Требища (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.

Требища
Άγιος Χριστόφορος
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина670 m
Население527 души (2011 г.)

Требища или Трепища, понякога Требище (на гръцки: Άγιος Χριστόφορος, Агиос Христофорос, до 1927 година Τρέπιστα, Треписта,[1]на турски: Terepişte, Терепище) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 4 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Трепища е от личното име *Трепо, произлязло от *Трепко, а то от Трѣб(ь)ко. Йордан Заимов смята, че първоначалното име е *Трьпишта от личното име *Трьпо, което произхожда от глагола трьпѣти.[2]

В Средновековието на мястото на Требища има голям град с около 10 000 души население и 22 църкви с гръцко име Панагия (Пресвета) и българско Пречиста.[3] В IX и X век градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България.

Градът е разрушен от турското завоевание в края на XIV век. Легендата разказва, че при османското завоевание в църквата на манастира „Свети Христофор“ една икона на Богородица започва да плаче и сълзите и остават следи в каменния под. Тази плоча дълги години е обект на поклонение в Требища.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Требища е смесено българо-турско село, като турските му жители са преселници от Коня. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Треписта (Trépista), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Требища:

На половин час на изток оттук [Инско] се намира смесеното село Трепища с 35 мохамедански къщи и 81 нуфузи. Християнските [български] къщи са 13, семейните двойки 19, а нуфузите 31. Данъкът е 5600 пиастри, а инание-аскерие - 930 пиастри. Селото е разположено на равно място между два неголеми хълма, недалече от река, изтичаща от склоновете на планината Караташ. В селото има много мелници, 1 джамия и 1 църква.[5]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Трепища като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Трепища има 280 жители българи и 250 жители турци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дребена е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година в Треписта живеят 100 гърци и 300 турци.[9]

В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[10] По-късно отново става екзархийско и по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Трепища (Трепишта) има 40 къщи славяни християни и 60 къщи турци.[12] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Требища и в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 107 бежански семейства с 467 души.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Христофорос (в превод Свети Христофор).[14] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требища живеят 60 българофонски семейства и 100 бежански от Понт.[15] Според Тодор Симовски съотношението между потомците на местното население и бежанците е 1 към 3.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Требища на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баглар тепе[17] Μπαγλάρ Τεπέ Палиамбела Παληάμπελα[18] възвишение на Ю от Требища[17]
Копалца[19] Κοπάλτσα Ксиропотамос Ξηροπόταμος[18] река на С от Требища[19]
Карлупово[19] Καρλούποβο Анатоли Ανατολή[18] връх в Каракамен на ИСИ от Требища (825 m)[19]
Балабан[19] Μπαλαμπάν Какотопос Κακότοπος[18] местност на СИ от Требища[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 559 581 704 936 835 909 838 928 794 810 527

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. История на Агиос Христофорос Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
  6. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  9. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр.46.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  17. а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  19. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.