Трайчо Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайчо Трайков
български политик

Роден
19 април 1970 г. (49 г.)
Националност Флаг на България България

Уебсайт traichotraikov.com
Трайчо Трайков в Общомедия

Трайчо Димитров Трайков е български политик. От 2009 до 2012 година е министър на икономиката, енергетиката и туризма в правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов. От 2013 година участва в дейността на Реформаторския блок, като през 2016 г. е номиниран и участва в кандидат-президентската надпревара от името на Блока.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и работа в енергийния сектор[редактиране | редактиране на кода]

Роден в 1970 година в София. По произход е македонски българин.[1][2] Трайков завършва средното си образование в Първа английска езикова гимназия, София през 1989, а висшето – в УНСС със специалност „Международни икономически отношения“ през 1994. Впоследствие специализира по финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия.[3] Той започва кариерата си в една от първите специализирани консултантски компании с фокус на Източна Европа, а впоследствие се присъединява към една от големите европейски консултантски фирми, Roland Berger. Там той се присъединява към екипа на своите клиенти EVN Group. Работи в EVN от 2005 до 2009 по мениджърски и проектни задачи в рамките на дейността в България на австрийската група за услуги в областта на енергетиката и опазването на околната среда, консултира и Electrica SA (Румънският електроразпределителен холдинг) по приватизацията на Electrica Oltenia и Electrica Moldova [3]. Прокурист е на „ЕВН България Топлофикация“ и на „ЕВН България Електроразпределение“

Министър[редактиране | редактиране на кода]

Политиката на Трайчо Трайков като министър на икономиката, енергетиката и туризма се концентрира върху енергийните въпроси, и особено отстояването на българските национални интереси спрямо политиката на Русия. Трайков настоява за добри цени за България на газта в преговорите с Газпром, диверсификацията на източниците на енергия и евентуално построяване на АЕЦ „Белене“, но със съвременна техника и неруски капитали. С това той се противопоставя открито на политиката, водена от неговите предшественици и широко пропагандирания от Георги Първанов „Голям шлем в енергетиката“, имащ за цел да свърже България с Русия за десетилетия напред.[4]

Оставка[редактиране | редактиране на кода]

Като причина за оставката на Трайков, Бойко Борисов посочва провал на бизнесфорум, организиран по време на посещението на кабинета Борисов и съпровождаща бизнесделегация в средата на март 2012 година в Катар. По-късно министърът на външните работи Николай Младенов признава, че неговото министерство е организатор на форума, но след като е пропаднала първоначалната идея да се организира изложение на българските фирми, организирано от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.[5] Той обаче отрича форумът да е бил провал, въпреки че приема вината за него.[6] В същото време министър Дянков заявява, че е знаел, че оставката ще бъде поискана още преди форума в Катар [7].

Оставката е поискана на Трайчо Трайков от Цветанов на Летище София след форума в Катар, който по-късно посочва, че Трайков имал „лични причини“ за подаването на оставката си[8]. Трайков отрича това и заявява, че не знае мотивите на Бойко Борисов за поискването на оставка.

Изпълнителната комисия на ГЕРБ приема оставките на Трайчо Трайков и Константинов, които са поискани заедно, но Трайков не я е депозирал там, тъй като не е член на ГЕРБ [9]. По-късно Цветанов заявява, че думите на Трайчо Трайков, че не може да си депозира оставката там, тъй като няма членство в партията [10], обиждало ГЕРБ [11].

В допълнение на 19 март 2012 посланикът на САЩ в България Уорлик заявява, че „Подалият оставка Трайчо Трайков е действал винаги в интерес на българските граждани, а напускането му ще е загуба за българското правителство“ [12]

Общински съветник[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2015 г. е издигнат от Реформаторския блок като водач на листата за общински съветници в гр. София[13], а след провеждането на изборите, с решение на ЦИК от 29 октомври 2015 г. за разпредление на мандатите, е избран за член на общинския съвет в гр. София.[14]

Кандидат-президент[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент заедно със Съби Събев. Двойката е издигната от Реформаторския блок. [15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трайчо Трайков: Искаме да се гласува по убеждение, а не под строй. // Банкеръ. Посетен на 4 октомври 2016. Трайчо Трайков припомни, че все пак той е: „македонец от Македония, докато Каракачанов е от Русе“
  2. Трайчо Трайков: Комунистите са безродници. // Канал 3, 12 септември 2016. Посетен на 4 октомври 2016.
  3. а б Персони – Трайчо Трайков.
  4. Интервю на Президентът Георги Първанов за телевизионния канал “TV7″
  5. Трайков: Външно виновно за провала на бизнесфорума в Катар, 17 март 2012
  6. За оставките и визитата в Катар – 1 част, TV7, 16 март 2012
  7. Дянков знаел за оставката на Трайков още преди три дни, dnes.bg, 16 март 2012
  8. Цветанов продължава да твърди, че Трайков е подал оставка поради лични мотиви, 17 март 2012
  9. Изпълнителната комисия на ГЕРБ прие оставките на министрите Стефан Константинов и Трайчо Трайков, Агенция Фокус, 15 март 2012
  10. „Аз не съм член на ГЕРБ и не мога да подам оставка пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Тя ми беше поискана от Цветан Цветанов, след като кацнахме в София на връщане от Катар.“ Цветанов поискал главата на Трайков, bnews, 16 март 2012
  11. Цветан Цветанов за политическите мотиви в смяната на двамата министри, Агенция Фокус, 19 март 2012
  12. Трайков действаше само в интерес на българските граждани, обяви Уорлик, в. Дневник, 19 март 2012
  13. Листите на РБ в София: Трайчо Трайков пръв, следва го Прошко Прошков, offnews.bg, 23 септември 2015
  14. РЕШЕНИЕ № 1182-МИ/19.00ч. ЗА ИЗБИРАНЕ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, cik.bg, 28 октомври 2015
  15. РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г., посетен на 5 октомври 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония