Трановалто
| Трановалто Τρανόβαλτο | |
| — село — | |
 Стенопис от „Света Параскева“ | |
  Трановалто  Трановалто  Трановалто | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 776 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 505 00 |
Трановалто (на гръцки: Τρανόβαλτο, катаревуса: Τρανόβαλτον, Трановалтон) е село в Република Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 670 m надморска височина,[1] на 42 километра южно от град Кожани и около 25 километра югозападно от град Сервия, в между планините Амар бей (Архондики) на изток и Алонорахи на запад.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Трановалто има 52 домакинства с 234 жители.[3]
Църквата „Света Параскева“ в изоставеното село Вонгопетра (Падеж) е от 1726 година, „Свети Николай“ – от 1753, „Света Богородица“ – от 1788, „Свети Христофор“ – от 1963 година, а главната църква „Свети Атанасий“ – от 1952 година.[4]
В края на ХІХ век Трановалто е гръцко християнско село в Серфидженската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Трановалта (Tranovalta) живеят 246 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мегалос Валтос е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 50 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Трановалтон (Τρανόβαλτον), Серфидженска каза, живеят 300 гърци елинофони християни.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Трановалто (Τρανόβαλτον), село в Серфидженския санджак, има 300 православни гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Трановалто остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 326 жители.[9]
Населението традиционно произвежда пшеница, тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караули[2] | Καραούλι | Скопия | Σκοπιά[10] | връх в Камбуница на И от Трановалто (836,7 m)[2] |
| Вигла | Βίγλα | Симеа | Σημαία[10] | |
| Караулия[2] | Καραούλια | Плая | Πλαγιά[10] | възвишение на СЗ от Микровалто и на С от Трановалто (482 m)[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 326[1] | 338[1] | 433[1] | 499[1] | 1093[1] | 911[1] | 871[1] | 883[1] | 861[1] | 853 | 645 | 510 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 328. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ Τρανόβαλτο Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 27 декември 2014. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 107. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
