Трианонски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трианонски договор
Signature de la Paix avec la Hongrie, en tête Benárd Ágost hongrois(passant devant un piquet d'honneur à Versailles).jpg
Агощ Бенард и Алфред Драше-Лазар при пристигането си във Версай, 4 юни 1920 г.
Информация
Подписване 4 юни 1920 г.
Място Версай, Франция
Предшестван Първата световна война
Подписан между
Унгария Унгария Великобритания Великобритания
Италия Италия
САЩ САЩ
Франция Франция
Япония Япония
Трианонски договор в Общомедия
Карта на териториите, отнети от Австро-Унгария с Мирния договор от Трианон.

Трианонският договор (на френски: Traité de Trianon, на унгарски: Trianoni békeszerződés) е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война[1] между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария. Договорът регулира статута на независима унгарска държава и определя нейните граници. Той оставя Унгария без излаз на море, обхващаща 93 073 км2, едва 28% от 325 411-те кв2, които съставляват предвоенното Кралство Унгария (унгарската част от Австро-Унгария). Населението става 7,6 милиона, само 36% от населението от 20,9 милиона на бившата държава. Земите, които общо биват разпределени между съседните държави (и всяка от тях поотделно), имат мнозинство от не-унгарци, но 31% от унгарците (3,3 милиона[2]) остават извън пределите на Унгария след подписването на договора.[3][4][5] Пет от десетте най-големи градове от предвоенното кралство остават в други държави. Договорът ограничава армията на Унгария до 35 000 офицери и мъже, а австро-унгарският флот престава да съществува.

Основните бенефициенти на териториалното разделение на предвоенното Кралство Унгария са Кралство Румъния, Чехословашката република, Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия) и Първата австрийска република. Един от основните елементи на договора е доктрината „самоопределение на народите“ и е опит да се даде на не-унгарците техни собствени национални държави.[6] Унгарската делегация подписва договора с протес на 4 юни 1920 г. в палата Гранд Трианон във Версай, Франция. Договорът е регистриран в Договора за лигата на нациите на 24 август 1921 г.[7]

Съвременните граници на Унгария са същите като тези, определени в Трианонския договор, с някои незначителни изменения до 1924 г. по отношение на унгарско-австрийската граница и с изключението на три села, които биват прехвърлени на Чехословакия през 1947 г.[8][9]

Клаузи в Мирния договор от Трианон[редактиране | редактиране на кода]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Мирният договор от Трианон откъсва около 3,3 милиона унгарци от родината-майка; половината от тях остават да живеят в граничните райони (предимно в южна Словакия), а останалите са разселени във вътрешността на съседните на Унгария държави – най-вече в северната част на Трансилвания в Румъния и във Войводина (Северна Сърбия). От друга страна, част от придадените територии са заселени от неунгарци.

Унгарският народ е потресен и шокиран от клаузите на Мирния договор от Трианон, които откъсват от страната региони, принадлежали на кралство Унгария от 11 век. Девизът на тогавашните унгарци е „Не! Не! Никога!“ (Nem! Nem! Soha!). До сключването на Виенското споразумение през 1938 г., знамената в цяла Унгария се издигат в знак на траур само на половината на пилона. Едва след това започват да ги издигат на две-трети. През тридесетте години на двадесети век унгарските ученици са започвали учебните занятия с молитва, в която се е призовавало за ревизия на договора и възстановяване на Велика Унгария „(Вярвам в един Бог, вярвам в една империя, вярвам в безкрайната Божия справедливост, вярвам във възраждането на Унгария!)“. В Унгария често има партии, които залагат в програмите си ревизия на границите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The United States ended the war with the U.S.–Hungarian Peace Treaty (1921)
  2. Richard C. Frucht (31 December 2004). Eastern Europe: An Introduction to the People, Lands, and Culture. ABC-CLIO. p. 360. ISBN 978-1-57607-800-6.
  3. "Trianon, Treaty of". The Columbia Encyclopedia. 2009.
  4. Macartney, C. A. (1937). Hungary and her successors: The Treaty of Trianon and Its Consequences 1919 – 1937. Oxford University Press.
  5. Bernstein, Richard (9 August 2003). "East on the Danube: Hungary's Tragic Century". The New York Times.
  6. Martin P. van den Heuvel,Jan Geert Siccama: "Its+main+element,+based+upon+the+doctrine+of+%27the+self-determination+of+peoples%27,+was+an+attempt+to+give+all+the+non-Hungarian+ethnic+groups+their+own+national+states."&hl=hu&sa=X&ei=AX2wUd6bKsvP4QSB24CACA&redir_esc=y#v=onepage&q="Its%20main%20element%2C%20based%20upon%20the%20doctrine%20of%20'the%20self-determination%20of%20peoples'%2C%20was%20an%20attempt%20to%20give%20all%20the%20non-Hungarian%20ethnic%20groups%20their%20own%20national%20states."&f=false he Disintegration of Yugoslavia"Its+main+element,+based+upon+the+doctrine+of+%27the+self-determination+of+peoples%27,+was+an+attempt+to+give+all+the+non-Hungarian+ethnic+groups+their+own+national+states."&hl=hu&sa=X&ei=AX2wUd6bKsvP4QSB24CACA&redir_esc=y#v=onepage&q="Its%20main%20element%2C%20based%20upon%20the%20doctrine%20of%20'the%20self-determination%20of%20peoples'%2C%20was%20an%20attempt%20to%20give%20all%20the%20non-Hungarian%20ethnic%20groups%20their%20own%20national%20states."&f=false Yearbook of European Studies, 1992
  7. League of Nations Treaty Series, vol. 6, p. 188.
  8. Botlik, József (June 2008). "AZ ŐRVIDÉKI (BURGENLANDI) MAGYARSÁG SORSA". vasiszemle.hu. VASI SZEMLE.
  9. adatbank.sk

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Treaty of Trianon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.