Трайчо Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трайчо Трайков
български политик

Роден
19 април 1970 г. (47 г.)
Националност Флаг на България България

Уебсайт http://traichotraikov.com
Трайчо Трайков в Общомедия

Трайчо Димитров Трайков е български политик. От 2009 до 2012 година е министър на икономиката, енергетиката и туризма в правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов. От 2013 година участва в дейността на Реформаторския блок, като през 2016 г. е номиниран и участва в кандидат-президентската надпревара от името на Блока.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и работа в енергийния сектор[редактиране | редактиране на кода]

Роден в 1970 година в София. По произход е македонски българин.[1][2] Трайков завършва средното си образование в Първа английска езикова гимназия, София през 1989, а висшето – в УНСС със специалност „Международни икономически отношения“ през 1994. Впоследствие специализира по финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия.[3] Той започва кариерата си в една от първите специализирани консултантски компании с фокус на Източна Европа, а впоследствие се присъединява към една от големите европейски консултантски фирми, Roland Berger. Там той се присъединява към екипа на своите клиенти EVN Group. Работи в EVN от 2005 до 2009 по мениджърски и проектни задачи в рамките на дейността в България на австрийската група за услуги в областта на енергетиката и опазването на околната среда, консултира и Electrica SA (Румънският електроразпределителен холдинг) по приватизацията на Electrica Oltenia и Electrica Moldova [3]. Прокурист е на „ЕВН България Топлофикация“ и на „ЕВН България Електроразпределение“

Министър[редактиране | редактиране на кода]

Политиката на Трайчо Трайков като министър на икономиката, енергетиката и туризма се концентрира върху енергийните въпроси, и особено отстояването на българските национални интереси спрямо политиката на Русия. Трайков настоява за добри цени за България на газта в преговорите с Газпром, диверсификацията на източниците на енергия и евентуално построяване на АЕЦ „Белене“, но със съвременна техника и неруски капитали. С това той се противопоставя открито на политиката, водена от неговите предшественици и широко пропагандирания от Георги Първанов „Голям шлем в енергетиката“, имащ за цел да свърже България с Русия за десетилетия напред.[4]

Оставка[редактиране | редактиране на кода]

Като причина за оставката на Трайков, Бойко Борисов посочва провал на бизнесфорум, организиран по време на посещението на кабинета Борисов и съпровождаща бизнесделегация в средата на март 2012 година в Катар. По-късно министърът на външните работи Николай Младенов признава, че неговото министерство е организатор на форума, но след като е пропаднала първоначалната идея да се организира изложение на българските фирми, организирано от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.[5] Той обаче отрича форумът да е бил провал, въпреки че приема вината за него.[6] В същото време министър Дянков заявява, че е знаел, че оставката ще бъде поискана още преди форума в Катар [7].

Оставката е поискана на Трайчо Трайков от Цветанов на Летище София след форума в Катар, който по-късно посочва, че Трайков имал „лични причини“ за подаването на оставката си[8]. Трайков отрича това и заявява, че не знае мотивите на Бойко Борисов за поискването на оставка.

Изпълнителната комисия на ГЕРБ приема оставките на Трайчо Трайков и Константинов, които са поискани заедно, но Трайков не я е депозирал там, тъй като не е член на ГЕРБ [9]. По-късно Цветанов заявява, че думите на Трайчо Трайков, че не може да си депозира оставката там, тъй като няма членство в партията [10], обиждало ГЕРБ [11].

В допълнение на 19 март 2012 посланикът на САЩ в България Уорлик заявява, че „Подалият оставка Трайчо Трайков е действал винаги в интерес на българските граждани, а напускането му ще е загуба за българското правителство“ [12]

Кандидат-президент[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент заедно със Съби Събев. Двойката е издигната от Реформаторския блок. [13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трайчо Трайков: Искаме да се гласува по убеждение, а не под строй. // Банкеръ. Посетен на 2016-10-04. Трайчо Трайков припомни, че все пак той е: „македонец от Македония, докато Каракачанов е от Русе“
  2. Трайчо Трайков: Комунистите са безродници. // Канал 3, 2016-09-12. Посетен на 2016-10-04.
  3. а б Персони – Трайчо Трайков.
  4. Интервю на Президентът Георги Първанов за телевизионния канал “TV7″
  5. Трайков: Външно виновно за провала на бизнесфорума в Катар, 17 март 2012
  6. За оставките и визитата в Катар – 1 част, TV7, 16 март 2012
  7. Дянков знаел за оставката на Трайков още преди три дни, dnes.bg, 16 март 2012
  8. Цветанов продължава да твърди, че Трайков е подал оставка поради лични мотиви, 17 март 2012
  9. Изпълнителната комисия на ГЕРБ прие оставките на министрите Стефан Константинов и Трайчо Трайков, Агенция Фокус, 15 март 2012
  10. „Аз не съм член на ГЕРБ и не мога да подам оставка пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Тя ми беше поискана от Цветан Цветанов, след като кацнахме в София на връщане от Катар.“ Цветанов поискал главата на Трайков, bnews, 16 март 2012
  11. Цветан Цветанов за политическите мотиви в смяната на двамата министри, Агенция Фокус, 19 март 2012
  12. Трайков действаше само в интерес на българските граждани, обяви Уорлик, в. Дневник, 19 март 2012
  13. РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г., посетен на 5 октомври 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония