Трапецовидни ниши в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трапецовидни ниши на западните скални масиви при Култовия комплекс Кумбурлар калеси/Асара над село Ангел войвода. Повечето ниши „гледат“ към селото. Те са част от сложна скална структура, която има близки паралели със праисторическия скално-култов комплекс Кая башъ край село Татул.

Трапецовидните скално-изсечени ниши са едни от най-характерните за територията на България древни скални изсичания, разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на река Арда по средното ѝ течение и това на Харманлийска река. Тази територия е зоната на разпространение и на други изсечени в скалите паметници - шарапани и помещения изсечени в скалата. Трапецовидините ниши, както и скално-изсечените помещения в близкото миналото се приемат от някои археолози като погребални съоръжения на тракийските племена от ранната Желязна епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в повечето случаи са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви. Най-често нишите с височина до 80 cm и дълбочина 20 – 40 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до към 500 ниши. Българската археологическа наука е локализира над 1500 отделни единици към 2001 г; този брой нараства до 3000, а действителният е 4200 единици и все още расте – през 2021 г. са открити нови единици в землището на село Голобрад.[1][2] Особено многочислени са комплексите от скални ниши при селата Ангел войвода, Ночево, Женда, Ардино, Дъждовница, Сърница, Ефрем, Орешари, Красино, Скалина, Женда, Широко поле, Орешари и Долно Черковище.[3][4][5][6]Датирането и интерпретацията на скално-изсечените трапецовидни ниши все още е проблем за българската археологическа наука. Наложено е мнението, че се касае за паметници с култов характер.[7] Трапецовидните ниши са изсечени главно във вулкански (вулкански и вукланокластични скали) скали и рядко във зеолитни скали и варовици.[8][9]

Зона на разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Зоната на разпространение на трапецовидните ниши се простира на запад до линията Ардино – Безводно – Мурга – Йончово; на север границата на разпространение стига до Драгойновския рид – Татарево – Долно Черковище – Малко Градище; на юг и изток границата е трудна за определяне, защото липсва информация за подобни паметници в Южните Родопи на територията на Гърция, но много изследователи не изключват наличието на трапецовидни ниши; най-общо за източна граница се приема Кралимарков камък в местността Кован кая – южно от Мезек, а за южна граница – северните склонове на рида Мъгленик при селата Черничево и Гугутка.[10]

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Трапецовидните ниши при скалния масив в местността Пармаклъ кая край Емин Чауш махала на село Ночево. Двете скали са разделени от пукнатина, в която е образувана пещера тип „утроба“.
Най-северната граница на разпространение на скално-изсечените трапецовидни ниши е маркирана от обекта Кара кая (Черната скала) край село Буково и Пръшлянски камък в местността Прешлек.[11]
Три трапецовидни ниши при Глухите камъни край село Вълче поле, Източни Родопи, където са регистрирани повече от 450 подобни изсичания, но се предполага, че този брой е по-голям, тъй като някои от скалните групи са трудно-достъпни и обрасли с гъста растителност.

Несъмнено край скалите, върху които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата на проф. Иван Венедиков, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни – на обикновените хора сред траките, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи.[12][13][14][15]

Доц. Стефанка Иванова разглежда тази хипотезата като „една от най-големите заблуди относно предназначението на трапецовидните ниши“. Следи от такива ритуални действия никога не са били откривани никъде на обектите, включващи трапецовидни ниши в Източните Родопи. Археологическите проучвания през последните сто години категорично са доказали, че погребалните ритуали на траките са включвали трупоизгаряне и трупополагане в могилни насипи, или некрополи. Според нея няма логично обяснение защо погребалните урни на обикновените траки са били „поставяни“ в ниши, при това най-често на почти напълно недостъпни места.[16]

Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много е трудно и дори малко вероятно по тези недостъпни скали, да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите.[17]

Според нея отговорът за предназначението на трапецовидните ниши би могъл да се потърси в посветителната обредност при траките и другите анатолийски народи, задължителна за всеки младеж, който става мъж – издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението, вярвано когато слънцето огрявало нишата.

Проф. Фол също така, разглежда най-общо скално-изсечените и мегалитни паметници в Югоизточна Европа и Фригия не като изолирани примери на една обща класификационна схема – ниши, басейни, олтари, долмени, менхири, кромлехи, скални светилища, пещери, гробове, скално-изсечени стълби, т. нар. тронове и пр., а като своеобразни комплекси. Функционирането на структурите/подцентровете на един комплекс може да бъде разбрано като интерактивност между вложените идеи и образи в тези паметници, т.е. като система, мислена от нейните носители. Системата от свързани функции включваща и обредите, изпълнявани на светилищата.

Доц. Стефанка Иванова и проф. Ана Радунчева и геофизикът инж. Мария Златкова изказват друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши. Според тях цивилизация на Неолита/Халколита е „оставила“ своите кодови послания в стотиците трапецовидни ниши, които са били маркер, вероятно свързан с древния добив на злато. Проф Радунчева и доц. Иванова са на мнение че, някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Халколита (около 5000 г. пр. Хр.). Радунчева, Иванова и Златкова подчертават, че трапецът е важна форма за епохата на Халколита – през тази епоха основите на жилищата и храмовете са били трапецовидни.[18]

Доц.Иванова изказва хипотезата, че трапецовидните нишите са всъщност форма на маркировка за златните залежи на територията на Родопите. Според нея добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Иванова предполага, че ако праисторическите обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го оформяли в скалата.[6]

Проф. Радунчева интерпретира наличието на трапецовидните ниши с религиозните представи на праисторическият човек. Според нея т.нар. „входна врата“ към отвъдния свят е с формата на трапец, където душата на покойника се „завръща“ при свещените прародители.[19]

Изследователите Лин Лоръл, Надежда Кечева, доц. Георги Нехризов, Юлия Цветкова и Мая Василева изказват мнението, че само последващи интердисциплинарни изследвания комбиниращи не само културно-антропологични и сравнителни анализи, но и петрологични, геохимични, палеоекологични и други геоложки изследвания, могат да позволяват по-категорични изводи за функцията и предназначението на трапецовидните ниши.[20]

Размери и изработка[редактиране | редактиране на кода]

Значително по-древни трапецовидни ниши изсечени във варовиковия масив при скалния феномен Арката край село Орешари (оградени в червено). Височината на тези силно ерозирали ниши е 1 m. Под тях са изсечени по късни ниши с познатия конвенционален размер 70х35х25 cm

В повечето от регистрираните случаи на различните обекти, трапецовидните ниши са разположени така, че да бъдат трудно-достъпни за човек без да бъде използвано помощно съоръжение. Не се следва някаква определена посока или ориентация на изсичане върху скалната повърхност – най-често гледат на юг, по-рядко на запад и изток и по-скоро са изсичани на северните страни на скалите по изключение.

Трапецовидната форма следва следните приблизителни размери: основи 50 х 15/35 cm, височина 60/80 cm и дълбочина до 20/35 cm.

Измежду регистрираните единици не малка част са недовършени, което позволява да се проследи технологията на изработването им. Първоначално е издълбавана трапецовидна рамка, маркираща формата и размерите на нишата, след което самата ниша е изсичана от горе надолу, като първо е издълбавана горната част на трапецовидната рамка до търсената дълбочина в скалната повърхност, а след това изсичането е продължавало до дъното на формата. Изработката на нишите е започвала в обработената скала, достигната с бермите и след това последователно премахване на подхода (бермата).[21]

Характеристики на всички ниши по отношение на технология, форма, размери, стил и разположение са почти идентични и предполагат изработването им в определен период от време и най-вероятно от група хора, специализирана в тази дейност. Ерозията при някои единици и леките промени във формата, размера и техниката на издълбаване е свидетелство за относителната разлика във периода на изсичането им. Повечето ниши са изсечени под козирки, които са умишлено изработени или оформени, за да запазят тези паметници от природните стихии и ерозията, предизвиквана от тях.[11][6]

В повечето регистрирани случаи централната ос на трапецовидната ниша е вертикална, но има и отделни единици, при които се наблюдава наклонена ос - това се наблюдава в случаите, когато по-меката прослойка на вулкано-седиментнта скала е със слаб наклон.

Геология и геоморфология[редактиране | редактиране на кода]

Трапецовидни ниши от Националния парк Бюк, Унгария
Трапецовидни ниши в комбинация с овална ниша при Глухите камъни. Подобни са регистрирани при село Морянци в пещерите над махала Кулич и източно от село Скалина.

Първото изследване на геологията и геоморфологията на трапецовидните ниши е публикувано от проф. Руслан И. Костов през 2001 година. Според изследването, скално-издълбаните паметници (вкл. нишите) и мегалитните паметници (главно долмени), в България и на други места по света, са свързани с конкретни по състав и генезис скали – в първия случай това са вулкански и седиментни скали, а във втория случай – предимно кварц-съдържащи интрузивни или метаморфни скали (гранити, гнайси; с прилежащи бели кварцови жили; по-рядко пясъчници с по-високо съдържание на кварц).[22] Т.е. по някакви причини за праисторическото и древно население значение има не геоморфологията, а геологията на района на обитаване с нейните геолого-минералогични и геохимични фактори. По отношение на нишите се отбелязват няколко възможни хипотези, включително нови („стандартна“ ниша) и комбинирани или сходни с посочените.[23]

Стандартната форма на нишите е трапецовидна, но на някои обекти са регистрирани и правоъгълни или закръглени ниши в комбинации с класическата трапецовидна форма (Глухите камъни, Скалина, Морянци). На много обекти поради изветряне на скалите, особено на по-меките зеолитни и вулкански туфи първоначалната трапецовидна форма с праволинейни очертания се изменя до овални очертания (Зимзелен, Ковил, Бели пласт).

В своето изследване върху геоморфологията на трапецовидните ниши проф. Костов прави опит за извеждане на средните размери на трапецовидния отвор въз основа на изчисляване на пропорциите на десет единици добре изработени трапецовидни ниши от различни обекти в Източните Родопи. Костов отбелязва, че от научен интерес е фактът, че ако се прекарат диагонали в трапеца се получават два равнобедрени триъгълника с ъгъл към хоризонталните страни от 72°, а такива триъгълници са известни с наличието на пропорции свързани със златното сечение 1.618033.[24]

При участие на световен конгрес по минералогия в Унгария проф. Костов се свързва с колеги-петрографи, които описват скали със същите по форма трапецовидни ниши в района на Националния парк Бюк в Унгария – следователно, скалният феномен с конкретната форма на трапецовидни ниши, освен от Източните Родопи, е регистриран и в Унгария, където местното население им е дало названието Kaptárkő – пчелна скала/скален пчелен кошер (в превод от Унгарски):

В частност трапецовидните ниши от Източните Родопи са издълбани и оформени главно и предимно във вулканични (собствено-вулканични и вулканокластични скали – туфи). Отбелязани са и в някои от зеолитовите скали в региона, а като изключение трябва да се разглеждат в единични случаи на разпространение във варовици или друг тип скали. По геоложката карта на България тези вулканични скали са представени главно от риолитови до андезитови разновидности с олигоценска възраст.[8][25][24]

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Шахан кая край село Сладкодум е първият обект с трапецовидни ниши на който е извършено сканиране с 3D лазерна техника.[26]
Полирани повърхности на трапецовидни ниши издълбани до скалния масив Ин кая над село Ночево. Полирането е осъществено с кремъчни сечива.[6]

По време на археологическите експедиции „Заселване на Източните Родопи през ранните праисторически епохи. Палеолит. Скални структури (неолит, енеолит)“ между 2003 и 2005 г. с научен ръководител Стефанка Иванова и консултанти проф. Ана Радунчева и инж. Мария Златкова са правени опити с участието на алпинисти, които се спускали от върха на скали с изсечени по тях трапецовидни ниши. По време на опитите е установено, че човек може да стигне до нивото на нишите и да увисне пред тях, но заради обратния наклон на скалата или заради навеса, повърхността на скалата не винаги може да бъде стигната, защото по хоризонтала разстоянието е 3 до 4 m. Доц. Иванова счита, че е малко вероятно нишите да са издълбавани посредством изработването на дървено скеле, при положение, че в района на Източните Родопи никога не е имало високи дървета. Според нея, дори да бъде издигнато скеле, то би било укрепено трудно, поради стръмният терен около повечето скални масиви с изсечени ниши.[6]

Проф. Костов споделя предположението, че по високите скални откоси, когато нишите са изсечени по-близо до ръба, вероятно изработващият ги, все пак е се е спускал до тях вързан с въже и се е прикрепвал по някакъв начин по-близо до скалната повърхност.[24]

Трапецовидните ниши не са били изсечени с железни инструменти. За направата им са използвани каменни инструменти и такива с костен връх.[6]

Вътрешността на трапецовидните ниши е полирана – техника, която никога не е използвана от древните траки.[27]

Над 90% от керамиката, намерена в контекста на трапецовидните ниши, датира от Халколита, като почти винаги нишите са включени в пространство, свързано с паметници от тази епоха – т.нар. „шарапани“, рудници и пещери, които са били използвани в същата тази епоха.

Нишите са изсичани върху скалите в продължение на много дълъг период – вероятно от края на Неолита до самия край на Халколита, което обхващайки период от 2000 години. Традицията по изсичането им обхваща е дело на над 45 човешки поколения. Подобряването на каменоделните уменията на тези хора може да бъде проследено на различните обекти. Предполага се, че едни от най-старите ниши са издълбани върху скалния феномен Арката над река Арда. Там освен конвенционалната форма – трапецовидният модел, позната от повечето обекти на територията на Източните Родопи, се наблюдават и значително по-големи по размер и силно изветрели трапецовидни ниши.[6]

През 2015 г. Проект „Светлина и култ“, инж. Милуш Благоев и компанията Геокад 93 извършва сканиране на обекта Шахан кая при село Сладкодум с 3D камера.

Това е първото подобно изследване осъществено на обект с трапецовидни ниши в България. За тази цел е използван скенер Leica ScanStation P20 с дължина на вълната 808 nm. Благодарение на получените резултати от измерванията на видимите очертания на трапецовидните ниши е окончателно установено, че те следват утвърден линейни стандарти. Особено интересен е фактът, че на две различни места с редове ниши, изсечени на скали, разстоянието между тях е 15 cm, което почти перфектно съответства на установената „стандартна“ стойност от 14,4 cm. Единственото подробно проучване на морфометрията на площ от скални трапецовидни ниши е направено на археологическия обект Глухите камъни, където максималният брой ниши съответства на размерите 80 – 70 x 50 – 40 cm (20 ниши) и 70 – 60 x 40 – 30 cm (14 ниши), като тези размери съответстват на новите точни данни. По време на проучването екипа регистрира и няколко халки издълбани в скалата, за които се предполага, че са служили за окачване на въжета, които са подпомагали изсичането на нишите.[28][29][6][26][30]

Интерпретации и хипотези[редактиране | редактиране на кода]

Трапецовидна ниша от скалните масиви разположени северозападно над село Безводно. Над нея е изсечено сърповидно удебеляване, вероятно изработено с цел да предпазва нишата от водна ерозия. Подобни изсичания са регистрирани и край Буково по поречието на река Душковица.
Глинен модел на трапецовидна ниша от находките при Праисторическия храмов комплекс край село Долнослав и т.нар. трапецовиден „саркофаг“ от върха на пирамидата край село Татул
Статуетка на „Великата Богиня-майка“ намерена при разкопките на селището Чаталхьоюк, Турция

Доц. Георги Нехризов, предлага „предпазлива“ хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши, основана на предварителните резултати от археологическото проучване на обекта Глухите камъни. Според него връзката на нишите със погребалната обредност не може да се изключи напълно, а формата им би могла да е алюзия за погребални ритуали или възпоменателни ритуали за обществено значими фигури. Изсечените групите ниши би могло да са предназначени за членовете на едно семейство или род. Също така доц. Нехризов предполага, че нишите са изсичани в периоди на различни ритуално важни моменти, свързани със значими календарни дати. Дали това касае почитане на божества, местен герой или култ към предците все още според него е рано да се потвърди със сигурност, тъй като са необходими още изследвания и проучвания.[20]

Археологът Георги Кулов който разработва своя типология на т.нар. „гробни съоръжения“ на траките в района на Източните Родопи, според която – древните погребения са били чрез изгаряне, ето защо би могло да се предполага, че в скалните ниши са слагани урни с пепелта на покойниците, където слънчевите лъчи проникват във вътрешността, изпълнявайки символичния акт на оплождането.[13]

Проф. Валерия Фол допуска, че при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт по време на който е възможно поставянето на свещени предмети или дарове в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Фол предлага и хипотезата, че в деня на своята инициация (т.е. в т.нар. обред на прехода от един статус в друг) младежът трябва да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша. Хипотезите относно космогоничните и инициационните обреди, според която в нишите са оставяни дарове от нетраен материал или оброчни барелефи/плочки на божества е една от доминиращите за дълъг период в научната литература през 1970-те, 1980-те и 1990-те, но тя е малко вероятна, тъй като голям брой ниши са с наклонена основа или плитко изсечени и в тях не могат да бъдат поставяни предмети.[15][31]

Доц. Любомир Цонев подчертава, че подобни хипотези са неубедителни. Цонев разглежда интерпретациите на траколозите като чисти спекулации, които не почиват върху никакви конкретни научни доказателства. Тези догадки, според него се крепят единствено върху твърде общи, абстрактни представи за орфическите ритуали.[32]

Проф. Ана Радунчева, не подкрепя хипотезата за поставянето в скалните ниши на глинени урни с праха на починали траки. Според нея, ако това предположение е вярно, то фрагменти от тракийска керамика с праха на кремирани покойници би трябвало да се откриват под самите скали с ниши. Повечето керамичните фрагменти, които Радунчева е откривала на обектите с наличие на трапецовидни ниши по време на множеството археологически проучвания, в които ръководи и участва датират към втората половина на Халколита. Такъв е случаят с разкритият под скалата с трапецовидни ниши до село Чомаково под на постройка от същата епоха. Радунчева многократно подчертава факта, че на територията на Родопите траките са практикували погребения, извършвани чрез трупоизгаряне и трупополагане в могилни насипи или некрополи – т.е. няма логично обяснение на виждането за поставяне на погребалните урни в скалните ниши при това най-често на почти напълно недостъпни места.[33]

Според проф. Радунчева корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма – трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния Неолит тя се използва при планиграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях – продължението на тази идея Радунчева проследява в някои олтари от Халколита открити в храмовия център до село Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според нея е фактът, че двата най-големи басейни – тези в светилищата Перперек и до махала Аджилолук на с.Татул са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е „поемала“ към отвъдния свят. Така се „отваряло“ пространството – своеобразна врата между световете.[34][35][36]

Проф.Васил Марков тълкува трапецовидните ниши като един от най-ранните символи на Великата богиня – майка (символизирана от пчелата) – познат още от неолитното светилище при Чаталхьоюк от Анатолия, древнотракийската митология, както и в кошеровидните градежи на кръгли гробни камери от Древна Тракия. Според Марков, на фолклорно ниво следи от този мит са запазени в легендата за Челня скала от село Припечене, (Община Петрич), където се говори за Крали Марко, който отглеждал пчели на въпросната скала издигаща се на източния бряг на р.Струма край селото, интересен факт, от която е присъствието на майката на героя, която му помага в оглеждането на пчелите. Народното поверие гласи, че медът е свещен и недостижим, а героят-закрилник живее в скалата, храни се с божествената храна – медът и знае, че ще излезе отново „ако се обърне свето“. Марков също отбелязва, че от научен интерес е фактът, че сцената на действието в легендата е брегът на древния Стримон, която е свързана с един от известните за Древна Тракия двуборчески митове, в който реката е „играе ролята“ на антагониста-змей. В своите научни изследвания върху „Змеят в древноезическите свети места“, проф. Марков стига до извода, че в Древна Тракия е съществувал вариант на мита за оттеглилото се след неуспешно двуборство с антагониста божество, който включвал слизане в лоното, т.е. в дома-пчелен кошер на Великата богиня-майка, която е отъждествявана и със земята-скала. Там божествената храна е медът, който е известен като такъв от множество древни митологични традиции.[37][38]

Независимият изследовател и алпинист Христо Тодев предполага, че трапецовидната форма на нишите която се разширява се като мида с идеални ръбове, може да има не само символично значение, а при издялването на подобен отвор в скалата са търсени някакви акустични или енергийни свойства.[39]

Проф. Руслан И. Костов предлага няколко нови хипотези относно предназначението на трапецовидните ниши:

Космологична – възможна е връзка с календарните и сезонните цикли и зависимости, които са били от голяма важност за праисторическите човешки общности, тъй като икономиката на тези земеделски общества се базира на точното познаване на календарните цикли, от които зависи поминъкът – събирането и засяването на реколтата. Тези календарни цикли са зависими от движението на конкретни небесни тела – Слънцето, Луната и други планети и звезди – напр. Полярната звезда, която в по-ранни епохи е звездата Кохаб (сега изместена), от съзвездието Малка мечка, а оформената от нея непосредствена близост с още три близки звезди прилича на удължен трапец. В непосредствена близост до тази фигура на звездното небе се намира и аналогична трапецовидна фигура на част от съзвездието Голяма мечка. Според проф. Костов е възможно тази посока-ориентир сочеща на север да е била от голяма важност за праисторическите общности.[40][24]

Сакрална – пропорциите на трапецовидната ниша според проф. Костов предполагат високи математически познания, защото в тях може да са закодирани други закономерности, които трябва да бъдат проверени. От геометрична гледна точка те представляват негативна форма на пресечена пирамида с тетрагонална или ромбична симетрия.[41][24]

Семантична – трапецовидната форма съвпада с формата на някои оръдия на труда ползвани активно в Неолита, Халколита и ранната Бронзова епоха – брадви и длета. Проф. Костов посочва, че тази форма е достигната след хиляди години практически опит и не би било изключено тя да бъде сакрализирана в определени региони на света със вековни традиции в рударското дело или друг тип практически дейности. Такива примери са известни от праисторически археологически обекти от Бретан, Франция.[42][43] Трапецовидната форма би могла и да има съвсем конкретни утилитарни функции – като пътепоказател за праисторическите общности – указващ търговски пътища, находища на руда (основната форма на рудните галерии обикновено е трапецовидна) – хипотеза, с която е съгласна и доц. Стефанка Иванова. Проф. Костов подчертава и фактът, че трапецовидните ниши със сигурност са имали различно значение за културите населявали Източните Родопи през отделните епохи.[24][6][44]

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Сред местните жители на Източните Родопи се е запазило наименованието Дженевиз пенджери – в превод от местен турски диалект Генуезките прозорци.[94][95][96][97]

Запазено е и неясно предание за хора, които погребвали мъртъвците си в урни в скалата, където трапецовидните ниши били издълбани специално за тази цел.[98]

Съществува местна легенда от района на Долно Черковище и Орешари за местен дженевиз, който бил великан и докато препускал с коня си, копитата на същия докато стъпвали по скалите оставяли тези отпечатъци, които всъщност били трапецовидните ниши. Това предание е свързано с Бейгир кая (в превод от местен турски диалект – Конската скала) край Долно Черковище.[97][99]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БНР – Откриха скални ниши край село Голобрад – публикувано на 11.06.21 в 09:41
  2. - *по данни на Aрхеологическата карта на България на БАН
  3. Делев, П. 1982: Сакар планина и Източни Родопи. – В: Тракийски паметници. Мегалитите в Тракия 2. София, 173 – 262
  4. Фол, А. 1986: Тракийският орфизъм. София
  5. Колев, Б. 1965: Скални гробници край с. Д. Чековище, Хасковско. – Вести на Народния музей в Хасково 1, 205 – 209
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг Иванова, Стефанка „Скални мистерии. Проучвания в Източните РодопиISBN 978-954-500-306-6, ИК Борина, София 2016
  7. Илиев Й., Родопите през античността, книга ІІ: Древните общества в Родопите. Плевен: Печатница „Нима“, 2014, 15 – 18 с. ISBN 139786191623525
  8. а б Костов, Р.И. „Загадката на кварца“, ИК Летера-Прима, София, 1998 г. стр.74 – 94;148 – 151
  9. Колев Б. Скални гробници край село Долно Черковище, Хасковско, Вести на Народния музей в Хасково, I, 205 – 209, 1965
  10. Христов Ив., Скални ниши и светилища в Източните Родопи. Култови места и култови практики в Родопите (симпозиум), Смолян, 1996
  11. а б в г д е Андонова А., Божинова Е., ТЕРЕННО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ В ЗЕМЛИЩАТА НА С. БУКОВО, ОБЩИНА ПРЪВОМАЙ И С. НОЧЕВО, ОБЩИНА ЧЕРНООЧЕНЕ, АОР 2009, БАН, София 2010
  12. Фол, А. 1994: Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София.
  13. а б в г Кулов Г. ,Принос към типологията и хронологията на скалните гробни съоръжения в Източните Родопи. – Rhodopica, 2002, 1 – 2
  14. Кузманов, М. 2001: Скалните ниши – семантика в Средиземноморски контекст. – Seminarium Thracicum 5, 113 – 118
  15. а б Венедиков Ив. Скални гробници. Тракийски паметници. Мегалитите в Тракия. ИК Наука и изкуство, София 1976
  16. Доцент Стефанка Иванова изразява своето съжаление, че през последните години (до 2007 г.) някои автори активно лансират в научната литература и в медиите, идеята за по-късния (тракийски) произход на скалните светилища. Тя подчертава, че съществуват множество праисторически находки датиращи от Халколита и Неолита от района на светилищните комплекси в Източни Родопи, които не се вземат под внимание или се интерпретират неправилно. Според научният ѝ екип един от важните критерии за датиране на скалните паметници са следите от инструментите, с които се е работило. Иванова подчертава, че поради непознаване на праисторията някои археолози твърдят, че скалните светилища (Татул и Перперек) не могат да бъдат създадени през Неолита и Халколита, тъй като хората тогава не са имали оръдия, с които да обработват камъка. Тя припомня, че дотогава, повече от 2 милиона години хората са изработвали своите оръдия и оръжия от камък и наред с необходимите за живота им сечива, са изработвали и изящни бижута.; Иванова Ст., ЗА СКАЛНИТЕ СТРУКТУРИ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ, АОР 2007 г., ИК ФАБЕР, София 2008
  17. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000
  18. в-к „Новинар“ „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008
  19. РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990
  20. а б Georgi Nekhrizov, Lynn E. Roller, Maya Vassileva, Julia Tzvetkova, Nadezhda Kecheva, GLUHITE KAMANI: OLD QUESTIONS AND NEW APPROACHES, THRACIA XX, Bulgarian Academy of Sciences Institute for Balkan Studies & Prof. Alexander Fol Center of Thracology Sofia, 2012,ISSN 0204 – 9872
  21. Б. Костова, Р. Берберова, Р. Гюров, Геоложки особености на Източните Родопи и влиянието им върху някои културни аспекти, НБУ Екологизация, София 2012
  22. Костов, Руслан И., „ГЕОАРХЕОЛОГИЯ И АРХЕОМИНЕРАЛОГИЯ: АРТЕФАКТИ И ОБЕКТИ ОТ БЪЛГАРИЯ (БИБЛИОГРАФИЯ)“, ИК „Св. Иван Рилски“, София 2008
  23. Проф. Руслан И. Костов подчертава, че са правени опити да бъдат локализирани нишите около водосбора на Арда, но при проверка на нанасянето на находките от ниши на една географска и една геоложка карта веднага би показало, че е определяща ролята на геоложкия, а не на геоморфоложкия фактор в тяхното разпространение. Не са известни ниши от горното течение на река Арда или от метаморфните масиви в районите на Крумовград и Момчилград. Изработката им вероятно не е била синхронна и е възможно да са били необходими цели столетия за разпространението им от един регион в друг.(Костов:2001)
  24. а б в г д е ж Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов български университет, 206 – 217
  25. Alexiev, B., E.Djurova, Nehrizov, G., Milakovska-Vergilova, Z., Vladimirov, V.,"Zeolithic rocks from the North East Rhodopes – natural building and archirectural material. – Ann.Univ.Sofia, Fac.Geol.Geogr.,92,1, Geologie,167 – 175, Sofia, 2000
  26. а б в Ruslan I. Kostov „Laser 3D scanning of rock-cut niches at the Shan Kaya site in the Eastern Rhodopes with notes on their morphology“; 2016, Megalithic Monuments and Cult Practices. Proceedings of the Second International Symposium, Blagoevgrad, 12 – 15 October 2016, Neofit Rilski University Press, Blagoevgrad, 364 – 368.
  27. Не се наблюдават следи от железни длета и в едни от най-разпространените елементи на скалните структури – трапецовидните ниши. Но се забелязва, че праисторическият майстор е полирал добре вътрешността на трапецовидните ниши, с цел да ги предпази от ерозията. Вероятно това е била и целта на предварителното оглаждане на повърхността, върху която се считат нишите, което се наблюдава в отделни случаи. Иванова Ст., ЗА СКАЛНИТЕ СТРУКТУРИ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ, АОР 2007 г., ИК ФАБЕР, София 2008
  28. сп. Осем, бр.7, 2015 „3D скенер разкрива тайните на родопските ниши“
  29. ogistoyanov.com – Кратко видео от процеса по 3D сканирането на Шан кая
  30. Nekhrizov, G., L.E. Roller, M. Vassileva, J. Tzvetkova and N. Kecheva, 2012. Gluhite Kamani: old questions and new approaches,Thracia, 20, 215 – 233
  31. Фол В., Скалата, конят, огънят - Ранна тракийска обредност. ИК Аргес, София 1993
  32. Цонев Л. „Скалните ниши в Източните Родопи – още една прекрасна тайна“,в-к Още инфо, публикация от 27 април 2006
  33. Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.
  34. А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162 – 167
  35. А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1 – 2. 59 – 80.
  36. А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78 – 112.
  37. Гемкрелидзе Т.В., Иванов В.В., „Индоевропейский язьiк и индоевропейцьi. Реконструкция и историко-типологический анализ праязьiка и протокольтурьi“ Том II, ИУ Тбилиси, 1984
  38. Марков В., „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 978-954-680-493-8
  39. https://bnr.bg/shumen/post/100980014/skalni-zagadki-ot-stari-vremena-krai-selo-dajdovnica Скални загадки от стари времена край село Дъждовница – БНР, интервю на Миглена Иванова с Христо Тодев – публикация от 06.06.2018 г.
  40. Проф. Костов не изключва и възможността нишите да са служели и за своеобразни слънчеви часовници по преместването на сянката на остра околна скала или поставен в цепнатина/дупка кръгъл дървен кол.
  41. Този „математически“ език, според проф. Костов пренася през времето определено послание запазено в скалата, което може да касае космическо или природно явление или историческо събитие, което да е било прието за символ от човешката общност – каквито са Християнският кръст, петолъчката и полумесецът.
  42. Laurent Lescop, Serge Cassen, Valentin Grimaud. Gavrinis, The raising of digital stones. 2013 Digital Heritage International Congress, Oct 2013, Marseille, France. pp.561 – 568. ffhal-01502164
  43. David Lewis-Williams, David Pearce, Inside the Neolithic Mind: Consciousness, Cosmos and the Realm of the Gods, Thames & Hudson; London, 2009, ISBN-0500288275
  44. а б в г д Костов (2001)
  45. а б в г д е Иван Балкански, Крумовград – археологически паметници, ДИ Септември, София 1978
  46. Велков И.(1933:149); Костов (2001:208); Кисьов (2009:57)
  47. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши между Костино и Дъждовница
  48. Велков Ив. Тракийско светилище при Ардино, в-к Арденска дума, 1940 г., бр.443
  49. Стайков В. Магичният свят на източните Родопи, Шамбала, София 2019, ISBN 9789543192175, стр.111
  50. а б в Б. Чапъров, Сондажни разкопки и теренни проучвания в Северните Родопи. – АОР през 1979, БАН София, 1980
  51. Нехризов Г. Теренни проучвания и сондажи в Източните Родопи, АОР през 1994, Смолян 1995
  52. Блог на Иво Митрев – Гоук Ин
  53. Д. Аладжов, Д. Балабанян, Паметници от старожелязната епоха в Хасковски окръг. – THRACIA, VI, С., 1984, с. 207 – 208
  54. а б Кисьов К., Погребални практики в Родопите: края на II-I хил. пр. Хр., ИК Автоспектър, София 2009, ISBN 9548932504, 9789548932509
  55. Миков В., Тракийски накити и предмети от IV – V в.пр.Хр, ИБАИ XVII, 1950
  56. Блог на Иво Митрев – Скали и ниши около кърджалийските села Лисиците и Соколско 8 март 2008
  57. Блог на Иво Митрев – Скала с трапецовидни ниши при гара Средна Арда, 8 ноември 2009
  58. Блог на Иво Митрев – Две скали с трапецовидни ниши до село Красино, 16 май 2010
  59. Велков Ив., Няколко тракийски и средновековни крепости по Средна Арда. – ИИД, ХVІ-ХVІІ, 1940
  60. Шкорпил, К. 1912/13: Археологически бележки от Странджа. – Известия на Българското археологическо дружество 3, 235 – 262
  61. Венедиков, И. 1976: Скални гробници. – В: Тракийски паметници 1. Мегалитите в Тракия 1. София, 82 – 127.
  62. Делев, П. 1982: Сакар планина и Източни Родопи. – В: Тракийски паметници 3. Мегалитите в Тракия 2. София, 173 – 262.
  63. Нинов Н.Н., „Намерени от чудесата (Скалописи от мистична България)“, ИК Сиела, София 2019, ISBN 9789542829690
  64. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши до Топчулар махала
  65. Блог на Иво Митрев – Скални паметници в района на Долно Черковище, 17 май 2009
  66. а б Стайков В., „Скалните Кошери“, ИК Блаком, Пловдив, 2017, ISBN 9786197010558
  67. Д. Аладжов, Селища, паметници, находки от Хасковския край, ИК Атар 95, Хасково 1997
  68. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши при Татарево
  69. Блог на Иво Митрев – Юмрук Кая
  70. Блог на Иво Митрев – Сиври кая
  71. Блог на Иво Митрев – Две скали до село Бенковски
  72. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши при Мъженци
  73. Блог на Иво Митрев – Скала с трапецовидни ниши под връх Кемикдаа
  74. Блог на Иво Митрев – Скала с трапецовидни ниши под Дойранци
  75. Блог на Иво Митрев – Буковският лъв
  76. Блог на Иво Митрев – Куванджик при село Чавка
  77. Блог на Иво Митрев – Кован Кая при село Бял Кладенец
  78. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши над Снежинка и Ридово
  79. rodopi24.blogspot.com, Лесничей откри неизследвани скални ниши, публикация от ЮНИ 10, 2021
  80. Блог на Иво Митрев – Курт кая
  81. Блог на Иво Митрев – Дуру кая
  82. Блог на Иво Митрев – Саръ кая
  83. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши и „шарапани“ при Врело/Кос
  84. Блог на Иво Митрев – Скала с трапецовидни ниши при Врело/Кос
  85. Блог на Иво Митрев – Скала с трапецовидни ниши до село Кос
  86. Блог на Иво Митрев – Безводно
  87. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши при село Фотиново
  88. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши до Сеноклас
  89. Делев П. Проблеми на тракийските мегалитни паметници – Мегалитите в Тракия, част II: Тракия Понтика, Наука и изкуство, София 1982
  90. Блог на Иво Митрев – Дюшун дере
  91. Блог на Иво Митрев – Скали с трапецовидни ниши по Гюрген дере
  92. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши по Гявур дере
  93. Блог на Иво Митрев – Трапецовидни ниши до махалата Хайранлар
  94. Кулов Г. Тракийската култура през бронзовата и ранно-желязната епоха по средното течение на река Арда и нейните притоци, ИМЮБ, XVIII, 1992
  95. Блог на Иво Митрев – Скала с трапецовидни ниши при село Равен, 28 февруари 2010
  96. Според Венцислав Стайков – С названието „дженевизи“ местните често наричат всичко, което смятат че е с византийски или римски произход.
  97. а б Стайков В., „Скалните Кошери“, ИК Блаком, Пловдив, 2017, ISBN 9786197010558
  98. Крепостта Асара при село Соколите 30 март 2008
  99. Българското наименование на възвишението е Свети Георги.

Извори[редактиране | редактиране на кода]

  • Nekhrizov, G. 2015. Dolmens and rock-cut monuments. – In: A Companion to Ancient Thrace (Eds. J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger). John Wiley & Sons, 126 – 143.
  • Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов български университет, 206 – 217.
  • Andonov, K., M. Blagoev, R. I. Kostov. 2016. Laser 3D scanning of rock-cut niches at the Shan Kaya site in the Eastern Rhodopes with notes on their morphology. – Megalithic Monuments and Cult Practices. Proceedings of the Second International Symposium, Blagoevgrad, 12 – 15 октомври 2016, Neofit Rilski University Press, Blagoevgrad, 364 – 368.
  • Иванова, С. 2016. Скални мистерии. Проучвания в Източните Родопи. София 2016, Борина