Трайко Дойчинович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайко Дойчинович
български общественик
Роден

Хаджи Трайко Дойчинович, известен като Рекали, е български общественик, чорбаджия и дарител от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хаджи Трайко е роден в областта Река, тогава в Османската империя, днес Северна Македония, откъдето носи прякора Рекали, тоест Реканец. Той е пръв съветник и хазнатарин (касиер) на Амзи паша, управител на големия Скопски санджак. Хаджи Трайко застава начело на течението на съгражданите си, които са за компромиси с гръцкото духовенство.[2] Хаджи Трайко Рекали използва влиянието си пред Амзи паша, като го убедил да подкрепи българското искане за отстраняването на митрополит Ананий Скопски и в резултат владиката е уволнен лично от патриарх Агатангел I Константинополски. Около 1829 г. заедно с други първенци от Скопие отправя искане до Цариградската патриаршия за български владика[3][4]. В 1835 година Трайко Дойчинович подпомага материално построяването на черквата „Света Богородица“, като подарява парцела за строежа и развитието на килийното образование в града.[5] Митрополит Генадий Скопски успява да спечели благоразположението на хаджи Трайко и така запазва катедрата си.

През 1843 г. Амзи паша е изпратен на заточение в Цариград, заедно със съветника си хаджи Трайко.[6]

През 1898 година Васил Кънчов, пише за него:

Хаджи Трайко е бил български първенец и най-силен скопски чорбаджия и дълги години ходатай на християнското население пред политическата и църковната власт. Той е бил родом от Дебър, от околията Река. Спечелил е в Скопие голямо богатство и е бил пръв съветник на Амзи паша до самото му вдигане от Скопие.[7]

Според Симеон Радев

Той макар да бе съгласен със своите съотечественици в искането щото епархийският трон да бъде зает от българин, не смяташе, че трябва да скъса явно с фенерската църква. Тази въздържаност, смятана за слабост от нетърпеливите, беше до известно време една сериозна пречка за развоя на българското движение.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. В: Избрани произведения, Том II, София, 1970, стр. 130-135.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261.
  3. Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.
  4. а б Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
  5. Николов, Коста. Странстванията на един учител - Спомени на Коста Николов, Коралов и сие, София, 2001
  6. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  7. Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. В: Избрани произведения, Том II, София, 1970, стр. 130-131.
     Портал „Македония“         Портал „Македония