Тор (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.

Тор
PGM-17 Thor
Thor first launch.jpg
Първо изстрелване на ракета „Тор“
ПроизходСАЩ
ОператориВоенновъздушни сили на САЩ
История на производство и служба
ПроизводителДъглас Еъркрафт
Производство1959 – 1960
На въоръжение1958 – 1963
Бройки в експлоатация225
Габаритни характеристики
Маса49 800 кг
Диаметър2,44 м
Степени1
Полезен товар1000 кг
Технически характеристики
Горивокеросин
Бойна главатермоядрена
Взривна мощност1,44 МТ
Обсег2 820 км
Височина19,82 м
Тор в Общомедия

Тор (на английски: PGM-17 Thor) е името на първата американска балистична ракета със среден радиус на действие, приета на въоръжение в САЩ през 1958 г. Ракетата е конструирана и произведена от Дъглас Еъркрафт в края на 50-те години на 20 век. Остава на въоръжение до края на 1963 г., когато е призната за морално остаряла. След това е използвана в различни модификации от НАСА.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Тор е едностепенна течногоривна ракета със среден радиус на действие. Двигателят Rocketdyne LR79-NA-9, с тяга от 670 kN работи с гориво керосин и окислител течен кислород. Управлението в полет се осъществява от два рулеви двигателя Rocketdyne LR101-NA с тяга 4,5 kN всеки. Системата на управление е инерциална и осигурява добра точност с вероятна кръгова грешка от 300 до 3200 м. Далечината на полета е над 2400 км. Ракетата е носител на термоядрена бойна глава W49 с мощност 1,44 – 1,49 МТ, която осигурява пълно разрушение в радиус 8200 м. За защита от неблагоприятни атмосферни условия, Тор е съхраняван хоризонтално, в незащитени укрития. Подготовката за старт отнема само 10 минути.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1962 г. USAF приема програма (т.нар. „Програма 437“) за прехващане и унищожение на противникови разузнавателни и комуникационни сателити. На 9 юли 1962 г. ракетата „Тор“ е избрана като бойно средство за унищожаване на спътници. Официално е приета на въоръжение през 1964 г. под индекса PGM-17A. Ракетата може да унищожи всеки орбитален обект на височина до 1400 км. Радиусът на поражение на мегатонната бойна глава е 8 км. До 1975 г. две такива ракети са в 24-часова бойна готовност.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата е на въоръжение в Стратегическото командване на САЩ и Ударното командване на Великобритания. Първите ракети постъпват на въоръжение през август 1958 г. Бойното им разгръщане започва през 1959 г. През 1960 г. Ударното командване на RAF разгръща 20 триракетни ескадрили в базите си в Северна Шотландия. В следващите три години 60 ракети носят бойно дежурство. През 1963 г. са поставени в пълна бойна готовност по време на Карибската криза.

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Flag of the United States.svg САЩ: United States Air Force

  • 705-о Стратегическо ракетно крило

Flag of the United Kingdom.svg Великобритания: Royal Air Force

  • RAF Ударно командване

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Boyes, John. Project Emily: Thor IRBM and the RAF. Tempus Publishing, 2008. ISBN 978-0-7524-4611-0.
  • Forsyth, Kevin S. Delta: The Ultimate Thor. In Roger Launius and Dennis Jenkins (Eds.), To Reach The High Frontier: A History of U.S. Launch Vehicles. Lexington: University Press of Kentucky, 2002. ISBN 0-8131-2245-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]