Трети македонски конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трети македонски конгрес
конгрес
Място София, България
Дата 3 – 11 ноември 1896 г.

Третият македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 11 ноември 1896 година.

Делегати[редактиране | редактиране на кода]

Делегати
Дружество Делегати Бележка
Белоградчик Димитър Негенцов
Бобошево Георги Влахов
Бургас Христо Станишев
Варненско македонско дружество Илия Шотов
Димитър Ляпов
Добрич Д. Попов
Дупнишко македонско дружество Наум Тюфекчиев
Никола Малешевски
Златица Георги Чолаков
Кюстендилско македонско дружество Панталей Баджов
Бойчо Богоя заменен от Зафир Стоянов
Новоселци Христо Дойчинов
Осоица-Саранци К. Т. Димов
Пещера Никола Наумов
Пловдивско македонско дружество Гаврил Георгиев заменен от Климент Спространов
Радомир Иван Неврокопски
Рахово Константин Помянов
Самоков Лазар Нишков
Свищов Коста Шахов
Силистра Димитър Карамфилович
Софийско македонско дружество Любомир Милетич
Никола Червениванов
Станимашко македонско дружество Хр. Георгиев
Трън Димитър К. Карадимчев
Шумен Яков Янков
Неизвестно македонско дружество А. П. Сазданов

Конгресът не приема пълномощните на делегатите на разколническото Софийско дружество Никола Иванов и запасен капитан Атанас Дуков.[1]

Решения[редактиране | редактиране на кода]

За председател на конгреса е избран генерал Данаил Николаев, а за подпредседател Христо Станишев. Докладът за дейността на Върховния македонски комитет е изнесен от члена му Александър Радев и в него се коментира разцеплението на Софийското дружество на организацията, което убива престижа на делото и се констратира със съжаление:

недостолепното поведение, което правителството на България държи по Македонския въпрос... Комитетът счита дипломатическата страна на освободителното дело за изчерпана, като с това делото е поставено на конкретна основа... комитетът не такъв успех е имал по другите страни на освободителното дело: организационната и революционната...[2]

Други двама члена на комитета Димитър Ризов и Андрей Ляпчев се изказват в същия дух. Дейността на комитета е разкритикувана от Коста Шахов, който смята, че причините за неуспехите не са външни, а в част от самия комитет.

Нов Върховен комитет[редактиране | редактиране на кода]

На последното заседание на 10 ноември от 26 присъстващи делегати 20 гласуват за нов състав на комитета. Избрани членове са:

Останалите кандидати получават под 12 гласа и за попълване на квотата е направен балотаж, на който влизат:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 93-94.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония