Трендафил Акациев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трендафил Акациев е псевдоним, под който анонимно пишат български поети и журналисти в продължение на много години. Създаден е през 1953 година от група студенти в Софийския университет[1][2].

Става много популярен през 60-те години на XX век сред българските студенти заради иронията към излишния патос и фалш на част от официалната култура. Публикуван е и във вестник „Студентска трибуна“.

През годините под този псевдоним са писали 30-40 различни автори. Най-характерно е, че те остават в по-голямата си част анонимни, а поетът Трендафил Акациев става самостоятелна (и събирателна) личност в българската култура.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пример от неговото творчество:

Котка ближе контакт

Котка ближе контакт
невероятно, но факт!
Цък-цък...
Язък![3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Трендафил Акациев, Една паница свобода. Отношения, оди, елегии, София: Ванеса, 1992, 156 с.
  • Недялко Йорданов, Поет на соцреализЪма и демокрацията: Трендафил Акациев преди и след 10 ноември, София: Еркюл, 1992, 62 с.
  • Недялко Йорданов, Трендафил Акациев. Книга 2, София: Труд, 1996, 94 с.
  • Недялко Йорданов, Трендафил Акациев, София: Труд, 1998, 180 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Иван Баджев: Трендафил Акациев ръсеше бисер след бисер“, интервю на Любомир Михайлов, в. „Над 55“, 2 март 2011 г.
  2. „Кой е измислил Трендафил Акациев?“, bgnow.eu, 5 октомври 2015
  3. brdjo.com // Архивиран от оригинала на 2016-09-24. Посетен на 2016-05-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]