Трескавец (манастир)
Тази статия е за манастира в Северна Македония. За селото в България вижте Трескавец (село).
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Панорама на манастира | |
 | |
| Вид на храма | Православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Прилеп |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Прилепско |
| Изграждане | XIII – XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, Трескавец), е православен манастир в Северна Македония, част е от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3][4]
География[редактиране | редактиране на кода]
Местността Трескавец е разположена в скалите под Златовърх, на 8 km северно от град Прилеп и на 2 km южно от Горно село. Това е висок 600 m връх (надморска височина от 1400 m) с отлична гледка към околностите. От север и запад граничи с отвесни скали и гранитни грамади; от юг е достъпен през тясно седло, а от изток е покрита от скалата Златовръх (1422 m), която като най-интересна забележителност се вижда от полето на разстояние до 20 km. По време на бури гръмотевици често удрят този връх, откъдето идва и името Трескавец.[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Антично светилище[редактиране | редактиране на кода]
На върха Трескавец е имало светилище още в Античността. От римската епоха (II – III век) са запазени два надписа върху мраморни постаменти, посветени на Аполон Етеуданос (Гръмовержец) и Артемида. Тук се споменава и името на светилището – Колобайса. Светилището се обслужва от посветени и служители.[5] Техни са и многобройните гробове от елинистическо и римско време, разкопани на седловината южно от върха. Колобайса е посещавано от поклонници отдалеч.[6]
В края на Античността на мястото на античния храм е построена християнска църква. От нея са останали разпръснати наоколо парчета мраморни колони и други декорации. По това време около заравнения връх и църквата с прилежащите постройки и жилищата за прислугата е изградена солидна стена с хоросан.[6]
Средновековен манастир[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е основан най-късно през 1230 година.[6] В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на Стефан Душан Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища. На Димитровден там се провежда панаир, който също носи значителни приходи.[7]
Манастирската църква „Света Богородица“ е от XIV век, но е построена върху по-стари останки. Заобиколена е от манастирски конаци и други сгради, а целият комплекс е ограден със стена, построена върху по-стари руини. Укрепената площ е с размери 300 х 150 m (4 ha). Тук са се намирали и хамбари, складове, мазета и други стопански нужди на голямото манастирско имение.[6]
В църковни документи Трескавец се споменава през 1334/5, 1343, 1345 и отново през 1467/8 година. През XIV век той има голямо имение, с множество села и имения в Пелагония и извън нея. По това време пазарът в Прилеп бил длъжен да му плаща данък от 100 перпера годишно. В несигурните времена от края на XIV век укрепеният манастирски район на Трескавец несъмнено е служил като убежище за околното население.[6]
През по-голямата част от съществуването си манастирът Трескавец е подчинен на Охридската архиепископия. След нейното закриване той запада и в началото на XIX век в него вече няма монаси, а сградите са поддържани от свещеници и миряни от съседните села.
Българско възраждане[редактиране | редактиране на кода]
В средата на XIX век владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.[8]
След 1852 година манастирът е управляван от Прилепската българска община. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.[9] През този период там функционира училище за свещеници.[7]
В 1897 година българският революционер и етнограф Гьорче Петров от Прилепско в книгата си „Материали по изучаванието на Македония“ описва манастира, произхода на името му и тогавашното положение така:
| „ | В самитѣ поли на Злато-върхъ на една малка плоскость е манастиря Трѣскавецъ или Св. Богородица – един отъ старитѣ и богати манастири по насъ. Пѫтникът по джадето отъ Градско до Прилѣпъ, щом се покаже на Плетваръ, прѣд него живостно се издига иглообразния Злато-върфъ, в политѣ на който, сякаш залѣпенъ за скалитѣ, се бѣлѣе Трѣскавецъ. Той има валчестъ, макаръ и не особено широкъ, дворъ, въ срѣдъ който е църквичката. Тя е стара, малка и съ три кубета. Срѣдното от тѣх е расцѣпено, трѣснѫто от една гръмотѣвица, поради което манастиря е нарѣченъ Трѣскавецъ. От всичкитѣ страни е заобиколен съ здания на 2 етажа, исключая южната страна, дѣто стои низко едноетажно и старо здание. Портата е въ западния ѝ край и над нея е издигнѫта камбанарията. От Прилѣпъ до манастиря води кривулестъ, скалистъ и каменистъ пътъ, по който съ трудъ се ходи възсѣдналъ на конъ, а от западната страна по землестия западен склон на Злато-връхъ селянитѣ отъ околнитѣ села Присадъ, Дупячени и Небрѣгово идѫтъ во манастиря за черкувание по казарски пѫтечки. Манастирьтъ е доста богатъ. Освѣнъ отъ гоститѣ, които твърдѣ го посѣщаватъ, като стара светиня, много събира и от панаиря на 15-ий августъ, на който дохаждатъ хора отъ цѣло Прилѣпско, Велешко, Тиквешко и Крушевско, нъ главнитѣ приходи идѫтъ отъ движимитѣ и недвижимитѣ му имущества. Той е подъ управлението на Прилѣпската община, която взема отъ него приходъ за градскитѣ училища 150 – 200 лири годишно. Калугери въ манастиря няма.[10] | “ |
През 1911 година османските власти отнемат манастира от Българската прилепска община и го предават на съседните сърбомански села.[7]
На 4 февруари 2013 година голяма част от манастира отново изгаря, изпепелени са конаците, но църквата на манастира оцелява от пожара.[11]
„Успение Богородично“[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в основата се е еднокорабна с наос с купол и разделен с пиластри на няколко части. Фреските в църквата са от няколко периода от XIV до XIX век. От XIV век е и притворът с двете куполести кули, разположени на западната част на църквата.[4]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Трескавецкият манастир“, статия от Александър Чучулаин публикувана във в-к „Вести“, брой 83, Цариград, 1911 година
- „В Трескавския манастир“, статия от Антон Попстоилов публикувана в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, стр. 492 – 495, книга XVI и XVII, София, 1900 година
- „Трескавец“, легенда за манастира разказана от Димитър Талев
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pelagonia: Prilep, Bitola, and Kruševo // Balkanology. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ Преспанско-пелагониска епархија // МПЦ. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ Shkodrova, Albena. Among Prilep's Thunder and Lightning // Travellers. Архивиран от оригинала на 2010-03-26. Посетен на 6 септември 2009.
- ↑ а б Манастирот Трескавец, прилепско // Macedonium. Посетен на 7 април 2014 г.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 266.
- ↑ а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 268.
- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 439 – 443.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 61.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 347.
- ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 90 – 91.
- ↑ Манастир „Успение на Пресвета Богородица“ – Трескавец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
