Трета индо-пакистанска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трета индо-пакистанска война
Индо-пакистански конфликт
Военните части и движенията им по източния фронт на войната.
Военните части и движенията им по източния фронт на войната.
Информация
Период 3 – 16 декември 1971 г.
Резултат Индийска победа
Територия Независимост на Източен Пакистан (Бангладеш)
Страни в конфликта
Флаг на Индия Индия
Flag of Bangladesh (1971).svg Временно правителство на Бангладеш
Флаг на Пакистан Пакистан
Командири и лидери
Flag of India.svg Индира Ганди
Flag of India.svg Варахагири Венката Гири
Flag of India.svg Джагдживан Рам
Flag of Pakistan.svg Яхя Хан
Flag of Pakistan.svg Нурул Амин
Flag of Pakistan.svg Гул Хасан Хан
Flag of Pakistan.svg Абдул Хамид Хан
Сили
825 000 – 860 000 войници
180 000 мукти бахини
350 000 – 365 000 войници
35 000 разакари
Жертви и загуби
2500 – 3843 убити
9851 – 12 000 ранени
45 самолета
80 танка
1 фрегата
9000 убити
25 000 ранени
93 000 пленени
2 разрушителя
1 миночистач
1 подводница
3 патрулни катера
7 канонерски лодки
75 самолета
200 танка
Трета индо-пакистанска война в Общомедия

Третата индо-пакистанска война е въоръжен конфликт, воден между Индия и Пакистан в периода 3 – 16 декември 1971 г. Избухва по време на войната за независимост в Източен Пакистан и завършва с капитулирането на пакистанските сили в Дака. Военните действия започват с предварително въздушно бомбардиране на 11 индийски военновъздушни бази (операция „Чингис хан“), при което Индия се включва във войната за независимост в Източен Пакистан на страната на бенгалските националистически сили (мукти бахини). Продължила само 13 дни, това е една от най-кратките войни в историята.[1][2]

По време на войната, въоръжените сили на Индия и Пакистан се сражават едновременно на два фронта: източен и западен. Войната приключва, след като Източното командване на пакистанските въоръжени сили подписва капитулацията си[3][4] на 16 декември 1971 г. в Дака. Тази дата бележи и образуването на Източен Пакистан в нова независима държава – Бангладеш. Тя се бори за независимостта си от Пакистан още от началото на годината. Над 90 000[5] пакистански служители са пленени от индийската армия. От тях, между 79 600 и 81 000 са униформени военни,[5][6][7] а останалите са цивилни – роднини на военните или техни колаборационисти.[5][8][9][10]

Пакистанските войски и подкрепящите ги ислямистки групировки извършват геноцид срещу местното бенгалско население, избивайки между 300 хиляди и 3 милиона цивилни в Бангладеш.[11][12][13][14] В резултат на конфликта, между 8 и 10 милиона души напускат страната, търсейки убежище в Индия.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. India: Easy Victory, Uneasy Peace. // Time. 27 декември 1971.
  2. World's shortest war lasted for only 45 minutes. // Pravda, 10 март 2007.
  3. Azhar, M. u. R., Masood, S., & Malek, N. M. (2018). Conflict and Development: A case study of East Pakistan Crisis, 1971. International Journal of Research and Innovation in Social Science, 2(9).
  4. 1971 War: 'I will give you 30 minutes'. // Архивиран от оригинала на 6 декември 2010. Посетен на 14 април 2011.
  5. а б в Orton, Anna. India's Borderland Disputes: China, Pakistan, Bangladesh, and Nepal. Epitome Books, 2010. ISBN 9789380297156. с. 117. Посетен на 10 март 2016.
  6. Mainsprings of Indian and Pakistani Foreign Policies – S. M. Burke. 1974. ISBN 9780816607204. Посетен на 27 юли 2012.
  7. Bose, Sarmila. The question of genocide and the quest for justice in the 1971 war. // Journal of Genocide Research 13 (4). November 2011. DOI:10.1080/14623528.2011.625750. с. 398.
  8. Jamaat claims denied by evidence. // THE DAILY STAR, 28 февруари 2008. Посетен на 10 март 2016.
  9. Haqqani, Hussain. Pakistan: Between Mosque and Military. United Book Press, 2005. ISBN 978-0-87003-214-1., Chapter 3, p. 87.
  10. Burke, Samuel Martin. Mainsprings of Indian and Pakistani Foreign Policies. University of Minnesota Press, 1974. ISBN 978-0-8166-5714-8. с. 216.
  11. Totten, Samuel. Plight and Fate of Women During and Following Genocide. Transaction Publishers, 2012. ISBN 9781412847599. с. 55. Посетен на 8 март 2016.
  12. Myers, David G.. Exploring Social Psychology 4E. Tata McGraw-Hill Education, 2004. ISBN 9780070700628. с. 269. Посетен на 8 март 2016.
  13. Consulate (Dacca) Cable, Sitrep: Army Terror Campaign Continues in Dacca; Evidence Military Faces Some Difficulties Elsewhere, 31 март 1971, Confidential, p. 3
  14. Kennedy, Senator Edward, „Crisis in South Asia – A report to the Subcommittee investigating the Problem of Refugees and Their Settlement, Submitted to U.S. Senate Judiciary Committee“, 1 ноември 1971, U.S. Govt. Press, p. 66.
  15. Rummel, Rudolph J., "Statistics of Democide: Genocide and Mass Murder Since 1900", ISBN 3-8258-4010-7, Chapter 8, Table 8.2 Pakistan Genocide in Bangladesh Estimates, Sources, and Calculations