Тота Дончева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тота Дончева
българска революционерка
Родена
Починала
8 октомври 1959 г. (79 г.)

Тота Дончева Антонова с псевдоними Евгений и Тодор[1] е българска учителка и революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тота Дончева е родена в 1880 година в Карлово, който тогава е в Източна Румелия. В 1896 година завършва Пловдивската девическа гимназия и е назначена за учителка в Чепеларското начално училище. Тук с нея се свързва началникът на революционния пограничен пункт на ВМОК в града Вълчо Сарафов и я привлича към революционното дело. Дончева подпомага значително организационната дейност на Сарафов и става негова заместничка. Използва псевдонима „Евгений“. През лятото на 1900 година Тота Дончева извезва знамето на Родопския революционен район.[2]

След убийството на Сарафов през януари 1901 година Дончева е временно натоварена от ВМОК с управлението на революционния пункт. С идването на новия ръководител Константин Антонов през февруари същата година тя става и негов помощник и член на околийския революционен комитет с псевдоним „Тодор“.[3]

В края на октомври 1901 година, под предлог че е замесена в аферата „Мис Стоун“ и с чета е влизала в Османската империя, е преместена като учителка в Хвойна на мястото на Иван Талев, който я замества в Чепеларе. В началото на 1902 година, оправдана от окръжната училищна дисциплинарна комисия, се връща в Проглед и отново става секретар на революционния пограничен пункт, и когато през май Константин Антонов напуска Проглед Тота Дончева отново оглавява пункта, но за революционна дейност е интернирана от властите в родния си град, а през септември назначена за учителка в Айтос.

В края на 1904 година Тота Дончева се омъжва за дългогодишния си сподвижник Константин Антонов и заминава с него за Скопие с мисия на Върховния комитет. След недоразумения с дейците на ВМОРО и преследвани от властите се връщат в България и се установяват в Стара Загора.[4]

Умира на 8 октомври 1959 година в Стара Загора.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 40, 96.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 58.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 58 – 59.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 59.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 51.
  6. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония