Трагедията на общите блага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Трагедията на общите блага[1][2][3][4][5] (на английски: Tragedy of the commons) е икономическата теория, която описва ситуацията в рамките на една система на споделени ресурси, в която индивидите, действащи независимо според собствените си интереси, с поведението си застрашават общото за всички индивиди благо, като го изчерпват или влошават качеството му посредством колективните си действия.

Понятието и терминът произлизат от есето от 1833 година на викторианския икономист Уилям Форстър Лойд, който използва хипотетичния пример с ефекта от нерегулираното потребление за пасище на общите земи на едно селище (тогава наричани разговорно „the commons“).[6] Столетие по-късно понятието придобива широка гражданственост благодарение на есето на еколога Гарет Хардин от 1968 година.[7] В този контекст „commons“ се приема в значението на всякакви ресурси, чието потребление не се регламентира, например атмосферата, океаните, реките, рибните пасажи, включително и общия офис хладилник. С термина „трагедията на общите блага“ се описва проблем, при който всички индивиди имат равен и безпрепятствен достъп до ресурс, като в литературата се среща аргументацията, че по-точен е терминът „трагедията на нерегламентирано ползваните общи блага“. На български се среща и като „трагедия на общата собственост“, „трагедия на общите ресурси“ и други.

Трагедията на общите блага често се цитира във връзка с устойчивото развитие, намирането на баланс между икономическия растеж и защитата на природата, както и при дебата относно глобалното затопляне. Използва се и при анализирането на поведението на индивидите в икономиката, еволюционната психология, антропологията, социологията, теорията на игрите, политиката, данъчното облагане.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

По-общите примери, някои от които предложени от Хардин, за потенциално или реално случили се трагедии на общите блага, включват:

  • Планетарна екология
  • Публично споделени ресурси
    • Нежеланите имейл съобщения (спам) занижават полезността на системата на електронната поща и повишават за всички потребители цената на интернет при ползи, генерирани само от много малък брой от потребителите;
    • Вандализмът и замърсяването на публичното пространство, като паркове, зони за отдих и обществени тоалетни;
    • Общите ресурси на познанието (Knowledge commons), включващи нематериалните и колективно притежавани блага на информационната ера. В това число се включва например софтуерният код и документация на проекти, които може да бъдат „замърсени“ с неподреден код и неточна информация;
    • Придобитите знания и умения, които всички заинтересовани отказват сами да приложат на практика („pass the bucket“).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РАБОТЕН ДОКУМЕНТ – Част 1 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството, Комисия по рибно стопанство към ЕП, 07.02.2012
  2. Възможности за устойчив икономически растеж в селското стопанство, Яким Китанов, „Ново знание“, г. 1, кн. 1, стр. 49 – 57
  3. Преструвки за биоразнообразието, Анес Синай, сп. „Монд Дипломатик“, 02.10.2010
  4. Когато лекарствата спрат да действат, Mediapool.bg, 21.05.2016
  5. Не е ли време да се научим да гледаме по-далеч от носа си?, сп. „Мениджър“, 03.10.2015
  6. Lloyd, William Forster. Two lectures on the checks to population. England, Oxford University, 1833. Посетен на 2016-03-13.
  7. The Tragedy of the Commons. // Science 162 (3859). 1968. DOI:10.1126/science.162.3859.1243. с. 1243 – 1248.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tragedy of the commons“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.