Транспорт в Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магистралата на бандейрантите е считана за най-добрата магистрала от Националната транспортна конфедерация на Бразилия.[1]

С магистрална мрежа от около 1,8 милиона километра, бидейки 96 353 km от тях павирани (към 2004), магистралите се явяват основните транспортни артерии за превоз на товари и пътнически трафик в Бразилия.[2][3] Първите инвестиции в пътната инфраструктура са през 1920-те, с правителството на Уошинтон Луис, и са продължени от правителствата на Жетулиу Варгас и Еурику Гаспар Дутра.[4] Жуселину Кубичек (между 19561961), който проектира и построява столицата Бразилия, е друг привърженик на магистрали. Кубичек е отговорен за установяването на големи производители на автомобили в страната (Фолксваген, Форд и Дженеръл Мотърс които се установяват в Бразилия по време на неговото управление) и един от начините за тяхното привличане е, разбира се, строителството на магистрали. Днес страната има на нейна територия други големи автомобилни производители като Фиат, Рено, Пежо, Ситроен, Крайслер, Мерцедес-Бенц, Хюндай и Тойота. Бразилия е седмата най-важна страна в автомобилната индустрия в света.[5]

Международното летище в Ресифе

Бразилия разполага с около 4 000 летища и аеродруми, от които 721 с павирани писти, включително и площите за разтоварване.[2] Страната е на второ място в света с най-голям брой летища, единствено зад САЩ.[2][6] Международното летище Гуарулюс, намиращо се в Сао Пауло, е най-голямото и най-натоварено летище в страната; голяма част от това се дължи на пътническия и търговския трафик в страната и факта, че летището свързва Сао Пауло с почти всички големи градове по целия свят. В Бразилия има 34 международни и 2 464 регионални летища.[7]

Страната разполага с широка железопътна мрежа от 28.857 km, – десетата най-голяма в света.[2] В днешно време бразилското правителство, за разлика от миналото, се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проекта за високоскоростен влак Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който ще свързва двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 пристанища, от които най-голямото е в град Сантус.[8] Също така разполага и с 50 000 km водни пътища.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Pesquisa Rodoviária 2006 - Confederação Nacional de Transporte - Rodovia dos Bandeirantes
  2. а б в г д The world factbook. // Agência Central de Inteligência. Посетен на 18 de agosto de 2010.
  3. Transportes de Passageiros: Apresentação. // Agência Nacional de Transportes Terrestres. Посетен на 25 de fevereiro de 2010.
  4. Pereira, L. A. G.; LESSA, S. N.; CARDOSO, A. D. - Planejamento e Transporte Rodoviário no Brasil
  5. Automotive industry in Brazil and the world (pdf). // International Organization of Motor Vehicle Manufacturers. Посетен на 14 май 2010.
  6. Ociosidade atinge 70% dos principais aeroportos. // Globo.com. Посетен на 14 de maio de 2010.
  7. INFRAERO - Aeroportos Brasileiros
  8. Sistema Portuário Nacional. // Secretaria de Portos. Посетен на 14 de maio de 2010.