Тошо Спиридонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тошо Спиридонов
български историк
Роден
1948 г. (70 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област История

Тошо Спиридонов е български траколог, доцент (1991 г.), доктор по история (1978 г.), специалист по историческа география и картография и историческа етнография и етнология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От 1973 г. насам се занимава с поселищни проучвания и картографиране на обекти. Работи в Института по тракология при БАН от 1975 – 1986 г., а от 1986 до 1991 г. – в Института за фолклор при БАН. От 1992 – 1994 г. е експерт по опазване на недвижимите археологически паметници на културата в Министерство на културата, а от 1995 – 1997 г. е бил доцент по етнология, ръководител на Катедра „Етнология“ и Заместник-декан на Факултета за Средиземноморски и източни култури и цивилизации във Варненския свободен университет. В периода 2009-2016 г. е директор на Историческия музей в гр. Харманли.[1] Чел е магистърски курс по „Етническа антропология“ към Биологическия факултет при СУ и по Информационни технологии в археологията във ВТУ. През 1974 г. е участник в първата международна експедиция на НЕК за спасяване на Картаген, а от 1975 до днес ежегодно е бил участник и ръководител на теренни експедиции за издирване и проучване на тракийски обекти.[2]

Участвал е в археологически разкопки на връх Ком в Родопите, на селищната могила край с. Дядово, Новозагорско като организационен ръководител на Българо-холандско-японска археологическа експедиция, на планинската крепост при с. Малко Чочовен, Сливенско и множество фолклорни експедиции – в с. Шипково и Голяма Желязна, Троянско, Радневско, Кюстендилско, Гоце Делчевско, Айтоско, Стакевци, Белоградчишко, разкопките на Кастра Рубра (Castra Rubra), край с. Изворово, Харманлийска община и др.

Автор е на осем монографии – „Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е“ съвместно с проф. Александър Фол, „Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието“, „Свещената планина и етническата територия“, „Етнографски атлас на България“, ч.1, „Историческа география“, ч.1, „FOA – Formae Orbis Historici – Учебен атлас по история“ – кн.1 Старият свят, ч.2 Thracia Antiqua, „Етнология на траките“, съвместно с Румяна Георгиева и Мария Рехо, „Етносът в доиндустриалните общества“, С., 2013, „Историческа география. Изследвания“. С., 2013, както и на над 45 статии и изследвания по различни проблеми в областта на тракологията, историческата география, историческата етнография и етнологията. Автор-съставител е на „Община Харманли. Туристически атлас“, С., 2006, 2010 г. с исторически, археологически и етнографски данни за всичките 24 селища на общината.

Автор е на Информационната система за наука и туризъм DAGIS 2.0, създадена с помощта на над 20 учени от музеите и БАН.[3]

Председател на неправителствената научна организация „Дружество ДИОС“ от 1991 г. От 2009 г. е директор на Исторически музей – Харманли. От началото на 2017 г. е член на Изпълнителния съвет на ННЕК-ЮНЕСКО, а от началото на 2018 г. е Директор на Националният център за дигитализация на Балканите, Черноморския регион и Кавказ към ННЕК-ЮНЕСКО.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Историческа география на тракийските племена до III в. пр.н.е. Издателство на Българската академия на науките, С., 1983, ч. 1 – Текст, с Александър Фол
  • Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е. ИздБАН, С., 1983, ч.2 – атлас[5]
  • Тракийският етнос. Проблеми на формирането и развитието. София, 1991 (монография)
  • Свещената планина и етническата територия. София, 1998 (монография)
  • Етнографски атлас на България. Първа част: Материална култура. Тъкачен стан. София, 1999 (монография)
  • Етнология на траките. София, 2000 (в съавторство с М. Рехо и Р. Георгиева) (монография)
  • Етносът в доиндустриалните общества. София, 2013 г. (монография)
  • Историческа география. Изследвания. София, 2013 г.(сборни статии и дневници)
  • Heraclea „Sintica“. София, 2018 г. (отделно критично издание)

Източници[редактиране | редактиране на кода]