Направо към съдържанието

Торино

Торино
Città di Torino
Знаме
      
Герб
Италия
45.0792° с. ш. 7.6761° и. д.
Торино
Пиемонт
45.0792° с. ш. 7.6761° и. д.
Торино
Страна Италия
РегионПиемонт
ПровинцияМетрополен град Торино
Площ130,06 km²
Надм. височина239 m
Население841 600 души (2023)
6471 души/km²
КметСтефано Ло Русо (Лявоцентристка коалиция) от 3 октомври 2021 г.
Основаванеок. 28 г. пр.н.е.
Пощенски код10121–10156
Телефонен код011
МПС кодTO
Официален сайтwww.comune.torino.it
Торино в Общомедия

Торино (на италиански: Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварвайки Неапол по този показател. Разположен е в северозападната част на страната и представлява важен административен, културен и индустриален център. Той е главен град на Метрополен град Торино и на Регион Пиемонт. Към 1 януари 2025 г. населението му е 853 196 души,[1] от които 133 843 са чужди граждани.[2]

Бил е столица на Савойското херцогство (1563 – 1847 г.), на Кралство Сицилия (1713 – 1720 г.) и на Кралство Сардиния (1720 – 1798 и 1814 – 1861). Той е първата столица на Кралство Италия (1861 – 1865) и седалище на Първия италиански парламент.[3]

Градът е известен като седалище на автомобилния концерн ФИАТ и на двата си футболни клуба Ювентус и Торино.

От 10 до 26 февруари 2006 г. Торино е домакин на XX зимни олимпийски игри.

В града се намират редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Дворец „Мадама“, Дворец Кариняно, Замък Валентино, Дворец „Шабле“, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театро Реджо, Палат на префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивша палата на Монетния двор.[4][5]

Хълмът на река По (Collina del Po)[6] е включен през 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО „Биосферни резервати“ по програмата MaB (Man and the Biosphere) – междуправителствена научна програма, стартирала през 1971 г. и насочена към опазване на биоразнообразието и устойчивото развитие.[7]

Торино е единственият италиански град, удостоен с престижната награда на ЮНЕСКО „Creative City Design“ (декември 2014). Градът се отличава с дългогодишни постижения и значим опит в областта на дизайна, който играе ключова роля в слединдустриалното му развитие.[8]

Градът е домакин на песенния конкурс „Евровизия“ 2022 г.[9]

Той е родното място на някои от основните символи на Made in Italy: вермутът, шоколадът джандуя и кафето еспресо. Градът е център на италианската автомобилна индустрия, както и важен център на издателската дейност, банкирането и застраховането, информационните технологии, киното, гастрономията и енологията, космическия сектор, индустриалния дизайн, спорта и модата.

Архитектът Льо Корбюзие определя Торино като „... градът с най-красивото природно местоположение в света“.[10] Той е възхваляван от редица исторически личности, като Фридрих Ницше,[11] Марк Твен[12] и Жан-Жак Русо, който описва гледката от хълма Суперга като „... най-красивата гледка, която може да впечатли човешкото око“,[13] Торино е един от най-значимите барокови градове в Европа и заедно с Милано и Палермо се счита за италианската столица на Ар нуво,[14][15] което е видимо в многобройните и известни исторически кафенета, процъфтявали особено през Рисорджименто и Бел епок.

Торино е известен и с репутацията си на езотеричен град: той се смята за един от центровете на бялата магия (заедно с Лион и Прага) и едновеменно за един от центровете на черната магия (заедно с Лондон и Сан Франциско).[16]

Панорама на града

Торино е наричан „Градът на четирите реки",[17] тй като през него протичат най-голямата река в Италия – По (в източната му част), Дора Рипария (койтп го пресича близо до центъра му в посока запад-изток), Сангоне (ограничаващ го от юг) и потокът Стура ди Ланцо (ограничаващ го от север). До XVI век всички тези водни течения са се намирали извън градските стени, които днес са запазени само частично.

Градът е разположен в равнинна зона, оградена от реките Стура ди Ланцо, Сангоне и По, и е обърнат към началото на няколко алпийски долини: Вал ди Суза (свързваща го със съседна Франция чрез ЖП тунела Фреюс), Вали ди Ланцо и Вал Сангоне.

Река По очертава границата между хълмистата и почти равнинната част на града, разположени между 220 и 280 m надморска височина. Най‑високата точка в общината е Коле дела Мадалена (715 m), близо до паметника „Фар на Победата“ (Faro della Vittoria).

Торино се намира в центъра на естествен планински амфитеатър, включващ някои от най‑емблематичните алпийски върхове: Монвизо, от където извира река По, планината РочамелонеГрайските Алпи), както и масивите Гран Парадизо, Монблан, Монте Роза и Матерхорн.

На 19 март 2016 г. ЮНЕСКО предоставя на Парка на По и торинските хълмове статута на биосферен резерват,[18][19] а през 2020 г. ФАО и Arbor Day Foundation присъждат на града отличието Tree City of the World 2019.[20]

Торино се намира на 57 км от Асти, 79 км от Верчели, 84 км от Биела, 93 км от Алесандрия, 96 км от Новара, 98 км от Кунео, 126 км от Милано и 155 км от Вербания. Границата с Франция е на около 70 км близо до прохода Кол дьо Монсени; площад „Кастело“ е на 206 км от Шамбери, 222 км от Ница, 250 км от Женева и 314 км от Лион.

Градът граничи с петднадесет общини: Венария Реале, Сан Мауро Торинезе, Груляско, Боргаро Торинезе, Коленьо, Мапано, Печето Торинезе, Пино Торинезе, Монкалиери, Бейнаско, Никелино, Сетимо Торинезе, Балдисеро Торинезе, Риволи и Орбасано.

Торино включва следните подселища (на итал.: frazioni): Виларето, Суперга, Монгрено, Пиан дел Лот, Еремо, Сан Лука, Производствена зона Ростия, Чита дей Рагаци и Фамолента.

Административно деление и население

[редактиране | редактиране на кода]
Административно деление на град Торино в периода 1984 – 2016 г. (вдясно са посочени кварталите).

Торино е разделен на 92 статистически зони и на съответните 34 квартала. Между 1984 и 2016 г. тези квартали, заедно с административните им центрове, са обединени в 10 административни макрозони (circoscrizioni). От 2016 г. броят на макрозоните е намален на осем:[21]

Ториное град с двехилядолетна история. Смята се, че е основан в близост до днешното си местоположение около III век пр.н.е. от таврините. През I век пр.н.е. е превърнат в римска колония от Октавиан Август под името Юлия Августа Тавринорум. След период на остготско управление градът става столица на важно лангобардско херцогство. По-късно, като столица на Каронлинска марка, през XI век преминава под номиналната власт на Савойската династия.

Като град на Савойското херцогство, през 1563 г. Торино става негова столица. От 1720 г. е столица на Кралство Сардиния– първоначално де факто, а след Перфектното сливане през 1847 г. и де юре.[22] Именно тази държава води процеса на Обединението на Италия през XIX век, което прави Торино първата столица на Кралство Италия (18611865).

Паметници и места от обществен интерес

[редактиране | редактиране на кода]

Торино се отличава с богато историческо и художествено наследство, отразено в разнообразието от архитектурни стилове – от древноримски структури до съвременни сгради. Урбанистичните преобразования, започнати от Савойския двор през XVI век, оформят значително градския облик и водят до запазването на ограничен брой предбарокови паметници, предимно религиозни.

Настоящата архитектурна физиономия на града е резултат от мащабното обновяване, извършено по време на периода му като столица. Централните квартали се характеризират с внушителни благороднически дворци, театри и църкви, както и с дълги, обсипани с дървета алеи и покрити портици, които придават на Торино характерния му градски чар. Преобразяването продължава и през XX и XXI век, особено във връзка с индустриалната и постиндустриалната трансформация.

Сред отличителните черти на Торино са многобройните паркове и зелени площи, разположени както в централните части, така и в периферията. Примерите за военна архитектура са ограничени, главно поради разрушенията, извършени през Наполеоновия период. Допълнителен елемент от архитектурното наследство на града са средновековните селски къщи със „затворен двор“, характерни за региона.

Античен и древноримски град

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие и Ренесанс

[редактиране | редактиране на кода]

Поради впечатляващите градоустройствени дейности, извършени от Савойския двор от XVI век нататък Торино запазва малко паметници от средновековния и ренесансовия период. Те включват:

  • Палацо „Мадама“ и Крепост на Ахая – централният корпус е изграден между XIII и XV век в готически стил, като разширява и включва структурата на древноримската Порта Декумана. Така сградата придобива вид на замък, завършен през XVIII век с бароковата фасада на Филипо Ювара.
  • Църква „Св. Доминик“ (Chiesa di San Domenico) – построена през XIV век, тя е единственият напълно запазен средновековен религиозен паметник в града. Променяна е през барока, но през XIX век е реставрирана, за да възстанови първоначалните си готически форми.
  • Торинска катедрала (Duomo di Torino) – издигната между 1491 и 1498 г., представлява единствения пример за ренесансова църковна архитектура в Торино.
  • Романски камбанарии на Светилище на Утешителката (Santuario della Consolata, X век), на Катедралата (XV век, завършена впоследствие през XVIII век от Ювара) и на църквата „Св. Августин“ (Chiesa di Sant'Agostino, XV век).
  • Къща на сем. Романяно (Casa dei Romagnano) – средновековни останки на ул. „Мерканти“ 9.
  • Дом на Сената (Casa del Senato) – на площад „IV Марцо“ 17, една от малкото запазени средновековни сгради в града.
  • Дом „Пингоне“ (Casa del Pingone) – на ул. „IV Марцо“, къща със скрита средновековна кула, бивша резиденция на историка Филиберто Пингоне, автор на първата история на Торино (Augusta Taurinorum, 1577).
  • Къща Броля (Casa Broglia) – още един от редките средновековни оцелели домове.
  • Палат „Скаля ди Веруа“ (Palazzo Scaglia di Verrua, XV век).
  • Главна кула на Цитаделата на Торино – единствената оцеляла част от сложната отбранителна система на града, изградена между 1564 и 1577 г. в преходен стил между Ренесанс и барок.

Бароков и неокласически период

[редактиране | редактиране на кода]
Моле Антонелиана

Сред най‑известните паметници на Торино, разпознаваеми и извън Италия, са:

Торино и околностите му са украсени с множество Савойски резиденции, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. На територията на общината се намират Кралският дворец, Палацо Мадама, Вилата на кралицата и Замъкът Валентино.

Дом „Фенолио-Лафльор“ на ул. „Принчипи д'Акая“ 11 се счита за един от най-големите архитектурни образци на италианското Ар нуво, както и истинска емблема на торинския Либерти стил.[41]

Торино може да се похвали със забележително присъствие на сгради в стил Ар нуво, построени между края на XIX и началото на XX век. Важните архитектурни свидетелства от тази епоха все още се забелязват в някои централни райони на града като кварталите Чентро, Крочета, Сан Салварио и Борго По, и най вече в района около първия участък на бул. „Франча“, включително кварталите Чит Турин и Сан Донато. Вследствие на нарасналия успех на Международното изложение за модерно декоративно изкуство (чиято кулминацията е през 1902 г.) Торино се счита за една от столиците на Ар Нуво[15] и вижда разпространението на този нов стил предимно в областта на архитектурата с приноса на големи автори на времето.

Монтументални портици

[редактиране | редактиране на кода]
Пл. Сан Карло с неговите портици.

Портиците са характерен елемент от градската среда на Торино и се простират на над 18 km, от които около 12 km образуват непрекъсната мрежа. Първите аркади датират от Средновековието, но от XVII век започва изграждането на монументалните портици, съхранени и до XXI век. Най‑ранното свидетелство е заповедта на херцог Карл Емануил I Савойски от 16 юни 1606 г. за оформянето на пл. „Кастело“ по проект на Асканио Витоци, включващ аркади по целия му периметър. В проекта на Амедео ди Кастеламонте за площад „Сан Карло“ също са предвидени портици. През същия период Филипо Ювара изгражда портиците при Порта Палацо.

През 1765 г. Бенедето Алфиери е натоварен с реконструкцията на портиците на площад „Палацо ди Чита“ (днешния площад на кметството), а през XIX век се добавят аркадите на площадите „Виторио Венето“, „Карло Феличе“ и „Статуто“. Железопътните гари Торино Порта Нуова и Торино Порта Суза са свързани чрез портици по ул. „Ница“, ул. „Саки“, бул. „Виторио Емануеле II“, бул. „Винцальо“ и ул. „Черная“. Портикът по ул. „По“, който свързва площад „Кастело“ с площад „Виторио Венето“, е проектиран така, че да пресича всички пресечни улици, позволявайки на краля да достигне до река По, без да се намокри при дъжд.

Кралски резиденции

[редактиране | редактиране на кода]

В Торино и в областта му има множество Савойски кралски резиденции, повечето от които са обект на ЮНЕСКО:

Кралски резиденции в Торино

[редактиране | редактиране на кода]

Кралски резиденции извън Торино

[редактиране | редактиране на кода]

Други известни паметници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Затвор „Ле Нуове“ (Carceri Nuove) – затворнически комплекс, функционирал от 1870 г. до края на 80‑те години на XX век.
  • Голяма цистерна (Cisternone) – големият кладенец на Торинската цитадела, построен между 1565 и 1567 г. по проект на Франческо Пачото от Урбино. Бил е част от укрепената система на града и е осигурявал водоснабдяване при обсада.
  • Субалпийска галерия (Galleria Subalpina) – историческа търговска галерия между площад „Кастело“ и площад „Карло Алберто“, включваща множество магазини; една от трите традиционни търговски галерии на Торино.
  • Лингото (Lingotto) – комплекс от сгради в квартал Ница Милефонти, разположен между ул. „Ница“ (№ 230–294) и железопътна линия. Бивш основен завод на FIAT, по‑късно преобразуван в многофункционален център.
  • Опера пер Торино (Opera per Torino) – произведение на датския творец Пер Киркебю, създадено през 2004–2005 г. в рамките на проекта Artecittà. Представлява портик с двойна височина, изграден основно от тухли.
  • Небостъргач „Интеза Сан Паоло“ – сграда на едноименната банкова група в квартал Чит Турин. Висока 167,25 m, тя е третата по височина в града след небостъргача на Регион Пиемонт (205 m) и Моле Антонелиана (167,5 m). Проектирана е от Ренцо Пиано.
  • Небостъргач на Регион Пиемонт – институционална сграда, чието строителство започва на 30 ноември 2011 г. по проект на Масимилиано Фуксас. Предвижда 42 етажа (41 за гражданско ползване, последният – като „висяща гора“) и е предназначена да стане единственото седалище на регионалната администрация, с изключение на Регионалния съвет.

Основни торински площади

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пл. „Кастело“– главният площад на града и център на историческата зона; тук се събират ул. „Гарибалди“, ул. „По“, ул. „Рома“ и ул. „Пиетро Мика“.
  • Пл. „Сан Карло“ – един от най‑важните площади в центъра, често наричан „холът на града“. Разположен е по оста на ул. „Рома“, която го свързва с площадите „Кастело“ и „Карло Феличе“.
  • Пл. „Виторио Венето“– исторически аркаден площад в източната част на центъра, между края на ул. „По“ и левия бряг на река По.
  • Пл. „Солферино“– голям, удължен площад, ограничен от ул. „Пиетро Мика“, ул. „Санта Тереза“, ул. „Черная“ и ул. „Арчивесковадо“; начална точка на бул. „Ре Умберто“.
  • Пл. „Статуто“– основен площад в западната част на историческия център, последният голям площад от епохата на Рисорджименто, отличаващ се с елегантни сгради и портици.
  • Пл.„Карло Алберто“– пешеходен исторически площад зад дворец „Кариняно“, близо до ул. „По“ и ул. „Джузепе Верди“; ограден от ул. „Чезаре Батисти“, „Принчипе Амедео“ и „Карло Алберто“.
  • Пиаца д’Арми – исторически използвана за събиране на войски и военни паради.
  • Площад на Републиката – с площ 51 300 m² е най‑големият площад в Торино и домакин на най‑големия пазар на открито в Европа – Порта Палацо.
  • Пл. „Кавур“ (също Джардино Кавур) – малък градински площад в южната част на историческия център, близо до площадите „Валдо Фузи“ и „Карло Емануеле II“, ограден от ул. „Кавур“, „Дей Миле“, „Фратели Каландра“ и „Джолити“.
  • Пл. „Карло Феличе“– разположен при пресичането на ул. „Рома“ и бул. „Виторио Емануеле II“, точно пред жп гара Порта Нуова.
  • Пл. „Карло Емануеле II“ (Карлина) – един от основните централни площади; пресичан от ул. „Мария Витория“ и ул. „Академия Албертина“, в близост до ул. „По“.
  • Пл. „Сан Джовани“– исторически площад в сърцето на града, на който се намира катедралата „Сан Джовани“. Свързан е с площад „Кастело“ чрез портик откъм дворец „Киаблезе“ и Кралския дворец.
  • Пл. „Савоя“ (Площад на обелиска) – в Куадрилатерато Романо, между ул. „Корте д’Апело“ и ул. „Консолата“; известен с обелиска в центъра си.
  • Пл. „Палацо ди Читà“ (нар. още Пиаца деле Ербе) – малък централен площад, разположен върху оста на древния римски град; на него се намира Палацо Чивико – седалището на общинската администрация.

Религиозни центрове

[редактиране | редактиране на кода]

В Торино се намират множество религиозни сгради, повечето от които са католически църкви. С изключение на многобройните храмове, построени след Втората световна война във връзка с жилищното разширяване и имиграционния наплив през 50–60‑те години на XX век, основната част от църквите в града датира от XVII–XVIII век. Преобладава бароковата архитектура, но са представени и ренесансови и неокласически образци, както и съчетания между тях (например неокласическа фасада и бароков корпус).

В проектирането и изграждането на тези религиозни комплекси участват редица видни архитекти:

  • Монументално гробище (Cimitero monumentale) – разположено на бул. „Новара“ 135 в квартал Реджо Парко. Най‑голямото гробище в Торино и едно от най‑големите в Италия. Построено е през 1827–1829 г. На територията му се намират крематориумен храм и еврейско гробище. Съдържа множество погребални паметници на известни личности и художествено ценни произведения.
  • Парково гробище (Cimitero Parco) – открито през 1972 г. в южната периферия на града; второто по големина гробище в Торино.
  • Гробище „Мирафиори“ – малко гробище на бул. „Унионе Совиетика“ 650, в южната част на града.
  • Гробище „Саси“ – разположено на едноименния път, № 24.
  • Гробище „Каворето“ – намира се на хълм в квартал Каворето.
  • Гробище „Абадия ди Стура“ – разположено на Пътя на Сетимо 307, в северната част на Торино.
Старият навес с часовника – символ на Порта Палацо.

В Торино функционират 42 местни пазара.[60] Макар градът да не притежава най‑големия брой пазари в Италия, особеност е, че те са постоянни, отворени ежедневно и разположени във всички квартали. Сред най‑значимите по размер и оборот са пазарите на площад „Бенефика“ (Piazza Benefica), бул. „Алчиде Де Гаспери“ (Corso Alcide De Gasperi), ул. „Онорато Вилиани“ (Via Onorato Vigliani), бул. „Звицера“ (Corso Svizzera), бул. „Ракониджи“ (Corso Racconigi) и площад „Барчелона“ (Piazza Barcellona).

Най‑известният пазар в града е този при Порта Палацо (Porta Palazzo, на пиемонтски Pòrta Pila), считан за най‑големия пазар на открито в Европа.

Основният пазар за стоки втора употреба е Балон (Balon) в квартал „Аурора“, по‑специално в района Борго Дора (по улиците Goffredo Mameli, Borgo Dora и Bernardino Lanino). Той се слива с близкия хранителен пазар Порта Палацо, образувайки най‑големия открит пазарен комплекс в Европа.[61] От 80-те години всяка втора неделя на месеца се провежда и Гран Балон (Gran Balon), специализиран и в продажбата на антики.

Торино е сред италианските градове с най‑голям дял зелени площи на жител. Към 2015 г. на градска площ от 13 km² се падат 21,37 km² зелени територии, или около 23,6 m² на човек. В града има приблизително 60 000 дървета по улиците и около 100 000 в парковете.[62] През 2017 г. Торино заема 13‑о място сред 17‑те града с най‑висок „зелен индекс“ (16,2%) в света и е единственият италиански град в класацията.[63][64]

В квартал Сан Салварио се намира жилищната сграда Condominio 25 Verde, проектирана от Лучано Пия – първият пример за биоархитектура в града, основан на същия принцип като небостъргача Боско Вертикале („Вертикална гора“) в Милано. Сградата е разположена в близост до парк „Валентино“.

Торино е и първият италиански град с население над 500 000 жители, който достига дял на разделното събиране на отпадъци от 42,2% през 2014 г.[65]

Градската хигиена и управлението на отпадъците се осъществяват от 1969 г. от компанията Amiat, която отговаря и за екологичното възстановяване на сметището Басе ди Стура. Най‑старата му част, изчерпана през 1983 г. и обхващаща площ от около 300 000 m², е преобразувана в речен парк, известен като градски парк „Марморина“.[66]

Торино разполага с 51 парка в рамките на градската зона. Сред най‑големите и посещавани са парк „Валентино“, парк „Пелерина“, парк „Колета“, парк „Риньон“ и по‑новият парк „Колонети“. Около града, в периферен пръстен, се намират природният парк „Ла Мандрия“ и паркът на Ловния павилион Ступиниджи – бивши ловни резервати на Савойската династия, както и парковете по хълмовете на Торино, сред които Възпоменателният парк и парк „Европа“.

В различните квартали са разположени множество по‑малки паркове, включващи около 240 детски площадки. В началото на 60‑те години на XX век кметът Амедео Пейрон създава първата в Италия градина, оборудвана специално с детски площадки.

Списъкът с парковете в Торино представя накратко характеристиките на най‑значимите зелени площи, разположени изцяло или частично в границите на града.

N. Наименование Наименование на италиански Разположение Посветен на: Площ (m2) Година / период
начало/ на създаване
Изображение
1 Парк „Карара“, нар. още Парк „Пелерина“ Parco Carrara detto della Pellerina Лученто и Парела (вкл. Кампидолио на Парлеа Марио Карара (лекар, антифашист) 837 220 1930 – 1980
2 Парк „Колета“ Parco Colletta Ванкилиета (граница с Реждо Парко) Пиетро Колета (патриот, историк, генерал) 448 000 кр. на 1980-те г.
3 Парк „Колонети“ Parco Colonnetti Мирафиори Суд Густаво Колонети (инженер, математик и политик) 385 800
4 Парк „Ди Виторио“ Parco Di Vittorio Лингото Джузепе Ди Виторио (синдакалист, политик и антифашист) 125 700
5 Парк „Дора“ Parco Dora Спина 3 430 000 2011 – 2012
6 Парк „Европа“ Parco Europa Каворето 99 300 1954
7 Парк „Фалкера“ Parco Falchera Фалкера Езерца на Фалкера 430 000 2015 – 2020 (строеж)

нач. август 2020 (откриване)

8 Парк „Мейзино“ Parco del Meisino Боргата Роза-Саси 450 000 1988
9 Парк „Нобиле“ Parco del Nobile Strada Vicinale del Nobile 106 900
10 Кралски градини на Торино Giardini Reali зад Кралския дворец 103 000 1805
11 Парк на Пиемонтските партизански републики Parco delle Repubbliche Partigiane Piemontesi Общински път „Сан Вито“ в Ревиляско (на височината на Пиан дел Лот) Пиемонтски партизански републики 450 000
12 Парк „Риньон“ Parco Rignon Санта Рита Феличе Риньон (сенатор) 46 200 1912
13 Възпоменателен парк Parco della Rimembranza Брик дела Мадалена Падналите торинци в
Първата световна война
442 000 1925
14 Парк „Руфини“ или Парк на Новия Валентино Parco Ruffini
o del Valentino Nuovo
Поцо Страда Франческо Руфини (юрист, историк, политик) 127 860 1925
15 Парк „Стура“ Parco Stura Макрозона VI Стура ди Ланцо 1995 – 2020 Parco Stura Sud
16 Природен парк на хълма Суперга Parco naturale della Collina di Superga Суперга 7 458 500
17 Парк „Тезориера“ Parco della Tesoriera Парела 56 000 1975
18 Археологически парк „Палатински кули“ (леха „Секондо Пия“) Parco Archeologico Torri Palatine (Aiuola Secondo Pia) пл. Сан Джовани Секондо Пия (адвокат и фотограф) 17 200
19 Парк „Валентино“ Parco del Valentino Сан Салварио вероятно на Св. Валентин от Терни 421 000 17 – 19 – 20 век
20 Парк „Рицари на Виторио Венето“ Parco Cavalieri di Vittorio Veneto Пиаца д'Арми Рицари на Виторио Венето 220 000 1974
21 Парк „Свети Вит“ Parco di San Vito Страда Сан Вито - 54 600
22 Парк „Леопарди“ Parco Leopardi бул. „Монкалиери“ Джакомо Леопарди 68 200

Дървета столетници и монументални дървета

[редактиране | редактиране на кода]

Торино е дом на множество значими дървета. Сред тях са големият чинар в парк „Тезориера“ (660 cm обиколка на ствола, на възраст над два века), чинарите в парк „Валентино“, метасеквоите в Алпинеума, открит през 1961 г., както и най‑старите дървета в Ботаническата градина, основана през 1729 г. в непосредствена близост до замъка „Валентино“.

В града се срещат и вековни екзотични видове, като крайбрежните секвои (Sequoia sempervirens) в хълмистите паркове на Вила „Дженеро“ и „Джакомо Леопарди“, както и многобройни екземпляри от кавказки орех (Pterocarya fraxinifolia) по поречието на река По и в паркове като Градините „Кавур“, градината Sambuy, Долните кралски градини (покрай бул. „Сан Маурицио“) и парк „Милефонти“. Два впечатляващи екземпляра от бял габър (Carpinus betulus) се намират във Възпоменателния парк, разположен по склоновете на Коле дела Мадалена.

През Торино преминава клонът на Via Francigena през Монченизио[67]. Маршрутът, един от предпочитаните през Средновековието, след прекосяване на вододела между Франция и Италия при Коле дел Монченизио навлиза във Вал ди Суза – област с важни религиозни центрове като Абатство Новалеза, Сакра ди Сан Микеле и Свети Антоний от Ранверсо. Оттам пътят достига Торино, преминава покрай парк „Колета“, продължава към Сан Мауро Торинезе и Кивасо, а след това към Верчели, където се съединява с другия клон на поклонническия маршрут, идващ от прохода Голям Сан Бернар.

Guida de' forestieri

Торино е сред традиционните дестинации на Гран Тур – продължителното пътуване из Континентална Европа, предприемано от представители на аристокрацията с образователна цел.[68] Градът е един от първите в Италия, за които се създава туристически пътеводител: по повод 300‑годишнината от чудото на Светите Дарове книжарят Джовани Гаспаре Кравери публикува Guida de’ forestieri, разделяща посещението на Торино на четири дни и описваща подробно околностите. След нея се появяват и други гидове, създадени от местни автори, сред които Онорато Дероси, публикувал през 1781 г. своя Nuova guida per la città di Torino.

От 2006 г., годината на XX зимните олимпийски игри, туристическата привлекателност на Торино нараства устойчиво. През 2017 г. градът се нарежда сред първите десет в Италия по туристически пристигания и нощувания – съответно около 1 200 000 и 3 700 000 души. Ако се включи и първият градски пояс, пристигащите достигат почти 1 900 000, а нощувките – около 5 000 000.[69] Общата посещаемост за годината е 4 800 000 души.[70]

Градът получава признание и от международната преса. През 2016 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ включва Торино като единствен италиански град сред 52‑те препоръчани световни дестинации за годината.[71] Същата година Skyscanner го поставя сред 20‑те най‑красиви градове на изкуството в Италия,[72] а блогърите го нареждат сред 16‑те италиански града, които трябва да се посетят.[73]

Международният туристически портал eDreams определя Торино като една от най‑значимите туристически дестинации в света за 2017 г., първа сред европейските дестинации и като културна столица на Северна Италия.[74]

Сфинкс в Египетския музей

Торино е един от най-богатите на художествено наследство градове в Италия и разполага с голям брой музеи, много от които имат национално и международно значение. Сред тях има музеи за древно и съвременно изкуство, за религиозна култура, исторически и научни музеи. Някои институции са уникални по рода си, като Египетският музей, който притежава втората най-богата колекция от артефакти на Древен Египет в света след тази на Музея в Кайро, и Националният музей на киното.[75]

Палацо Кариняно – седалище на Камарата на депутатите на Кралство Сардиния от 1848 до 1860 г. и след това на Кралство Италия от 1861 до 1865 г., към 2021 г. седалище на Националния музей на италианското Рисорджименто

Любовта на Савойската династия към изкуството и културата се отразява в създаването на редица значими институции: Кралската оръжейница – една от най-богатите в Европа, Галерия Сабауда с обширни колекции от италианско и фламандско изкуство, Градския музей на древното изкуство в Палацо Мадама, Националния музей на Италианското Рисорджименто в Палацо Кариняно и Кралският дворец.

В началото на XX век в Торино се заражда италианското кино, днес представено в Националния музей на киното, разположен в Моле Антонелиана – символ на града, чието панорамно изкачване с асансьор предлага гледка на 360°. Друго важно панорамно място е Националният планински музей „Дука дели Абруци“ на Хълма на капуцините, основан от първите членове на Италианския алпийски клуб.

Индустриалната история на града е представена в Националния автомобилен музей и Историческия център на ФИАТ.

Торино е и важен център на модерното и съвременното изкуство, представено от Градската галерия за Модерно и съвременно изкуство, Фондация „Сандрето Ре Ребауденго“, Фондация „Мерц“, Пинакотеката „Джовани и Марела Анели“, Италианския фотографски център „Камера“ и Музея за съвременното изкуство в Замъка в Риволи.

В града се намират и множество научни музеи, сред които Музеят на човешката анатомия „Луиджи Роландо“, Регионалният музей на естествените науки, Планетариумът и Музеят на астрономията и Космоса, Музеят на околната среда и други.

Сред спортните музеи се открояват Музеят на ФК „Ювентус“ и Олимпийският музей „Торино 2006“.

Университетският център в Торино е сред водещите в Италия. Двата основни висши учебни института са Торинският университет и Политехническият университет. За учебната 2024/2025 г. в Торинския университет са записани 83 хил. студенти, от които 6% са чуждестранни граждани.[76] В Политехническия университет за учебната 2023/2024 г. студентите са 39 929, като 19,2% от тях са чуждестранни.[77]

В Торино е основан и се намира националното седалище на Народния университет за трите възрасти (UNITRE – Università delle Tre Età[96]). който предлага курсове на различни теми.

Научни изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Торино е дом на редица важни научни, технологични и кинематографски изследователски институти, които свидетелстват за дълга културна традиция, основана на експерименти и иновации. Сред тях са:

Зала на глобусите на Академията на науките. Тя е сърцето на Академията и дължи името си на двата скъпоценни глобуса на венецианския картограф Винченцо Мария Коронели (1650 – 1718), съхранявани в нея. Залата е украсена от Джованино Галиари през 1787 г. Темите, изобразени по ъглите на свода, илюстрират инструментите на механиката и математиката, географията и астрономията, физиката и химията и природните науки.
  • Академия на науките на Торино (Accademia delle Scienze di Torino[97]) – основана през 1757 г.
  • Национален институт за метрологични изследвания (INRiM[98]) – създаден с декрет-закон 38/2004 чрез сливането на Националния електротехнически институт „Галилео Ферарис“ и Института по метрология „Густаво Колонети“ към Националния съвет за иследпвателска дейност (CNR)
  • Изследователски и технологично-иновационен център на Rai (Centro ricerche e innovazione tecnologica Rai[99]) – разположен на бул. „Джамбоне“
  • Институт за научен обмен (Istituto per l'Interscambio Scientifico[100])
  • Медицинска академия на Торино (Accademia di medicina di Torino[83])
  • Telecom Italia Lab[101] (бивш CSELT)
  • Земеделска академия (Accademia d'Agricoltura[84])
  • Кинематографски експериментален център (Centro sperimentale cinematografico[102]) към Националната филмова школа.

Торино има дълга традиция в научните и приложните изследвания и е свързан с редица значими постижения. В града Галилео Ферарис създава електродвигателя с променлив ток и открива ротационното магнитно поле. През 1977 г. Торино става първият град в света, оборудван с градска оптична мрежа (9 km[103]), тествана от изследователския център CSELT; именно в CSELT възниква инициативата MPEG, довела до разработването на стандарти като MP3.

Градът е свързан и с важни моменти в историята на компютърните науки: Чарлз Бебидж представя за първи път проекта за своята Аналитична машина на научна конференция в Торино по покана на астронома Джовани Плана. Около век по‑късно торинецът Пиер Джорджо Перото създава и проектира първия персонален компютър – Olivetti Programma 101, и преподава в Политехническия университет.

През 2016 г. Торино печели второ място в престижната награда за Европейска столица на иновациите (iCapital), след Амстердам и пред Париж.[104][105]

Библиотеки и архиви

[редактиране | редактиране на кода]
Автопортрет на Леонардо да Винчи, съхраняван в Кралската библиотека.

В Торино има над 300 библиотеки[106] в най-различни области, със свободен или ограничен достъп. Някои от най-важните от тях са: Националната университетска библиотека на Торино и Кралската библиотека – и двете собственост на Държавата, Централната градска библиотека, както и много специализирани библиотеки като Международна библиотека за кино и фотография „Марио Громо“, Националната библиотека на Италианския алпийски клуб, Библиотеката на Фондация „Луиджи Ейнауди“, художествените библиотеки на Градската галерия за модерно и съвременно изкуство и на Академия „Албертина“. Други важни стари библиотеки са Библиотеката на Академията на науките, Библиотеката на Подготвителната армейска школа, Библиотеката на Държавния архив, Провинциалната библиотека на братята капуцини и много други. Към тях се добавят централните и ведомствените библиотеки на редица служби и учреждения, вкл. и на университетите: към декември 2019 г. Торинският университет има 35, а Политехническият университет – 17 библиотеки.

Градски библиотеки

[редактиране | редактиране на кода]
Градска библиотека

В града има 18 общински градски библиотеки със свободен и безплатен достъп.[107] Най-голямата от тях е Централната градска библиотека (Biblioteca Civica centrale), открита на 22 февруари 1869 г. под името „Публична общинска библиотека“. Днес тя притежава ок. 524 553 документа, над 30 000 ръкописни писма, над 2000 ръкописа, 67 старопечатни книги и 1600 книги от 16 век. Заслужава да се споменат и колекциите от локална история, изобразително изкуство, театър и визуални изкуства. Колекцията от периодични издания от 18 век до 21 век включва около 2828 заглавия.[108]

  • Каталог на общинските градски библиотеки на Торино: BCT - Ricerca nel catalogo in linea[109]

Академични библиотеки

[редактиране | редактиране на кода]

Най-важната академична библиотека в Торино е Националната университетска библиотека. Тя е разрушена през Втората световна война и изцяло възстановена между 1958 и 1973 г. Датира от 1720 г., когато Виктор Амадей II Савойски създава Библиотеката на Кралския университет, резултат от обединението на колекцията от книги на Торинския университет и тази на Савоя. Между 17 и 18 век, с оглед да се подпомогне научната дейност, насърчавана от Савоя, тя се обогатява с доста томове от покупки и завещания. Обявена за национална библиотека през 1873 г., съхранява 763 833 печатни тома, 2095 периодични издания, 4554 ръкописа, 1600 раннопечатни книги e 10 063 произведения от 16 век, над 15 хил. графики и др. Заедно с нея Торинският университет има още 34 библиотеки по хуманитарни и точни науки.

  • Каталог на Университетските библиотеки TUTTO[110]
  • Библиотечна система на Торинския университет SBA[111]

Нужно е да се споменат и Библиотеките на Политехническия университет на Торино, които са 17 на брой.

Други академични библиотеки са Библиотеката на Художествената академия „Албертина“, Библиотеката на Академията на науките, Библиотеката на Държавната консерватория „Джузепе Верди“, Библиотеката на Земеделската академия в Торино и др.

Освен някои от горепосочените библиотеки съществуват и много специализирани библиотеки[112][113] като библиотеки на културни и изследователски центрове, библиотеки на фондации, библиотеки на изследователски институти, музейни библиотеки, религиозни библиотеки и много други.

Оперни и концертни зали, театри и кина

[редактиране | редактиране на кода]

Торино е град с богат художествен и културен живот, който отделя голямо внимание на изкуството (изобилства на музеи и художествени галерии), музиката, киното (пример за което е известният Торинския филмов фестивал) и театъра. В града има много театри, където може да се видят различни видове спектакли: комедии, класически театър, балет, опера, концерти, поезия и др. Най-известните сред оперите и театрите са Оперен и балетен Театър „Реджо“, Театър „Гобети“, Театър „Кариняно“, Театър „Колосео“ и Театър „Алфиери“.[114][115]

Оперни и концертни зали

[редактиране | редактиране на кода]
Кралски театър
Театър „Кариняно“
  • Театър „Кариняно“ (Teatro Carignano[125]). Един от най-важните и стари театри в града. Първата му дървена конструкция датира от 17. век. По онова време е театър на кралското семейство, където суверенът гледа комедии. Към 2019 г. е част от Театър „Стабиле“ и предлага богата програма, която варира от трагедии до комедии, от класика до съвременни творби.
  • Театър „Гобети“ (Teatro Gobetti[126]). Помещава се в красива историческа сграда от 1840 г. Той е едно от седалищата на Театър „Стабиле“ и е обществена институция на Пиемонт в областта на драматичния театър, с която се отличава.
  • Театър „Колизей“ (Teatro Colosseo[127]). Един от най-важните театри в града, обичайна спирка за италиански и международни певци по време на зимните им турнета. Известен е и с многобройните си моноспектакли.
Театър „Виторио Алфиери“
  • Театър „Виторио Алфиери“ (Teatro „Vittorio Alfieri“[128]). Открит през 1855 г., той е почти унищожен от пожар през 1858 г. и е възстановен през 1860 г., като е един от най-старите и важни в Торино. Заедно с театър „Ерба“ и театър „Джойело“ към 2019 г. е част от веригата „Торински спектакли“ на Нов театър на Торино. Театърът е предимно драматичен и е домакин на множество концерти.
  • Театър „Джойело“ (Teatro Gioiello[129])
  • Театър „Ерба“ (Teatro Erba[130])
  • Нов театър (Teatro Nuovo[131]), основан през 1975 г., първият танцов театър в Италия.
  • Театър „Маркиза“ (Teatro Marchesa[132])
  • Алфа театър (Alfa Teatro[133])
  • Театър „Виктория“ (Teatro Vittoria[134])
  • Театър „Джулия ди Бароло“ (Teatro Giulia di Barolo[135])
  • Театър Танграм (Tangram[136])
  • Театър „Монтероза“ (Teatro Monterosa[137])
  • Театър „Астра“ (Teatro Astra[138])
  • Театър „Кардинал Масая“ (Teatro Cardinal Massaia[139])
  • Малък сатиричен театър (Piccolo Teatro Comico[140])
  • Вариатетен театър „Ле Мюзикхол“ (бивш театър „Ювара“) (Le Musichall,[141] ex Teatro Juvarra)
  • Театър „Джандуя“, бивш театър „д'Анжан“ (Teatro Gianduja,[142] ex d'Angennes)
  • Театър дела Кадута (Teatro della Caduta[143])
  • Кино-театър „Барети“ (Cineteatro Baretti[144])
  • Кино-театър „Анели“ (Teatro Agnelli)
  • Кино-театър „Сан Джузепе“ (Cinema Teatro San Giuseppe[145])
  • Театър „Крочета“ (Teatro Crocetta[146])
  • Кралска кавалерия (Cavallerizza Reale:[147] Teatro Maneggio, Teatro Argentino)
  • Лаборатории „Хаос“ (Officine CAOS[148])
  • Малък сатиричен театър (Piccolo Teatro Comico[140])
  • Театър „Сан Джузепе“ (Teatro San Giuseppe[149])
  • Театър „Куб“ (Cubo Teatro[150])
  • Театър „Еспас“ (Teatro Espace[151])
  • Ателие „Физически театър“ (Atelier Teatro Fisico[152])
  • Театър „Беларте“ (Teatro BellARTE[153])
  • Кафе „Мюлер“ (Café Müller[154])
  • Кап Диечиченто (CAP10100[155])
  • Малък бос театър (Piccolo Teatro Scalzo[156])
  • Кабаретен театър „Каб Куарантуно“ (Cab 41[157])
  • Голям театър „Валдоко“ (Teatro Grande Valdocco[158])
  • Кръжок „Блум“ (Circolo Bloom[159]), театър за деца и младежи
  • Театрална къща за деца и младежи (Casa del Teatro Ragazzi e Giovani[160])

Торино винаги е бил град, обърнат към изкуството и културата, сред които и киното.

В него се намира един от най-популярните музеи в Италия – първият и единствен музей на италианското кино, открит през 1956 г. в Палацо Киаблезе и от 2000 г. разположен в символа на Торино – Моле Антонелиана.

През 1980-те години група университетски преподаватели и кинокритици от Торино поставят началото, с подкрепата на местните власти, на кинофестивала Festival Cinema Giovani, който от 1997 г. носи името на Торинския филмов фестивал. Престижният независим кинофестивал, който се провежда всяка година от ноември 1982 г., става международна отправна точка, особено за експерименталното кино, и е на второ място в Италия след исторически Филмов фестивал във Венеция.

Статуя на бог Молох в Музея на киното, използвана във филма „Кабирия“ (1914).

Tорино е италианският град, където за първи път е създадена филмовата индустрия поради неговата историческа, географска и културна близост до Франция на братята Люмиер. Точно тук през март 1896 г. създателите на кинематографа прожектират за пръв път филм в Италия, a през ноември същата година на ул. По прожекцията е с билети пред публика.[161]

Първите италиански филмови студия отварят в Торино през 1907 г. режисьорът Джовани Пастроне прави един от първите колосални филми в историята на киното: „Кабирия“ през 1914 г., който е и първият пълнометражен филм в Италия с международно разпространение. Продуцентските къщи като Амброзио Филм, Италия Филм, Акуила и Студия „Ферт“ продължават да съществуват до 1937 г., когато в Рим е открита Чинечитà.[162]

Пет са историческите кина на Торино: кино „Амброзио“ (Ambrosio Cinema) от 1914 г., кино „Лукс“ (Cinema Lux) от 1934 г., кино „Репози“ (Cinema Reposi Multisala) от 1947 г., кино „Нуово Романо“ от 1905 г. (под името „Люмиер“ (Cinema Lumiere) е най-старото действащо кино в града към 2019 г.) и първото кино на Торино – кино „Кинг Конг“ от 1907 г. (под името „Семейно кино“; несъществуващо към 2021 г.).

В Торино се раждат първото италианско авторско кино (кино „Романо“ в Субалпийската галерия през 1971 г.), основната национална филмова асоциация (Аяче Торино) и първият мултиплекс в Италия (Елизео през 1983 г.).

В Торино се провеждат филмовият ЛГБТ фестивал Lovers Film Festival,[163] Международният фестивал на женското кино (Festival Internazionale di Cinema e Donne[164]), Филмовият фестивал на младежкото кино (Sottodiciotto Film Festival[165]), Филмовият фестивал за околната среда (CinemAmbiente[166]), ViewConference Torino (изцяло посветен на виртуалната реалност) и Фестивалът на пиемонтското кино (18 gLocal Film Festival[167]).

Днес Торино е едно от основните места за филмови и телевизионни продукции в Италия благодарение на ролята на Фондация „Торинска филмова комисия“ (Torino Film Commission[168]).

Към март 2025 г. в града има 20 кина, някои от които предлагат авторско кино (Масимо, Чентрале, Романо, Дуе Джардини, Елизео, Братя Маркс, Барети, Анели).[169][170]

  • Кинокафе „Амброзио“ (Ambrosio [1])
  • Кинотеатър „Барети“ (Cineteatro Baretti [2])
  • Кино „Чентрале“ (Cinema Centrale [3])
  • Кинотеатър „Анели“ (Cinema Teatro Agnelli [4])
  • Кино „Класико“ (Cinema Classico [5])
  • Кино „Дуе Джардини“ (Due Giardini [6])
  • Кино „Национале“ (Nazionale [7])
  • Кино „Братя Маркс“ (Fratelli Marx [8])
  • Кино „Гринуич Вилидж“ (Greenwich Village [9])
  • Кино „Идеал Ситиплекс“ (Ideal Cityplex [10])
  • Кино „Масауа Ситиплекс“ (Massaua Cityplex [11])
  • Кино „Масимо - MNC“ (Massimo MNC [12])
  • Кино „Муви Планет Торино Лукс“ (Movie Planet Torino Lux [13])
  • Кино „Репози Мултизала“ (Reposi Multisala [14])
  • Кино „Спейс“ (The Space Cinema [15])
  • Учи Синемас Лингото (Uci Cinemas Lingotto [16])
  • Театро „Монтероза“ (Teatro Monterosa [17])
  • Верига Торински кина (Circuito Cinema Torino [18])
    • Кино „Елизео“ (Eliseo)
    • Кино „Национале“ (Nazionale)
    • Кино „Романо“ (Romano)
Торино в игрални и телевизионни филми
[редактиране | редактиране на кода]
  • War and Peace (американски игрален филм от 1956 г., реж. Кинг Вайдър): много от сцените са заснети в Торино, особено бойните.
  • The Italian Job (британски игрален филм от 1969 г., реж. Питър Колинсън): група британски крадци пристига в Торино на борда на три миникупъра, за да организира обир срещу конвой, който транспортира приходите на FIAT от летище Торино-Казеле до града.
  • Profondo Rosso (италиански игрален филм от 1975 г., реж. Дарио Ардженто): действието на този трилър-филм на ужасите се развива във въображаем град, но повечето сцени са заснети в Торино.
  • La donna della domenica (италиански игрален филм от 1975 г., реж. Луиджи Коменчини): полицейски филм, чието действие се развива в Торино
  • Torino violenta (италиански игрален филм от 1977 г., реж. Карло Аузино): полицейски ноар филм, изцяло заснет в Торино, виждат се много известни места като пл. Статуто, пл. Кавур и бул. Франча.
  • Американско жиголо (американски игрален филм от 1980 г., реж. Пол Шрейдър): главният герой Джулиан Кей (в ролята: Ричард Гиър), след кратък диалог на френски с красива непозната (в ролята: Лорън Хътън), казва, че е роден в Торино и че е учил в Нант.
  • Хана и нейните сестри (американски игрален филм от 1986 г., реж. Уди Алън): Главните герои Холи и Дейвид се срещат за първи път в Метрополитън опера в Ню Йорк, докато „Манон Леско“ от Джакомо Пучини е на сцената. Сцените вътре в театъра обаче са заснети в Театър „Реджо“ в Торино. Алън избира това място, именно защото операта на Пучини е представена за първи път на сцена там на 1 февруари 1893 г.
  • A che punto è la notte (италиански телевизионен минисериал от 1994 г., реж. Нани Лой): сцени в квартал Фалкера. С Марчело Мастрояни.
  • Vivere (италианска сапунена опера от 1999 – 2008 г.)
  • Santa Maradona (италиански пълнометражен игрален филм от 2001 г., реж. Марко Понти): изцяло заснет в Торино.
  • Così ridevano (италиански игрален филм от 1998 г., реж. Джани Амелио): филмът е верен портрет на Торино на икономическия бум и силната имиграция от Южна Италия.
  • Cuori rubati (италианска сапунена опера от 2002 – 2003 г.): действието се развива в Торино.
  • Елиза от Ривомброза (италиански телевизионен сериал от 2003 – 2005 г.): има сцени в Палацо Мадама, а в продължението „Дъщерята на Елиза“ (2007 г.) – във Вила на кралицата.
  • Dopo mezzanotte (италиански игрален филм от 2004 г., реж. Давиде Ферарио): действието се развива в Торино, а половината от него – в Националния музей на киното. Печели „Давид на Донатело“ и две награди на Берлинския филмов фестивал.
  • Розовата пантера 2 (американски игрален филм от 2006 г., реж. Харълд Цварт): в началната част на филма е показана панорама на Торино и интериорът на Торинската катедрала, където е открадната Светата плащаница. В действителност панорамата не е истинска, нито пък църквата. Във филма е показано, сякаш плащаницата се пази зад стъклена витрина, въпреки че това не е вярно.
  • Аз съм легенда (американски игрален филм от 2007 г., реж. Франсис Лорънс): във филма, когато главният герой гледа записите на стари телевизионни новини, е показан пл. „Сан Карло“. Записът, използван във филма, всъщност е действителният запис на връзка, осъществена по време на XX зимните олимпийски игри през 2006 г.
  • Il divo (италиански игрален филм от 2008 г., реж. Паоло Сорентино): заснет в Палацо Салуцо Паезана, Палацо Бираго ди Боргаро, Палацо дей Драги, виа Карло Алберто, затвор „Лорусо и Котуньо“, Кметството и на моста Росини.
  • Il bene e il male (италиански телевизионен сериал от 2009 г.): действието се развива в Торино.
  • Vincere (италиански игрален филм от 2009 г. , реж. Марко Белокио): заснет на различно места в града като виа Палацо ди Чита, Галерия „Сан Федерико“, бивш старчески дом „Повери веки“.
  • La solitudine dei numeri primi (италиански игрален филм от 2010 г., реж. Саверио Костанцо), по едноименния роман („Самотата на простите числа“) на Паоло Джордано: действието се развива в Торино, сред парковете, покрити с есенни листа и елегантни сгради, което допринася тази продукция да стане майсторска.
  • Търговски център (италианска сапунена опера от 2001 – 2016 г.): от 2007 г. в много сцени могат да се видят основните забележителности на града. Използва повечето външни места за домовете на главните герои, полицейския участък „Франко Балбис“, затвора, болницата и главните площади.
  • Questo nostro amore (италиански телевизионен сериал от 2012 – 2018 г.): действието се развива в Торино
  • Natale a 4 zampe (италиански телевизионен филм от 2012 г. с Масимо Болди): по-голямата част от филма е заснет в Торино
  • Mirafiori Lunapark (италиански игрален филм от 2014 г., реж. Стефано Ди Полито): поетична картичка на закриването на фабриката на Фиат в квартал Мирафиори Суд.
  • Вдъхновявайки се от филма The Italian Job, в епизода „Циганката от Будапеща“ на американския телевизионен сериал MacGyver е възпроизведено известното преследване сред торинския трафик, като са преработени някои сцени, а също така се използват сцени от оригиналния филм като например преследването на тестовата писта на автомобила, разположена на покрива на бившия завод на ФИАТ в Лингото.
  • Lazzaro felice (италиански игрален филм от 2018 г., реж. Аличе Ровахер): сцени от Галерия Умберто I, Порта Палацо и северните покрайнини на града.[171][172]

Торино има историческа традиция в областта на издателската дейност. Концентрацията на издателствата в града е по-висока от средната за страната и все още днес 50% от италианските училищни и университетски издателства са базирани в Торино, с честота от 30% от националния пазар на училищната книга.

Освен това над 90% от националната издателска продукция е концентрирана в Торино с голям печатен шрифт за хора с увредено зрение. Торино също е място за типографски експерименти.

В столицата на Пиемонт се раждат важни издателства като:

  • UTET
  • SEI – Società Editrice Internazionale
  • Einaudi
  • Bollati Boringhieri
  • Finanze & Lavoro
  • Rosenberg & Sellier
  • Claudiana
  • Clut
  • EDT (editore)
  • Lattes Editori
  • Loescher
  • Paravia
  • G. Giappichelli Editore
  • Il Capitello
  • Centro Scientifico Torinese
  • Umberto Allemandi & C.
  • Elledici
  • Comunicando
  • Codice Edizioni
  • Vittorio Pavesio Productions
  • SAIE Editrice
  • Edisco
  • Petrini Editore
  • Viglongo
  • Editrice Il Punto
  • Daniela Piazza Editore
  • Minerva Medica
  • Vivalda Editori
  • Seneca Edizioni
  • INSTAR Libri
  • Cosmopolis Edizioni
  • Edizioni ESAV
  • HAPAX Editore
  • Edizioni Gruppo Abele
  • Editrice Antonelliana
  • Agorà Edizioni scolastiche
  • Edizioni Camilliane
  • Ananke Edizioni
  • Fogola Editore
  • Ariete Multimedia
  • Nino Aragno Editore
  • Bradipolibri Editore
  • Arethusa Edizioni
  • UNO Editori
  • CET Casa Editrice Torinese
  • ISEDI
  • Paola Caramella Editrice

Освен това от 1988 г. в Торино се организира Международният панаир на книгата.

Периодични издания

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото седалище на важни национални вестници като Gazzetta del Popolo и Stampa Sera, към 2021 г. в Торино са базирани в. Ла Стампа (един от най-популярните италиански ежедневници), в. Тутоспорт (на трето място от трите национални спортни всекидневника в Италия по брой продадени копия) и в. КронакаКуи (вестник за Пиемонт). Местните редакции на в. ла Република, ил Джорнале и Кориере дела Сера също са базирани в града. Издава се и местното издание на free press ежедневника Metro, седмичника Però, месечното Torino Magazine и двумесечника Extratorino. В града се намират и редакциите на различни периодични издания, посветени на изкуството и културата, като Il Giornale dell'Arte, Il Giornale dell'Architettura и Il Giornale della Musica. Община Торино от 2004 г. издава периодичното издание CittAgorà.[173]

Торино в продължение на десетилетия е централата на EIAR, а след това на Rai и следователно е градът, от който произлизат повечето радиопредавания в ерата, в която все още няма телевизия (1927 – 1954).

Основните радиостанции в града са: Radio Manila, Radio GRP, Radio 2000 Blackout, Radio Veronica One, Radio Torino International (последното излъчва програма на румънски език).

Торино е една от основните седалища на телевизионен продуцентски център Rai, подобно на тези в Рим, Милано и Неапол. Откакто стартира програмите си през 1954 г., центърът на Торино е и първият на телевизионната компания.[174] Преди Rai Торино, от 1927 г., е седалище на центъра за управление EIAR.

Други телевизионни оператори с регионално излъчване са Quartarete TV, GRP Television, TST, Quinta Rete, Videogruppo Piemonte, Rete7 Piemonte и Telesubalpina (последният е затворен през 2019 г. и е заменен от Radio Bianconera TV).

Торино е вторият италиански град, появил се в 3D видеоигра, но първият (също и в Италия) в ролята на реалния град, където е възможно да се скиташ свободно из многобройните му улици.[175] През 2001 г. Rockstar Games създава The Italian Job, вдъхновена от филма The Italian Job, заснет отчасти в Торино през 1969 г. Макар че в играта градът е много различен от реалността, все още има трамвай номер 13, река По и много исторически сгради, които реално съществуват.

Отново вдъхновена от филма The Italian Job и използвайки три миникупъра, уелската група Стереофоникс заснема в Торино видеото на песента си Pick a part that's new.

Торино е третият италиански икономически център за брутен вътрешен продукт. През 2011 г. има БВП от 37,6 млрд. евро и общински дълг от 3,2 млрд. евро, което го прави втората най-задлъжняла община в Италия след Милано и тази с най-висок дълг на глава от населението.[176] През 2014 г., след тежката рецесия, която удря града, БВП, който от 2007 до 2013 г. има намаление от 11,5%, се стабилизира на 36 милиарда, докато дългът пада под 3 млрд. евро.[177]

Торино има едно от най-високите нива на безработица в Северна Италия, което възлиза на 12,9% през 2014 г., като тенденцията следва средната за страната от 2008 г. Нивото на безработица през 2019 г. е 8,3%. Заедно със своята провинция е на върха на италианския износ, като се нарежда на второ място сред италианските провинции по стойност на износа.[178]

Градът се счита за една от европейските автомобилни столици и в него и околностите му присъстват някои от най-важните компании в сектора: FCA Италия, Комау, Тексид, Манети Марели, Италдизайн Джуджаро, Пининфарина и Ивеко. В Торино са основани италианските автомобилни марки Фиат и Ланча. Силните корени на автомобилния сектор на територията са благоприятствани и от университетска система с изключителни учебни програми на национално равнище (Политехническият университет в Торино например е единственият в Италия, който предлага специалност по автомобилно инженерство) и от наличието на значими университети по дизайн като Европейският институт по дизайн (IED) и Институтът по приложно изкуство и дизайн (IAAD).

В района на Торино има централи и производствени предприятия на CNH Industrial, работеща в сектора на капиталовите стоки и един от основните лидери в сектора, и на Фиат Крайслер Отомобайлс, където Торино става основен за растежа на Мазерати:[179] в близкия град Груляско се произвеждат Мазерати Гибли и Мазерати Куатропорте, а новият модел Мазерати Леванте се произвежда в завода Мирафиори от началото на 2016 г. Нивата на заетост в автомобилния сектор остават почти стабилни в периода 2012-2014 г.[180], влошаването се дължи на съкращения, които започват да намаляват едва през 2014 г.[181] благодарение на възстановяването на инвестициите и рестартирането на основните автомобилни европейски пазари.

Приносът на индустриалната автоматизация за нарастващата интернационализация на икономиката на Торино също е важен с присъствието на компании като Прима Индустрие и Комау, като Комау (сред първите 4 в Европа по отношение на оборота[182]) прави в световен план роботите за основните автомобилни групи.

В Торино е силно развит банковият сектор с Интеза Санпаоло – първата италианска банка по пазарна капитализация и третата в еврозоната,[183] и застрахователният сектор с Реале Мутуа Асикурациони. Банковите фондации Компания ди Сан Паоло и Фондационе CRT работят в социалните, културните и филантропските област, и са съответно втората и третата по големина банкова фондация в Италия по отношение на активите:[184] първата е основен акционер в групата Интеза Санпаоло, а втората е част от акционерната структура на Уникредит. Частното банкиране и инвестиционните банки Фидеурам и Банка Интермобилиаре също са базирани в Торино, както и по-малката Банка дел Пиемонте.

Други важни компании в района на Торино са Лаваца, Кафе Верняно, Мартини и Роси, Алпитур, Риплай, Авио Аеро, Бейсик Нет (Робе ди Капа), Карло Пинятели, Де Фонсека, Сабелт, Спарко, Севън, Урмет и Армандо Теста Груп. Различни италиански клонове на чуждестранни компании като Сузуки, Водафон Италия, Бавария, Diageo, Мишлен, Кимбърли-Кларк, Петронас, Мидзуно и СКФ също имат регистрирани офиси в Торино или в неговия метрополен град.

През годините градът преминава през дълга фаза на индустриално преобразуване, както поради кризата на металообработващата промишленост, така и поради тенденцията на компании в развитите страни да прехвърлят производството си в развиващите се страни. От 1980-те години Торино преживява важна фаза на аутсорсинг, като същевременно остава един от основните италиански и европейски индустриални центрове. Има много компании, които избират Торино, сред които и Дженеръл Мотърс, която решава да запази изследователската си база там за тестване на дизелови двигатели. С мрежа от над 350 компонентни компании Търговската камара на Торино избира 145. Проектът From Concept to Car има за цел да популяризира съвършенството на автомобилния сектор по целия свят.[185]

През годините се наблюдава бум в компютърния и електронния сектор. Към вече съществуващата изследователска дейност на Политехническия университет на Торино, Института „Марио Боела“, Института „Галилео Ферарис“ и Изследователския център на Фиат се присъединява дейността на информационния квартал Torino Wireless, който принадлежи към мрежата от италиански райони, признати от Министерството на университетите и изследвания. Създаден да координира всички научноизследователски и производствени дейности на ИКТ сектора в района на Торино, в момента в него участват около 6000 компании. Друга важна операция е преобразуването на част от площта, заета от фабрика Мирафиори, благодарение на подкрепата на проекта Torino Nuova Economia,[186] в който, също благодарение на сътрудничеството с Политехническия университет, се помещава Центърът по дизайн.

Олимпийското събитие през 2006 г. спомага за облекчаване на икономическата стагнация. Големи обществени поръчки като тези за ЖП тунелната линия Passante Ferroviario, метрото и le Spine преначертават лицето на града.

Люлката на италианското кино, благодарение на асоциацията Torino Film Commission градът става популярен фон за заснемане и производство на филми, реклами и музикални видеоклипове. В Моле Антонелиана се помещава Националният музей на киното. В града освен това функционира и Чинепорто (Cineporto) – многофункционална структура, посветена на филмови продукции, уникална за Италия.

През 2014 г. ЮНЕСКО обявява Торино за creative city в категорията за индустриален дизайн.[187] През 2016 г. градът е класифициран от GaWC като глобален град „Гама".[188]

Спортни снимки на Торино: Зимни олимпийски игри 2006, Дерби в Торино, гребане по река По, финали на ATP 2021.

Торино има дълга спортна традиция: той е седалище на някои от първите италиански спортни клубове и на клубове с множество награди, както и място за провеждане на големи международни спортни събития.

Първият спортен клуб в града датира от 17 юни 1844 г., когато е основан първият италиански гимнастически клуб: Кралското гимнастическо дружество на Торино.[189] През 1863 г. е ред на най-старият гребен клуб в Италия: Reale Società Canottieri Cerea.[190] През 1888 г. с името Италиански гребен клуб е основана Италианската федерация по гребане, последвана на 25 юни 1892 г. от Международната федерация по гребен спорт (FISA).[191]

Торино също е много важен футболен град: освен че е седалище на два от най-старите и най-награждавани професионални клубове в Италия и в света: Ювентус (основан през 1897 г.) и Торино (през 1906 г.); в него през 1898 г.[192] е основана Италианската федерация за футболна игра, днешна Италианската футболна федерация; на 8 май същата година на Велодрум „Умберто I“ се провежда първото официално футболно първенство.[193]

Друг спорт, в който градът има важна традиция, е колоезденето: освен че на няколко пъти е домакин на етап от Обиколката на Италия, Торино е и последният етап на Милано-Торино – най-старото колоездачно състезание в света, проведено за първи път през 1876 г.[194]

Тенисът също може да се причисли към важните спортове за града: освен че е седалище на Тенис клуб „Ювентус“ – трикратен шампион на Италианското първенство в Серия А1 за отбори, градът е домакин и на множество престижни турнири, включително тези, играни от националния отбор за Купа Дейвис в шест издания на състезанието, както и единствено място за Купата на федерацията през 1966 г.. Финалите на ATP от 2021 до 2026 г. също са в Торино.[195]

Друг примат на града е представен от ръгбито. Торино може да се похвали с правото да е роден град в Италия както на ръгби с 15 играча (или т.нар ръгби съюз), така и на Ръгби с 13 (ръгби лига).Именно в града през 1910 г. се провежда първият документиран ръгби мач с 15 играча, игран някога в Италия: това е демонстрационният мач между парижкия SC Universitaire и женевския Servette.[196] В Торино освен това се ражда първият италиански ръгби клуб, който просъществува само за времето на приятелския мач срещу ръгби отбора Про Верчели.[196] През 1952 г. там се провежда и първият вътрешен мач на Италианския национален отбор с 13 играча,[197] завършил с 18-22 в полза на Франция (едва през 2008 г. Националният отбор с 15 играча изиграва първия си мач в Торино,[198] завършил с 15 – 22 в полза на Аржентина[198]).

Престижни в съответните им спортни дисциплини са отборите на Джагуари Торино (американски футбол) – шампиони през 1991 г., Сиспорт (баскетбол жени, 5 шампионата и една Шампионска купа) и CUS Torino (волейбол мъже, 4 шампионата и една Шампионска купа).

Други спортове, които се играят в града, са бейзбол, кърлинг, хокей на лед, водна топка, хандбал, фехтовка и тенис на маса. Освен това има силни традиции във второстепенните спортове като стрелба с лък, боче и еластична топка.

Най-голямата гордост на града е домакинството на Двадесетите зимни олимпийски игри от 10 до 26 февруари 2006 г., последвани през март от Деветите зимни параолимпийски игри.

На 14 май 2014 г. Торино е домакин на финала на Лига Европа на УЕФА между ФК Севиля и ФК „Бенфика“.

Друго изключително престижно събитие за Торино е тенис турнирът Тенис Мастърс Къп (ATP Finals) в пет издания: от 2021 до 2025 г.

Други забележителни състезания, провеждани в града, включват Световното първенство по фехтовка през 2006 г., Олимпийските игри по шах през 2006 г., Световното първенство по голф през 2006 и през 2022 г. за студенти, Зимната универсиада 2007 г., Световното първенство по волейбол за мъже 2018 г., както и няколко европейски спортни първенства.

През 2015 г. градът е удостоен с титлата на Европейска столица на спорта[199] като отличил се на европейската спортна сцена.[200] Това е признание, присъждано ежегодно от ACES Europe на градове, които се открояват с проекти, следвaщи етичните принципи на спорта.

Спортни съоръжения

[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на солидната си спортна традиция Торино разполага с най-съвременните спортни и развлекателни съоръжения: парк, реализиран благодарение на определянето на града за място за провеждане на ХХ Зимни олимпийски игри през 2006 г.

Сред структурите с капацитет над 10 000 места са стадион „Алианц“, Олимпийският стадион „Гранде Торино“, Паласпорт „Олимпико“ и ПалаТорино. Други съоръжения с близък капацитет са стадион „Примо Небиоло“ и ПалаВела. Специално споменаване заслужава стадион Филаделфия, който е място на цикъла победи на Великя Торино през 1940-те години.

Транспорт и инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2019 г. Торино има едно действащо международно летище – Торино Казеле (Aeroporto di Torino Caselle[201]). Линия sfmA[202] го свързва с ЖП и автобусна гара Торино Дора GTT за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес (Dora Express)[203] свързва пътниците с ЖП гара Торино Порта Суза за 15 мин.[204]

Към декември 2019 г. в града има следните действащи ЖП гари:

  • Гара „Торино Порта Нуова“ (Stazione di Torino Porta Nuova) – най-голямата гара в града и една от най-големите ЖП гари в Италия, с 20 перона. През нея преминават ЖП линиите Торино-Милано, Торино-Генуа / Алесандрия-Пиаченца, Торино-Фосано-Савона / Фосано-Кунео-/Кунео-Лимоне-Вентимилия и ЖП линия 3 на Метрополен град Торино (SFM3) Торино-Бардонекия, както и международни влакове. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Подземна гара „Торино Порта Суза“ (Stazione di Torino Porta Susa) – втората по важност гара в града, с 6 перона. Построена е през 2008 г. и наследява старата гара „Торино Порта Суза“. На нея спират регионалните влакове на Пиемонт и влаковете InterCity в посока Торино Порта Нуова и Милано, бързите влакове в посока Франция/Порта Нуова и Милано-Рим, както и влаковете на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM) в посока Пинероло-Киери-Асти-Фосано-Алба и Кивасо-Торино Стура-Ривароло. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Гара „Торино Лингото“ (Stazione di Torino Lingotto), третата най-важна гара в града, с 13 перона. През нея минават локалните и регионалните влакове за Торино Порта Суза и Торино Порта Нуова, линиите 1, 2, 4, 6 и 7 на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM1, SFM2, SFM4, SFM6, SFM7). На нея спират различни автобуси.
  • Гара „Торино Стура“ (Stazione di Torino Stura), най-северна гара на града, с 9 перона. Една от най-важните гари за ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM). От там тръгват линиите за Алба, Асти и Фосано. На нея спират различни автобуси и трамваи.
  • Подземна гара „Торино Ребауденго Фосата“ (Stazione di Torino Rebaudengo Fossata), с 2 перона. На нея спират само влаковете по ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM).
  • Гара „Торино Мадона ди Кампаня“ (Stazione di Madonna di Campagna), с 2 перона, подземна спирка на ЖП линия Торино-Черес. През нея минават всички влакове на sfmA. Предстои да бъде заместена от гара Гросето (Stazione di Grossetto).
  • Гара „Торино Дора“ (Stazione di Torino Dora), с 3 перона, която предстои да бъде закрита. От нея тръгва регионалната линия в посока Черес, минаваща през летище Торино Казеле, Венария Реале и Вали ди Ланцо. Интегрирана е с линията на италианските държавни железници на близката гара „Торино Ребауденго Фосата“.

Пътища и магистрали

[редактиране | редактиране на кода]

При Торино се срещат 5 автомагистрали (сред които тази за Франция е особено важна), както и магистрален възел:

Околовръстният път на Торино е A55, разделен на Северен и на Южен околовръстен път. Върви от североизток на югоизток, преминавайки по полукръг в западна посока. Той включва и маршрута от Торино до град Пинероло. Отсечката, която липсва на изток (Tangenziale Est di Torino), е в процес на изграждане. Околовръстният път на Торино включва също и магистрален възел A4 Торино-Милано и първостепенен междуградски път S.S. 11 Горна Падания от 3,13 км.

  • Торинско метро. То е с една линия, пусната в употреба на 4 февруари 2006 г. по случай Зимната олимпиада в Торино. Тя има 21 станции и е дълга 13,2 км, а времето за транзит е 25 мин. Началните линии са Ферми и Лингото. Метрото е изцяло автоматизирано (без водач). Строи се удължаването на линията до съседни на Торино градове. Има и проекти за втора и трета линия.[205]
  • Трамвайна мрежа. Тя е най-старата в Италия, като началото ѝ е през 1871 г., когато трамваите са теглени от коне.[206] Управлява се от GTT – Торинска група „Транспорти“ (Gruppo torinese transporti) и има следните линии: 3, 4, 7, 9, 10, 13, 15 и 16, както и някои извънредни линии като 13, 15, 16 CD и 16 CS.[207]
  • Автобусна мрежа, под ръководството на GTT. Има ок. 80 редовни и извънредни линии, които циркулират в града и го свързват с близките до него общини. Линиите са: 1, 2, 5, 5/, 6, 10 navetta, 11, 12, 13 navetta, 14, 17, 17/, 19, 19 navetta, 20, 21, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 35 navetta, 36, 36 navetta, 38, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 45/, 46, 46 navetta, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 5,6 57, 58, 58/, 59, 59/, 60, 61, 62, 63, 63/, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 72/, 73, 74, 75, 76, 77, 76, 78, 79, 80, 82, 83, 84, 102, CP1, SE1, SE2, VE1, 1 Киери, 2 Киери, 1 Никелино, 1 Орбасано, 2 Ривалта, Венария Експрес, Риволи Експрес и Дора Експрес. Има и следните нощни автобуси: Night Buster 1 оранжев, Night Buster 4 червен, Night Buster 4 светлосин, Night Buster 5 лилав, Night Buster 10 жълт, Night Buster 15 розов, Night Buster 18 син, Night Buster 57 златен, Night Buster 60 сребърен и Night Buster 68 зелен. Има и електрически линии Star 1 и Star 2, които свързват основните паркинги в града със забележителностите му.[208]
  • Трамвайна линия Саси-Суперга (Tramvia Sassi-Superga), известна и като dentiera, дълга 3,1 км, която свързва квартал Саси с Базиликата Суперга, разположена на хълма Суперга над града. Линията е открита на 27 април 1884 г. по време на провеждането на Общото изложение на Италия като първата парна надземна въжена железница в Италия.

ЖП мрежа на Метрополен град Торино (Servizio feroviario metropolitano di Torino – SFM)

[редактиране | редактиране на кода]

Услугата SfmA[202] съществува от 9 декември 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),[209] управлявани от Трениталия (Trenitalia[210]) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има около 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино, Кунео и Асти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове на Пиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с междуградските автобуси и с Торинското метро.

Очите на Дявола на ул. Ласкарис – старо масонско седалище.

Торино е не само дом на Светата Плащеница и на социалните светци[211] от 19 век като Джовани Боско или Джузепе Бенедето Котоленго. Градът е известен и с традициите на магията и окултизма. Един от италианските автори, които говорят за необичайния му произход, е Емануеле Тезауро в неговата Della Historia della città di Torino от 1678 г., посветена на Кралската мадам Мария Жана Батиста Савойска-Немур. Савойският херцог Емануил Филиберт Савойски пък храни силен интерес към алхимията.[212] Историкът от 19 век Луиджи Чибрарио разказва, че през 1648 г. е разкрит заговор, който си служи с черна магия с цел да убие Мария Кристина Бурбон-Френска: отговорните – монах на име Гандолфи, адютантът Джойа и сенаторът Силано са арестувани.[213] Популярни легенди твърдят, че Торино е пресечен от гъста мрежа от тунели и подземия, използвани от Савойската династия и благородниците за придвижване инкогнито.[214] От известно време в града има гидове, които организират обиколки с екскурзовод на мистериите на Торино. Обиколките се наричат „Магически Торино“ (Torino magica) и „Подземен Торино“ (Torino sotterranea).[215]

През 1556 г. в Торино отсяда Нострадамус.[216] В града живее и известният екстрасенс Густаво Адолфо Рол (1903 – 1994).[217] Калиостро, Парацелз,[218] граф Сен Жермен и Фулканели също се появяват в Торино.[216]

От строго историческа гледна точка произходът на тази традиция според някои се открива в епохата на Рисорджименто[219] и в мащабната кампания на дискредитация, организирана срещу града от Римската курия, която е в разрез с националното единство. На 4 май 1850 г. напр. архиепископът на Торино монсеньор Луиджи Франсони е арестуван за отказа му да се яви в съда, виновен, че е поканил енорийските свещеници от Кралство Сардиния да се съпротивляват на прилагането на законите на Сикарди. На 10 април апостолският нунций в Торино в знак на протест напуска града. Според други мнения градските власти, държавата, общината и Савойският двор са толерирали и подкрепяли масонските кръгове, теософските и спиритическите общества, като по този начин са благоприятствали един вид ожесточена „конкуренция“ на Католическата църква, способствайки и за появата на мита за магическия град Торино.[220] Свободата на мисълта и известен антиклерикален дух са подпалени след Обединението на Италия чрез позитивисткия прогресизъм и зараждащото се работническо движение.

Ул. Джоберти, сграда с отпечатан 3 пъти квадрат с надпис SATOR на фасадата и с други езотерични символи.[221]
Фонтанът „Фреюс“ на пл. „Статуто“.

Масонските символи присъстват в много сгради[222] и в някои гробници на Монументалното гробище в Торино. Напр. Леонардо Бистолфи – скулптор и политик, важен представител на италианския символизъм от 19 век, създател на надгробни паметници, е масон.[223]

Статуя на Вярата (църква „Велика Божия майка“).

За езотериците положителната магия на Торино се ражда от „бялото сърце“ на пл. „Кастело“ и Торинската катедрала, в която се съхранява Светата плащаница, до църквата „Гран Мадре ди Дио“ (Великата Божия майка) и Моле Антонелиана, която сочи към небето. Отстрани на стълбището, което води до входа на църквата на Великата Божия майка, има две статуи, изобразяващи Вярата и Религията, между които би трябвало да се намира скривалището на Свещения Граал.[224]

Фонтанът на четирите сезона на пл. „Солферино“, чиито фигури са смятани от Католическата църква за вдъхновени от масонството.[225]

Паметникът на Падналите при Фреюс на пл. „Статуто“ по идеята на графа на Вельо Марчело Панисера, открит на 26 октомври 1879 г. по случай откриването на едноименния тунел Фреюс, е сочен от езотериците като „черното сърце“ на града по две причини: защото се намира на запад и следователно в неблагоприятно положение поради залез слънце, и защото там по римско време се е намирало vallis occisorum – мястото за екзекуции и погребения.[217][226] На това място се е намирала бесилка, която остава векове наред на пл. „Статуто“ и която впоследствие е преместена от французите на кръстовището между бул. Реджина Маргерита и ул. Чиня: il rondò 'd la forca (от пием. Кръстовище на бесилото).[217] На високата пирамида на паметника са поставени големи камъни от разкопаването на тунела, върху които се намират телата на свалените титани от светъл мрамор, а точно на върха – Крилатият гений на науката, носещ на главата си петолъчка. Творбата е алегория на триумфа на разума над грубата сила, отражение на позитивисткия дух на времето, в което е направена. В народната традиция обаче този първоначален смисъл се наслагва върху друг, според който паметникът възхвалява страданията, понесени от миньорите за работата. Според езотериците епицентърът на лошата енергия е локализиран именно на мястото на паметника, на чийто връх се намира самият Луцифер. Според друга хипотеза епицентърът би трябвало да съвпада с астролабия на малкия обелиск зад паметника. Всъщност обелискът е издигнат през 1808 г. на геодезическа точка в памет на тригонометрично изчисление от 1760 г. по дължината на част от земния меридиан (gradus taurinensis), извършено заедно с други географски точки в пиемонтските общини Риволи, Андрате и Мондови. Следователно Дяволът държи крилата си разперени точно по върха на черния триъгълник, свързвайки Торино с Лондон и Сан Франциско – два града, еднакво богати на мистерии и сценарии на ужасни престъпления. Легендата, виждаща тези три града свързани, е една от най-известните в света, но от трите посочени места Торино остава най-интересното като единственият град, разделен наполовина: той всъщност е и върхът на т. нар. „бял триъгълник“, който образува с Прага и Лион.[227][228][229]

Сграда на ул. Мадама Кристина

Според някои голяма част от историята е легенда. Вярно е обаче, че градът играе влиятелна роля в Обединението на Италия в средата на 19 век. В противовес на папата (твърд противник на Обединена Италия) управляващата Савойска династия, от която идва първият италиански крал, кани преследвани религиозни групи да дойдат в Торино, за да изповядват вярванията си свободно. В града идват протестанти, евреи и дори мормони (Книгата на Мормон е преведена на италиански за първи път в Торино). За Католическата църква Торино става град на култове.[230]

От 1998 г. в града има нощни обиколки, вдъхновени от литературните традиции, които превръщат Торино в магьоснически град; една от тях се появява в допълнителното съдържание към филма на Дарио Ардженто Giallo от 2009 г. и е цитирана от американския вестник Вашингтон Поуст в статията му за Торино на 29 юли 2007 г.[230]

Други споменавания на града

[редактиране | редактиране на кода]

На Торино е посветен астероидът 9523 Торино във връзка с едноименната скала на опасност (Скала Торино) на обекти от тип NEO (близкоземни астрономически обекти).

На града е посветен автомобилът Форд Торино. Това е модел купе, много популярен в САЩ през 1970-те години. Той се използва от агент Старски в телевизионния сериал Старски и Хъч. Името на модела "GT" се появява и през 2008 г. във филма Гран Торино, режисиран и с участието на Клинт Истууд.

Първите свидетелства за управлението на града датират от документ от 827 г. относно мнение на имперския пратеник Бозон за свада; в документа се споменават трима скабини[231] на Торино: Сунифре, Джовани и Герардо.[232]

Вторият документ, в който може да се разпознае присъствието на административни фигури на града, е акт (Breve recordationis de conventione facta inter Taurinenses cives et Ribaldum de Ripalta[233]), съставен от нотариуса на Торино Оджерий на 30 юни 1149 г., в който се споменават някои консули на Торино (Taurinenses consules): Улрико и Бонджовани Дзука, Таурино Руфо, Таурино Дудоло, Родолфо Алесандра и Ансалдо Фибентария.[234] Консулската служба не е уникална и варира както по брой, така и по изпълнявани функции, които варират от правораздаване до управление на обществените дела и упражняване на изпълнителната власт. Освен това има подразделяне въз основа на произхода на „Главните консули“, които са от аристократично семейство и за тях са запазени най-престижните позиции, и „Малките консули“ от народен произход с по-малко важни задачи.[235]

Консулската структура съществува до 1149 г., когато социалното напрежение и нарастващото превъзходство на града над околните територии довеждат до създаването на биполярна система на власт с назначаването на имперския подест: Томазо Девети от Анон; след кратка скоба през 1199 г., в която благородниците възвръщат властта в града, от 1200 г. подестът става най-важната фигура на градската власт.[235][236]

През 1270 г. градът преминава под владението на Шарл I Анжуйски и с изгонването на подестта като кралски викарий е назначен Пиетро ди Брайда от Алба.[237] Фигурата на викария обаче е по-тясно свързана с фигурата на господстващия господар и следователно градската администрация е делегирана на сложна система, формирана от фигури като киаварии (или клаварии), кметове, капитани и съветници (или групи съветници: credenzia major, credenzia minor и парламент).[235][238]

Тази сложна институционална организация продължава до 1562 г., когато херцог Емануил Филиберт Савойски модернизира градския административен апарат, намалявайки броя на съветниците до 62 („Генерален съвет“); сред тях 22 („Ограничен съвет“) имат задачата да избират годишно от двама до четирима декуриони, които освен в изключителни случаи, произхождат от аристокрацията. Първите трима декуриони са избрани през 1564 г.: Паоло Николо, Лоренцо Номис и Бернардино Ранцо.[239] От 1564 до 1801 г. (включително и при Сардинското кралство) начело на града са декуриони, избирани всяка година.

От 1801 до 1814 г. има двама френски maire.

От 1814 до 1848 г. начело стоят кметове, избирани всяка година, а от 1848 до 1861 г. се редуват 5 кмета, назначени с Кралски указ.

По времето на Кралство Италия (1861 - 1946 г.) има, както следва: 7 кмета, назначени от правителството (1861-1889), 14 кмета, избрани от Общинския съвет (1889-1926), 9 подеста, избрани от правителството (1926-1945) и 1 кмет, номиниран от Префекта (1945-1946).

От 1946 г. насам, когато Италия е република, има както следва: 17 кмета, избрани от Общинския съвет (1946-1993) и 5 кмета, избрани от гражданите (1993 - понастоящем). От 27 октомври 2021 г. кмет на града е Стефано Ло Русо от лявоцентристката Демократическа партия (PD).

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Torino // Посетен на 2026-2-12. (на италиански)
  2. Cittadini stranieri Torino 2025 // Посетен на 2026-2-12.
  3. Cinzia. Le tappe di Torino Capitale // Acmos Centro Studi. Архивиран от оригинала на 11 декември 2019. Посетен на 11.12.2019. (на италиански)
  4. Il Patrimonio culturale e naturale mondiale // Residenze Reali. Архивиран от оригинала на 25 декември 2019. Посетен на 22.12.2019.
  5. Residenze Sabaude // Unesco Italia. Архивиран от оригинала на 30 юни 2020. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  6. Вж. Collina del Po, посетен на 18 окт. 2021 г.
  7. Siti UNESCO in Piemonte // Piemonte Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  8. Città Creative Unesco del Design // Посетен на 18 окт. 2021.
  9. Turin, Italy, to host the 66th Eurovision Song Contest in May 2022, на Eurovision.tv, 8 октомври 2021. Посетен на 12 октомври 2021.
  10. Piemonte | MarketPlace // Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  11. Friedrich Nietzsche e Torino // Архивиран от оригинала на 23 септ. 2015. Посетен на 23 юни 2015.
  12. TorinoCuriosa - Il primo portale delle curiosità di Torino e Provincia // Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  13. Sassi-Superga, un viaggio lungo 130 anni. Storia, miti e curiosità della "dentera" (2014) // Архивиран от оригинала на 23 юни 2015.
  14. Il Liberty in Italia. Milano, Charta, 1997. ISBN 88-8158-146-9.
  15. а б Rossana Bossaglia, Il Liberty in Italia, ed. Charta, Milano, 1997, p. 14.
  16. Triangolo della magia nera e bianca: a Torino convivono il male ed il bene, nella città esoterica per eccellenza. // Посетен на 25.1.2020. (на италиански)
  17. ISBN 978-88-7707-120-0.
  18. Po e collina Torino Riserva Biosfera // 19 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  19. Collina Po // Посетен на 18 окт. 2021.
  20. Torino inclusa tra le "Tree Cities of the World" // 5 февр. 2020. Посетен на 18 окт. 2021.
  21. Annuario del Comune di Torino-2002 // Архивиран от оригинала на 8 novembre 2013. Посетен на 14 novembre 2012.
  22. Шаблон:Treccani
  23. Avamposto taurino del Bric San Vito // Архивиран от оригинала на 28 ноември 2014. Посетен на 18 окт. 2021.
  24. Porta Palatina // Архивиран от оригинала на 23 юни 2015. Посетен на 18 окт. 2021.
  25. Mura di cinta della città romana // Архивиран от оригинала на 17 юни 2015. Посетен на 18 окт. 2021.
  26. Porta “Decumana" // 26 февр. 2017. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 окт. 2021.
  27. Teatro romano // Архивиран от оригинала на 18 август 2015. Посетен на 18 окт. 2021.
  28. Intorno al Duomo - MuseoTorino // Архивиран от оригинала на 26 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  29. Piazza San Giovanni, le tre chiese della cattedrale - MuseoTorino // Архивиран от оригинала на 28 април 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  30. Ambiente riscaldato sotto il Duomo - MuseoTorino // Архивиран от оригинала на 11 окт. 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  31. Torre della Consolata // Архивиран от оригинала на 6 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  32. Mura romane nel Palazzo dell'Accademia delle Scienze // Архивиран от оригинала на 14 май 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  33. Domus di via Bellezia 16 // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  34. Domus romana di via Santa Chiara // Архивиран от оригинала на 18 май 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  35. Domus romana di via Bonelli 11 // Архивиран от оригинала на 25 април 2017. Посетен на 18 окт. 2021.
  36. , Domus di piazza Castello 51 // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  37. Necropoli di piazza San Carlo // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2021. Посетен на 18 окт. 2021.
  38. Edificio pubblico - MuseoTorino // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  39. Complesso edilizio dell'ex caserma dei Vigili del Fuoco // Архивиран от оригинала на 4 февр. 2016. Посетен на 18 окт. 2021.
  40. Il Museo del Cinema si rinnova // 7 ян. 2014. Посетен на 18 окт. 2021.
  41. Mila Leva Pistoi, 1969 pp. 176-180..
  42. Basilica di Superga // Посетен на 19 март 2022.
  43. Palazzo Reale di torino // Посетен на 19 март 2022.
  44. Palazzo Madama Torino // Посетен на 19 март 2022.
  45. Palazzo Carignano // Архивиран от оригинала на 23 декември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  46. Castello del Valentino // Посетен на 19 март 2022.
  47. Villa della Regina // Посетен на 19 март 2022.
  48. Palazzo Chiablese // Архивиран от оригинала на 3 декември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  49. Castello di Moncalieri // Посетен на 19 март 2022.
  50. Palazzina di Caccia di Stupinigi // Архивиран от оригинала на 21 декември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  51. Castello di Rivoli // Посетен на 19 март 2022.
  52. la Venaria Reale // Посетен на 19 март 2022.
  53. Gli Appartamenti reali La Mandria // Посетен на 19 март 2022.
  54. Castello Cavour di Santena // Посетен на 19 март 2022.
  55. Castello di Racconigi // Архивиран от оригинала на 2 декември 2019. Посетен на 19 mart 2022.
  56. Castello Ducale di Agliè // Архивиран от оригинала на 3 декември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  57. Tenuta di Pollenzo // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2021. Посетен на 19 март 2022.
  58. Castello Reale di Govone // Посетен на 19 март 2022.
  59. Castello di Casotto // Посетен на 19 март 2022.
  60. I Mercati // Архивиран от оригинала на 22 октомври 2021. Посетен на 19 окт. 2021.
  61. Porta Palazzo, Torino: mercato all’aperto più grande d’Europa // 30 окт. 2010. Архивиран от [www.ecoditorino.org/porta-palazzo-torino-il-mercato-allaperto-piu-grande-deuropa-come-meta-turisitca.htm оригинала] на 23 септ. 2013. Посетен на 19 окт. 2021.
  62. Città di Torino - Verde Pubblico // Архивиран от оригинала на 26 юни 2015. Посетен на 19 окт. 2021.
  63. Senseable City Lab на MIT Бостън е съдала Treepedia ) уеб страница, измерваща „индекса на видима зеленина“ в световните метрополиси.
  64. Ecco le 17 città con più alberi nel mondo (l’unica italiana è Torino) // 3 март 2017. Архивиран от оригинала на 10 окт. 2017. Посетен на 19 окт. 2021.
  65. Dati del Comune di Torino su fonte Amiat S.p.A. // Архивиран от оригинала на 15 март 2013.
  66. Sito Basse di Stura // Архивиран от оригинала на 13 април 2013.
  67. Turismotorino-Via francigena // Архивиран от оригинала на 29 ноември 2014.
  68. Това е дълго пътуване в Континентална Европа, предприемано от богаташите на европейската аристокрация, започващо от 17 век и предназначено да усъвършенства знанията, със заминаване и пристигане в същия град. То има неопределена продължителност и обикновено като дестинация избира Италия.
  69. Nel 2017 turismo cresciuto, anche grazie agli stranieri - Piemonteinforma, // Архивиран от оригинала на 2 май 2018.
  70. Turismo, Torino sfiora i 5 milioni di visitatori: nel 2016 anno record // Архивиран от оригинала на 7 април 2017.
  71. 52 Places to Go in 2016 // The New York Times. 7 gennaio 2016. Архивиран от оригинала на 1 febbraio 2016. Посетен на 2 febbraio 2016.
  72. Le 20 più belle Città d'Arte italiane // Архивиран от оригинала на 5 май 2016.
  73. I blogger consigliano: 16 città italiane da visitare nel 2016. Посетен на 19 окт. 2021
  74. Torino: la capitale europea del turismo 2017 // Архивиран от оригинала на 20 дек. 2016.
  75. Musei di Torino: l’elenco completo e aggiornato // Guida Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  76. UniTo in cifre // Посетен на 2025-4-4.
  77. DIDATTICA POLITECNICO DI TORINO // Посетен на 2025-4-4.
  78. Università degli Studi di Torino // Посетен на 19 март 2022.
  79. Politecnico di Torino // Посетен на 19 март 2022.
  80. Accademia Albertina di Belle Arti // Посетен на 19 март 2022.
  81. Conservatorio Giuseppe Verdi // Посетен на 19 март 2022.
  82. Comando per la Formazione e Scuola di Applicazione // Посетен на 19 март 2022.
  83. а б Accademia di Medicina di Torino // Посетен на 19 март 2022.
  84. а б Accademia d'Agricoltura // Посетен на 19 март 2022.
  85. Facoltà Teologica dell'Italia Settentrionale
  86. [Istituto europeo di design  https://www.ied.it/] // Посетен на 19 март 2022.
  87. Istituto d'arte applicata e design // Посетен на 19 март 2022.
  88. International University College of Turin // Архивиран от оригинала на 8 март 2020. Посетен на 19 март 2022.
  89. IUSTO – Istituto Universitario Salesiano Torino Rebaudengo // Посетен на 19 март 2022.
  90. ESCP Business school // Посетен на 19 март 2022.
  91. Scuola Holden
  92. Unicollege
  93. [ssmlto.it  SSML Vittoria]
  94. Istituto Piccola casa Divina Provvidenza Cottolengo
  95. Collegio universitario Luigi Einaudi // Посетен на 19 март 2022.
  96. UNITRE – Università delle Tre Età // Архивиран от оригинала на 15 декември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  97. Accademia delle Scienze di Torino // Посетен на 19 март 2022.
  98. INRiM // Посетен на 19 март 2022.
  99. Centro ricerche e innovazione tecnologica Rai // Посетен на 19 март 2022.
  100. Istituto per l'Interscambio Scientifico // Посетен на 19 март 2022.
  101. Telecom Italia Lab // Посетен на 19 март 2022.
  102. Centro sperimentale cinematografico // Посетен на 19 март 2022.
  103. 15 settembre 1977: Torino è la prima città al mondo cablata in fibra ottica // Архивиран от оригинала на 8 дек. 2013.
  104. Torino capitale europea dell'innovazione // Архивиран от оригинала на 10 април 2016.
  105. Secondo posto per Torino a #iCapitalAwards, arrivano 100 mila euro per l'innovazione // Архивиран от оригинала на 11 април 2016.
  106. Biblioteche Torino // Anagrafe delle Biblioteche italiane. Посетен на 15.19.2019. (на италиански)[неработеща препратка]
  107. Bibliotece Civiche Torinesi // Архивиран от оригинала на 22 декември 2019. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  108. Biblioteche civiche Torinesi // Архивиран от оригинала на 15 декември 2019. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  109. BCT - Ricerca nel catalogo in linea // Посетен на 19 март 2022.
  110. TUTTO // Посетен на 19 март 2022.
  111. SBA - Sistema Bibliotecario d'Ateneo // Посетен на 19 март 2022.
  112. Biblioteche // CoBis Coordinamento delle Biblioteche Speciali e Specialistiche dell’Area Metropolitana Torinese. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  113. Anagrafe delle Biblioteche Italiane: Torino // Anagrafe delle Biblioteche Italiane. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)[неработеща препратка]
  114. Torino Teatri // Torino.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  115. I 5 teatri più importanti di Torino // Guida torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  116. Teatro Regio // Посетен на 19 март 2022.
  117. Auditorium Rai „Arturo Toscanini“ // Посетен на 19 март 2022.
  118. Auditorium „Gianni Agnelli“ // Архивиран от оригинала на 19 декември 2019. Посетен на 19 март 2022.
  119. Auditorium Intesa-Sanpaolo // Посетен на 19 март 2022.
  120. Auditorium „Vivaldi“ // Архивиран от оригинала на 5 януари 2020. Посетен на 19 март 2022.
  121. Auditorium Arsenale della Pace – Sermig // Посетен на 19 март.
  122. Educatorio della Provvidenza – Auditorium Orpheus // Архивиран от оригинала на 13 май 2021. Посетен на 19 март 2022.
  123. Teatro Stabile di Torino // Посетен на 19 март 2022.
  124. Il Teatro Stabile di Torino riconosciuto come Teatro Nazionale • Teatro Stabile Torino // Архивиран от оригинала на 30 ян. 2016.
  125. Teatro Carignano // Посетен на 19 март 2022.
  126. Teatro Gobetti // Посетен на 19 март 2022.
  127. Teatro Colosseo // Посетен на 19 март 2022.
  128. Teatro „Vittorio Alfieri“ // Посетен на 19 март 2022.
  129. Teatro Gioiello
  130. Teatro Erba // Посетен на 19 март 2022.
  131. Teatro Nuovo // Посетен на 19 март 2022.
  132. Teatro Marchesa // Посетен на 19 март 2022.
  133. Alfa Teatro // Посетен на 19 март 2022.
  134. Teatro Vittoria // Посетен на 19 март 2022.
  135. Teatro Giulia di Barolo // Посетен на 19 март 2022.
  136. Tangram Teatro // Посетен на 19 март 2022.
  137. Teatro Monterosa // Посетен на 19 mart 2022.
  138. Teatro Astra // Посетен на 19 mart 2022.
  139. Teatro Cardinal Massaia // Посетен на 19 март 2022.
  140. а б Piccolo Teatro Comico // Посетен на 19 март 2022.
  141. Le Musichall, // Посетен на 19 март 2022.
  142. Teatro Gianduja // Посетен на 19 март 2022.
  143. Teatro della Caduta // Посетен на 19 март 2022.
  144. Cineteatro Baretti // Посетен на 19 март 2022.
  145. Cinema Teatro San Giuseppe // Посетен на 19 март 2022.
  146. [180284291987530  Teatro Crocetta] // Посетен на 19 март 2022.
  147. Cavallerizza Reale // Посетен на 19 март 2022.
  148. Officine CAOS // Посетен на 19 март 2022.
  149. Teatro San Giuseppe // Посетен на 19 март 2022.
  150. Cubo Teatro // Посетен на 19 март 2022.
  151. Teatro Espace // Посетен на 19 март 2022.
  152. Atelier Teatro Fisico // Посетен на 19 март 2022.
  153. Teatro BellARTE // Посетен на 19 март 2022.
  154. Café Müller // Посетен на 19 март 2022.
  155. https://www.cafemuller.it/ // Посетен на 19 март 2022.
  156. Piccolo Teatro Scalzo // Посетен на 19 март 2022.
  157. Cab 41 // Посетен на 19 март 2022.
  158. Teatro Grande Valdocco // Посетен на 19 март 2022.
  159. Circolo Bloom // Посетен на 19 март 2022.
  160. Casa del Teatro Ragazzi e Giovani // Посетен на 19 март 2022.
  161. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière „Claudio Pizzigallo“. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière. // Torino Today. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  162. Torino nel Novecento // Città di Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  163. Lovers Film Festival // Посетен на 19 март 2022.
  164. Festival Internazionale di Cinema e Donne // Посетен на 19 март 2022.
  165. Sottodiciotto Film Festival // Посетен на 19 март 2022.
  166. CinemAmbiente // Посетен на 19 март 2022.
  167. 18 gLocal Film Festival // Посетен на 19 март 2022.
  168. Torino Film Commission // Посетен на 19 март 2022.
  169. Cinema Torino Programmazione // My movies.it. Посетен на 2025-4-4. (на италиански)
  170. I cinema d’essai a Torino: la lista completa // Guida Torino. Посетен на 19 март 2022. (на италиански)
  171. I film più belli ambientati a Torino // Архивиран от оригинала на 21 октомври 2021. Посетен на 21 окт. 2021.
  172. Da Profondo Rosso a Il divo: quanti film girati a Torino! // 10 ян. 2018. Посетен на 21 окт. 2021.
  173. CittAgorà
  174. Carlo Boccazzi Varotto, Costruire la Rai. Tecnologia e televisione in Italia dai pionieri al boom economico, in Nuova Civiltà delle Macchine, Roma, ERI, 2004
  175. Първият италиански град, който се появява във видеоигра, е Венеция в Tomb Raider II, но има само няколкото сгради, необходими за завършване на трите нива (2, 3 и 4), развиващи се в този град.
  176. Debito dei Comuni // Il Sole 24 Ore on line. Архивиран от оригинала на 24 settembre 2015. Посетен на 31 luglio 2014.
  177. Cala il debito di Torino, ora è sotto i 3 miliardi // La Repubblica, 15 luglio 2014. Архивиран от оригинала на 11 agosto 2014. Посетен на 31 luglio 2014.
  178. www.mincomes.it
  179. Elkann: auto, il polo del lusso
    sta dando i primi risultati - la Repubblica
    // torino.repubblica.it. Посетен на 30 март 2022.
  180. www.jobonline.it // Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 19 март 2022.
  181. www.cisl.it // Архивиран от оригинала на 23 септември 2015. Посетен на 19 март 2022.
  182. Robot, solo Comau insidia i tedeschi - Il Sole 24 ORE // www.ilsole24ore.com. Посетен на 30 март 2022.
  183. Intesa supera capitalizzazione Eni - Economia // www.ansa.it. Посетен на 30 март 2022.
  184. acri.it
  185. Dal Centro Estro della Camera di Commercio di Torino, sezione dedicata al progetto From Concept to Car vedi
  186. Sito di Torino Nuova Economia| // Архивиран от оригинала на 10 юли 2007. Посетен на 19 март 2022.
  187. L'Unesco dichiara Torino Creative City per il design // www.bdtorino.eu. Посетен на 30 март 2022.
  188. The World According to GaWC 2016 Архив на оригинала от 2017-05-03 в Wayback Machine.
  189. Magenta, quelli che inventarono la ginnastica, il 17 marzo 1844 // Torino Storia. 12 юни 2017. Посетен на 9 ноември 2021.
  190. Storia della Cerea – Reale Società Canottieri Cerea // www.canottiericerea.it. Посетен на 30 март 2022.
  191. Maurizio Crosetti, La città che inventò lo sport, in Torino e lo sport. Storia luoghi immagini, Torino, Archivio Storico della città di Torino, 2005, pp. 168-169
  192. Fabrizio Melegari (a cura di), Almanacco illustrato del calcio italiano 2011, Modena, Panini, 2010, p. 15
  193. Patrizia Ferrara, Ginnastica, sport e tempo libero, in Storia di Torino - vol. 7 Da capitale politica a capitale industriale 1864-1915, Torino, Einaudi, 2001, p. 1083
  194. Vogliono cancellare la corsa ciclistica più antica del mondo - AgoraVox Italia // www.agoravox.it. Посетен на 30 март 2022.
  195. A Torino le Atp Finals: “Un milione di biglietti in 5 anni. Impatto economico di 400- 500 milioni” - La Stampa // www.lastampa.it. Посетен на 30 март 2022.
  196. а б Romano Sirotto. Il rugby è nato a Torino, poi se n'è andato // Torino Sette. 25 settembre 1987. Архивиран от оригинала на 3 dicembre 2013. Посетен на 1º dicembre 2013.
  197. L'Italia battuta dalla Francia nell'incontro di rugby XIII: 22-18 // La Stampa. Архивиран от оригинала на 3 dicembre 2013. Посетен на 1º dicembre 2013.
  198. а б Pasquale Notargiacomo. Italrugby, un passo indietro. Brutta e nervosa, vincono i Pumas // la Repubblica. Архивиран от оригинала на 4 dicembre 2013. Посетен на 2 dicembre 2013.
  199. Torino, Capitale Europea dello Sport 2015 // Архивиран от оригинала на 2 декември 2013. Посетен на 19 март 2022.
  200. www.torino2015.it // Архивиран от оригинала на 13 март 2013. Посетен на 19 март 2022.
  201. Aeroporto di Torino Caselle // Посетен на 19 март 2022.
  202. а б sfmA // Посетен на 19 март 2022.
  203. nasce il bus DoraExpress // 7 септ. 2017. Посетен на 21 окт. 2021.
  204. To Move // Torino Airport. Посетен на 27.12.2019.
  205. Metropolitana automatica di Torino // GTT Gruppo Torinese Trasporti. Архивиран от оригинала на 8 септември 2015. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  206. Svilippo del trasporto urbano a Torino // Tram di Torino. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  207. Linee urbane e suburbane // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)[неработеща препратка]
  208. Linee urbane e suburbane // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)[неработеща препратка]
  209. Le 8 linee SFM // SFM Regione Piemonte. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  210. Trenitalia // Посетен на 19 март 2022.
  211. Социални светци: група религиозни лица и миряни от града от 1920 век, които се посвещават на благотворителни и социални дейности в него
  212. Gianni Oliva, I Savoia, Milano, Oscar Mondadori, 1998
  213. Вж. Danilo Tacchino, Torino,Storia e misteri di una provincia magica, Roma, Edizioni Mediterranee, 2007
  214. AAVV., I segreti di Torino sotterranea Torino, Editrice il Punto, 1996 e AAVV., I Misteri del Piemonte sotterraneo, Torino, Editrice il Punto, 2001
  215. Visite guidate a Torino: 10 tour per scoprire misteri e bellezze della città // Guida Torino. Посетен на 21 окт. 2021.
  216. а б Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, p. 210
  217. а б в Danilo Tacchino, Torino, Storia e misteri di una provincia magica, Roma, Edizioni Mediterranee, 2007
  218. Enrico Bassignana, Guida alla Torino incredibile magica e misteriosa, Scarmagno, Priuli e Verlucca, 2017, p. 52. ISBN 978-88-8068-820-4
  219. Francesco Cognasso, Storia di Torino, Gruppo Editoriale Giunti, 2002; Enrico Nassi, La Massoneria, Roma, TEN, 1994. Per l'anticlericalismo dell'eroe dei due mondi: Le mie memorie di Giuseppe Garibaldi, Rizzoli editore, 1982.
  220. Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, pp. 223-224
  221. La casa con il quadrato Sator in via Gioberti 23 // 8 февр. 2019. Посетен на 21 окт. 2021.
  222. www.rosacroceoggi.org // Архивиран от оригинала на 13 януари 2011. Посетен на 21 октомври 2021.
  223. Vittorio Gnocchini, L'Italia dei liberi muratori, Roma, Erasmo editore, 2005, p. 42.
  224. Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, p. 226
  225. Torino Magica: il tour serale della città tra magia bianca e magia nera // Посетен на 21 окт. 2021.
  226. Renzo Rossotti, Torino Esoterica, Roma, Newton & Compton Editori, 2009
  227. La Fontana del Monumento al Traforo del Frejus: angeli o diavoli? // 2 април 2021. Архивиран от оригинала на 21 октомври 2021. Посетен на 21 окт. 2021.
  228. Messori e Cazzullo, Il mistero di Torino, p. 209
  229. Piazza Statuto, Torino Magica e il monumento del Traforo del Frejus // Guida Torino. Посетен на 21 окт. 2021.
  230. а б David Farley. Turin Shrouds Its Magic, Black and White, in Plain Sight // The Washington Post, 29 luglio 2007. Архивиран от оригинала на 11 settembre 2019. Посетен на 4 maggio 2019.
  231. Скабин през Средновековието е член на групата експерти по законодателно и обичайно право, от която са избирани членовете на колегията, които по искане на графа или на missi dominici (служители - имперски представители) произнасят присъда, впоследствие приемана от графа или от миси-те с официалното издаване на присъдата.
  232. Storia di Torino. Т. 1. Aless. Fontana, 1846. с. 107 – 112.
  233. Cartario della abazia di Cavour Carte inedite o sparse dei signori e luoghi del Pinerolese fino al 1300. Società storica subalpina, 1909.
  234. 1149 // Cronologia di Torino dalla fondazione ai giorni nostri. 2. 2017. ISBN 9788892671867.
  235. а б в 11 - Com'era retto il comune di Torino nei secoli passati // Trecento anni di vita del Palazzo civico di Torino 1663-1963. 1. Torino. с. 76.
  236. Cibrario p. 188.
  237. Monti, Gennaro Maria. La dominazione angioina in Piemonte. Т. 133. 1930. OCLC 5136734. с. 30.
  238. Bolgiani, Franco, Sergi, Giuseppe, Comba, Rinaldo. Storia di Torino. Т. 1. Einaudi, 1997. ISBN 88-06-14258-5. OCLC 38312738. с. 743.
  239. Andrea Missud. La storia dei sindaci di Torino, in breve // Electo Magazine. 28 април 2021. Посетен на 5 ноември 2021.
  240. Gemellaggi e Accordi // Città di Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)