Трепетлика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трепетлика
PopulusTremula001.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:Върбови (Salicaceae)
род:Топола (Populus)
вид:Трепетлика (P. tremula)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Разпространение
Populus tremula range.svg
Трепетлика в Общомедия
[ редактиране ]

Трепетликата, наричана още осика (Populus tremula), вид е дърво от род Топола.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дървото достига височина до 40 m.[2] Кората му дълго време запазва зелено-кафявия цвят на младите клонки. Цветните пъпки са по-едри и топчести, а вегетативните са продълговато яйцевидни и лепкави. Листата са до 12 cm, с овална форма и дълги странично сплеснати дръжки. Цветовете са еднополови двудомни, събрани в овласени реси. Семената са дребни, жълто-зелени и овласени. Трепетликата се среща по гори и горски поляни до около 2000 m надморска височина (в България до 1700 m).[3][4]

Трепетликата изисква достатъчно вода и светлина, наличието на които ѝ позволяват бурно да колонизира открити пространства след пожар или сеч.[4] Бързият растеж продължава до 20 години, след което се забавя. Видът може да живее до 200 години.[2]

Дървото е много издръжливо и устойчиво на дълги и студени зими. Горчивият му вкус го прави непривлекателен за елените.[5]

Вкаменелости на трепетлика, датиращи от ранен плиоцен, са открити в района на Къзълджахамам в Турция.[6]

Видът е разпространен в Европа и Азия – от Исландия на запад до Камчатка на изток.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Дървесината на трепетликата е мека и се използва в хартиено-целулозната промишленост, за изработване на дребни предмети, като например кибритени клечки.[4] Видът има голямо екологично значение, тъй като представлява дом на много насекоми и гъби, както и няколко вида бозайници и птици.[2]

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

В кората на дървото се съдържа салицин – гликозид, който се разпада до салицилова киселина (аспирин) в организма. Това му придава болкоуспокояващо, противовъзпалително, диуретично, отхрачващо, антипиретично и стимулиращо въздействие. От трепетлика могат да се приготвят запарки, отвари и мехлеми.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Populus tremula (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б в Wühlisch, G.. Eurasian aspen – Populus tremula: Technical guidelines for genetic conservation and use. European Forest Genetic Resources Programme, 2009. с. 6 p..
  3. а б Трепетлика, Осика (Populus tremula) | Ботаника
  4. а б в Трепетлика (Populus tremula) – Българската флора онлайн
  5. Rackham, Oliver (1994). The Illustrated History of the Countryside. London : BCA. CN 2922.p. 64.
  6. Kasaplıgil, B.-(1975): Pliocene Flora of Güvem village near Ankara, Turkey, Abstracts of the Papers Presented at the XII International Botanical Congress, Akademika Nauk SSSR, 1: 115, Leningrad