Трапецовидни ниши в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ниши от скалните масиви при култовия комплекс над село Ангел войвода (Област Хасково)

Трапецовидните скално-издълбани ниши са едни от най-характерните за територията на България древни скални издълбавания, разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на река Арда по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на някои изсечени в скалите паметници, които се приемат от някои археолози като погребални съоръжения на тракийските племена през ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви. Най-често нишите с височина до 80 cm и дълбочина 20 – 40 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до към 500 ниши. Българската археологическа наука е локализирала над 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите от скални ниши при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Ардино, Дъждовница, Ефрем, Широко поле и Долно Черковище.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Близък план на нишите при Орлови скали – град Ардино – западното изложение
Глухите камъни при село Вълче поле, Източни Родопи

Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи.

Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много е трудно и дори малко вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.[1] Проф. Фол изказва мнението, че отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките и другите анатолийски народи, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано когато слънцето огрявало нишата.

Проф. Фол също така, разглежда най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна Европа и Фригия не като изолирани примери на една обща класификационна схема – ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, скални кръгове, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а като своеобразни комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включваща и обредите, изпълнявани на светилищата.

Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф. дин Ана Радунчева от НАИМ при БАН и геофизикът инж. Мария Златкова изказват една друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши. Според тях цивилизация на Неолита е оставила своите кодови послания в стотиците трапецовидни ниши, които носят информация, вероятно свързана с древния добив на злато. Според тях, някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.). Радунчева, Иванова и Златкова подчертават, че трапецът е важна форма за епохата на Енеолита – през тази епоха жилищата и храмовете са били трапецовидни.[2]

Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на маркировка на златните залежи на територията на Родопите. Според нея а добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Предполага се, че ако древните обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.

Проф. Радунчева обяснява наличието на трапецовидните ниши с религиозните представи на праисторическите хора. Според нея входната врата към отвъдния свят е с формата на трапец, където душата на покойника се „завръща“ при свещените прародители.

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Трапецовидно легло-гроб от мегалитното светилище при Златовръх, Прилепско, Република Македония

По време на археологическите експедиции „Заселване на Източните Родопи през ранните праисторически епохи. Палеолит. Скални структури (неолит, енеолит)“ между 2003 и 2005 г. с научен ръководител Стефанка Иванова и консултанти проф. Ана Радунчева и инж. Мария Златкова са правени опити с участието на алпинисти, които се спускали от върха на скали с издълбани по тях трапецовидни ниши. Така е установено, че човек може да стигне до нивото на нишите и да увисне пред тях, но заради обратния наклон на скалата или заради навеса, повърхността на скалата не витаги може да бъде стигната, защото по хоризонтала разстоянието е 3 до 4 m. Иванова счита, че е малко вероятно нишите да са издълбавани посредством изработването на дървено скеле, при положение, че в района на Източните Родопи никога не е имало високи дървета. Според нея, дори да бъде издигнато скеле, то би било укрепено трудно, поради стръмният терен около повечето скални масиви с издълбани ниши.

Теории и хипотези[редактиране | редактиране на кода]

Глинен модел на трапецовидна ниша от село Долнослав и т.нар. „саркофаг“ от върха на пирамидата край село Татул
Трапецовидни ниши от Националния парк Бюк, Унгария
Статуетка на „Великата Богиня-майка“ намерена при Чаталхьоюк, Турция

Според доц. Георги Нехризов (БАН), скалните паметници (гробници и ниши) в Централната част на Източните Родопи са основните погребални съоръжения на траките през ранната Желязна епоха.

Николай Генов отбелязва, че в тези райони на Родопите древните погребения са били чрез изгаряне, ето защо би могло да се предполага, че в скалните ниши са слагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не позволява да се побере вътре тялото на починалия, защото това са трудно достъпни места и изкачването до тях е възможно само с въжета. Според Генов, скалните гробници са погребвали лица от висшата йерархия, а скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора.

Проф. Валерия Фол допуска, че при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Фол предлага и хипотезата, че в деня на своята инициация (т.е. в т.нар. обред на прехода от един статус в друг) младежът трябва да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша.

Проф. Ана Радунчева, (БАН), не подкрепя хипотезата за поставянето в скалните ниши на глинени урни с праха на починали траки. Според нея, ако това предположение е вярно, то фрагменти от тракийска керамика с праха на кремирани покойници би трябвало да се откриват под самите скали с ниши. Керамичните фрагменти, които са намирани на такива места се датират към втората половина на Каменно-медната епоха. Нещо повече, именно под скалните ниши до с. Чомаково (Област Кърджали) е открит под на постройка от същата епоха. На територията на Родопите траките са практикували погребения, извършвани чрез трупоизгаряне и полагане на урните в земята в могилни или плоски гробове – т.е. няма логично обяснение на виждането за поставяне на погребалните урни в скалните ниши при това най-често на почти напълно недостъпни места.[3]

Корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма – трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния Неолит тя се използва при планиграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях. Според проф. Радунчева продължението на тази идея може да се проследи в някои олтари от Каменно-медната епоха открити в храмовия център до с. Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според нея е фактът, че двата най-големи басейни – тези в светилищата Перперек и до махала Аджилуолук на с.Татул са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е поемала към отвъдния свят. Така се отваряло пространството – своеобразна врата между световете.[4][5][6]

Проф.Васил Марков (ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград) разглежда трапецовидните ниши като един от най-ранните символи на Великата богиня – майка (символизирана от пчелата) – познат още от неолитното светилище при Чаталхьоюк от Анатолия, древнотракийската митология, както и в кошеровидните градежи на кръгли гробни камери от Древна Тракия. Според Марков, на фолклорно ниво следи от този мит са запазени в легендата за Челня скала от с. Припечене, (Община Петрич), където се говори за Крали Марко, който отглеждал пчели на въпросната скала издигаща се на източния бряг на р.Струма край селото, интересен факт, от която е присъствието на майката на героя, която му помага в оглеждането на пчелите. Народното поверие гласи, че медът е свещен и недостижим за никого, а героят-закрилник живее в скалата, храни се с божествената храна – медът и знае, че ще излезе отново „ако се обърне свето“. Марков също отбелязва, че от научен интерес е фактът, че сцената на действието в легендата е брегът на р. Струма (древният Стримон), която е свързана с един от известните за Древна Тракия двуборчески митове, в който реката е „играе ролята“ на антагониста-змей. В своите научни изследвания върху "Змеят в древноезическите свети места“, проф. Марков стига до извода, че в Древна Тракия е съществувал вариант на мита за оттеглилото се след неуспешно двуборство с антагониста божество, който включвал слизане в лоното, т.е. в дома-пчелен кошер на Великата богиня-майка, която е отъждествявана и със земята-скала. Там божествената храна е медът, който е известен като такъв от множество древни митологични традиции.[7][8]

Геология и геоморфология[редактиране | редактиране на кода]

Според минералога и геолога проф. дгн Руслан Костов (Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“), скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно долмени), в България и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и генезис скали – в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай – предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).[9] Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не геоморфологията, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови („стандартна“ ниша) и комбинирани или сходни с посочените. При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария той се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в Унгария – следователно, скалният феномен с конкретната форма на трапецовидни ниши, освен от Източните Родопи, е регистриран и в Унгария.

В частност трапецовидните ниши от Източните Родопи са издълбани и оформени главно и предимно във вулканични (собствено-вулканични и вулканокластични скали – туфи). Отбелязани са и в някои от зеолитовите скали в региона, а като изключение трябва да се разглеждат в единични случаи на разпространение във варовици или друг тип скали. По геоложката карта на България тези вулканични скали са представени главно от риолитови до андезитови разновидности с олигоценска възраст.[10][11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000
  2. в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008
  3. Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.
  4. А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162 – 167
  5. А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1 – 2. 59 – 80.
  6. А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78 – 112.
  7. Гемкрелидзе Т.В., Иванов В.В., „Индоевропейский язьiк и индоевропейцьi. Реконструкция и историко-типологический анализ праязьiка и протокольтурьi“ Том II, ИУ Тбилиси, 1984
  8. Марков В., „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 978-954-680-493-8
  9. Костов, Руслан И., „ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ: АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ (БИБЛИОГРАФИЯ)“, ИК „Св. Иван Рилски“, София 2008
  10. Костов, Р.И. „Загадката на кварца“, ИК Летера-Прима, София, 1998 г. стр.74 – 94;148 – 151
  11. Alexiev, B., E.Djurova, Nehrizov, G., Milakovska-Vergilova, Z., Vladimirov, V.,"Zeolithic rocks from the North East Rhodopes – natural building and archirectural material. – Ann.Univ.Sofia, Fac.Geol.Geogr.,92,1, Geologie,167 – 175, Sofia, 2000
  • Nekhrizov, G. 2015. Dolmens and rock-cut monuments. – In: A Companion to Ancient Thrace (Eds. J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger). John Wiley & Sons, 126 – 143.
  • Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов български университет, 206 – 217.
  • Andonov, K., M. Blagoev, R. I. Kostov. 2016. Laser 3D scanning of rock-cut niches at the Shan Kaya site in the Eastern Rhodopes with notes on their morphology. – Megalithic Monuments and Cult Practices. Proceedings of the Second International Symposium, Blagoevgrad, 12 – 15 октомври 2016, Neofit Rilski University Press, Blagoevgrad, 364 – 368.
  • Иванова, С. 2016. Скални мистерии. Проучвания в Източнита Родопи. С., Борина, 143 с.