Трагедията на общите блага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Трагедията на общите блага[1][2][3][4][5] (на английски: Tragedy of the commons) е икономическата теория, която описва ситуацията в рамките на една система на споделени ресурси, в която индивидите, действащи независимо според собствените си интереси, с поведението си застрашават общото за всички индивиди благо, като го изчерпват или влошават качеството му посредством колективните си действия.

Понятието и терминът произлизат от есето от 1833 година на викторианския икономист Уилям Форстър Лойд, който използва хипотетичния пример с ефекта от нерегулираното потребление за пасище на общите земи на едно селище (тогава наричани разговорно „the commons“).[6] Столетие по-късно понятието придобива широка гражданственост благодарение на есето на еколога Гарет Хардин от 1968 година.[7] В този контекст „commons“ се приема в значението на всякакви ресурси, чието потребление не се регламентира, например атмосферата, океаните, реките, рибните пасажи, включително и общия офис хладилник. С термина „трагедията на общите блага“ се описва проблем, при който всички индивиди имат равен и безпрепятствен достъп до ресурс, като в литературата се среща аргументацията, че по-точен е терминът „трагедията на нерегламентирано ползваните общи блага“. На български се среща и като „трагедия на общата собственост“, „трагедия на общите ресурси“ и други.

Трагедията на общите блага често се цитира във връзка с устойчивото развитие, намирането на баланс между икономическия растеж и защитата на природата, както и при дебата относно глобалното затопляне. Използва се и при анализирането на поведението на индивидите в икономиката, еволюционната психология, антропологията, социологията, теорията на игрите, политиката, данъчното облагане.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

По-общите примери, някои от които предложени от Хардин, за потенциално или реално случили се трагедии на общите блага, включват:

  • Планетарна екология
  • Публично споделени ресурси
    • Нежеланите имейл съобщения (спам) занижават полезността на системата на електронната поща и повишават за всички потребители цената на интернет при ползи, генерирани само от много малък брой от потребителите;
    • Вандализмът и замърсяването на публичното пространство, като паркове, зони за отдих и обществени тоалетни;
    • Общите ресурси на познанието (Knowledge commons), включващи нематериалните и колективно притежавани блага на информационната ера. В това число се включва например софтуерният код и документация на проекти, които може да бъдат „замърсени“ с неподреден код и неточна информация;
    • Придобитите знания и умения, които всички заинтересовани отказват сами да приложат на практика („pass the bucket“).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РАБОТЕН ДОКУМЕНТ – Част 1 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството, Комисия по рибно стопанство към ЕП, 07.02.2012
  2. Възможности за устойчив икономически растеж в селското стопанство, Яким Китанов, „Ново знание“, г. 1, кн. 1, стр. 49 – 57
  3. Преструвки за биоразнообразието, Анес Синай, сп. „Монд Дипломатик“, 02.10.2010
  4. Когато лекарствата спрат да действат, Mediapool.bg, 21.05.2016
  5. Не е ли време да се научим да гледаме по-далеч от носа си?, сп. „Мениджър“, 03.10.2015
  6. Lloyd, William Forster. Two lectures on the checks to population. England, Oxford University, 1833. Посетен на 13 март 2016.
  7. The Tragedy of the Commons. // Science 162 (3859). 1968. DOI:10.1126/science.162.3859.1243. с. 1243 – 1248.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tragedy of the commons“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.