Тракошчан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тракошчан
The Castle of Trakoscan, Croatia.JPG
Замъкът Тракошчан
Информация
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Архитектурен стил неоготика
Време на основаване Средновековие
Известни обитатели Драшковичи
Съвременен статут отворен за посещения
Собственик държавна
Сайт www.trakoscan.hr
Тракошчан в Общомедия

Тракошчан (на хърватски: Trakošćan, на унгарски: Trakostyán) е замък в северозападна Хърватия, във Вараждинска жупания, разположен на 40 км от главния град на областта Вараждин и на 23 км от Крапина. Замъкът се намира на брега на едноименното езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според една от достигналите до нас легенди замъкът носи името на тракийска крепост, съществувала в древността по тези места[1]. В източниците Тракошчан се споменава за първи път през 1334 г. В края на същия XIV в. по всяка вероятност замъкът е собственост на благородническия род фон Цили, който в онези години се разпорежда с цялата област Загорие. Малката крепост по това време служи за наблюдателен пункт по пътя за Птуй[2].

След напускането на фон Цили, Тракошчан сменя различни собственици до 1569 г., когато е дарен от крал Максимилиан II за проявени заслуги на знатния род Драшковичи, превърнали го в своя фамилна резиденция. Драшковичи са собственици на замъка в продължение на почти четири столетия и дори започват да се наричат Драшковичи Тракошчански по името на имението. Сред представителите на този род има удостоени с висш църковен сан - Юрай Драшкович, който последователно е архиепископ и впоследствие кардинал, двама банове на Хърватия - Иван II Драшкович (от 1595 до 1608 г.) и Иван III Драшкович (от 1640 до 1648 г.), воини сражавали се срещу османците (Иван I Драшкович), както и политически дейци като водачът на илирийското движение Янко Драшкович.

Последната реконструкция на замъка е от 1840-1852 г. в неоготически стил. През 1944 г. той е напуснат от последния му собственик от рода Драшковичи, който емигрира в Австрия, и Тракошчан е национализиран. [3].

В наши дни замъкът е превърнат в музей с постоянна експозиция от 1954 г., отворен е целогодишно за посещения и разполага с богата колекция от оръжия, средновековни мебели и друг инвентар, както и множество портрети на членовете на рода Драшковичи. Особено богата е библиотеката на замъка с книги на немски, френски и в по-малка степен на английски, латински, хърватски, унгарски и италиански езици. Повечето издания са от XIX в., по-малко са тези от XVIII и началото на XX в. Заглавията са от областта на земеделието, фотографията, лова, медицината, кулинарията, правото и др.

Около замъка има парк и изкуствено езеро, както и параклис, издигнат през 1754 г.

До Тракошчан може да се стигне с автобус от Вараждин за около час.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The history of the castle Trakošćan
  2. The history of the castle Trakošćan
  3. Mladen Obad Šćitaroci, Dvorci i perivoji Hrvatskog zagorja, Zagreb 1993