Тор (митология)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тор (стр.-исл. Torr, стр.-герм. Þunraz, Dunor, Donar, срв. съвр. герм. Donner, „гръм“) в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието. Син на Один и на богинята на земята Йорд, брат на Тир и закрилник на хората.
Тор е рисуван като великан с рижа брада. С железни ръкавици, използвал тежък железен чук, наречен Мьолнир. Чукът е специфичното оръжие на Тор, както копието на Один и мечът на Тир.
Тор препускал в своята обкована с желязо колесница, впрегната в козлите Тангниостр и Тангриснир. По-бързи от вятъра дори от Слейпнир – жребеца на Один. Всяка вечер Тор убива и изпича за вечеря двата козела, като оставя недокоснати само костите им, а след това ги съживява.
След Один Тор е считан за най-могъщия бог. Не така мъдър, като баща си, но по-силен от него. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над асите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарьок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.
| ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
