Трета сицилианска война
| Трета сицилианска война | |||
| Сицилиански войни | |||
 епицентърът на сблъсъка | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 315 г. пр.н.е. – 307 г. пр.н.е. | ||
| Място | Сицилия и територията на днешен Тунис | ||
| Резултат | запазване на статуквото, но Сиракуза изземва стратегическата инициатива във войните | ||
| Територия | Сицилия с подстъпите и предградията на Картаген | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Третата гръко-пуническа война се провежда в края на 4 век пр.н.е. между 315 г. пр.н.е. и 307 г. пр.н.е., като страни са Пунически Картаген и неговите съюзници от една страна и Сиракуза от друга. Това е най-интензивният военен конфликт между съперниците в историята. Завършва с прословутата африканска експедиция на Агатокъл. След края на африканската експедиция, през 306 г. пр.н.е., е сключен мирен договор, според клаузите на който се запазва старата граница в Сицилия по река Халикос. Макар и символично, картагенците са принудени да плащат скромен дан в жито и пари.[1]
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Значението на тази война е огромно, понеже за първи път театърът на бойните действия се пренася в Магреб на Африканския континент. През 310 г. пр.н.е. набързо сформирано картагенското опълчение е напълно разбито и Картаген за първи път в своята история се оказва в критично положение.
Развитие
[редактиране | редактиране на кода]Конфликтът не се подновява впоследствие, но в ролята на сиракузците влизат римляните, които след Първата пуническа война принуждават картагенците да опразнят острова. Насетне следва въстание на наемниците и немного славния край на пуническата столица.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 541 – 542 – Елинистичен Египет, Сицилия при Агатокъл, Сицилийски войни. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.