Направо към съдържанието

Требища (община Булкиза)

Вижте пояснителната страница за други значения на Требища.

Требища
Trebisht/Trebishti
— село —
41.4167° с. ш. 20.5333° и. д.
Требища
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо
Надм. височина1076 m
Население993 души (2011)
МПС кодBZ

Требища (понякога Требище, на албански: Trebisht или Trebishti) е село в Република Албания, община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание. Състои се от три махали – на албански Мучина (Trebisht-Muçinë или Trebisht-Muçina), Челеби (Trebisht-Çelebi) и Балая (Trebisht-Balaj), които административно се водят отделни села.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Трабища (Trabichta) е посочено като село с 965 домакинства със 1300 жители помаци и 1030 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Требища живеят 70 души българи християни и 2500 души българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Требища е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 689 къщи.[4]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Требища има 8 православни къщи с 68 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требища (Trebichta) има 152 българи екзархисти.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Требища-Дрим има 8 български екзархийски и 960 помашки къщи.[6] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Требища има 8 български къщи с 68 жители.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Требища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Балканската война селото попада в новосъздадената държава Албания.

В 1918 – 1920 година, когато по-голямата част от Голо бърдо е окупирана от Кралството на сърби, хървати и словенци, в Требища е селадището на Голобърдския срез. При връщането на Требища на Албания част от землището на селото остава в Кралството на сърби, хървати и словенци – Требищкият хан, където е построен манастирът „Свети Архангел Гавриил“.[9]

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Требища е село с 12 български къщи.[10]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Требища е отбелязано като село с 600 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[11]

В 1939 година Стаат Търпчев от името на 6 български къщи в Требища подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[12]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Требище, Требишче (Требиште, Требишће) е голямо село с около 700 – 800 къщи, но само 4 или 5 православни. В селото според него се говори само „сръбски“, но работи албанско училище с много учители и много мюсюлмански младежи от Требища учат в чужбина. Християнските къщи в селото са в местността На чифлик. Съществува местност Църквище или Църков с православно гробище край самата държавна граница. В последните години мюсюлманите премахват паметниците от християнските гробове. Към имената на местности отбелязани от Йован Хадживасилевич в 1924 година – Рамна гора, Бела вода, Острен, Пресека, Радичево, Гумно, Нейновешица, Ветерник, Ястребец, Суа река – Филипович добавя и Койоска бука, Трещица, Гари, Кольов вир, Торец (чешма), Вранел, Царевец, Мета (Метова) Рен.[9] Според местни разкази Требища е било някога чисто православно село. Когато в селото дошъл един владика грък, християните не поискали да му дадат подслон и го приел човек от малобройните мюсюлмани в селото. На тръгване владиката проклел селото в бъдеще в него да има мюсюлмани, колкото дотогава са били християните и християните да станат колкото мюсюлманите.[13]

Според Божидар Видоески в Требище живеят „македонци мюсюлмани“ и „македонци православни“.[14]

До 2015 година селото е център на самостоятелна община Требища.

Родени в Требища
  • Георги Спиров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, мазач, 2 рота на 1 дебърска дружина[15]
  • Георги Ташов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[16]
  • Георги Тошов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[17]
  • Иван Танев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[18]
  • Неджмедин Займи (1916 – 1991), албански художник и скулптор
  • Фидан Киров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[19]
  • Хамза Халили (р. 1939), албански скулптор
  • Христо Андонов (1884 – ?), български революционер, член на ВМОРО
  1. Shoqata e Komunave të Shqipërisë[неработеща препратка]
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  9. а б Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 37.
  10. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  11. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  12. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324 – 326.
  13. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
  14. Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 722.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.