Трета Митридатова война
| Трета Митридатова война | ||||
|---|---|---|---|---|
| Митридатови войни | ||||
| Информация | ||||
| Период | 74 – 63 пр.н.е | |||
| Място | Мала Азия | |||
| Резултат |
Римска победа |
|||
| Воюващи страни | ||||
|
||||
| Командири | ||||
|
||||
Третата Митридатова война (74 - 63 пр.н.е.) е последната и най-дълга от Митридатовите войни между Митридат VI от Понт и Римската република.
Никомед IV Филопатор, цар на Витиния завещава 74 пр.н.е. своето царство на римляните. Тогава Митридат VI нахлува във Витиния, което дава повод да започне третата и последна Митридатова война с Рим. Луций Лициний Лукул се бие успешно от 74 до 69 пр.н.е. През 71 пр.н.е. той разбива Митридат VI, който бяга при зет си Тигран II в Армения. Лукул завладява царство Понт и преследва известно време Митридат VI на Изток.Постепенно Митридат VI отново завладява почти цял Понт, нанасяйки големи загуби на римляните. Тогава Лукул е сменен от Сената. Гней Помпей става командир на легионите и побеждава Митридат VI и Тигран II през 63 пр.н.е. Митридат се самоубива 63 пр.н.е.
Помпей организира римското владетелство в Изтока: Понт, Киликия и Сирия стават нови римски провинции. Армения, Юдея, Колхида, Кападокия и царството на Галатите стават зависими от Рим клиентелски-царства.
Разширяването на господстващата територия води до конфликти с Партското царство.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Плутарх, Camillus 19.11, Lucullus 27.8-9
- Апиан, Митридатови войни
- Michael Curtis-Ford, The Last King, ISBN 0-312-93615-X (2005)