Трета пуническа война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възстановка на пунически Картаген с хълма Бирса на който храма на Ешмун бил последно убежище и опора на пуните защитници на града (подобно на Втория храм през 70 г.).

Трета пуническа война се води между Рим и Картаген (149 пр.н.е. - 146 пр.н.е.).

Подклажданите от Рим конфликти с Масиниса, който разширява царството си за сметка на Картаген, подтикват града към неразрешена от Рим война. В отговор Рим обявява война на Картаген.

Картагенците капитулират след дебаркирането на двете римски армии, отказвайки доброволно да напуснат града и възобновяват борбата. Изпратеният там Публий Корнелий Сципион Емилиан обсажда пуническата столица и постига целта си и през 146 г. пр.н.е. завладявайки Картаген, който въпреки неговото застъпничество е разрушен, а оцелелите картагенски граждани са продадени в робство.

Картагенската област става част от римската провинция Африка. Триумф на Сципион Емилиан, с прозвище Африкански Млади.

През 122 г. пр.н.е. Римският Сенат гласува Lex Rubria, и в съседство с засипаните със сол останки на Пунически Картаген, започва изграждането на Римски Картаген.

През есента на 1859 г., френска археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античен Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че същия съдържа изключително и само еврейски погребения от римската епоха в историята на града (122 г. пр.н.е. - 698 г.). [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Урс-Миедан, Мадлен. Картаген, стр. 42-52. Одри, ISBN 954-9904-11-3, 2000, първо издание.