Тревненска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тревненска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.715° с. ш. 25.552° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Велико Търново, област Габрово, област Стара Загора)
Част от Стара планина
Най-висок връх Панагюра
Надм. височина 1330,4 m

Тревненска е планина, дял от Средна Стара планина, в области Велико Търново, Габрово и Стара Загора, между Шипченска планина и Прохода на републиката.[1]

Тревненска планина се издига в източната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 15 км. На запад долините на Дряновска река (от басейна на Янтра), седловина висока 1061 м и Мъглижка река (ляв приток на Тунджа) я отделят от Шипченска планина. На изток долината на река Белица (десен приток на Янтра), Проходът на републиката (698 м) и долините на Радова река (ляв приток на Тунджа) и левият ѝ приток Лазова река я отделят от Елено-Твърдишка планина. На юг със стръмни склонове се спуска към Казанлъшката котловина, а на югоизток чрез Дъскарския рид и седловина висока 550 м се свързва с планинския рид Дебелец, който е част от нея. На север по линията от град Трявна до село Вонеща вода преминава условната граница със Средния Предбалкан, която я отделя от Габровските височини.[1]

Билото на планината е плоско с отделни заоблени слабо изразени върхове. Най-висока точка е връх Панагюра (1330,4 м), разположен в западната ѝ част, югозападно от село Борущица. От билото на север между притоците на Дряновска река и Белица и на юг, между Мъглижка река, Ветренска река и Радова река (леви протоци на Тунджа) се отделят дълги странични ридове, които правят ширината на планината по-голяма от дължината ѝ – над 25 км.[1]

Има сложен геоложки строеж. Образувана е върху Твърдишката антиклинала. Изградена е от палеозойски, триаски, юрски, кредни и терциерни скали. Във връзка с геоложкият ѝ строеж е и наличието на големи залежи от черни въглища – Балкански въглищен басейн (в района на село Кръстец). Преобладават кафявите горски, сивите горски и канелените почви. Обрасла е с букови гори, които по южните склонове са примесени с габър.[1]

В югозападното и северозападното ѝ подножие са разположени градовете Мъглиж и Плачковци, а поради ниската си височина и удобни долинни разширения в цялата планина има няколко десетки малки селца и махали.[1]

В планината са изградени седем хижи: „Ивайло“, „Армеец“, „Планинец“ и „Българка“ в най-западната ѝ част в близост до стиковката ѝ с Шипченска планина, а в източната ѝ част – хижите „Грамадлива“, „Химик“ и „Предела“. Създадени са резерватите „Българка“ и „Мъглижка клисура“ и защитените местности „Студен кладенец“, „Виканата скала“, „Мечата дупка“, „Милева скала“ и „Топлата дупка“.[1]

В най-източната ѝ част, през Прохода на републиката, на протежение от 36,6 км преминава участък от второкласен път № 55 от Държавната пътна мрежа Дебелец – Нова Загора – Свиленград.[1]

През средата на планината, от село Дъбово до град Трявна, на протежение от 46,7 км – участък от третокласен път № 609 от Държавната пътна мрежа Дъбово – Трявна – Дряново – Буря. В участъка между селата Борущица и Кръстец пътят не е изграден, представлява полски (горски) път и е проходим само за джипове.[1]

Успоредно на третокласен път № 609, от Трявна до Дъбово през гара Кръстец (най-високата гара в Стара планина – 880 м) преминава и участък от трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]