Тракийски култов комплекс (Старосел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракийски култов комплекс.

Култов комплекс Четиньова могила
Четиньова могила и обграждащата я отвън крепида
Четиньова могила и обграждащата я отвън крепида
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.5122° с. ш. 24.5469° и. д.
Култов комплекс Четиньова могила
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Могила
Период V век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Култов комплекс Четиньова могила в Общомедия

Тракийският подмогилен храм при Четиньова могила (известен като Тракийския култов комплекс Старосел) е най-големият до този момент древен градеж от подобен тип на територията на Югоизточна Европа. Подмогилното съоръжение се намира близо до село Старосел, (Община Хисаря) и е открито е от д-р Георги Китов заедно с целия култов комплекс от антични тракийски гробници и храмове. Обектът е сред Стоте национални туристически обекта.

Разположение и география[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата, заедно с прилежащия към нея култов комплекс от антични тракийски гробници и храмове се намират в централната част на Община Хисаря, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия. Районът около днешното село Старосел през ІV в.пр.Хр. не е бил само парадинастична област, а безспорно царска, говорят фактите, свързани с анализа на разкритата архитектура в пределите на укрепените обекти и могилните насипи. Доказателство за това е присъствието в южните склонове на Същинска Средна гора на най-големия подмогилен храм от времето на Одриското царство – Четиньова могила и синхронно функциониращите други значими храмове разположени в една наситена културна среда, както и най-добре запазения укрепен резиденциален обект в югоизточното подножие на Кози грамади, недвусмислено показва, че в Средна гора строежите са били възможни само със средствата на силен владетел.[1][2]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е датиран условно в V в.пр.Хр., което го прави синхронен на първата монументална постройка във светилището на Великите богове на остров Самотраки.[3]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Деветте инициационни стъпала към кръглата камера с десетте колони
Каменната ограда (крепида) на Четиньова могила
Преддверието на гробницата-хероон
Изглед на светилището отвътре
Куполът на храма в Четиньова могила

Тракийският култов комплекс в „Четиньова могила“, открит от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов „храм“, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

В югоизточната част на огромната крепида, която заобикаля Четиньова могила, е оформен импозантен вход, от който започва монументално стълбище с девет стъпала. Входът е фланкиран от пиедестали с лъвове, от които са открити само три лапи. По всичко изглежда че на входа е имало фронтон, части от който са намерени по време на разкопките – антефикс с изображение на полупалмета, стилизирано боядисано в бяло слънце. Според проучвателите събраните сведения сочат, че на фронтона вероятно е бил врязан оцветен надпис. Първите девет стъпала отвеждат до голяма площадка, откъдето изкачването продължава по непокрит коридор с височина на стените над 5 m. В ляво и дясно от площадката започват две стълбища, за които доц. Китов предполага, че са служели и като седалки, за да се наблюдава случващото се на площадката и като начало и край на алея, която е обикаляла могилата за тържествени шествия.

Фасадата на храма е от зеленикав вулканичен туф и през нея се влиза в правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод, втората – еднокрила и след преминаването и се стига до същинската камера. Вратите на камерата има пластична украса, която е била оцветена допълнително. Доц.Китов предполага, че храмът е бил с орфическо-доктринален характер – в светилището покойният доктринален владетел – син на боговете се превъплъщава в антроподемон. Това твърдение се потвърждава и от дълготрайната употреба на храма и извършваните пред него обреди в култовите ями. Траките от племето на одрисите (към чийто владения принадлежи култовата постройка) почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планината и съответно скалата. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и нейния син (Слънцебога), който е владетелят у траките – играещ ролята на медиатор – връзката между хората и боговете.

На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Според проф.Валерия Фол храмовият комплекс край Старосел вероятно е представлявал и свещено място за извършване и на друг тип обредност, не само инициационна и мистериално-обредна, но и космогонична, следвана по слънчевия календар. Тя подчертава, че са необходими още проучвания, за да бъде убедително доказана тази хипотеза. Фол аргументира становището си с факта, че свещеното пространство в непосредствена близост до храма е строго йерархизирано – свещената територия извън оградата със скални олтари и жертвени ями пред входа, могила, монументална стълба, площадка в средата на пътя към фасадата с входа към подмогилните помещения, коридор, правоъгълно помещение и кръгло помещение. Установената последователност включва седем йерархични степени, които могат да бъдат достигнати чрез стремително изкачване нагоре и самото влизане в храма изисква тези степени да бъдат преодолени, за да се получи видението за създадения Космос. От друга страна, проф. Фол разглежда подмогилното съоръжение като храм-пещера – равнозначно на пещерата утроба на Великата богиня-майка, в което се визуализира и свещеният брак, за да се постигне познание, което да позволи заклеването на Хермес. Когато мъртвият владетел бъде внесен в храма-утроба, той преминава в десетата степен на безсмъртността, означена с десетте псевдо колони в кръглото помещение – така това преминаване може да се мисли като връщане в пещерата-утроба на Великата богиня-майка, чийто доктринален син е мъртвият владетел.[3]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Жлебовете на двукрилите врати към кръглата камера

През късната Желязна епоха в околностите на Старосел е разположен селищен микрорайон, чиято приблизителна площ е 30 кв. км., а границите му са очертани на географски принцип и концентрацията на археологически паметници. На запад той граничи до масива на Панина могила до Маньов дол; на север – връх Калето и местността „Каменица“; на юг – Гарванов камък и Рошавата могила; на изток – долината на река Кошовица.

В района около Старосел и съседните села има още девет могили с подмогилни съоръжения с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Районът също така е наситен с мегалитни светилища, сред които тези при върховете Алексица, Кози грамади, Сборови грамади, Гарванов камък; светилищата разположени край село Паничери – местности носещи названията Марков/и камък/ни и много други древни свети места.

Според археолозите доц. Иван Христов и доц. Георги Китов районът около Старосел с много голяма сигурност е представлявал огромен религиозен комплекс в древността. Христов поддържа хипотезата, че подмогилният храм при Маньов дол, заедно с останалите описани частично проучени археологически обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Елешнишка могила (Недкова могила), античният храм Вълчия зъб повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка. В древността към светилищата и храмовете край Старосел са се стичали хиляди поклонници, които са извървявали т.нар. „свещен път“, маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка.

При проучванията на Четиньова могила екипът на д-р Иван Христов открива кладата, в която са жертвопринасяли за богинята Хестия, покровителка на домашното огнище. Христов предполага, че тя е била почитана като закрилница на Одриската владетелска династия, която храмът е обслужвал. Датировката на фрагменти от находки в кладата извършена в лаборатория в Хайделберг, Германия, доказва времето, през което тази клада е ползвана – 342 – 341 г.пр.Хр.. Откривайки царската резиденция на връх Кози грамади, само на 20 km от Маньов дол, д-р Иван Христов предполага, че тези обекти са свързани с одриския владетел Амадок II.[4][5]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Входът към преддверието на храма

В началото на 2015 г. възниква аварийна ситуация при крепидата на подмогилното съоръжение при Четиньова могила, която започва да се измества под натиска от постоянно действащо свлачище, активирано от обилните валежите през ранната пролет. В резултат на това Министерството на културата извършва експертиза за състоянието на обекта и с разпореждане на министър Вежди Рашидов е осигурено спешно финансиране в размер на 360 000 лева за трайно опазване на обекта, който е със статут на паметник от национално значение.

През лятото на 2015 г. е стартиран проект за аварийното укрепване на подмогилното съоръжение при Четиньова могила, като се очаква консервационните и укрепителните дейности да завършат през втората половина на октомври същата година, според подизпълнителите от „Реставрация“ ЕАД.

Предвижда се изграждане на трайно защитно покритие от здрава стоманобетонова черупка с дебелина 0,25 m над купола на съоръжението, хидроизолация на черупката и възстановяване на могилния насип. С цялостното изпълнение на проекта за аварийното укрепване се очаква да бъдат създадени условия за трайно запазване на паметника на културата, както и възможности за неговата реставрация и експониране.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Китов, Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002; Тракийски култов център Старосел, (2-о издание), Варна 2005, 23 с. (същото на английски и немски език).
  • „Повече от 100 археологически открития в България“, Фют, София 2005, 46 – 47.
  • Georgi Kitov, A Thracian Cult Complex Near Starosel. Chetinyova Mogila in Light of the Investigations in 2000, – Early Symbolic Systems for Communications in Southeast Europe. Vol. 2. Oxford 2003, 505 – 518.
  • Евгени Паунов, Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при с.Старосел, Пловдивско. – Анали 8, № 1, София 2002, 82 – 93.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Тракийски паметници в района на село Старосел
Мегалитното съоръжение пред храма при Четиньова могила, село Старосел

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Китов 2002: г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002.
  2. Христов, Ив., Анастасов, Д., Ангелов, А. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. София, 2008
  3. а б Фол В. „Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността“ (Поредица Studia Thracica, 10), БАН София 2007 г.
  4. Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на одриското царство края на V – средата на ІV в. пр. Хр. София, 2010
  5. г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
  6. в-к Tруд онлайн „Аварийното укрепване на Четиньова могила в Старосел ще завърши до края на октомври“, публикация от 02.09.2015

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]