Трайко Огненовски
| Трайко Огненовски Трајко Огненовски | |
| северномакедонски фолклорист | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Скопски университет Белградски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, фолклористика |
| Работил в | Битолски университет |
Трайко Огненовски (на македонска литературна норма: Трајко Огненовски) е фолклорист, етнолог и лингвист от Северна Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1939 година в демирхисарското село Утово. Основно и средно учителско образование получава в Битоля. В 1969 година завършва Философско-Филолологическия факултет на Скопския университет. В 1976 година завършва магистратура по филология в Белградския университет. Първоначално работи като учител по македонски книжовен език в битолските села, а от 1975 година преподава македонски в ОУ „Тодор Ангелевски“ в Битоля.[1] От 1979 до 1998 година е секретар на Дружеството за наука и изкуство в Битоля, най-старата организация от такъв тип в страната.[1][2] Защитава докторат по лингвистично-книжовни науки в Скопие. От 1998 до пенсионирането си в 2004 година е професор по съвременен македонски език и култура в Педагогическия факултет на Битолския университет.[1]
Огненовски е публикувал над 150 научни трудове от областта на книжовната и културна история, фолклористиката, етнологията и лингвистиката. Особен интерес за него е изследването на хумора в македонския фолклор.[2]
В 2013 година Комисията за лустрация, начело с Томе Аджиев, го лустрира за продължително сътрудничество с югославската тайна полиция под псевдонима „Мисирков“. След три години Конституционният съд отменя решението.[3]
Носител е на Орден за военни заслуги със сребърни мечове (1983), на Орден на труда със златен венец (1985) за успехи в областта на науката и образованието, както и на Орден за заслуги за народа със сребърна звезда (1987).[4] В 2017 година Огненовски получава наградата на Битоля за цялостно творчество „4 ноември“.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Огненовски, Трајко. Светите браќа Кирил и Методиј. Битола, 1996.
- Димитров, Никола Венко, Трајко Огненовски. Битолски регион: население и населби. Битола, Општина Битола, 2009.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Значајни личности за Битола. Образование и наука. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2011. ISBN 978-608-4538-31-8. с. 140.
- ↑ а б Петровски, Александар. Наградата „4 Ноември“ доделена на врат на нос // Слободен Печат, 19 октомври 2017. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Прво го прогласија за кодош, па го наградија за животно дело // Апла.мк. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Значајни личности за Битола. Образование и наука. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2011. ISBN 608-4538-31-2 (10). с. 143.
- ↑ Трајко Огненовски добитник на наградата на Битола за животно дело // Битолски Весник, 5 ноември 2017. Посетен на 17 август 2018.
|
