Тракия (район на Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.

Район Тракия
CityHall-Trakiya Plovdiv.jpg
Новото кметство на район Тракия от март 2012 г.
Страна Флаг на България България
Община Община Пловдив
Население (2016) около 80 000 души
Микрорайони 13
Кмет Костадин Димитров
Пощенски код 4023
Официален сайт trakia-plovdiv.bg
Район Тракия в Общомедия
Жилищни блокове в Тракия.

Тракия е квартал в югоизточната част на град Пловдив и административен район на Община Пловдив. Строителството на района е започнало през 1973 година. През 1976 година е открит като нов квартал, а през 1983 година се обособява като самостоятелна административна единица. Днес Тракия е третият по големина квартал в България, застроен с панелни блокове. В последните години в него се появяват и жилищни сгради от ново строителство.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Днес границите на района обхващат площ от 5660 дка, от които зелени площи – 193 дка и лесопарк „Лаута“ – 450 дка. Инфраструктурата на района е добре развита. Уличната мрежа е с дължина 48 км и е изградена съобразно застроителния и регулационен план, а дължината на изградените тротоари е 46 км. В район Тракия са изградени 252 жилищни блока с общо 770 входа. Районът е съставен от 13 жилищни групи (микрорайони). След проведено допитване в района, организирано от „Граждански съвет Тракия“, са определени техните имена: [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Район „Тракия“ е най-младият квартал на град Пловдив. Той е проектиран от колектив, начело с с арх. Иван Попов през 1968 г. Изграждането на първите блокове в района започва през 1973 г. с цел спешно преодоляване на жилищна криза в бързо разрастващия се град. В района се заселват млади семейства и семейства на средна възраст. Успоредно с това се изгражда и индустриалната зона „Тракия”, ориентирана към електронна промишленост. Едва през 1983 г. кварталът се обособява като самостоятелна административна единица.[2]

Районът в сегашните си граници е създаден със Законa за териториално деление на Столичната община и големите градове[3] през 1995 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на район Тракия по постоянен адрес към 15.03.2012 година наброява 60,075 жители, а по настоящ адрес – 59 139 [1].

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Като отделна административна единица районът е обособен през 1983 година. През 1987 година районната администрация е преобразувана в Десето кметство, а след 1995 година отново е реформирана като район Тракия. Първият кмет на района е Лъв Панайотов, а след него кметове са били: Тодор Петков, Данаил Търпоманов, Паун Иванов, Петко Гургутов, инж. Кольо Именов, Веселин Чивчибашиев, д-р Александър Панов, Славчо Атанасов и Гиньо Матев. Настоящият кмет е Костадин Димитров.

От началото на 2012 година кметството на район Тракия се намира на нов адрес: бул. Освобождение № 63.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В района се намират учебни комплекси и сгради на следните училища и читалища.

Висши училища[редактиране | редактиране на кода]

Средни училища[редактиране | редактиране на кода]

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазване и социални заведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на района функционират следните здравни и социални заведения:

  • Диагностично-консултативен център 5 (известен още като Поликлиниката).
  • Специализирана болница за активно лечение (СБАЛ) по пневмофтизиатрични заболявания „Д.П.Кудоглу“
  • Специализирана болница за активно лечение (СБАЛ) по болести на уши, нос и гърло
  • Комплекс за социални услуги „Св. Георги“ със Социално учебно-професионален център (СУПЦ)
  • Дом за възстановяване „Добролюбие“

Транспорт и индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Районът се обслужа от следните:

  • Автобусни линии: 4, 9, 10, 17, 18, 21, 24, 25, 29, 44,66, 93 и 99
  • Линии на маршрутни таксита: 1 и 5

В южната част на района се намират жп гара „Тракия“ и Индустриална зона „Тракия“.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

В района са построени големите магазини РУМ „Тракия“, „Детски свят“, Мебелна къща. В последните години активно се изграждат нови търговски комплекси, като някои от по-големите са: Метро, Кауфланд, Лидъл, Хиполенд, Технополис, Техномаркет, Баумакс, Триумф, Зора, Юск, Аркадиа.

Забележителности и спорт[редактиране | редактиране на кода]

В северозападната част на района е разположен спортен комплекс, включващ стадиона на професионален футболен клуб Локомотив Пловдив, волейболна зала „Локомотив“, картинг-писта, боулинг-зала и други спортни зали.

Паркове[редактиране | редактиране на кода]

В район Тракия са разположени парк „Майка и дете“, Ботаническа градина и парк Лаута. През 2006 г. в парк Лаута е открит водният атракцион „Акваленд“, който има около 13 пързалки, а на 1 юни 2017 г. е открита най-голямата и екстремна водна пързалка в Източна Европа[4]. През 70-те години на ХХ век е имало планове в парка да се построи детска железница и изкуствено езеро, но те не са осъществени.

През март 2009 година е открит „Ритейл Парк Пловдив“ на територията на бившия „Мотоцентър“ с площ от 42 650 кв м.

Тепета[редактиране | редактиране на кода]

Две от бившите пловдивски тепета се намират на територията на квартала.

Лаут тепе[редактиране | редактиране на кода]

Лаут тепе е бивше пловдивско тепе съществувало до първата половина на XX век. В момента от него е останала малка могила, намираща се в покрайнините на квартала, в близост до ж.п. гарата.

Яса тепе[редактиране | редактиране на кода]

Яса тепе е праисторическо селище от неолитната и халколитната епоха, разположено между Аграрния университет и Стадион „Локомотив“.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на хан Крум

На 4 юни 2007 г. президентът Георги Първанов открива в Район Тракия нов паметник на кан Крум. Тринадесетметровата композиция включва шестметров постамент от черен гранит и бронзова фигура, представяща кана, изправен на седлото на своя кон, с меч в ръка. Отлята е от 3 тона метал в сопотската леярна и е дело на скулптора Николай Савов. В основите на паметника е вградено послание от децата на район Тракия за следващите поколения. Посланието ще бъде отворено на 26 юли 2111 година, на 1300-та годишнина от победата на Крум при Върбишкия проход. Посланието е поставено в специална урна, изработена от КЦМ. В нея има и списък с дарителите за построяването на паметника на кан Крум.

През 1880 г. е построен първият паметник на майката на генерал Скобелев, на лобното ѝ място на „Цариградско шосе“, а през 1964 г. към него е добавен мемориал-ротонда, дело на архитект Кирил Тодоров. Паметникът изобразява графинята, която е седнала и е прегърнала две от дечицата, за които се е грижила.

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Православна църква „Преображение Господне“

През 1996 г. в района е построен католическият храм „Свети Дух“. Това е първата католическа църква построена в България след 1989 г. Архитектурата и украсата на църквата са в модерен стил. Църквата е филиален храм на енорията „Свети Лудвиг“ в Пловдив.

През юни 2012 г. е завършена и осветена първата православна църква в района – „Свето Преображение Господне“. Около църквата е изграден паркинг с паваж, поставени са пейки и осветление. Новият храм се намира до Хлебозавода в „Тракия“ – на кръстовището на ул. „Недялка Шилева“ и бул. „Съединение“. До този момент в „Тракия“ действа само параклисът „Свети Георги“. Строят се още две църкви, но процесът е стопиран.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]