеатър „Барети“ (Cineteatro Baretti [37])
  • Кино „Чентрале“ ([Cinema Centrale [38])
  • Кино и театър „Анели“ (Cinema Teatro Agnelli [39])
  • Кино „Класико“ (Cinema Classico [40])
  • Кино „Дуе джардини“ (букв. „Две градини“) (Due Giardini [41])
  • Кино „Елизео“ (Eliseo [42])
  • Кино „Национале“ (Nazionale [43])
  • Кино „Романо“ (Romano [44])
  • Кино „Братя Маркс“ (Fratelli Marx [45])
  • Кино „Гринуич Вилидж“ (Greenwich Village [46])
  • Кино „Идеал Ситиплекс“ (Ideal Cityplex [47])
  • Кино „Масауа Ситиплекс“ (Massaua Cityplex [48])
  • Кино „Масимо“ (Massimo MNC [49])
  • Кино „Репози“ (Reposi Multisala [50])
  • Театро „Монтероза“ (Teatro Monterosa [51])
  • Кино „Дъ Спейс“ (The Space Cinema [52])
  • Учи Синемас Лингото (Uci Cinemas Lingotto [53])
Торино в игрални и телевизионни филми[редактиране | редактиране на кода]
  • War and Peace (американски игрален филм от 1956 г., реж. Кинг Вайдър): много от сцените са заснети в Торино, особено тези на боевете.
  • The Italian Job (британски игрален филм от 1969 г., реж. Питър Колинсън): група британски крадци пристига в Торино на борда на три Мини купъра, за да организира обир срещу конвой, който транспортира приходите на FIAT от летище Торино-Казеле до града.
  • Profondo Rosso (италиански игрален филм от 1975 г., реж. Дарио Ардженто): действието на този трилър-филм на ужасите се развива във въображаем град, но повечето сцени са заснети в Торино.
  • La donna della domenica (италиански игрален филм от 1975 г., реж. Луиджи Коменчини): полицейски филм, чието действие се развива в Торино
  • Torino violenta (италиански игрален филм от 1977 г., реж. Карло Аузино): полицейски ноар филм, изцяло заснет в Торино, виждат се много известни места като пл. Статуто, пл. Кавур и бул. Франча.
  • Американско жиголо (американски игрален филм от 1980 г., реж. Пол Шрейдър): Главният герой Джулиан Кей (в ролята: Ричард Гиър), след кратък диалог на френски с красива непозната (в ролята: Лорън Хътън), казва, че е роден в Торино и че е учил в Нант.
  • Хана и нейните сестри (американски игрален филм от 1986 г., реж. Уди Алън): Главните герои Холи и Дейвид се срещат за първи път в Метрополитън опера в Ню Йорк, докато Манон Леско от Джакомо Пучини е на сцената. Сцените вътре в театъра обаче са заснети в Театър „Реджо“ в Торино. Алън избира това място, именно защото операта на Пучини е представена за първи път на сцена там на 1 февруари 1893 г.
  • A che punto è la notte (италиански телевизионен минисериал от 1994 г., реж. Нани Лой): сцени в квартал Фалкера. С Марчело Мастрояни.
  • Vivere (италианска сапунена опера от 1999 – 2008 г.)
  • Santa Maradona (италиански пълнометражен игрален филм от 2001 г., реж. Марко Понти): изцяло заснет в Торино.
  • Così ridevano (италиански игрален филм от 1998 г., реж. Джани Амелио): филмът е верен портрет на Торино на икономическия бум и силната имиграция от Южна Италия.
  • Cuori rubati (италианска сапунена опера от 2002 – 2003 г.): действието се развива в Торино.
  • Елиза от Ривомброза (италиански телевизионен сериал от 2003 – 2005 г.): има сцени в Палацо Мадама, а в продължението „Дъщерята на Елиза“ (2007 г.) – във Вила на кралицата.
  • Dopo mezzanotte (италиански игрален филм от 2004 г., реж. Давиде Ферарио): действието се развива в Торино, а половината от него – в Националния музей на киното. Печели „Давид на Донатело“ и две награди на Берлинския филмов фестивал.
  • Розовата пантера 2 (американски игрален филм от 2006 г., реж. Харълд Цварт): в началната част на филма е показана панорама на Торино и интериорът на Торинската катедрала, където е открадната Светата плащаница. В действителност панорамата не е истинска, нито пък църквата. Във филма е показано, сякаш плащаницата се пази зад стъклена витрина, въпреки че това не е вярно.
  • Аз съм легенда (американски игрален филм от 2007 г., реж. Франсис Лорънс): във филма, когато главният герой гледа записите на стари телевизионни новини, е показана Пиаца Сан Карло. Записът, използван във филма, всъщност е действителният запис на връзка, осъществена по време на XX зимните олимпийски игри през 2006 г.
  • Il divo (италиански игрален филм от 2008 г., реж. Паоло Сорентино): заснет в Палацо Салуцо Паезана, Палацо Бираго ди Боргаро, Палацо дей Драги, виа Карло Алберто, затвор „Лорусо и Котуньо“, Кметството и на моста Росини.
  • Il bene e il male (италиански телевизионен сериал от 2009 г.): действието се развива в Торино.
  • Vincere (италиански игрален филм от 2009 г. , реж. Марко Белокио): заснет на различно места в града като виа Палацо ди Чита, Галерия „Сан Федерико“, бивш старчески дом „Повери веки“.
  • La solitudine dei numeri primi (италиански игрален филм от 2010 г., реж. Саверио Костанцо), по едноименния роман („Самотата на простите числа“) на Паоло Джордано: действието се развива в Торино, сред парковете, покрити с есенни листа и елегантни сгради, което допринася тази продукция да стане майсторска.
  • Търговски център (италианска сапунена опера от 2001 – 2016 г.): от 2007 г. в много сцени могат да се видят основните забележителности на града. Използва повечето външни места за домовете на главните герои, полицейския участък „Франко Балбис“, затвора, болницата и главните площади.
  • Questo nostro amore (италиански телевизионен сериал от 2012 – 2018 г.): действието се развива в Торино
  • Natale a 4 zampe (италиански телевизонен филм от 2012 г. с Масимо Болди): по-голямата част от филма е заснет в Торино
  • Mirafiori Lunapark (италиански игрален филм от 2014 г., реж. Стефано Ди Полито): поетична картичка на закриването на фабриката на Фиат в квартал Мирафиори Суд.
  • Вдъхновено от филма The Italian Job, в епизода „Циганката от Будапеща“ на американския телевизионен сериал MacGyver е възпроизведено известното преследване в трафика в Торино, като са преработени някои сцени, а също така се използват сцени от оригиналния филм, като преследването на тестовата писта на автомобила, разположена на покрива на бившия завод на ФИАТ в Лингото.
  • Lazzaro felice (италиански игрален филм от 2018 г., реж. Аличе Ровахер): сцени от Галерия Умберто I, Порта Палацо и северните покрайнини на града.[77][78]

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Преса[редактиране | редактиране на кода]

Торино има историческа традиция в областта на издателската дейност. Концентрацията на издателствата в града е по-висока от средната за страната и все още днес 50% от италианските училищни и университетски издателства са базирани в Торино, с честота от 30% от националния пазар на училищната книга.

Освен това над 90% от националната издателска продукция е концентрирана в Торино с голям печатен шрифт за хора с увредено зрение. Торино също е място за типографски експерименти.

В столицата на Пиемонт се раждат важни издателства като:

  • UTET
  • SEI – Società Editrice Internazionale
  • Einaudi
  • Bollati Boringhieri
  • Finanze & Lavoro
  • Rosenberg & Sellier
  • Claudiana
  • Clut
  • EDT (editore)
  • Lattes Editori
  • Loescher
  • Paravia
  • G. Giappichelli Editore
  • Il Capitello
  • Centro Scientifico Torinese
  • Umberto Allemandi & C.
  • Elledici
  • Comunicando
  • Codice Edizioni
  • Vittorio Pavesio Productions
  • SAIE Editrice
  • Edisco
  • Petrini Editore
  • Viglongo
  • Editrice Il Punto
  • Daniela Piazza Editore
  • Minerva Medica
  • Vivalda Editori
  • Seneca Edizioni
  • INSTAR Libri
  • Cosmopolis Edizioni
  • Edizioni ESAV
  • HAPAX Editore
  • Edizioni Gruppo Abele
  • Editrice Antonelliana
  • Agorà Edizioni scolastiche
  • Edizioni Camilliane
  • Ananke Edizioni
  • Fogola Editore
  • Ariete Multimedia
  • Nino Aragno Editore
  • Bradipolibri Editore
  • Arethusa Edizioni
  • UNO Editori
  • CET Casa Editrice Torinese
  • ISEDI
  • Paola Caramella Editrice

Освен това от 1988 г. в Торино се организира Международният панаир на книгата.

Периодични издания[редактиране | редактиране на кода]

В миналото седалище на важни национални вестници като Gazzetta del Popolo и Stampa Sera, към 2021 г. в Торино са базирани в. Ла Стампа (един от най-популярните италиански ежедневници), в. Тутоспорт (на трето място от трите национални спортни всекидневника в Италия по брой продадени копия) и в. КронакаКуи (вестник за Пиемонт). Местните редакции на в. ла Република, ил Джорнале и Кориере дела Сера също са базирани в града. Издава се и местното издание на free press ежедневника Metro, седмичника Però, месечното Torino Magazine и двумесечника Extratorino. В града се намират и редакциите на различни периодични издания, посветени на изкуството и културата, като Il Giornale dell'Arte, Il Giornale dell'Architettura и Il Giornale della Musica. Община Торино от 2004 г. издава периодичното издание CittAgorà.[79]

Радио[редактиране | редактиране на кода]

Торино в продължение на десетилетия е централата на EIAR, а след това на Rai и следователно е градът, от който произлизат повечето радиопредавания в ерата, в която все още няма телевизия (1927 – 1954).

Основните радиостанции в града са: Radio Manila, Radio GRP, Radio 2000 Blackout, Radio Veronica One, Radio Torino International (последното излъчва програма на румънски език).

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Торино е една от основните седалища на телевизионен продуцентски център Rai, подобно на тези в Рим, Милано и Неапол. Откакто стартира програмите си през 1954 г., центърът на Торино е и първият на телевизионната компания.[80] Преди Rai Торино, от 1927 г., е седалище на центъра за управление EIAR.

Други телевизионни оператори с регионално излъчване са Quartarete TV, GRP Television, TST, Quinta Rete, Videogruppo Piemonte, Rete7 Piemonte и Telesubalpina (последният е затворен през 2019 г. и е заменен от Radio Bianconera TV).

Други медии[редактиране | редактиране на кода]

Торино е вторият италиански град, появил се в 3D видеоигра, но първият (също и в Италия) в ролята на реалния град, където е възможно да се скиташ свободно из многобройните му улици.[81] През 2001 г. Rockstar Games създава The Italian Job, вдъхновена от филма The Italian Job, заснет отчасти в Торино през 1969 г. Макар че в играта градът е много различен от реалността, все още има трамвай номер 13, река По и много исторически сгради, които реално съществуват.

Отново вдъхновена от филма The Italian Job и използвайки три миникупъра, уелската група Стереофоникс заснема в Торино видеото на песента си Pick a part that's new.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

В Торино са основани италианските автомобилни марки Фиат и Ланча.

Транспорт и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Летища[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2019 г. Торино има едно действащо международно летище – Торино Казеле (Aeroporto di Torino Caselle ). Линия sfmA го свързва с ЖП и автобусна гара Торино Дора GTT за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес (Dora Express)[82] свързва пътниците с ЖП гара Торино Порта Суза за 15 мин.[83]

ЖП гари[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2019 г. в града има следните действащи ЖП гари:

  • Гара „Торино Порта Нуова“ (Stazione di Torino Porta Nuova) – най-голямата гара в града и една от най-големите ЖП гари в Италия, с 20 перона. През нея преминават ЖП линиите Торино-Милано, Торино-Генуа / Алесандрия-Пиаченца, Торино-Фосано-Савона / Фосано-Кунео-/Кунео-Лимоне-Вентимилия и ЖП линия 3 на Метрополен град Торино (SFM3) Торино-Бардонекия, както и международни влакове. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Подземна гара „Торино Порта Суза“ (Stazione di Torino Porta Susa) – втората по важност гара в града, с 6 перона. Построена е през 2008 г. и наследява старата гара „Торино Порта Суза“. На нея спират регионалните влакове на Пиемонт и влаковете InterCity в посока Торино Порта Нуова и Милано, бързите влакове в посока Франция/Порта Нуова и Милано-Рим, както и влаковете на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM) в посока Пинероло-Киери-Асти-Фосано-Алба и Кивасо-Торино Стура-Ривароло. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Гара „Торино Лингото“ (Stazione di Torino Lingotto), третата най-важна гара в града, с 13 перона. През нея минават локалните и регионалните влакове за Торино Порта Суза и Торино Порта Нуова, линиите 1, 2, 4, 6 и 7 на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM1, SFM2, SFM4, SFM6, SFM7). На нея спират различни автобуси.
  • Гара „Торино Стура“ (Stazione di Torino Stura), най-северна гара на града, с 9 перона. Една от най-важните гари за ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM). От там тръгват линиите за Алба, Асти и Фосано. На нея спират различни автобуси и трамваи.
  • Подземна гара „Торино Ребауденго Фосата“ (Stazione di Torino Rebaudengo Fossata), с 2 перона. На нея спират само влаковете по ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM).
  • Гара „Торино Мадона ди Кампаня“ (Stazione di Madonna di Campagna), с 2 перона, подземна спирка на ЖП линия Торино-Черес. През нея минават всички влакове на sfmA. Предстои да бъде заместена от гара Гросето (Stazione di Grossetto).
  • Гара „Торино Дора“ (Stazione di Torino Dora), с 3 перона, която предстои да бъде закрита. От нея тръгва регионалната линия в посока Черес, минаваща през летище Торино Казеле, Венария Реале и Вали ди Ланцо. Интегрирана е с линията на италианските държавни железници на близката гара „Торино Ребауденго Фосата“.

Пътища и магистрали[редактиране | редактиране на кода]

При Торино се срещат 5 автомагистрали (сред които тази за Франция е особено важна), както и магистрален възел:

Околовръстно шосе[редактиране | редактиране на кода]

Околовръстният път на Торино е A55, разделен на Северен и на Южен околовръстен път. Върви от североизток на югоизток, преминавайки по полукръг в западна посока. Той включва и маршрута от Торино до град Пинероло. Отсечката, която липсва на изток (Tangenziale Est di Torino), е в процес на изграждане. Околовръстният път на Торино включва също и магистрален възел A4 Торино-Милано и първостепенен междуградски път S.S. 11 Горна Падания от 3,13 км.

Градска мобилност[редактиране | редактиране на кода]

  • Торинско метро. То е с една линия, пусната в употреба на 4 февруари 2006 г. по случай Зимната олимпиада в Торино. Тя има 21 станции и е дълга 13,2 км, а времето за транзит е 25 мин. Началните линии са Ферми и Лингото. Метрото е изцяло автоматизирано (без водач). Строи се удължаването на линията до съседни на Торино градове. Има и проекти за втора и трета линия.[84]
  • Трамвайна мрежа. Тя е най-старата в Италия, като началото ѝ е през 1871 г., когато трамваите са теглени от коне.[85] Управлява се от GTT – Торинска група „Транспорти“ (Gruppo torinese transporti) и има следните линии: 3, 4, 7, 9, 10, 13, 15 и 16, както и някои извънредни линии като 13, 15, 16 CD и 16 CS.[86]
  • Автобусна мрежа, под ръководството на GTT. Има ок. 80 редовни и извънредни линии, които циркулират в града и го свързват с близките до него общини. Линиите са: 1, 2, 5, 5/, 6, 10 navetta, 11, 12, 13 navetta, 14, 17, 17/, 19, 19 navetta, 20, 21, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 35 navetta, 36, 36 navetta, 38, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 45/, 46, 46 navetta, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 5,6 57, 58, 58/, 59, 59/, 60, 61, 62, 63, 63/, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 72/, 73, 74, 75, 76, 77, 76, 78, 79, 80, 82, 83, 84, 102, CP1, SE1, SE2, VE1, 1 Киери, 2 Киери, 1 Никелино, 1 Орбасано, 2 Ривалта, Венария Експрес, Риволи Експрес и Дора Експрес. Има и следните нощни автобуси: Night Buster 1 оранжев, Night Buster 4 червен, Night Buster 4 светлосин, Night Buster 5 лилав, Night Buster 10 жълт, Night Buster 15 розов, Night Buster 18 син, Night Buster 57 златен, Night Buster 60 сребърен и Night Buster 68 зелен. Има и електрически линии Star 1 и Star 2, които свързват основните паркинги в града със забележителностите му.[87]
  • Трамвайна линия Саси-Суперга (Tramvia Sassi-Superga), известна и като dentiera, дълга 3,1 км, която свързва квартал Саси с Базиликата Суперга, разположена на хълма Суперга над града. Линията е открита на 27 април 1884 г. по време на провеждането на Общото изложение на Италия като първата парна надземна въжена железница в Италия.

ЖП мрежа на Метрополен град Торино (Servizio feroviario metropolitano di Torino – SFM)[редактиране | редактиране на кода]

Услугата съществува от 9 декември 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),[88] управлявани от Трениталия (Trenitalia) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има ок. 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино, Кунео и Асти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове на Пиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с междуградските автобуси и с Торинското метро.

Магия и окултизъм[редактиране | редактиране на кода]

Очите на Дявола на ул. Ласкарис – старо масонско седалище.

Торино е известен и с традициите на магията и окултизма.[89] Той е не само дом на Светата Плащеница и социалните светци[90] от 19 век като Джовани Боско или Джузепе Бенедето Котоленго. Популярни легенди твърдят, че Торино е пресечен от гъста мрежа от тунели и подземия, използвани от Савойската династия и благородниците за придвижване инкогнито.[91] От известно време в града има гидове, които организират обиколки с екскурзовод на мистериите на Торино. Обиколките се наричат „Магически Торино“ (Torino magica) и „Подземен Торино“ (Torrino sotterranea).[92]

През 1556 г. в Торино отсяда Нострадамус.[93] В града живее и известният екстрасенс Густаво Адолфо Рол (1903 – 1994).[94] Калиостро, Парацелз,[95] граф Сен Жермен и Фулканели също се появяват в Торино.[93]

От строго историческа гледна точка произходът на тази традиция според някои се открива в епохата на Рисорджименто[96] и в мащабната кампания на дискредитация, организирана срещу града от Римската курия, която е в разрез с националното единство.[97] Други пък твърдят, че градските власти, държавата, общината и Савойският двор са толерирали и подкрепяли масонските кръгове, теософските и спиритическите общества, като по този начин са благоприятствали един вид ожесточена „конкуренция“ на Католическата църква, способствайки и за появата на мита за магическия град Торино.[98] Свободата на мисълта и известен антиклерикален дух са подпалени след Обединението на Италия чрез позитивисткия прогресизъм и зараждащото се работническо движение.

Ул. Джоберти, сграда с отпечатан 3 пъти квадрат с надпис SATOR на фасадата и с други езотерични символи.[99]
Фонтанът „Фреюс“ на Пиаца Статуто.

Масонските символи присъстват в много сгради[100] и в някои гробници на Монументалното гробище в Торино.[101] Напр. Леонардо Бистолфи – скулптор и политик, важен представител на италианския символизъм от 19 век, създател на надгробни паметници, е масон.[102]

Статуя на Вярата (църква „Велика Божия майка“).

За езотериците положителната магия на Торино се ражда от „бялото сърце“ на Пиаца Кастело и Торинската катедрала, в която се съхранява Светата плащаница, до църквата „Гран Мадре ди Дио“ (Великата Божия майка) и Моле Антонелиана, която сочи към небето. Отстрани на стълбището, което води до входа на църквата на Великата Божия майка, има две статуи, изобразяващи Вярата и Религията, между които би трябвалло да се намира скривалището на Свещения Граал.[103]

Фонтанът на четирите сезона на Пиаца Солферино, чиито фигури са смятани от Католическата църква за вдъхновени от масонството.[104]

Паметникът на Падналите при Фреюс на Пиаца Статуто по идея на граф на Вельо Марчело Панисера, открит на 26 октомври 1879 г. по случай откриването на едноименния тунел Фреюс, е сочен от езотериците като „черното сърце“ на града по две причини: защото се намира на запад и следователно в неблагоприятно положение поради залез слънце, и защото там по римско време се е намирало vallis occisorum – мястото за екзекуции и погребения.[94][105] На това място се е намирала бесилка, която остава векове наред на Пиаца Статуто и която впоследствие е преместена от французите на кръстовището между бул. Реджина Маргерита и ул. Чиня: il rondò 'd la forca (от пием. Кръстовище на бесилото).[94] На високата пирамида на паметника са поставени големи камъни от разкопаването на тунела, върху които се намират телата на свалените титани от светъл мрамор, а точно на върха – Крилатият гений на науката, носещ на главата си петолъчка. Творбата е алегория на триумфа на разума над грубата сила, отражение на позитивисткия дух на времето, в което е направена. В народната традиция обаче този първоначален смисъл се наслагва върху друг, според който паметникът възхвалява страданията, понесени от миньорите за работата. Според езотериците епицентърът на лошата енергия е локализиран именно на мястото на паметника, на чийто връх се намира самият Луцифер. Според друга хипотеза епицентърът би трябвало да съвпада с астролабия на малкия обелиск зад паметника. Всъщност обелискът е издигнат през 1808 г. на геодезическа точка в памет на тригонометрично изчисление от 1760 г. по дължината на част от земния меридиан (gradus taurinensis), извършено заедно с други географски точки в пиемонтските общини Риволи, Андрате и Мондови. Следователно Дяволът държи крилата си разперени точно по върха на черния триъгълник, свързвайки Торино с Лондон и Сан Франциско – два града, еднакво богати на мистерии и сценарии на ужасни престъпления. Легендата, виждаща тези три града свързани, е една от най-известните в света, но от трите посочени места Торино остава най-интересното като единственият град, разделен наполовина: той всъщност е и върхът на т. нар. „бял триъгълник“, който образува с Прага и Лион.[106][107][108]

Сграда на ул. Мадама Кристина

Според някои голяма част от историята е легенда. Вярно е обаче, че градът играе влиятелна роля в Обединението на Италия в средата на 19 век. В противовес на папата (твърд противник на Обединена Италия) управляващата Савойска династия, от която идва първият италиански крал, кани преследвани религиозни групи да дойдат в Торино, за да изповядват вярванията си свободно. В града идват протестанти, евреи и дори мормони (Книгата на Мормон е преведена на италиански за първи път в Торино). За Католическата църква Торино става град на култове.[109]

От 1998 г. има нощни обиколки, вдъхновени от литературните традиции, които превръщат Торино в магьоснически град; една от тях се появява в допълнителното съдържание към филма на Дарио Ардженто Giallo от 2009 г. и е цитирана от американския вестник Вашингтон Поуст в статията му за Торино на 29 юли 2007 г.[109]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Торино[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Торино[редактиране | редактиране на кода]

Други личности, свързани с Торино[редактиране | редактиране на кода]

  • Фьодор Тютчев (23 ноември 1803 Овстуг – 15 юли 1873 Царско село) – руски поет, работи в руското посолство през 1837 – 1840 г.
  • Никола Ганушев (15 юни 1889 Разград – 16 март 1958 София) – български художник, завършва живопис през 1913 г.
  • Мишел Платини (р. 21 юни 1955 г.) – френски футболист, работи в Торино през 1982 – 1987 г.
  • Роберт Ярни (р. 26 октомври 1968 г.) – хърватски футболист, работи в Торино през 1993 – 1995 г.
  • Зинедин Зидан (р. 23 юни 1972 г.) – френски футболист, работи в Торино през 1996 – 2001 г.
  • Алесандро Дел Пиеро (р. 9 ноември 1974 г.) – италиански футболист, капитан на „Ювентус“, световен шампион с Италия през 2006 г.
  • Джон Елкан (р. 1 април 1976 г.) – италиански предприемач и мениджър, президент на ФИАТ
  • Лапо Елкан (р. 7 октомври 1977 г.) – италиански предприемач и мениджър, президент и основател на Italia Independent Group
  • Джанлуиджи Буфон (р. 28 януари 1978 г.) – италиански футболист вратар, рекордьор по мачове за италианския национален отбор, световен шампион през 2006 г.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. а б Demo ISTAT Torino. // Посетен на 18 окт. 2021. (на италиански)
  3. Demo ISTAT Cittadini stranieri Torino. // Посетен на 18 окт. 2021.
  4. Cinzia. Le tappe di Torino Capitale. // Acmos Centro Studi. Посетен на 11.12.2019. (на италиански) Архив на оригинала от 2019-12-11 в Wayback Machine.
  5. Il Patrimonio culturale e naturale mondiale. // Residenze Reali. Посетен на 22.12.2019.
  6. Residenze Sabaude. // Unesco Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  7. Вж. Collina del Po, посетен на 18 окт. 2021 г.
  8. Siti UNESCO in Piemonte. // Piemonte Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  9. Città Creative Unesco del Design. // Посетен на 18 окт. 2021.
  10. Turin, Italy, to host the 66th Eurovision Song Contest in May 2022, на Eurovision.tv, 8 октомври 2021. Посетен на 12 октомври 2021.
  11. Piemonte | MarketPlace. // [1] Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  12. Friedrich Nietzsche e Torino. // [2] Архивиран от оригинала на 23 септ. 2015. Посетен на 23 юни 2015.
  13. TorinoCuriosa - Il primo portale delle curiosità di Torino e Provincia. // [3] Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  14. Sassi-Superga, un viaggio lungo 130 anni. Storia, miti e curiosità della "dentera" (2014). // [4] Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  15. Il Liberty in Italia. Milano, Charta, 1997. ISBN 88-8158-146-9.
  16. а б Rossana Bossaglia, Il Liberty in Italia, ed. Charta, Milano, 1997, p. 14.
  17. Triangolo della magia nera e bianca: a Torino convivono il male ed il bene, nella città esoterica per eccellenza.. // Посетен на 25.1.2020. (на италиански)
  18. ISBN 9788877071200.
  19. Po e collina Torino Riserva Biosfera. // 19 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  20. Collina Po. // Посетен на 18 окт. 2021.
  21. Torino inclusa tra le "Tree Cities of the World". // 5 февр. 2020. Посетен на 18 окт. 2021.
  22. Cittadini stranieri Torino 2020. // Tutt'Italia.it. Посетен на 18 окт. 2021.
  23. Шаблон:Treccani
  24. Avamposto taurino del Bric San Vito. // [5] Архивиран от оригинала на 28 ноември 2014. Посетен на 18 окт. 2021.
  25. Porta Palatina. // [6] Архивиран от оригинала на 23 юни 2015. Посетен на 18 окт. 2021.
  26. Mura di cinta della città romana. // [7] Архивиран от оригинала на 17 юни 2015. Посетен на 18 окт. 2021.
  27. Porta “Decumana". // [8] 26 февр. 2017. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 окт. 2021.
  28. Teatro romano. // [9] Архивиран от оригинала на 18 август 2015. Посетен на 18 окт. 2021.
  29. Intorno al Duomo - MuseoTorino. // [10] Архивиран от оригинала на 26 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  30. Piazza San Giovanni, le tre chiese della cattedrale - MuseoTorino. // [11] Архивиран от оригинала на 28 април 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  31. Ambiente riscaldato sotto il Duomo - MuseoTorino. // [12] Архивиран от оригинала на 11 окт. 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  32. Torre della Consolata. // [13] Архивиран от оригинала на 6 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  33. Mura romane nel Palazzo dell'Accademia delle Scienze. // [14] Архивиран от оригинала на 14 май 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  34. Domus di via Bellezia 16. // [15] Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  35. Domus romana di via Santa Chiara. // [16] Архивиран от оригинала на 18 май 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  36. Domus romana di via Bonelli 11. // [17] Архивиран от оригинала на 25 април 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  37. , Domus di piazza Castello 51. // [18] Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  38. Necropoli di piazza San Carlo. // [19] Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  39. Edificio pubblico - MuseoTorino. // [20] Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  40. Complesso edilizio dell'ex caserma dei Vigili del Fuoco. // [21] Архивиран от оригинала на 4 февр. 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  41. Il Museo del Cinema si rinnova. // 7 ян. 2014. Посетен на 18 окт. 2021.
  42. Mila Leva Pistoi, 1969 pp. 176-180..
  43. I Mercati. // Посетен на 19 окт. 2021.
  44. Porta Palazzo, Torino: mercato all’aperto più grande d’Europa. // [22] 30 окт. 2010. Архивиран от [www.ecoditorino.org/porta-palazzo-torino-il-mercato-allaperto-piu-grande-deuropa-come-meta-turisitca.htm оригинала] на 23 септ. 2013. Посетен на 19 окт. 2021.
  45. Città di Torino - Verde Pubblico. // [23] Архивиран от оригинала на 26 юни 2015. Посетен на 19 окт. 2021.
  46. Senseable City Lab на MIT Бостън е съдала Treepedia ) уеб страница, измерваща „индекса на видима зеленина“ в световните метрополиси.
  47. Ecco le 17 città con più alberi nel mondo (l’unica italiana è Torino). // [24] 3 март 2017. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2017. Посетен на 19 окт. 2021.
  48. Dati del Comune di Torino su fonte Amiat S.p.A.. // [25] Архивиран от оригинала на 15 март 2013.
  49. Sito Basse di Stura. // [26] Архивиран от оригинала на 13 април 2013.
  50. Turismotorino-Via francigena. // [27] Архивиран от оригинала на 29 ноември 2014.
  51. Това е дълго пътуване в Континентална Европа, предприемано от богаташите на европейската аристокрация, започващо от 17 век и предназначено да усъвършенства знанията, със заминаване и пристигане в същия град. То има неопределена продължителност и обикновено като дестинация избира Италия.
  52. Nel 2017 turismo cresciuto, anche grazie agli stranieri - Piemonteinforma,. // [28] Архивиран от оригинала на 2 май 2018.
  53. 52 Places to Go in 2016. // The New York Times. 7 gennaio 2016. Посетен на 2 febbraio 2016.
  54. Le 20 più belle Città d'Arte italiane. // [29] Архивиран от оригинала на 5 май 2016.
  55. I blogger consigliano: 16 città italiane da visitare nel 2016. Посетен на 19 окт. 2021
  56. Turismo, Torino sfiora i 5 milioni di visitatori: nel 2016 anno record. // [30] Архивиран от оригинала на 7 април 2017.
  57. Torino: la capitale europea del turismo 2017. // [31] Архивиран от оригинала на 20 дек. 2016.
  58. Musei di Torino: l’elenco completo e aggiornato. // Guida Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  59. UniTo in cifre. // Посетен на 21 октомври 2021.
  60. DIDATTICA POLITECNICO DI TORINO. // Посетен на 21 окт. 2021.
  61. 15 settembre 1977: Torino è la prima città al mondo cablata in fibra ottica. // [32] Архивиран от оригинала на 8 дек. 2013.
  62. Torino capitale europea dell'innovazione. // [33] Архивиран от оригинала на 10 април 2016.
  63. Secondo posto per Torino a #iCapitalAwards, arrivano 100 mila euro per l'innovazione. // [34] Архивиран от оригинала на 11 април 2016.
  64. Biblioteche Torino. // Anagrafe delle Biblioteche italiane. Посетен на 15.19.2019. (на италиански)
  65. Bibliotece Civiche Torinesi. // Посетен на 13.12.2019. (на италиански) Архив на оригинала от 2019-12-22 в Wayback Machine.
  66. Biblioteche civiche Torinesi. // Посетен на 13.12.2019. (на италиански) Архив на оригинала от 2019-12-15 в Wayback Machine.
  67. Biblioteche. // CoBis Coordinamento delle Biblioteche Speciali e Specialistiche dell’Area Metropolitana Torinese. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  68. Anagrafe delle Biblioteche Italiane: Torino. // Anagrafe delle Biblioteche Italiane. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  69. Torino Teatri. // Torino.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  70. I 5 teatri più importanti di Torino. // Guida torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  71. Il Teatro Stabile di Torino riconosciuto come Teatro Nazionale • Teatro Stabile Torino. // [35] Архивиран от оригинала на 30 ян. 2016.
  72. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière „Claudio Pizzigallo“. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière.. // Torino Today. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  73. Torino nel Novecento. // Città di Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  74. Cinema Torino Programmazione. // My movies.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  75. I cinema d’essai a Torino: la lista completa. // Guida Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  76. I film più belli ambientati a Torino. // Посетен на 21 окт. 2021.
  77. Da Profondo Rosso a Il divo: quanti film girati a Torino!. // 10 ян. 2018. Посетен на 21 окт. 2021.
  78. CittAgorà
  79. Carlo Boccazzi Varotto, Costruire la Rai. Tecnologia e televisione in Italia dai pionieri al boom economico, in Nuova Civiltà delle Macchine, Roma, ERI, 2004 Error in Webarchive template: Празен URL.
  80. Първият италиански град, който се появява във видеоигра, е Венеция в Tomb Raider II, но има само няколкото сгради, необходими за завършване на трите нива (2, 3 и 4), развиващи се в този град.
  81. nasce il bus DoraExpress. // 7 септ. 2017. Посетен на 21 окт. 2021.
  82. To Move. // Torino Airport. Посетен на 27.12.2019.
  83. Metropolitana automatica di Torino. // GTT Gruppo Torinese Trasporti. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  84. Svilippo del trasporto urbano a Torino. // Tram di Torino. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  85. Linee urbane e suburbane. // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  86. Linee urbane e suburbane. // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  87. Le 8 linee SFM. // SFM Regione Piemonte. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  88. Един от италианските автори, които говорят за необичайния произход на Торино, е Емануеле Тезауро в неговата Della Historia della città di Torino от 1678 г., посветена на Кралската мадам Мария Жана Батиста Савойска-Немур. Вж. също Gianni Oliva, I Savoia, Milano, Oscar Mondadori, 1998 (относно интереса към алхимията на Емануил Филиберт Савойски). Историкът от 19 век Луиджи Чибрарио тазказва, че през 1648 г. е разкрит заговор, който си служи с черна магия с цел да убие Мария Кристина Бурбон-Френска: отговорните – монах на име Гандолфи, адютантът Джойа и сенаторът Силано са арестувани. Вж. още Danilo Tacchino, Torino,Storia e misteri di una provincia magica, Roma, Edizioni Mediterranee, 2007
  89. Социални светци: група религиозни лица и миряни от град Торино (Северна Италия) от периода 1920 век, които се посвещават на благотворителни и социални дейности в града
  90. AAVV., I segreti di Torino sotterranea Torino, Editrice il Punto, 1996 e AAVV., I Misteri del Piemonte sotterraneo, Torino, Editrice il Punto, 2001
  91. Visite guidate a Torino: 10 tour per scoprire misteri e bellezze della città. // Guida Torino. Посетен на 21 окт. 2021.
  92. а б Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, p. 210
  93. а б в Danilo Tacchino, Torino, Storia e misteri di una provincia magica, Roma, Edizioni Mediterranee, 2007
  94. Enrico Bassignana, Guida alla Torino incredibile magica e misteriosa, Scarmagno, Priuli e Verlucca, 2017, p. 52. ISBN 978-88-8068-820-4
  95. Francesco Cognasso, Storia di Torino, Gruppo Editoriale Giunti, 2002; Enrico Nassi, La Massoneria, Roma, TEN, 1994. Per l'anticlericalismo dell'eroe dei due mondi: Le mie memorie di Giuseppe Garibaldi, Rizzoli editore, 1982.
  96. Напр. на 4 май 1850 г. архиепископът на Торино монсеньор Луиджи Франсони е арестуван за отказа му да се яви в съда, виновен, че е поканил енорийските свещеници от Кралство Сардиния да се съпротивляват на прилагането на законите на Сикарди. На 10 април апостолският нунций в Торино в знак на протест напуска града.
  97. Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, pp. 223-224
  98. La casa con il quadrato Sator in via Gioberti 23. // 8 февр. 2019. Посетен на 21 окт. 2021.
  99. www.rosacroceoggi.org
  100. Леонардо Бистолфи – склуптор и политик, е масон.
  101. Vittorio Gnocchini, L'Italia dei liberi muratori, Roma, Erasmo editore, 2005, p. 42.
  102. Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, p. 226
  103. Torino Magica: il tour serale della città tra magia bianca e magia nera. // Посетен на 21 окт. 2021.
  104. Renzo Rossotti, Torino Esoterica, Roma, Newton & Compton Editori, 2009
  105. La Fontana del Monumento al Traforo del Frejus: angeli o diavoli?. // 2 април 2021. Посетен на 21 окт. 2021.
  106. Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, p. 209
  107. Piazza Statuto, Torino Magica e il monumento del Traforo del Frejus. // Guida Torino. Посетен на 21 окт. 2021.
  108. а б David Farley. Turin Shrouds Its Magic, Black and White, in Plain Sight. // The Washington Post, 29 luglio 2007. Посетен на 4 maggio 2019.
  109. а б Това са група религиозни лица и миряни от Торино, живели между ХIХ и ХХ век, които са се посветили на благотворителни и социални дейности в Торино.
  110. Gemellaggi e Accordi. // Città di Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
     Портал „Италия“         Портал „Италия