Триводици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Триводици
Общи данни
Население 1 423 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,226 km²
Надм. височина 196 - 201 m
Пощ. код 4222
Тел. код 031403
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 73081
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Стамболийски
Георги Мараджиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Триводици
Симеон Димитров
(БСП)
Триводици в Общомедия

Триводици е село в Централна Южна България. То се намира в община Стамболийски, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Триводици е разположено в равното и плодородно Кричимско поле на Горнотракийската низина в непосредствена близост до десния бряг на река Марица. Също толкова непосредствено, в землището на селото попадат и част от Бесапарски ридове, които са част от подножието на северните склонове на Западните Родопи. От близкият им връх – Текир връх (от старото име на селото – Текира), издигащ се над селото, се оформя невероятно живописна гледка към къщите и близките градове и села. Най-близкият град е Стамболийски /7км/, а областните центрове Пловдив и Пазарджик отстоят съответно на 25 и 15 километра. Близки до селото са и градовете Кричим, Перущица, Съединение и Брацигово. На север, край последните къщи на селото, река Марица разделя землището на селото с тези на близките села Хаджиево и Говедаре, и двете от област Пазарджик. На изток от селото е град Стамболийски. На запад селото граничи със землището на село Огняново, Пазарджишко. На югозапад близко село е брациговското Исперихово. На юг – югоизток границите си разделя със землището на Ново село.

Основният поминък на населението в селото е земеделието (лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, гъбарство, говедовъдство, овцевъдство, рибовъдство).

Карстовите извори край селото са едни от най-големите в България. Дебитът им е 1400л/с. Водите им с подземен бетонен ръкав са отведени до завода за целулоза и хартия в Стамболийски. В миналото те са движели няколко воденици.

На хълма, който е част от Бесапарски ридове, над изворите, има изход на пещерно образование, водещо вероятно до водите им, но досега не е проучено.

Любопитно е и, че в землището на селото се намират и едни от най-големите рибарници у нас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Текира (от създаването му до 14 август 1934 г.). Според предания старото име на селото идва от името на турски бей, който се е казвал Текир бей, от където в миналото са наричали селото Текира. Друга версия за произхода на името е, че текире на турски означава „свято място“ във връзка с това, че в края на селото е имало останки от древно тракийско светилище на нимфите. То е било построено в непосредствена близост до карстовите извори на североизток от древния тракийски град Бесапара. Върху тези останки е построен параклисът „Възнесение Господне“ /съвсем близко до ж.п. спирка Хаджиево/.

В селото извират три извора. Носи се легенда, че овчари лятно време водили своите овце на паша в Рила. Един ден овчар хвърлил своята гега, за да завърне стадото, но тя попаднала в едно от Рилските езера. През есента, когато прибрал стадото в селото, той го завел на водопой на изворите и там видял своята гега. Така се носи легендата, че изворите идват от планината Рила. Много хора се къпят в изворите защото считат водата за лековита. Така селото получава своето наименование Триводици, защото от три места вода извира.

На 6 август 2005 г., вследствие на проливните дъждове и придошлите води на р. Марица предпазната дига край селото се скъсва и по-голямата част от селото е наводнена. Домовете на около 220 семейства биват наводнени, част от тях остават без дом.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Първа копка на православен храм, 2008 г.

Преобладаващата част от жителите са православни християни.

На 2 март 2008 г. е направена първа копка за изграждане на православен храм в центъра на селото, който ще носи името „Свети Георги“. Ритуалът е отслужен от Пловдивският митрополит Николай, като присъстват още: народният представител от Коалиция за България Пламен Славов, членът на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към 40-тото Народно събрание професор Иван Желев, кметът на община Стамболийски Иван Атанасов, председателят на ОбС Никола Михайлов, кметът на с. Триводици Симеон Димитров, много жители на селото и гости.

През 2016 и 2017 г. са отпуснати средства от Община Стамболийски за довършването на сградата на новия храм в центъра на селото. Очаква се през пролетта на 2018 г. новата църква "Св. Георги" да бъде напълно готова, осветена и отворена за посещения.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Иван Царев-1906“, 2008 г.
  • Кметство – с. Триводици;
  • Народно читалище „Иван Царев-1906". Предполага се, че читалищна дейност е извършвала и сградата на кметството, преди създаването на читалището. Сградата на сегашното читалище е построена между 1959 г. и 1961 г. Преди това друга сграда е изпълнявала функциите на читалище.
  • Основно училище „Васил Левски“ – има данни за съществуването от 1900 г., насам, но се предполага, че и преди това е имало училище, най-вероятно килийно;
  • Целодневна детска градина „Изворче“;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има малък манастир, посветен на „Възнесение Господне“ – това е едно от най-красивите места в землището на селото. Зад манастира се намират и „чудотворните" три извора, откъдето идва и името на селото. Старите хора казват, че водата на изворите помага най-много на зрението.

Селото е известно и с уникалното и ендемитно растение Текирска мишорка, която се среща само в България и само в района на Бесапарските ридове между Пазарджик и Стамболийски. Самите Бесапарски ридове са част от северните склонове в подножието на крайните Западни Родопи. Растението се среща само и единствено тук и никъде другаде в България, Европа и света, което го прави уникално. То е защитено в Червената книга на Република България.

Текирската мишорка (Gypsophila tekirae) е ендемитен вид многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови, разпространен само в България, на територията на област Пазарджик (защитената зона Бесапарски ридове). [1]

Текирската мишорка е описана и класифицирана през 1929 г. от българския ботаник академик Борис Стефанов в книжка 3 на „Известия на българското ботаническо дружество“ по екземплярите от хербария на Стефан Георгиев. Името на вида текире (tekirae) е производно от старо име на с. Триводици, което се е казвало Текира, макар текирската мишорка да не се среща в землището на селото. Според информация на РИОСВ Пазарджик [3], проф. Георгиев събира за първи път растението от околностите на с. Хаджиево, но посочва името на съседното село Текира като по-известно. Но по-късно най-много екземпляри са открити в земите над Триводици. Когато акад. Стефанов описва текирската мишорка, той приема, че е събрана от околностите на с. Текира, и дава на новия вид това име.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на Спасовден. На този ден в много домове в селото се колят агнета. Много тачени и харесвани са и празниците Йордановден (на 6 януари всяка година се хвърля Христовия кръст в р. Марица), Бабин ден (на 21 януари се прави специален ритуал за празника), Гергьовден (на 6 май всяка година десетки семейства отбелязват празника с курбан за здраве и печено агне).

Личности[редактиране | редактиране на кода]