Транссексуалност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Транссексуалността е форма на полова идентичност, при която даден човек трайно и устойчиво се идентифицира като представител на срещуположния пол. Т.е. при това състояние физиологичната и психологичната полова идентичност на индивида не съвпадат. Транссексуалността не е вид сексуална ориентация и няма общо с хомосексуалността.

Твърди се[кой го твърди?], че чувството за принадлежност към другия пол присъства у транссексуалните хора от самото им осъзнаване като личност, но идентифицирането се проявява явно едва в пубертета или дори в зряла възраст. В някои случаи проявите му се засилват с времето. Тъй като повечето култури не одобряват транссексуалното поведение, много транссексуални хора страдат от тежки кризи на личността. Наблюдава се и силен вътрешен дискомфорт, породен от усещането, че човекът е в чуждо тяло, или че собственото му тяло не е такова, каквото би трябвало да бъде.

Биологическите жени, които искат да живеят като мъже и да добият такъв статут, се наричат транссексуални мъже (трансформация жена-към-мъж, ЖКМ). Биологическите мъже, които искат да живеят като жени и да добият такъв статут, се наричат транссексуални жени (трансформация мъж-към-жена, МКЖ).[1]

Причини за транссексуалността[редактиране | edit source]

Медицинските изследвания в областта посочват като възможна причина за транссексуалността различия в структурата и размера на някои части от мозъка, които вероятно определят половата идентичност. Някои изследвания сочат, че определени ядра в хипоталамуса (паравентрикуларно, супрахиазматично и сексуално диморфично), които се различават по размера си и по други характеристики при мъжете и жените, показват при всички или при част от транссексуалните хора белези на противоположния пол. Други изследвания отричат тяхната роля[2], [3], но сочат като възможен кандидат за биологична база на транссексуалността разлики в легловото ядро на стриа терминалис[4]. Засега не е установена разлика в размера или характеристиките на тези ядра между хетеросексуални и хомосексуални хора, които не са транссексуални.

Причините за разликите не са изяснени докрай. Някои учени (Dr. Dick F. Swaab, Dr. Geert de Vries) смятат, че те са вродени[5]. Други (Dr. Roger Gorski) допускат възможността промените да настъпват след раждането, като резултат от поведенчески фактори по време на растежа, и/или резките промени в хормоналния баланс по време на пубертета. Повечето учени подкрепят тезата, че тези разлики са важна, но не единствена причина за транссексуалността; както повечето човешки поведенчески фактори, тя е сложен комплекс, базиран на много фактори.

В други случаи транссексуалността, особено когато е настъпила в зряла възраст, може да се дължи на промени в хормоналния баланс, най-често на базата на хормон-продуциращи доброкачествени тумори, или злоупотреба с препарати с хормонален ефект (напр. анаболни стероиди). Най-сетне, понякога настъпилата в зряла възраст транссексуалност може да се дължи на психотравма. В такива случаи често се доказват и други предразполагащи фактори; при повечето индивиди аналогични промени в хормоналния баланс или психотравми не водят до транссексуалност.

Транссексуалност и хомосексуалност[редактиране | edit source]

Транссексуалните хора, с редки изключения, не са хомосексуални от гледна точка на половата си идентичност. Така, например, след като една транссексуална жена има женска полова идентичност, логично е тя да изпитва сексуално влечение към мъже, тъй като самата тя не се възприема като мъж.

Лечение на транссексуалността[редактиране | edit source]

В последните десетилетия като ефективен начин за лечение на транссексуалността се налагат операциите за промяна на физиологичния пол. При тях по хирургически път половите органи се трансформират така че да отговарят на психологичния пол, а половите белези се модифицират чрез хормонална терапия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Въпроси и отговори за трансполовостта и половата идентичност на Американската психиатрична асоциация
  2. Money, J. and Gaskin, Int. J. Psychiatry, 9 (1970/1971) 249
  3. Gooren, L.J.G., Psychoneuroencrinology, 15 (1990) 3-14.
  4. The International Journal of Transgenderism, юли 1997 г., том 1, брой 1
  5. http://etransgender.com/viewtopic.php?f=2&t=510

Външни препратки[редактиране | edit source]