Торинска плащаница
Торинската плащеница (на италиански: Sindone di Torino) е къс ленено платно, носещо негативния образ на човек. Някои твърдят, че изображението изобразява Исус от Назарет, а тъканта е погребалната плащеница, в която той е бил увит след разпятието. Научният анализ обаче, я датира в периода 13 – 14 век. Римокатолическата църква няма официално становище относно автентичността на плащеницата като религиозен символ, но въпреки това мнозина папи и висши католически духовници са я почитали и призовават вярващите да се отнасят с благоговение към плащаницата, „запечатала образа Господен“. Плащеницата се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, откъдето е и името ѝ.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на Торинската плащеница е изпълнена с неясноти, поради което тя е считана от мнозина за фалшификат, включително и от Римокатолическата църква. От Евангелието на Матей се знае за съществуването на плащеница, в която Йосиф Ариматейски е повил тялото на Исус Христос. Три века по-късно за нея се говори в трудовете на Св. Кирил Йерусалимски. Очевидно до един момент плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, защото има епизодични споменавания за нея по времето на император Юстиниан Велики, както и по-късно в трудовете на франкския епископ Аркулф. Следващите данни са чак след превземането на Константинопол през 1204 г. от латинците, когато един от френските рицари – Робер дьо Клари твърди, че тя е изчезнала.[1]
Като религиозен символ с изключително значение за християнството е доста странно защо има толкова малко данни за нея близо хилядолетие и половина. След Кръста Господен, на който е разпънат Исус Христос, плащаницата би трябвало да е следващата най-важна реликва за християните. Очевидно това е осъзнато по някое време през XIV век и тогава в Троа се появява плащаница, която да привлича поклонници. В кореспонденция на епископа на Троа с папа Климент VII още тогава става дума за това, че тя не е автентична, но папата дава разрешение да се почита, само ако преди това се каже, че не става дума за истинската плащаница, а за нейно изображение.[2] След това (вероятно откупена) тя става собственост на Савойското херцогство. Макар да е пребивавала в херцогския параклис Шамбери, после във Верчели, а от 1578 г. в Торино, тя остава савойска собственост чак до март 1983 г., когато според завещанието на Умберто Савойски тя е дарена на Светия Престол.[1]
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
Върху плащеницата са правени изследвания още от 50-те години на XX век, като най-подробните са от 1988 г., когато три радиоактивни датирания по метода въглерод-14 показват, че плащаницата е от периода между 1260 – 1390 г.[3] Датирането от друга страна съвпада с първата поява на плащаницата в църковната история.[4][5]
Хипотези[редактиране | редактиране на кода]
Плащеницата при пожара през 1532 година е била подложена на въздействието на висока температура при ниско съдържание на кислород. Докторът на биологическите науки, биохимикът Дмитрий Кузнецов от научно-изследователската лаборатория за биополимери „Е. А. Седов“ в Москва е провел експерименти за оценка на точността на радиовъглеродното датиране на образци, предварително подложени на силно нагряване.[6] Кузнецов е получил древна тъкан от Израел, радиовъглеродната възраст на която е била определена на 200 години. Тъканта е била подложена на силно нагряване в присъствието на сребро, след което радиовъглеродният анализ е показал възраст 1400 години. Кузнецов обяснява това с биодеградацията (biofractionalization) на химическите връзки под въздействието на топлината и замърсяването на тъканта от външен (extrinsic) източник на въглерод-14. Обаче някои изследователи оспорват изводите на Кузнецов, тъй като по тяхно мнение условията, на които е била подложена тъканта при пожара, са невъзпроизводими.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.jan.by
- ↑ www.pravoslavieto.com
- ↑ Damon, P. E. и др. Radiocarbon dating of the Shroud of Turin. // Nature 337 (6208). 16 February 1989. DOI:10.1038/337611a0. с. 611 – 615.
- ↑ Damon, P. E.; Donahue, D. J.; Gore, B. H.; Hatheway, A. L.; Jull, A. J. T.; Linick, T. W.; Sercel, P. J.; Toolin, L. J.; Bronk, C. R.; Hall, E. T.; Hedges, R. E. M.; Housley, R.; Law, I. A.; Perry, C.; Bonani, G.; Trumbore, S.; Woelfli, W.; Ambers, J. C.; Bowman, S. G. E.; Leese, M. N.; Tite, M. S. (16 February 1989). Nature. 337 (6208): 611 – 615.
- ↑ "news.nationalgeographic.com Why Shroud of Turin's Secrets Continue to Elude Science". National Geographic, 17 April 2015
- ↑ Kouznetsov D. A., Ivanov A. A., Veletsky P. R. „Effects of fires and biofractionation of carbon isotopes on results of radiocarbon dating of old textiles: the Shroud of Turin“ // Journal of Archaeological Science (англ.)русск.. 1996. Vol. 23. P. 23 – 34, 109 – 121 doi:10.1006/jasc.1996.0009