Трета атака на Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Трета атака на Плевен
Руско-турска война (1877 – 1878)
Информация
Период 26 – 31 август/712 септември 1877
Място Плевен
Резултат победа за Османската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Flag of Romania.svg Румъния
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Павел Зотов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Михаил Скобелев
Flag of Romania.svg крал Карол I
Flag of Romania.svg генерал Александру Чернат
Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 104 батальона, 58 ескадрона, 28 сотни и 424 оръдия. Общо 75 500 офицери и войници и 8 600 кавалеристи Ottoman flag.svg 49 табора, 1500 черкези и 60 оръдия. Общо 29 400 офицери и войници и 3000 кавалеристи
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg около 13 000 офицери и войници
Flag of Romania.svg около 3000 офицери и войници
Ottoman flag.svg около 3000 офицери и войници

Третата атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878) и последният най-кръвопролитен опит за превземането на Плевен. Проведена е през периода 26 – 31 август (7 – 12 септември) 1877 г. и завършва с неуспех за руските войски.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 7 – 8 юли и 18 юли 1877 г., с цената на огромни жертви, руските войски провеждат два неуспешни щурма на Плевен. От своя страна на 19 август Осман паша предприема излизане от града с войските си и напада руските редути при селата Пелишат и Згалево. Опитът му да премине в настъпление е неуспешен и като понеся големи загуби е отблъснат обратно в Плевен.

На 20 – 23 август под командването на генерал-мойор княз Александър Имеретински силен руски отряд води битка за Ловеч и го освобождава. Прекъсната е важна снабдителна връзка на армията на Осман паша.

Подготовка на турските войски[редактиране | редактиране на кода]

За времето между втория и третия щурм, Осман паша увеличава войските си и те достигат 49 табора. Общия състав е от 29 400 офицери и войници, 1 500 кавалеристи, 60 полеви оръдия и 1500 черкези]. Руското командване няма вярна представа за числеността на войските му и ги изчислява на 110 – 130 табора със 120 – 150 оръдия – т.е. два пъти повече от действителния им брой.

Турското командване очаква предстоящата атака и укрепява заетите вече отбранителни позиции. Северният им фронт е най-дълъг и е на линията село Опанец – Янък баир-възвишенията при селоГривица. На Опанския баир са построени две редута с батарея, по билото на Янък баир – редутите „Сюлейман паша“ и „Хайри бей“, а при с. Гривица редутите „Канлъ табия“ и „Баш табия“. Източният фронт, между Гривицките височини и село Тученица, е изграден от две отбранителни линии. Първата включва редутите Чорум, Ибрахим бей и Омар бей, а втората – редутите Ихтият, Атуф и Араб табия. Многобройните траншеи между тях дават отлична възможност за оръжейна стрелба и отбрана.

След втората атака, турците значително усилват защитата на южния участък между селата Тученица и Къшин. Тук са редутите Абдул бей (Кованлък), Реджи бей (Исса ага), Балък баш, Юнус бей, Тал-Ат и Абдалах. На запад само едно укрепление защитава моста при река Вит и няма укрепления поради естествената защитеност на терена.

Разположение на армията[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на армията на Осман паша на 28 август 1877 г. [1]
СЕВЕРЕН ФРОНТ
Редути Табори Оръдия
Опанецки табии 4 4
Сюлейман паша 1 1
Баш табия 2 2
Гривица1 2 3
Гривица2 2 4
ИЗТОЧЕН ФРОНТ
Редути Табори Оръдия
батарея Баш табия 3 6
Чорум табия 2 2
Ибрахим бей 2 4
Атуф паша 2 4
Араб табия 3 4
ЮЖЕН ФРОНТ
Редути Табори Оръдия
Омер бей 6 2
траншея към Тученица 2 -
Юнус бей 1/2 3
Тел-Ат 1/2 1
Абдалах (Милас) 1 -
Балък баш 1 1
Кованлък (Абдул бей) 1 1
Исса ага (Реджи бей) 1 1
ЗАПАДЕН ФРОНТ
Редути Табори Оръдия
Предмостово укрепление 1 2
ОБЩ РЕЗЕРВ 12 15
ОБЩО 49 60

Подготовка на руските войски[редактиране | редактиране на кода]

Неуспехът на втората атака на Плевен убеждава руското командване, че силите им са крайно недостатъчни. За целта е задействан съюза с Румъния за съвместни действия, а със Сърбия са започнати преговори за мобилизация на нейната армия. Освен това император Александър II заповядва мобилизация на гвардейския и гренадирския корпуси, на 24-та и 26-а пехотна и на 1-ва кавалерийска дивизии – всичко 110 000 офицери и войници с 440 оръдия. Пристигането им обаче се очаква най-рано през септември – октомври и дотогава ще се разчита на наличните сили за отбрана на вече заетите позиции.

До 25 август 1877 г., край Плевен вече са съсредоточени значителни руски и румънски сили – 75 500 офицери и войници, 8600 кавалеристи и 424 оръдия като в това число са 20 обсадни оръдия. Командването е поверено на генерал-лейтенант Павел Зотов.

Състав на армията[редактиране | редактиране на кода]

Състав на руско-румънска групировка
Руска армия Батальони Ескадрони Сотни Оръдия
IV-ти армейски корпус Pekh 61 Vladimirski.jpg Pekh 62 Suzdalski.jpg Pekh 63 Uglitsky.jpg Pekh 64 Kazan.jpg Pekh 117 Yaroslav.jpg Pekh 118 Shujski.jpg Pekh 119 Kolomenski.jpg Pekh 120 Serpukhov.jpg 24 12 - 108
IX-ти армейски корпус Pekh 17 Arhangelogorod.jpg Pekh 18 Vologda.jpg Pekh 20 Galitsky.jpg Pekh 121 Penza.jpg Pekh 122 Tambovski.jpg Pekh 123 Kozlov.jpg Pekh 124 Voronezh.jpg 21 12 6 100
2-ра пехотна дивизия Pekh 5 Kaluzhsky.jpg Pekh 6 Libau.jpg Pekh 7 Revel.jpg Pekh 8 Estland1.jpg 12 - - -
3-та стрелкова бригада 4 - - -
8-и Астрахански драгунски полк Dragoon 8 Astrahan.jpg - 4 - -
Кавказка казашка бригада - - 11 -
Сборна Донска казашка бригада - - 7 -
34-ти Донски казашки полк - - 4 -
2-ра артилерийска бригада - - - 48
3-та артилерийска бригада - - - 24
8-а и 15-а казашка батареи - - - 12
1/2 батарея пленени турски далекобойни оръдия - - - 4
обсадна артилерия - - - 20
3-ти сапьорен батальон 1 - - -
ОБЩО 62 28 28 316
Румънска армия Батальони Ескадрони Сотни Оръдия
3-та пехотна дивизия 12 - - 36
4-та пехотна дивизия 12 - - 30
резервна дивизия 17 - - 36
бригада рошиори - 8 - 6
бригада калараши - 20 - -
ескадрони жандармерия - 2 - -
сапьорен батальон 1 - - -
ОБЩО 42 30 - 108

План за атака[редактиране | редактиране на кода]

Решено е атаката да премине през два етапа. През първия ще се проведе усилена артилерийска подготовка по турските позиции с цел да се разрушат максимално вражеските укрепления и да се обезпечи действието на пехотата. Втория етап ще представлява настъпление на пехотата от три страни – от север – североизток, от изток – югоизток и от юг. За дата на основния щурм е избран 30 август, когато православието чества паметта на Свети Александър Константинополски. Така, убедени в своята победа, руските генерали смятат падането на Плевен да бъде като подарък за именния ден на император Александър II.

За да наблюдават щурма, лично пристигат император Александър II, румънският княз Карол I и великият княз Николай Николаевич.

Стрелба по Гривишки редути № 1 и № 2 при четиридневната артилерийска подготовка преди третатта атака на Плевен.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийска подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно плана, артилерийската подготовка започва на 26 август със 140 оръдия. Постепенно, през следващите дни, в боя са вкарани и останалите, като на 29 август вече действат 228 оръдия. Въпреки указанията, артилерията не успява да се приближи на повечето места на 2000 метра до противника. Липсва единно ръководство на огъня както по цялата линия, така и в отделните сектори. Обстреляни са обекти, които след това не са атакувани, а други са оставени незасегнати, като впоследствие отблъскват атаките срещу тях.

Въпреки смазващото числено превъзходство в артилерията, масираният огън не дава очакваните резултати. Причините са големите разстояния, несъвършенствата на материалната част, здравината на турските укрепления, както и постоянното им поправяне. Още по – малко е влиянието му върху бойния дух на противника. Освен това лафетите на много от далекобойните оръдия се повреждат, а масираният обстрел води до недостиг на боеприпаси, като подвозът им се затруднява от падналия през предната нощ дъжд.

Действия на десния фланг[редактиране | редактиране на кода]

Румънските войски атакуват редут при село Гривица, художник Хенрих Дембицки

На десния фланг са разположени 48 батальона и 118 оръдия под командването на румънския генерал Александру Чернат. Задачата им е да атакуват и овладеят турските позиции от север и североизток при село Гривица. По направлението на атаката се намират редутите „Канлъ табия“ и „Баш табия“, отстоящи на 200 м един от друг, като вторият има командно положение.

Началото е планирано за 15 часа на 30 август и ще се предхожда от артилерийска подготовка, прекъсвана на два пъти от 9 до 11 и от 13 до 15 часа. През паузите се очаква противникът да излезе от укритията за поправка на щетите, като подновяването на огъня ще му нанесе поражения в жива сила. Късният час е избран от генерал-лейтенант Павел Зотов поради опасението от евентуален неуспех, при който няма да се позволи на противникът да развие успеха си.

Атаката започва по план в 15 часа, но околната местност с избуяла царевица скриват разположението на редутите. Оказва се, че никой не знае за съществуването на северния редут Баш табия и е останал незасегнат от артилерията. Канлъ табия, макар и засегнат, е частично възстановен. Румънската пехота овладява първите окопи пред него и след кратка почивка се атакува самия редут. Убийственият огън от двата редута поваля румънските редици и в боя са хвърлени нови свежи части. Единственият резултат обаче си оставя овладяването на окопите пред редута. Предприети са общо три атаки, но и трите пъти румънците са отблъснати.

Към 19 часа румънците предприемат четвърта атака, когато от юг на помощ идват 17-и Архангелогородски пехотен полк и 18-и Вологодски пехотен полк. На 600 м от противника, се развръщат в боен ред и атакуват от юг първите окопи. Водени са лично от полковник Николай Шлитер командир на 17-и Архангелогородски пехотен полк и генерал-майор Родионов, русите избиват всички турски защитници в предните окопи и нападат редута. Въпреки хлъзгавата повърхност, поради падналия наскоро дъжд, те се изкачват по бруствера и влизат в него. Убит е полковник Николай Шлитер и е ранен генерал-майор Родионов.

Заедно с русите, от изток в редута нахлуват румънците. Във вътрешността на Канлъ табия започва ожесточен ръкопашен бой. Действа се с щикове и приклади, а изстрели се чуват рядко. От турците оцеляват само тези, които навреме избягват в Баш табия. Така в 19:30 часа е превзет редута „Канлъ табия“, като са взети като трофеи едно знаме, три далекобойни оръдия и много пушки и патрони.

Руските загуби са около 1000 убити и ранени офицери и войници, а румънските над 1300 офицери и войници. Въпреки постигнатият частичен успех, положението остава неблагоприятно, поради пушечната стрелба от близко разположения редут „Баш табия“. Атакуващите батальони обаче са силно разстроени, за да предприемат атака срещу него. Обратно на това, през нощта на 31 август турците правят три опита да си върнат редута, но са отбити.

Действия на центъра[редактиране | редактиране на кода]

Карта на третата атака на Плевен

За действие в центъра са разположени 30 батальона и 152 оръдия под командването на генерал-лейтенант Евгений Крилов. Съгласно общия план за действие, 63-ти Углицки пехотен полк и 64-ти Казански пехотен полк трябва да атакуват в 15 часа „Омар бей табия“ и траншеите около редута. Командирите, които ще водят войниците, нямат ясна представа за точното разположение на врага. Полковете са развърнати на изходни позиции още в 11 часа и това привлича вниманието на турската артилерия от съседните редути, която започва да ги обстрелва.

Полковник Михаил Тихменев решава да придвижи напред първи батальон на 63-ти Углицки пехотен полк напред, за да го предпази от снарядите, като това е взето от останалите му батальони за начало на атаката. Самостоятелната атака е несъобразена с общия план и завършва с пълна катастрофа. Подложен на кръстосан огън, полкът губи напразно над 1200 офицери и войници и отстъпва. От оцелелите впоследствие е съставен едва един батальон, който е оставен в резерв.

Атаката увлича съседния 117-и Ярославски пехотен полк, който също предприема настъпление, но то съвпада с отстъплението на първите. Задържат се един час пред Омар бей табия и също отстъпват. За прикритие на отстъплението им са въвлечени в боя три роти от 118-и Шуйски пехотен полк. Тази безредна атака струва половината състав на полковете.

Съгласно общия план в 15 часа е започната втората за деня атака на турските позиции от 64-ти Казански и 118-и Шуйски пехотни полкове. Успяват да овладеят първия ред траншеи и започва престрелка с противника, заседнал във втория и третия ред. За постигането на по-добри резултати са нужни подкрепления и въпреки че такива има, не са изпратени. Двата полка започват отстъпление загубили общо около 1200 офицери и войници.

Трети опит за превземането на Омар бей предприема 124-ти Воронежки пехотен полк, но се стига само до нови загуби. Последен четвърти опит, отново неуспешен, прави и 20-и Галицки пехотен полк.

Действията в центъра са пълна катастрофа. Липсата на единодействие води до четири разпокъсани, самостоятелни атаки, като загубите са 102 офицери и 4227 войника. Голяма част от телата на убитите войници, намиращи се в близост до турските позиции, остават непогребани на бойното поле чак до 28 ноември. Едва след като Осман паша се предава са изпратени команди да съберат и погребат разложените тела на своите другари.

Действия на левия фланг[редактиране | редактиране на кода]

генерал-майор Михаил Скобелев начело на атака, художник Николай Дмитриев-Оренбургски

За действия на левия фланг са заделени най-малко части от 22 батальона, 25 ескадрона, 80 пеши и 18 конни оръдия. Единствено тук, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев, е постигнат сериозен успех. Постепенно, с поредица от атаки е овладян пътя за Ловеч, село Брестовец и първия и втория гребен на „Зелените хълмове“. Решава да превземе и третия гребен и по този начин да установи контакт в центъра с частите на генерал-лейтенант Евгений Крилов.

Първата линия се вдигат в атака, но под дъжда от куршуми настъплението им се задъхва. Изпратено е оскъдно подкрепление и точно тогава турците се вдигат на контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени и генерал-майор Михаил Скобелев включва в битката последния резерв – себе си. На белия си кон и в бял кител (затова е наричан от врага Ак паша – Белият генерал), заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците не издържат и побягват към близкия редут. Руските полкове нахлуват в редута „Кованлък“, като незабавно атакуват и съседния редут „Исса ага“, но безуспешно. Следва турска контраатака, отблъсната от руските батальони в Кованлък. Бягащите турски части предават паниката си на защитниците на Исса ага. Забелязвайки това, в 17,30 часа генерал-майор Михаил Скобелев със слаби подкрепления от отстъпили в първите атаки сборни команди, напада от три страни редута Исса ага и го превзема в 18 часа.

С това и последното турско укрепление пред Плевен на левия фланг на фронта пада в руски ръце. С превземането на двата редута турското командване изпада в крайно тежко положение. Войските на генерал-майор Михаил Скобелев се забиват като клин в турската отбрана. Сега е достатъчно в пробива да бъдат хвърлени свежи сили, а такива има – 24 батальона от десния фланг и 18 батальона от центъра. В този критичен момент обаче командващият румънския княз крал Карол и генерал-лейтенант Павел Зотов преценяват, че тежките загуби са изчерпали напълно настъпателните способности на войските. Решено е да се удържи само Гривишкия редут, а на генерал-майор Михаил Скобелев е изпратено съобщение да не разчита на подкрепления. Ако смята, че не може да удържи завзетите редути – да отстъпи. Тази нерешителност позволява на Осман още през нощта на 30 – 31 август да започне серия от атаки срещу двата редута. Отбити са с тежки загуби за турците, като при една от тях отстъпващите редици се сблъскват с идващите им на помощ резерви, вземат се взаимно за руси и се самоизбиват. През деня на 31 август са отбити нови четири атаки, като започва последна пета. Петата атака е поведена с голямо зелено знаме – знамето на пророка. Това означава, че турците няма да отстъпят и ще се бият до смърт. Генерал-лейтенант Евгений Крилов изпраща на генерал-майор Михаил Скобелев на своя отговорност за прикритие на очакваното отстъплението 118-и Шуийският пехотен полк. По-късно е изпратен и 120-и Серпуховски пехотен полк. Отрядът на генерал-майор Михаил Скобелев отстъпва на втория гребен на Зелените хълмове, а противникът си възвръща редутите Кованлък и Исса ага.

Геройската смърт на майор Фьодор Горталов на 31 август 1877 г.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Паметна остава геройската смърт на командира на рота капитан Фьодор Горталов. При превземането на редута Кованлък генерал-майор Михаил Скобелев го назначава за негов комендант с молбата да не отстъпва редута. Офицерът дава честна дума, че с живота си ще брани докрай поверения му редут и като човек на честта я отстоява с живота си, дори при възможността да изпълни заповедта за оттегляне. При всеобщото отстъпление на левия фланг на 31 август, капитан Фьодор Горталов остава със своите войници и брани поверения му редут. Шепа храбреци доброволно приемат саможертвата и защитават редута до край. При 6-ата атака капитан Фьодор Горталов е намушкан от турците, които вдигат тялото му на щиковете. Загива геройски със сабя в ръка на бруствера. Така не дочаква повишението в звание майор и наградата орден „Свети Георги“ IV степен, присъдена му още преживе за серия от подвизи. Днес в негова чест е именувано село Горталово край Плевен.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Руските загуби в третата атака на Плевен са 2 генерала, 295 офицери и 12 471 войници, на румънците – около 3000 офицери и войници и на турците около 3000 офицери и войници. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Убедени в безсмислието на фронталните атаки на вражеските укрепления, командването извиква на помощ героя от обсадата на Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си, макар и болен, Тотлебен поема командването и заявява: „Четвърта атака на Плевен няма да има“. Под негово командване започва методично изграждане на пълната обсада на Плевен, която ще доведе до капитулацията на турския гарнизон на 28 ноември/10 декември 1877 г.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Руски загуби[редактиране | редактиране на кода]

Таблица на руските загуби в периода 26 – 31 август (7 – 12 септември) 1877 г.

военно подразделение убити изчезнали ранени общо
офицери нисши чинове офицери нисши чинове офицери нисши чинове
4-ти армейски корпус [1]
Pekh 61 Vladimirski.jpg 61-ви Владимирски пехотен полк 8 200 114 28 893 36 1207
Pekh 62 Suzdalski.jpg 62-ри Суздалски пехотен полк 4 149 243 19 745 23 1137
Pekh 63 Uglitsky.jpg 63-ти Углицки пехотен полк 2 124 180 20 891 22 1195
Pekh 64 Kazan.jpg 64-ти Казански пехотен полк 1 85 124 22 450 23 659
RAF A emb-Artillery1924.gif 16-а артилерийска бригада [2] [3] - 13 - 9 44 9 57
Pekh 117 Yaroslav.jpg 117-и Ярославски пехотен полк 9 118 320 17 584 26 1022
Pekh 118 Shujski.jpg 118-и Шуйски пехотен полк - 40 88 16 302 16 430
Pekh 119 Kolomenski.jpg 119-и Коломенски пехотен полк - - - - - - -
Pekh 120 Serpukhov.jpg 120-и Серпуховски пехотен полк - - - - - - -
RAF A emb-Artillery1924.gif 30-а артилерийска бригада [4] 1 1 - 3 28 4 29
9-и армейски корпус [5]
Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17-и Архангелогородски пехотен полк - 100 2 6 355 6 461
Pekh 18 Vologda.jpg 18-и Вологодски пехотен полк 2 56 73 11 414 13 543
Pekh 20 Galitsky.jpg 20-и Галицки пехотен полк - 16 14 7 146 7 176
RAF A emb-Artillery1924.gif 5-а артилерийска бригада 2 2 - 4 39 6 41
Pekh 121 Penza.jpg 121-ви Пензенски пехотен полк - 2 1 1 15 1 18
Pekh 122 Tambovski.jpg 122-ри Тамбовски пехотен полк - 1 - 1 12 1 13
Pekh 123 Kozlov.jpg 123-ти Козловски пехотен полк - - - 2 30 2 30
Pekh 124 Voronezh.jpg 124-ти Воронежки пехотен полк 3 238 116 12 471 15 825
RAF A emb-Artillery1924.gif 31-ва артилерийска бригада - 5 - - 22 - 27
2-ра пехотна дивизия [6]
Pekh 5 Kaluzhsky.jpg 5-и Калужки пехотен полк 2 175 - 14 632 16 807
Pekh 6 Libau.jpg 6-и Либавски пехотен полк 4 222 - 8 372 12 594
Pekh 7 Revel.jpg 7-и Ревелски пехотен полк 3 197 - 11 666 14 863
Pekh 8 Estland1.jpg 8-и Естляндски пехотен полк 5 126 - 15 1371 20 1497
RAF A emb-Artillery1924.gif 2-ра артилерийска бригада 1 9 - 6 60 7 69
RAF A emb-Artillery1924.gif 3-та артилерийска бригада [7] 1 3 - - 26 1 29
3-та стрелкова бригада [8]
9-и батальон 2 47 18 5 241 7 306
10-и батальон 1 50 - 5 132 6 182
11-и батальон - 18 11 2 157 2 186
12-и батальон 1 9 11 7 112 8 132
Кавказка казашка бригада [9]
2-ри Кубански казашки полк - 1 - - - - 1
Владикавказски казашки полк - 2 - 3 7 3 9
ОБЩО 52

Загинали офицери в периода 26 – 31 август 1877 г.[редактиране | редактиране на кода]

чин имена убит/починал допълнителни данни препратка
1 генерал-майор Владимир Александрович Тебякин убит на 31 август командир на бригада, загива от разрив на снаряд [10]
61-ви Владимирски пехотен полк
2 майор Федор Матвеевич Горталов убит командир на 3-та рота [11]

[12]

[13]

3 щабскапитан Иван Дробышевский убит командир на 8-а рота
4 щабскапитан Вильхельм Горновский убит
- щабскапитан Дмитрий Щербачев починал от раните
5 поручик Константин Щербачев убит командир на 6-а рота
6 подпоручик Николай Лавров убит
7 подпоручик Николай Баратынский убит
8 подпоручик Василий Шарепо-Лапицкий убит
9 прапорщик Ростислав Сомов убит
10 прапорщик Осмаловский убит
62-ри Суздалски пехотен полк
11 майор Федор Оссовский убит [14]
12 щабскапитан Павел Балышев убит
13 прапорщик Александр Александров убит
63-ти Углицики пехотен полк
14 капитан Алексей Николаевич княз Девлет-Кильдеев убит на 30 август командир на 1-ва стрелкова рота [15]

[16]

15 прапорщик Евгений Томарович убит на 30 август младши офицер
16 поручик Владимир Николаевич Сайбут-Романович починал от раните командир на3-та стрелкова рота, умира на 3 септември
64-ти Казански пехотен полк
17 поручик Николай Александрович Корсаков убит на 30 август адютант на 2 батальон [17]

[18]

18 майор Андрей Александрович Полубинский починал от раните младши щабен офицер от 2-ри батальон, умира на 1 септември
16-а артилерийска бригада
19 капитан Иван Луцианович Грабчинский починал от раните офицер от 4-та батарея [19]
117-и Ярославски полк
20 майор Давид Василевич Соколов убит на 30 август [20]
21 щабскапитан Иларион Львович Прокофев убит на 30 август
22 поручик Казимир Болеславович Аренд 2-ри убит на 30 август
23 поручик Антон Олич Захаров убит на 30 август
24 подпоручик Адам Михайлович Свидерский убит на 30 август
25 подпоручик Виниамин Петрович Перекрестов убит на 30 август
26 подпоручик Волков убит на 30 август командирован от 11-и Фанагорийски пехотен полк
27 подпоручик Шестковский изчезнал командирован от 15-и Шлиселбургски пехотен полк
28 прапорщик Франц Йосифович Статкевич убит на 30 август
30-а артилерийска бригада
29 полковник Василий Василиевич Гудима убит на 26 август командир на 1-ва батарея
17-и Архангелогородски пехотен полк
30 полковник Николай Петрович Шлитер починал от раните командир на полк, умира на 2 септември [21]
31 капитан Иван Мухин починал от раните командир на 7-а рота, погребан в Свищов [22]
32 щабскапитан Иван Черняков починал от раните командир на 8-а рота, погребан в Свищов
33 прапорщик Гаврилов убит на 31 август младши офицер
18-и Вологодски пехотен полк
34 майор Михаил Кольчевский убит на 30 август [23]
35 капитан Иван Давыдов починал от раните [24]
36 поручик Василий Огдовлев убит на 30 август командирован от 7-и гренадирски Самогидски полк
37 подпоручик Керн починал от раните
5-а артилерийска бригада
38 щабскапитан Николай Гурков убит на 28 август 3 батарея [25]
39 поручик Николай Иванов 1-ви убит на 28 август 3 батарея
124-ти Воронежки пехотен полк
40 щабскапитан Николай Николаевич Гордиенко починал от раните командир на 2-ра стрелкова рота [26]
41 поручик Петр Павлович Синдоровский убит на 30 август командир на 6-а рота
42 поручик Василий Скарупа починал от раните
43 подпоручик Павел Александрович Добряков 3-ти убит на 30 август младши офицер от 7-а рота [27]
44 подпоручик Василий Константинович Доброграев убит на 30 август
45 юнкер Георгий Владимиров убит на 30 август
46 юнкер Феодор Очкасов убит на 30 август
5-и Калужки пехотен полк
47 капитан Иван Федорович Климантович убит на 27 автуст командир на 7-а рота [28]
48 щабскапитан Андрей Карлович Карпович убит на 27 август командир на 2-ра рота
6-и Либавски пехотен полк
49 капитан Емилий Петрович Кнорринг убит на 30 август [29]
50 капитан Степан Иванович Лорис-Меликов убит на 30 август
51 щабскапитан Степан Алексеевич Виноградов убит на 30 август
52 подпоручик Василий Йосифович Герберский убит на 30 август
7-и Ревелски пехотен полк
53 майор Ото Отович Торвиге убит на 31 август командир на 1-ви батальон, ранен в крака и убит от турците при отстъплението [30]
54 капитан Сергей Николаевич Матерно починал от раните
8-и Естляндски пехотен полк
55 капитан Ерест Спув убит командир на 1-ва рота [31]

[32]

56 капитан Михаил Александрович Кокшаров починал от раните командир на 2-ра рота
57 капитан Лев Прокопович убит командир на 4-та рота
58 прапорщик Венедикт Александров починал от раните младши офицер
2-ра артилерийска бригада
59
3-та артилерийска бригада
60 щабскапитан Константин Сергеевич Юрьев убит на 30 август 6 батарея [33]
3-та стрелкова бригада
61 генерал-майор Владимир Михайлович Доброволски починал от раните командир на бригада [34][35]
62 полковник Алексей Василиевич Салингре починал от раните командир на 9-и стрелкови батальон
63 поручик Попов убит командир на 4-та рота от 10-и батальон
64 капитан Листов починал от раните командир на 4-та рота от 11-и батальон
65 подпоручик Уманец убит командир на 2-ра рота от 12-и батальон

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

паметник на в памет на местонахождение изображения
1 Pekh 5 Kaluzhsky.jpg 5-и Калужки пехотен полк– капитан Климантович, щабскапитан Карпович и 127 нисши чина Плевен,

Скобелев парк

43°23′58.3″ с. ш. 24°36′48.3″ и. д. / 43.399528° с. ш. 24.613417° и. д.

5 Калужки полк1.jpg
5 Калужки полк6.jpg
5 Калужки полк5.jpg
2 Pekh 6 Libau.jpg 6-и Либавски пехотен полк – капитани Кноринг и Лорис-Меликов, щабскапитан Виноградов, подпоручик Герберский и 45 нисши чина Плевен,

Скобелев парк

43°23′58.2″ с. ш. 24°36′47.9″ и. д. / 43.3995° с. ш. 24.613306° и. д.

6 Либавски полк1.jpg
6 Либавски полк3.jpg
6 Либавски полк2.jpg
3 Pekh 7 Revel.jpg 7-и Ревелски пехотен полк – майор Торвиге и капитан Матерно Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.2″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613111° и. д.

7 Ревелски полк - офицери1.jpg
7 Ревелски полк - офицери3.jpg
7 Ревелски полк - офицери4.jpg
4 Pekh 7 Revel.jpg 7-и Ревелски пехотен полк – 155 нисши чина Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.3″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613139° и. д.

7 Ревелски полк1.jpg
7 Ревелски полк3.jpg
7 Ревелски полк2.jpg
5 Pekh 8 Estland1.jpg 8-и Естляндски пехотен полк – капитани Спуев, Прокопович и Кокшаров, прапорщик Александров Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.3″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613139° и. д.

8 Естляндски полк - офицери2.jpg
8 Естляндски полк - офицери3.jpg
8 Естляндски полк - офицери1.jpg
6 Pekh 8 Estland1.jpg 8-и Естляндски пехотен полк – 125 нисши чина Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.3″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613139° и. д.

8 Естляндски полк1.jpg
8 Естляндски полк2.jpg
8 Естляндски полк6.jpg
7 Pekh 61 Vladimirski.jpg 61-ви Владимирски пехотен полк – 9 офицери

Pekh 62 Suzdalski.jpg 62-ри Суздалски пехотен полк – 4 офицери

Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.4″ с. ш. 24°36′46.6″ и. д. / 43.399278° с. ш. 24.612944° и. д.

61 Владимирски и 62 Суздласки полк - офицери1.jpg
61 Владимирски и 62 Суздласки полк - офицери3.jpg
61 Владимирски и 62 Суздласки полк - офицери2.jpg
8 Pekh 61 Vladimirski.jpg 61-ви Владимирски пехотен полк – 200 нисши чина

Pekh 62 Suzdalski.jpg 62-ри Суздалски пехотен полк – 189 нисши чина

4-ти Екатеринославски драгунски полк – 3 нисши чина

4-ти Харковски улански полк – 1 нисш чин

4-ти Донски казашки полк – 1 нисш чин

Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.6″ с. ш. 24°36′46.5″ и. д. / 43.399333° с. ш. 24.612917° и. д.

61 Владимирски и 62 Суздалски полк2.jpg
61 Владимирски и 62 Суздласки полк - офицери5.jpg
61 Владимирски и 62 Суздласки полк - офицери4.jpg
9 костница на

Pekh 61 Vladimirski.jpg 61-ви Владимирски пехотен полк

Pekh 62 Suzdalski.jpg 62-ри Суздалски пехотен полк

4-ти Екатеринославскидрагунски полк

4-ти Донски казашки полк

Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.3″ с. ш. 24°36′41.5″ и. д. / 43.39925° с. ш. 24.611528° и. д.

Костница1.jpg
Костница2.jpg
Костница3.jpg
10 RAF A emb-Artillery1924.gif 2-ра артилерийска бригада – 9 нисши чина Плевен,

Скобелев парк

43°23′58.1″ с. ш. 24°36′46.8″ и. д. / 43.399472° с. ш. 24.613° и. д.

2 артилерийска бригада3 - плоча.jpg
2 артилерийска бригада1 - плоча.jpg
2 артилерийска бригада2 - плоча.jpg
11 RAF A emb-Artillery1924.gif 3-та артилерийска бригада – щабскапитан Юриев и 3 нисши чина село Брестовец,

местност Сляпа Тученица

43°21′35.1″ с. ш. 24°36′43.2″ и. д. / 43.35975° с. ш. 24.612° и. д.

3 артилерийска бригада - плоча2.jpg
3 артилерийска бригада - плоча1.jpg
3 артилерийска бригада - плоча3.jpg
12 Pekh 117 Yaroslav.jpg 117-и Ярославски пехотен полк – 4 нисши чина

Pekh 118 Shujski.jpg 118 Шуйски полк – 9 нисши чина

село Брестовец,

местност Сляпа Тученица

43°21′33.8″ с. ш. 24°36′43.2″ и. д. / 43.359389° с. ш. 24.612° и. д.

117 Ярославски и 118 Шуйски полк2.jpg
117 Ярославски и 118 Шуйски полк-надпис1.jpg
117 Ярославски и 118 Шуйски полк-надпис2.jpg
13 Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17-и Архангелогородски пехотен полк – полковник Шлитер село Гривица,

местност Трапито

43°22′48.8″ с. ш. 24°43′44.6″ и. д. / 43.380222° с. ш. 24.729056° и. д.

Паметник полковник Шлитер 1.jpg
Паметник полковник Шлитер 2.jpg
Паметник полковник Шлитер 3.jpg
14 Pekh 17 Arhangelogorod.jpg 17-и Архангелогородски пехотен полк – 280 нисши чина

RAF A emb-Artillery1924.gif 5 артилерийска бригада – 5 артилеристи

село Гривица,

местност Кудренско бърдо

43°25′20.5″ с. ш. 24°41′06.6″ и. д. / 43.422361° с. ш. 24.685167° и. д.

17 Архангелогородски полк11.jpg
17 Архангелогородски полк12.jpg
17 Архангелогородски полк10.jpg
15 Pekh 18 Vologda.jpg 18-и Вологодски пехотен полк – майор Кольчевский, капитан Давыдов 2-ри, поручик Огдовлев и 147 нисши чина село Гривица

местност Детковица

43°25′24.8″ с. ш. 24°40′59.5″ и. д. / 43.423556° с. ш. 24.683194° и. д.

18 Вологодски полк1.jpg
18 Вологодски полк5.jpg
18 Вологодски полк3.jpg
16 Pekh 20 Galitsky.jpg 20-и Галицки пехотен полк – 16 нисши чина Плевен,

местност Стражата

43°22′44.2″ с. ш. 24°38′21.5″ и. д. / 43.378944° с. ш. 24.639306° и. д.

20 пехотен Галицки полк3.jpg
20 пехотен Галицки полк4.jpg
20 пехотен Галицки полк5.jpg
16 Pekh 63 Uglitsky.jpg 63-ти Углицки пехотен полк – 3 офицери

Pekh 64 Kazan.jpg 64-ти Казански пехотен полк – 4 офицери

RAF A emb-Artillery1924.gif 16-а артилерийска бригада – 1 офицер

Плевен

местност Радишевски връх

43°23′13.2″ с. ш. 24°38′43.9″ и. д. / 43.387° с. ш. 24.645528° и. д.

63 Углицки и 64 Казански полк6.jpg
63 Углицки и 64 Казански полк10.jpg
63 Углицки и 64 Казански полк3.jpg
17 Pekh 63 Uglitsky.jpg 63-ти Углицки пехотен полк – 305 нисши чина Плевен

местност Радишевски връх

43°23′13.2″ с. ш. 24°38′43.9″ и. д. / 43.387° с. ш. 24.645528° и. д.

63 Углицки и 64 Казански полк5.jpg
63 Углицки и 64 Казански полк8.jpg
63 Углицки и 64 Казански полк9.jpg
Pekh 64 Kazan.jpg 64-ти Казански пехотен полк – 93 нисши чина
RAF A emb-Artillery1924.gif 16-а артилерийска бригада – 17 артилеристи
18 Pekh 117 Yaroslav.jpg 117-и Ярославски полк – майор Соколов, щабскапитан Прокофев, поручици Захаров, Аренд, подпоручици Перекрестов, Свидерский, Волков, Шестаковский и прапорщик Статкевич Плевен

местност Стражата

19 Pekh 117 Yaroslav.jpg 117-и Ярославски пехотен полк – 111 нисши чина

Pekh 118 Shujski.jpg118-и Шуйски пехотен полк – 42 нисши чина

RAF A emb-Artillery1924.gif 30-а артилерийска бригада – 5 артилеристи

Плевен

местност Стражата

20 Pekh 124 Voronezh.jpg 124-ти Воронежки пехотен полк – щабскапитан Гордиенко, поручици Синдоровский, Скарупа и 119 нисши чина село Радишево

местност Стража

43°22′39.5″ с. ш. 24°39′47.2″ и. д. / 43.377639° с. ш. 24.663111° и. д.

124 Воронежки полк4.jpg
124 Воронежки полк5.jpg
124 Воронежки полк3.jpg
21 Pekh 124 Voronezh.jpg 124-ти Воронежки пехотен полк – подпоручици Добряков 3-ти, Доброграев, юнкери Владимиров, Очкасов и 124 нисши чина Плевен

местност Радишевски връх

43°23′29.5″ с. ш. 24°38′35.9″ и. д. / 43.391528° с. ш. 24.643306° и. д.

Паметник 124 Воронижки полк13.jpg
Паметник 124 Воронижки полк12.jpg
Паметник 124 Воронижки полк10.jpg
22 RAF A emb-Artillery1924.gif 16-а артилерийска бригада – капитан Грабчинский и 17 артилеристи село Радишево

43°22′53.9″ с. ш. 24°39′33.6″ и. д. / 43.381639° с. ш. 24.659333° и. д.

16 артилерийска бригада4.jpg
16 артилерийска бригада7.jpg
16 артилерийска бригада8.jpg
23 RAF A emb-Artillery1924.gif 30-а артилерийска бригада – полковник Василий Гудима село Пелишат

43°20′51.5″ с. ш. 24°47′21.9″ и. д. / 43.347639° с. ш. 24.789417° и. д.

Василий Гудима2.jpg
Василий Гудима1.jpg
Василий Гудима3.jpg
24 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия – генерал-майор Вилхем Олдекоп село Славяново

църква „Свети Николай“

43°27′50.2″ с. ш. 24°52′17.2″ и. д. / 43.463944° с. ш. 24.871444° и. д.

Генерал Олдекоп1.jpg
Генерал Олдекоп7.jpg
Генерал Олдекоп4.jpg
25 2-ра бригада от 9-а кавалерийска дивизия – генерал-майор Вилхем Олдекоп село Славяново

църква „Свети Николай“

43°27′50.1″ с. ш. 24°52′17.2″ и. д. / 43.463917° с. ш. 24.871444° и. д.

Генерал Олдекоп-семейство1.jpg
Генерал Олдекоп-семейство5.jpg
Генерал Олдекоп-семейство4.jpg

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г., Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната.
  • Георгиев Г., Топалов В., Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958.
  • Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984.
  • Генов Ц., Русско-турецкая война 1877 – 1877 гг. и подвиг освободителей, Боевой путь Западного отряда.
  • Газенкампф М. Мой дневник 1877 – 1878 г.г. Санкт Петербург, 1908.
  • Еленев М. Н. Историческая хроника 63-го пехотного Углицкого полка за 200 лет его существования 1708 – 1908, Варшава.
  • Борисов В., Сыцянко А. Походы 64-го пехотного Казанского Его Императорского Высочества Михаила Николаевича полка. 1642-1700-1886, Санкт Петербург, 1888.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт Петербург, 1898 – 1911, Вып. 1 – 97.