Тревненска планина
| Тревненска планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Велико Търново, област Габрово, област Стара Загора) |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Панагюра |
| Надм. височина | 1330,4 m |
| Подробна карта | |
 | |
Тревненска е планина, дял от Средна Стара планина, в области Велико Търново, Габрово и Стара Загора, между Шипченска планина и Прохода на републиката.[1]
Тревненска планина се издига в източната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 15 км. На запад долините на Дряновска река (от басейна на Янтра), седловина висока 1061 м и Мъглижка река (ляв приток на Тунджа) я отделят от Шипченска планина. На изток долината на река Белица (десен приток на Янтра), Проходът на републиката (698 м) и долините на Радова река (ляв приток на Тунджа) и левият ѝ приток Лазова река я отделят от Елено-Твърдишка планина. На юг със стръмни склонове се спуска към Казанлъшката котловина, а на югоизток чрез Дъскарския рид и седловина висока 550 м се свързва с планинския рид Дебелец, който е част от нея. На север по линията от град Трявна до село Вонеща вода преминава условната граница със Средния Предбалкан, която я отделя от Габровските височини.[1]
Билото на планината е плоско с отделни заоблени слабо изразени върхове. Най-висока точка е връх Панагюра (1330,4 м), разположен в западната ѝ част, югозападно от село Борущица. От билото на север между притоците на Дряновска река и Белица и на юг, между Мъглижка река, Ветренска река и Радова река (леви протоци на Тунджа) се отделят дълги странични ридове, които правят ширината на планината по-голяма от дължината ѝ – над 25 км.[1]
Има сложен геоложки строеж. Образувана е върху Твърдишката антиклинала. Изградена е от палеозойски, триаски, юрски, кредни и терциерни скали. Във връзка с геоложкия ѝ строеж е и наличието на големи залежи от черни въглища – Балкански въглищен басейн (в района на село Кръстец). Преобладават кафявите горски, сивите горски и канелените почви. Обрасла е с букови гори, които по южните склонове са примесени с габър.[1]
В югозападното и северозападното ѝ подножие са разположени градовете Мъглиж и Плачковци, а поради малката ѝ височина и удобни долинни разширения, в цялата планина има няколко десетки малки селца и махали.[1]
В планината са изградени седем хижи: „Ивайло“, „Армеец“, „Планинец“ и „Българка“ в най-западната ѝ част в близост до стиковката ѝ с Шипченска планина, а в източната ѝ част – хижите „Грамадлива“, „Химик“ и „Предела“. Създадени са резерватите „Българка“ и „Мъглижка клисура“ и защитените местности „Студен кладенец“, „Виканата скала“, „Мечата дупка“, „Милева скала“ и „Топлата дупка“.[1]
В най-източната ѝ част, през Прохода на републиката, на протежение от 36,6 км преминава участък от второкласен път № 55 от Държавната пътна мрежа Дебелец – Нова Загора – Свиленград.[1]
През средата на планината, от село Дъбово до град Трявна, на протежение от 46,7 км – участък от третокласен път № 609 от Държавната пътна мрежа Дъбово – Трявна – Дряново – Буря. В участъка между селата Борущица и Кръстец пътят не е изграден, представлява полски (горски) път и е проходим само за джипове.[1]
Успоредно на третокласен път № 609, от Трявна до Дъбово през гара Кръстец (най-високата гара в Стара планина – 880 м) преминава и участък от трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 498.