Тота Антонова
| Тота Антонова | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 8 октомври 1959 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Константин Антонов |
Тота Дончева, по съпруг Антонова, с псевдоними Евгений и Тодор[1] е българска учителка и революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тота Дончева е родена в 1880 година в Карлово, който тогава е в Източна Румелия. В 1896 година завършва Пловдивската девическа гимназия и е назначена за учителка в Чепеларското начално училище. Тук с нея се свързва началникът на революционния пограничен пункт на ВМОК в града Вълчо Сарафов и я привлича към революционното дело. Дончева подпомага значително организационната дейност на Сарафов и става негова заместничка. Използва псевдонима „Евгений“. През лятото на 1900 година Тота Дончева извезва знамето на Родопския революционен район.[2]
След убийството на Сарафов през януари 1901 година Дончева е временно натоварена от ВМОК с управлението на революционния пункт. С идването на новия ръководител Константин Антонов през февруари същата година тя става и негов помощник и член на околийския революционен комитет с псевдоним „Тодор“.[3]
В края на октомври 1901 година, под предлог че е замесена в аферата „Мис Стоун“ и с чета е влизала в Османската империя, е преместена като учителка в Хвойна на мястото на Иван Талев, който я замества в Чепеларе. В началото на 1902 година, оправдана от окръжната училищна дисциплинарна комисия, се връща в Проглед и отново става секретар на революционния пограничен пункт, и когато през май Константин Антонов напуска „Проглед“, Тота Дончева отново оглавява пункта, но за революционна дейност е интернирана от властите в родния си град, а през септември назначена за учителка в Айтос.
В края на 1904 година Тота Дончева се омъжва за дългогодишния си сподвижник Константин Антонов и заминава с него за Скопие с мисия на Върховния комитет. След недоразумения с дейците на ВМОРО и преследвани от властите се връщат в България и се установяват в Стара Загора.[4]
Умира на 8 октомври 1959 година в Стара Загора.[5][6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40, 96.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 58.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 58 – 59.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 59.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
- ↑ Цветков, Марио и др. „Искри от жертвената клада на Македония и Тракия“. София, „ВМРО-СМД“, 2005. с. 35. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 145-146.
