Трайчо Чундев
| Трайчо Чундев | |
| български революционер и югославски политик | |
 | |
| Роден |
1896 г.
|
|---|---|
| Починал | 1949 г.
|
Трайчо (Трайко, Трайче) Стоянов Чундев[1] е български революционер, член на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Чундев е роден през 1896 година в Подлес, Велешко.[2] Получава висше образование. Включва се във ВМРО след Първата световна война и навлиза в Македония като редови четник.[3] Четник е на Петър Лесев в 1915 година.[4]
Ръководи нападението над сръбската казарма във Велес. Участва в учредяването на Български акционни комитети през 1941 година. На 17 януари 1943 година е избран за подпредседател на Скопското дружество на Илинденската организация и като такъв изпраща поздравителна телеграма до Цар Борис III, в която пише:
| „ | От редовното годишно събрание, ветераните от Илинденската епопея в гр. Скопие изпращат своя поздрав и пожелание за дългоденствие и щастие Вам и на целия царски дом, за щастието на целокупния български народ.[5] | “ |
На 2 август 1944 година в Пчинския манастир се състои Първото заседание на АСНОМ. По инициатива на Ченто на събранието са поканени и дейци на Българските акционни комитети. Отзовават се Йордан Чкатров - деец на ВМРО и близък съратник на Иван Михайлов и Трайче Чундев. Участва на Второто заседание на АСНОМ. Впоследствие Чундев заема отговорни постове в НР Македония и участва в комисията по кодифициране на македонската езикова норма. Тъй като активно се противопоставя на сърбизацията ѝ е осъден е на смърт и разстрелян.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Васил Левски (Легенда и Мисия)" - статия на Чундев, публикувана във в. "Борба", брой 5648, Пловдив, 29 февруари 1940 година
- "Принос към историята на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация" - историята на ММТРО от Коста Църнушанов, където е описана част от дейността на Трайче Чундев (стр. 69 - 73)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 532.
- ↑ Христов, Александар Т., Новица Велјановски. Документи од првото и второто заседание на АСНОМ. Скопје, Архив на Македонија, 1987. с. 433.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 932.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30.
- ↑ Съобщения // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
- ↑ Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Драгни Драгнев (Македонски научен институт, София, 1998 г.), архив на оригинала от 16 октомври 2006, https://web.archive.org/web/20061016113909/http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_5.html, посетен на 22 април 2010
