Торино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Торино
Città di Torino
Знаме
      
Герб
Collage Torino.jpg
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 130,01 кв. км km²
Надм. височина 239 m
Население 875 698[1] души (2019)
Кмет Киара Апендино (Движение „5 звезди“) от 30.6.2016 г.
Основаване ок. 28 г. пр. Хр.
Пощенски код 10121–10156
Телефонен код 011
МПС код TO
Официален сайт www.comune.torino.it
Торино в Общомедия

Торино (на италиански: Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.

Разположен е в северозападната част на страната и е важен административен, културен и индустриален център.

Торино е главен град на едноименната метрополна област (Città metropolitana di Torino) и на регион Пиемонт (Piemonte).

Бил е столица на Савойското херцогство (1563-1847 г.), на Кралство Сицилия (1713-1720 г.) и на Кралство Сардиния (1720-–, 1847-1861 г.). Той е първата столица на Кралство Италия и седалище на Първия италиански парламент (1861-1865 г.).[2]

Град Торино има население от ок. 875 хил. и 698 жители към 1 януари 2019 г.[3], от които 133 099 са чуждестранни граждани.

Градът е известен с централата на ФИАТ и двата си футболни клуба Ювентус и Торино.

От 10 до 26 февруари 2006 г. в Торино се провеждат Двадесетите зимни олимпийски игри.

В Торино има редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Палат Мадама, Палат Кариняно, Замък Валентино, Палат Киаблезе, Вила на Кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театър „Реджо“, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша Военна академия, Кралска кавалерия, Бивш Палат на Монетния двор.[4][5]

Освен това Хълмът на река По (Collina del Po) е включен от 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО „Резервати на Биосферата“ по програма "MaB Man and the Biosphere" - междуправителствена научна програма, стартирана през 1971 г. за поддържане на балансирани взаимоотношения между човека и околната среда чрез защита на биоразнообразието и най-добрите практики за устойчиво развитие.[6]

Торино е единственият италиански град получил престижната награда на ЮНЕСКО Creative City Design през декември 2014 г. Столицата на Пиемонт се гордее с важни постижения и голям опит в сектора на дизайна, който играе ключова роля в пост-индустриалното му развитие.

Торино е смятан за езотеричен град: той е един от центровете на бялата магия (заедно с Лион и Прага) и един от центровете на черната магия (заедно с Лондон и Сан Франциско).[7]

География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]

През града текат четири реки: най-голямата река в Италия – По в източната част, Дора Рипария, пресичаща го близо до центъра, в посока запад-изток, Сангоне, затваряща Торино откъм юг, и Стура ди Ланцо, затвярящо го от своя страна от север.

Торино се намира на 57 км от Асти, на 79 км от Верчели, на 84 км от Биела, на 93 км от Алесандрия, на 96 км от Новара, на 98 км от Кунео, на 155 км от Вербания. Френската граница е на около 70 км близо до Коле ди Монченизио, докато 206 са километрите, които разделят Пиаца Кастело от Шамбери, 222 от Ница, 250 от Женева и 314 от Лион.

Торино граничи със следните 15 населени места: Венария Реале, Сан Мауро Торинезе, Груляско, Боргаро Торинезе, Коленьо, Мапано, Печето Торинезе, Пино Торинезе, Монкалиери, Бейнаско, Никелино, Сетимо Торинезе, Балдисеро Торинезе, Риволи и Орбасано.

Торино има следните подселища (на италиански: frazioni): Виларето (Villaretto), Суперга (Superga), Монгрено (Mongreno), Пиан дел Лот (Pian del Lot), Еремо (Eremo), Сан Лука (San Lucca), Ростия (Area Produttiva Rostia), Чита дей рагаци (Città dei Ragazzi), Фамолента (Famolenta).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 31 декември 2018 г. населението на града е 875 698 души. Към 1 януари 2019 г. постоянно пребиваващите чужди граждани в Торино са 133 099 души, от които най-многобройни са гражданите на Румъния – 51 234 души, Мароко – 16 596 души и Китай – 7508 души. В Торино живеят и 259 български граждани. [8]

История[редактиране | редактиране на кода]

Торино е аристократична „стара дама“ с повече от 2000 години история.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Над 70% от гражданите са християни (римокатолици).

Катедрала Сан Джовани Баттиста[редактиране | редактиране на кода]

Построена е в ренесансов стил. Изграждането и започва през 1491 и продължава до 1498. Сан Джовани Баттиста е духовен пазител на Торино.

Катедрала Сан Джовани

Също се известни:

  • Католически храм Сан Лоренцо
  • Католически храм Сан Доменико

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Торино е един от най-богатите градове в Италия в художествено отношение и е домакин на голям брой музеи, много от които имат огромно значение в национален и в световен мащаб. Сред тях има множество музеи за древно и съвременно изкуство, за религиозно изкуство и култура, исторически музеи, музеи на науките. Някои от тях са уникални по рода си, като Египетският музей (Museo Egizio di Torino) с втората най-богата колекция на артефакти от Древен Египет в света след тази на Музея в Кайро (Египет) или Националният музей на киното (Museo Nazionale del Cinema).[9]

Любовта на Савойската династия към изкуството и културата намират израз в Кралската оръжейница (Armeria Reale), една от най-богатите в Европа, в Галерия Сабауда (Galleria Sabauda) с нейната богата колекция от италианско и фламандско изкуство, Градския музей на Античното изкуство (Museo Civico di Arte Antica) в Палацо Мадама, Националния музей на Италианското Възраждане (Museo Nazionale del Risorgimento) в Палацо Кариняно, Кралският дворец (Palazzo Reale di Torino).

В нач. на 20 в. в Торино е родено италианското кино, прославяно днес в Националния музей на киното, разположен в Моле Антонелиана (Mole Antonelliana) – символ на града, чието изкачване с асансьор позволява да се насладим на гледка към Торино на 360 градуса. Друго панорамно място е Националният планински музей „Дука дели Абруци“ (Museo nazionale della montagna "Duca degli Abruzzi") на Хълма на капуцините, създаден от първите членове на Италианския алпийски клуб.

Индустриалната ангажираност на града намира израз в Националния автомобилен музей (MAUTO) и Историческия център на ФИАТ (Centro Storico FIAT).

Торино е и столица на модерното и съвременното изкуство, израз на което са Градската галерия за Модерно и съвременно изкуство (GAM), Фондацията „Сандрето Ре Ребауденго“ (Fondazione "Sandretto di Re Rebaudengo"), Фондация „Мерц“ (Fondazione Merz), Пинакотека „Джовани и Марела Аниели“ (Pinacoteca Giovanni e Marella Agnelli), Италианския музей на фотографията (CAMERA), Музея за съвременното изкуство в Кралския замък на Риволи (Castello Reale di Rivoli, Museo di Arte Contemporanea).

В града се намират множество научни музеи, сред които Музеят на човешката анатомия „Луиджи Роландо“ (Museo di Anatomia Umana „Luigi Rolando“), Регионалният музей на Естествените науки (Museo Regionale di Scienze Naturali), Планетариумът и Музеят на астрономията и Космоса (INFINI.TO), Музеят на околната среда (MacA) и много други.

От спортните музеи можем да посочим Музеят на футболен клуб Ювентус (Juventus Museum) и Олимпийският музей „Торино 2006 г.“ (Museo Olimpico Torino 2006).

Кралски резиденции[редактиране | редактиране на кода]

Кралски резиденции извън Торино[редактиране | редактиране на кода]

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

В Торино има множество Католически църкви, над 15 Джамии, няколко източноправославни църкви.

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

В Торино е основан и се намира националното седалище на Народния университет за трите възрасти, който предлага курсове на различни теми (UNITRE – Università delle Tre Età).

Библиотеки и архиви[редактиране | редактиране на кода]

В Торино има над 300 библиотеки[10] в най-различни области, със свободен или ограничен достъп. Някои от най-важните от тях са: Националната университетска библиотека на Торино и Кралската библиотека, собственост на държавата, Централната градска библиотека, както и много специализирани библиотеки като Библиотека-медиатека на RAI „Марио Громо“, Националната библиотека на Италианския алпийски клуб, Библиотеката на фондация „Луиджи Ейнауди“, художествените библиотеки на Градската галерия за модерно и съвременно изкуство и на Академия „Албертина“. Други важни древни библиотеки са Библиотеката на Академията на науките, Библиотеката на Подготвителната армейска школа, Библиотеката на Държавния архив, Провинциалната библиотека на братята капуцини и много други. Към тях се добавят централните и ведомствените библиотеки на редица служби и учреждения, вкл. и на университетите: към декември 2019 г. Университетът на Торино има 35, а Политехническият университет – 17 библиотеки.

Градски библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

В града има 18 общински градски библиотеки със свободен и безплатен достъп.[11] Най-голямата от тях е Централната градска библиотека (Biblioteca Civica centrale), открита на 22 февруари 1869 г. под името „Публична общинска библиотека“. Днес тя притежава ок. 524 553 документа, над 30 000 ръкописни писма, над 2000 ръкописа, 67 старопечатни книги и 1600 книги от 16 век. Заслужава да се споменат и колекциите от местна история, изобразително изкуство, театър и визуални изкуства. Колекцията от периодични издания от 18 век до 21 век включва ок. 2828 заглавия.[12]

  • Каталог на общинските градски библиотеки на Торино.[13]

Академични библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Най-важната академична библиотека в Торино е Националната университетска библиотека (Biblioteca Nazionale Universitaria di Torino). Тя е разрушена през Втората световна война и изцяло възстановена между 1958 и 1973 г. Датира от 1720 г., когато Виктор Амадей II Савойски създава Библиотеката на Кралския университет, резултат от обединението на колекцията от книги на Университета в Торино и тази на Савоя. Между 17 и 18 век, с оглед да се подпомогне научната дейност, насърчавана от Савоя, тя се обогатява с доста томове от покупки и завещания. Обявена за национална библиотека през 1873 г., тя съхранява 763 833 печатни тома, 2095 периодични издания, 4554 ръкописа, 1600 раннопечатни книги e 10 063 произведения от 16 в., над 15 хил. графики и др. Заедно с нея Университетът в Торино има още 34 библиотеки по Хуманитарни и Точни науки.

  • Каталог на Университетските библиотеки TUTTO [2]
  • Библиотечна система на Торинския университет SBA [3]

Нужно е да споменем и Библиотеките на Политехническия университет на Торино (Biblioteche del Politecnico di Torino), които са 17 на брой.

Други академични библиотеки са Библиотеката на Художествената академия „Албертина“ (Biblioteca dell'Accademia Albertina di Belle Arti), Библиотеката на Академията на науките (Biblioteca dell'Accademia delle Scienze), Библиотеката на Държавната консерватория „Джузепе Верди“ (Biblioteca del Conservatorio Statale „Giuseppe Verdi“), Библиотеката на Академията по Земеделие на Торино (Biblioteca dell'Acccademia di Agricultura di Torino) и др.

Специализирани библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Освен някои от горепосочените библиотеки съществуват и:[14][15]

  • Библиотеки на културни и изследователски центрове, сред които Библиотеката на Центъра за италианска миграция „Другите Италии“ (Centro Altreitalie sulle Migrazioni Italiane), Библиотеката на Центъра за документация, изследване и проучване на светската култура „Пиеро Каламадрей“ (Centro di Documentazione, Ricerca e Studi sulla Cultura Laica „Piero Calamandrei“), Библиотеката на Регионалния етнографско-лингвистичен център (Biblioteca del Centro Regionale Etnografico Linguistico), Библиотека „Фулвио Гуерини“ на Центъра за изследвания и документация „Луиджи Ейнауди“ (Centro di Ricerca e Documentazione „Luigi Einaudi“ Biblioteca „Fulvio Guerrini“), Библиотеката на Международния център за изследвания „Примо Леви“ (Centro internazionale di studi „Primo Levi“), Библиотеката на Пиемонтезки изследователски институт (Centro studi Piemontesi – Ca dë Studi Piemontèis), Библиотеката на Изследователския център за християнско-ислямски връзки “Федерико Пейроне“ (Centro studi relazioni cristiano islamiche „Federico Peirone“), Библиотеката на Центъра за изследвания на женската мисъл (Biblioteca del Centro studi sul pensiero femminile), Библиотеката на Център ЮНЕСКО на Торино (Biblioteca del Centro UNESCO di Torino) и много други.
  • Библиотеки на фондации, сред които: Библиотеката на Фондация „Ариоданте Фабрети“ (Fondazione „Ariodante Fabretti“, Библиотеката на Фондация „Карло Донат-Катин“ (Fondazione „Carlo Donat-Cattin“), Библиотеката на Изследователски център на Фондация „Фицкаралдо“ (Fondazione Fitzcarraldo, Centro di documentazione), Библиотеката на Италианската фондация за фотография (Biblioteca della Fondazione Italiana per la Fotografia), Библиотеката на Фондация „Джорджо Амендола“ (Biblioteca della Fondazione Giorgio Amendola) и много други.
  • Библиотеки на изследователски институти, сред които: Библиотеката на Международния център за академични изследвания на Азия (Cesmeo – Istituto internazionale di studi asiatici avanzati), Библиотеката на Обсерваторията по Астрофизика на Торино (INAF Osservatorio astrofisico di Torino), Библиотеката на Института за Италиански линвистичен атлас (Istituto dell’Atlante Linguistico Italiano), Библиотеката на Националния институт за метрологични изследвания (Istituto Nazionale di Ricerca Metrologica INRIM) и много други.
  • Музейни библиотеки, сред които: Кралската библиотека на Торино (Biblioteca Reale di Torino), Художествената библиотека на Градските музеи на Торино (Biblioteca d’Arte Fondazione Torino Musei), Библиотеката и медиатеката „Марио Громо“ (Bibliomediateca „Mario Gromo“), Библиотеката на Националния музей на италианското възраждане (Museo Nazionale del Risorgimento Italiano), Дигиталната библиотека на Музея на Торино (Biblioteca digitale del Museo Torino) и други.
  • Религиозни библиотеки, сред които: Библиотеката на Архиепископската семинария на Торино (Biblioteca del Seminario Arcivescovile di Torino), Архиепископскят архив на Торино (Archivio Arcivescovile Torino), Провинциалната Францисканска библиотека на Торино (Biblioteca Provinciale Francescana di Torino), Библиотекта на Международния институт „Дон Боско“ (Biblioteca dell'Istituto Internazionale „Don Bosco“), Библиотеката на еврейската общност „Е. Артом“ (Biblioteca della Comunità ebraica „E. Artom“) и много други.
  • Други библиотеки, сред които: Историческата библиотека на Провинция Торино (Biblioteca storica della Provincia di Torino), Библиотеката на Регион Пиемонт „Умберто Еко“ (Biblioteca Della Regione Piemonte Umberto Eco), Библиотеката на Инспекторат „Археология, изящни изкуства и пейзаж“ на Метрополен град Торино (Biblioteca della Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio della Città Metropolitana di Torino), Библиотеката на Държавния архив (Biblioteca dell'Archivio di Stato), Централната Юридическа библиотека (Biblioteca Centrale Giurdica della Corte di appello di Torino) и много други.

Концертни зали, опери и театри[редактиране | редактиране на кода]

Торино е град с богат художествен и културен живот, който отделя голямо внимание на изкуството (изобилства на музеи и художествени галерии), музиката, киното (пример за което е известният Торинския филмов фестивал) и на театъра. В града има много театри, където може да се видят различни видове спектакли: комедии, класически театър, балет, опера, концерти, поезия и др. Най-известните сред оперите и театрите са Оперният и балетен театър Реджо, Театър Гобети, Театър Кариняно, Театър Колосео и Театър Алфиери.[16][17]

Опери и концертни зали[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Театър Стабиле (Teatro Stabile di Torino). Национален театър, занимаващ се с продукцията на Театър Кариняно, Театър Гобети в Торино и на „Леярни Лимони“ в Монкалиери
  • Театър Кариняно (Teatro Carignano). Един от най-важните и стари театри в града. Първата му дървена конструкция датира от 17 век. По онова време това е бил театърът на кралското семейство, където суверенът е гледал комедии. Днес той е част от Театър Стабиле и предлага богата програма, която варира от трагедии до комедии, от класика до съвременни творби.
  • Театър Гобети (Teatro Gobetti). Помещава се в красива историческа сграда от 1840 г. Той е едно от седалищата на Театър Стабиле и е обществена институция на Пиемонт в областта на драматичния театър, с която се отличава.
  • Театър Колизей (Teatro Colosseo). Един от най-важните театри в града, обичайна спирка за италиански и международни певци по време на зимните им турнета. Известен е и с многобройните си моноспектакли.
  • Театър „Виторио Алфиери“ (Teatro „Vittorio Alfieri“). Открит през 1855 г., почти унищожен от пожар през 1858 г. и възстановен през 1860 г., той е един от най-старите и най-важните в Торино. Заедно с Театър Ерба и Театър Джойело той днес е част от веригата „Торински спектакли“ на Нов театър на Торино. Главно драматичен театър и домакин на доста концерти.
  • Театър Джойело (Бижу) (Teatro Gioiello).
  • Театър Ерба (Teatro Erba)
  • Нов театър (Teatro Nuovo), от 1975 г., първият танцов театър в Италия.
  • Театър Маркиза (Teatro Marchesa)
  • Алфа театър (Alfa Teatro)
  • Театър Виктория (Teatro Vittoria)
  • Театър „Джулия ди Бароло“ (Teatro Giulia di Barolo)
  • Театър Танграм (Tangram)
  • Театър Монтероза (Teatro Monterosa)
  • Театър Астра (Teatro Astra)
  • Театър „Кардинал Масая“ (Teatro Cardinal Massaia)
  • Малък комедиен театър (Piccolo Teatro Comico)
  • Вариатетен театър „Ле Мюзикхол“ (бивш Театър Ювара) (Le Musichall, ex Teatro Juvarra)
  • Театър Джандуя, бивш д'Анжан (Teatro Gianduja, ex d'Angennes)
  • Театър дела Кадута (Teatro della Caduta)
  • Кино и театър Барети (Cineteatro Baretti)
  • Кино и театър Аниели (Teatro Agnelli)
  • Кино и театър Сан Джузепе (Cinema Teatro San Giuseppe)
  • Театър Крочета (Teatro Crocetta)
  • Кралска кавалерия (Cavallerizza Reale: Teatro Maneggio, Teatro Argentino)
  • Лаборатории Хаос (Officine CAOS)
  • Малък комедиен театър (Piccolo Teatro Comico)
  • Театър Сан Джузепе (Teatro San Giuseppe)
  • Театър Куб (Cubo Teatro)
  • Театър Еспас (Teatro Espace)
  • Ателие „Физически театър“ (Atelier Teatro Fisico)
  • Театър Беларте (Teatro BellARTE)
  • Кафе Мюлер (Café Müller)
  • Кап Диечиченто (CAP10100)
  • Малък бос театър (Piccolo Teatro Scalzo)
  • Кабаретен театър „Каб Куарантуно“ (Cab 41)
  • Голям театър Валдоко (Teatro Grande Valdocco)
  • Кръжок Блум (Circolo Bloom), театър за деца и младежи
  • Театрална къща за деца и младежи (Casa del Teatro Ragazzi e Giovani)

Кина[редактиране | редактиране на кода]

Торино винаги е бил град, обърнат към изкуството и културата, сред които и киното. В него се намира първият и единствен музей на италианското кино, открит през 1956 г. и разположен в Моле Антонелиана (Mole Antonelliana), символ на града и един от най-популярните музеи в Италия. Друго голямо събитие, което свързва града с киното, е престижният независим Торински филмов фестивал, който се провежда всяка година от ноември 1982 г.
Tорино е италианският град, където за първи път е създадена филмовата индустрия поради историческата, географската и културната близост до Франция на братята Люмиер. Точно тук през март 1896 г. създателите на кинематографа прожектират за пръв път филм в Италия, a през ноември същата година на ул. По прожекцията е с билети пред публика .[18]
Първите италиански филмови студия отварят в Торино през 1907 г. Джовани Пастроне прави един от първите колосални филми в историята на киното: Кабирия през 1914 г. – първият пълнометражен филм в Италия с международно разпростанение. Продуцентските къщи като Ambrosio Film, Itala Film, L'Aquila и студия Fert продължават да съществуват 1937 г., когато Чинечита (Cinecittà) е открита в Рим.[19]
Пет исторически кина на Торино: кино „Амброзио“ от 1914 г., кино Лукс от 1934 г., кино Репози от 1947 г., кино Нуово Романо от 1905 г. (под името „Люмиер“; през 2019 г. е най-старото действащо кино в града) и първото кино на Торино – Кинг Конг от 1907 г. (под името „Семейно кино“; през 2019 г. не съществува).
Торино е домакин на филмовия ЛГБТ фестивал Lovers Film Festival, Международния фестивал на женското кино (Festival Internazionale di Cinema e Donne), Филмовия фестивал на младежкото кино (Sottodiciotto Film Festival), Филмовия фестивал за околната среда (CinemAmbiente), на ViewConference Torino (изцяло посветен на виртуалната реалност) и Фестивал на киното на Пиемонт (18 gLocal Film Festival).
Днес Торино е едно от основните места за филмови и телевизионни продукции в Италия благодарение на ролята на Фондация „Филмова комисия на Торино“ (Torino Film Commission).
Към декември 2019 г. в града има ок. 19 кина, някои от които предлагат авторско кино (Масимо, Чентрале, Романо, Дуе джардини, Елизео, Братя Маркс, Барети и Аниели).[20][21]

* Кинокафе Амброзио (Ambrosio)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

В Торино са основани италианските автомобилни марки Фиат и Ланча.

Транспорт и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Летища[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2019 г. Торино има едно действащо международно летище – Казеле (Aeroporto di Torino Caselle). Линия sfmA го свързва с гара Дора GTT в Торино за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес свързва пътниците с гара Торино Порта Суза за 15 мин.[22]

ЖП гари[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2019 г. в града има следните действащи жп гари:

  • Гара „Торино Порта Нуова“ (Stazione di Torino Porta Nuova) – най-голямата гара в града и една от най-големите жп гари в Италия, с 20 перона. През нея преминават жп линиите Торино-Милано, Торино-Генуа / Алесандрия-Пиаченца, Торино-Фосано-Савона / Фосано-Кунео-/Кунео-Лимоне-Вентимилия и Жп линия 3 на Метрополен град Торино (SFM3) Торино-Бардонекия, както и международни влакове. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Подземна гара „Торино Порта Суза“ (Stazione di Torino Porta Susa) – втората по важност гара в града, с 6 перона. Построена е през 2008 г. и наследява старата гара „Торино Порта Суза“. На нея спират регионалните влакове (на Пиемонт) и влаковете InterCity в посока Торино Порта Нуова и Милано, бързите влакове в посока Франция/Порта Нуова и Милано-Рим, както и влаковете на жп мрежата на Метрополен град Торино в посока Пинероло-Киери-Асти-Фосано-Алба и Кивасо-Торино Стура-Ривароло. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Гара „Торино Лингото“ (Stazione di Torino Lingotto), третата най-важна гара в града, с 13 перона. През нея минават локалните и регионалните влакове за Порта Суза и Порта Нуова, линиите 1, 2, 4, 6 и 7 на Жп мрежата на Метрополен град Торино (SFM1, SFM2, SFM4, SFM6, SFM7). На нея спират различни автобуси.
  • Гара „Торино Стура“ (Stazione di Torino Stura), най-северна гара на града, с 9 перона. Една от най-важните гари за Жп мрежата на Метрополен град Торино (SFM). От там тръгват линиите за Алба, Асти и Фосано. На нея спират различни автобуси и трамваи.
  • Подземна гара „Торино Ребауденго Фосата“ (Stazione di Torino Rebaudengo Fossata), с 2 перона. На нея спират само влаковете по жп мрежата на Метрополен град Торино (SFM).
  • Гара „Торино Мадона ди Кампаня“ (Stazione di Madonna di Campagna), с 2 перона, подземна спирка на жп линия Торино-Черес. През нея минават всички влакове на sfmA. Предстои да бъде заместена от Гара Гросето (Stazione di Grossetto).
  • Гара „Торино Дора“ (Stazione di Torino Dora), с 3 перона, която предстои да бъде закрита. От нея тръгва регионалната линия в посока Черес, минаваща през летище Казеле, Венария Реале и Вали ди Ланцо. В момента е интегрирана с линията на италианските държавни железници на близката гара „Торино Ребауденго Фосата“.

Пътища и магистрали[редактиране | редактиране на кода]

При Торино се срещат 5 автомагистрали (сред които тази за Франция е особено важна), както и магистрален възел:

Околовръстно шосе[редактиране | редактиране на кода]

Околовръстният път на Торино е A55, разделен на Северен и на Южен околовръстен път. Върви от североизток на югоизток, преминавайки по полукръг в западна посока. Той включва и маршрута от Торино до Пинероло. Отсечката, която липсва на изток (Tangenziale Est di Torino), е в процес на изграждане. Околовръстният път на Торино включва също връзката към магистрала A4 Торино-Милано и Провинциален път 11 Горна Падания (S.S.11) от 3,13 км.

Градска мобилност[редактиране | редактиране на кода]

  • Торинско метро. С 1 линия, пусната в употреба на 4 февруари 2006 г. по случай Зимната олимпиада в Торино. Линията има 21 станции и е дълга 13,2 км, а времето за транзит е 25 мин. Началните линии за Ферми и Лингото. Метрото е изцяло автоматизирано (без водач). В момента се строи удължаването на линията до съседни на Торино градове. Има и проекти за втора и трета линия.[23]
  • Трамвайна мрежа. Тя е най-старата в Италия, като началото й е през 1871 г., когато трамваите са теглени от коне.[24] В момента се управлява от GTT – Торинска група „Транспорти“ и има следните линии: 3, 4, 7, 9, 10, 13, 15 и 16, както и някои извънредни линии като 13, 15, 16 CD и 16 CS.[25]
  • Автобусна мрежа, под ръководството на GTT. Има ок. 80 редовни и извънредни линии, които циркулират в града и го свързват с близките до него общини. Линиите са: 1, 2, 5, 5/, 6, 10 navetta, 11, 12, 13 navetta, 14, 17, 17/, 19, 19 navetta, 20, 21, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 35 navetta, 36, 36 navetta, 38, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 45/, 46, 46 navetta, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 5,6 57, 58, 58/, 59, 59/, 60, 61, 62, 63, 63/, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 72/, 73, 74, 75, 76, 77, 76, 78, 79, 80, 82, 83, 84, 102, CP1, SE1, SE2, VE1, 1 Киери, 2 Киери, 1 Никелино, 1 Орбасано, 2 Ривалта, Венария Експрес, Риволи Експрес и Дора Експрес. Има и следните нощни автобуси: Night Buster 1 оранжев, Night Buster 4 червен, Night Buster 4 светлосин, Night Buster 5 лилав, Night Buster 10 жълт, Night Buster 15 розов, Night Buster 18 син, Night Buster 57 златен, Night Buster 60 сребърен и Night Buster 68 зелен. Има и електрически линии Star 1 и Star 2, които свързват основните паркинги в града със забележителностите му.[26]
  • Трамвайна линия Саси-Суперга (Tramvia Sassi-Superga), известна и като dentiera, дълга 3,1 км, която свързва квартал Саси с Базиликата Суперга, разположена на хълм над града. Линията е открита на 27 април 1884 г. по време на провеждането на Общото изложение на Италия като първата парна надземна въжена железница в Италия.

Жп мрежа на Метрополен град Торино (Servizio feroviario metropolitano di Torino – SFM)[редактиране | редактиране на кода]

Услугата съществува от 9 декемвр 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),[27] управлявани от Трениталия (Trenitalia) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има ок. 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са Торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино, Кунео и Асти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове Пиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с крайградски автобуси и Торинското метро.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Торино
Починали в Торино
Други личности, свързани с Торино
  • Алесандро Дел Пиеро (9 ноември 1974) – италиански футболист, капитан на „Ювентус“, световен шампион с Италия 2006
  • Джанлуиджи Буфон (28 януари 1978) – италиански футболист вратар, рекордьор по мачове за италианския национален отбор, световен шампион 2006
  • Никола Ганушев (1889 – 1958), български художник, завършва живопис през 1913
  • Зинедин Зидан (р. 1972), френски футболист, работи в града през 1996 – 2001
  • Мишел Платини (р. 1955), френски футболист, работи в града през 1982 – 1987
  • Фьодор Тютчев (1803 – 1873), руски поет, работи в руското посолство през 1837 – 1840
  • Роберт Ярни (р. 1968), хърватски футболист, работи в града през 1993 – 1995

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[28][редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Cinzia. Le tappe di Torino Capitale. // Acmos Centro Studi. Посетен на 11.12.2019. (на италиански)
  3. Popolazione residente al 1° Gennaio 2019 per età, sesso e stato civile (Dati provvisori) Comune: Torino. // Demo ISTAT. Посетен на 17.12.2019. (на италиански)
  4. Il Patrimonio culturale e naturale mondiale. // Residenze Reali. Посетен на 22.12.2019.
  5. Residenze Sabaude. // Unesco Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  6. Siti UNESCO in Piemonte. // Piemonte Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  7. Triangolo della magia nera e bianca: a Torino convivono il male ed il bene, nella città esoterica per eccellenza.. // Посетен на 25.1.2020. (на италиански)
  8. Statistiche demografiche Torino. // Tutt'Italia. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  9. Musei di Torino: l’elenco completo e aggiornato. // Guida Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  10. Biblioteche Torino. // Anagrafe delle Biblioteche italiane. Посетен на 15.19.2019. (на италиански)
  11. Bibliotece Civiche Torinesi. // Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  12. Biblioteche civiche Torinesi. // Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  13. bct.comperio.it
  14. Biblioteche. // CoBis Coordinamento delle Biblioteche Speciali e Specialistiche dell’Area Metropolitana Torinese. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  15. Anagrafe delle Biblioteche Italiane: Torino. // Anagrafe delle Biblioteche Italiane. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  16. Torino Teatri. // Torino.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  17. I 5 teatri più importanti di Torino. // Guida torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  18. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière „ Claudio Pizzigallo “. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière.. // Torino Today. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  19. Torino nel Novecento. // Città di Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  20. I cinema d’essai a Torino: la lista completa. // Guida Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  21. Cinema Torino Programmazione. // My movies.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  22. To Move. // Torino Airport. Посетен на 27.12.2019.
  23. Metropolitana automatica di Torino. // GTT Gruppo Torinese Trasporti. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  24. Svilippo del trasporto urbano a Torino. // Tram di Torino. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  25. Linee urbane e suburbane. // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  26. Linee urbane e suburbane. // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  27. Le 8 linee SFM. // SFM Regione Piemonte. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  28. Gemellaggi e Accordi. // Città di Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]