Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“.
Информация
Активна 1939 – 28 октомври 1943 г., отделни части до 1945 г. ( на територията на Гърция 1943 – 44 г. и на Италия 1944 – 45 г.) , от 2002 г. до днес
Държава Flag of Italy (1860).svg Кралство Италия
Тип пехота
Роля основно окупационна , национално освобопдителна
Размер 559 офицери и 9 565 войници
Гарнизон/щаб Венето ,Италия 1939 – 1940 Кефалония Аргостолион ,Гърция 1941 – 1943,Бари,Италия
Екипировка Acqui Collar Patch.png
Битки/войни Италианска инвазия в Албания
Битка за Франция
Итало-гръцка война
Участие на Италия във войната срещу Третия райх
Командири
Текущ
командир
генералАнтонио Гандин(1943)
Ceremonial chief генерал Луидижи Герци
Изтъкнати
командири
Aнтонио Гандин , Луиджи Герци , Джовани Лузиняни

Тридест и трета пехотна дивизия „Акуи“ (на италиански: 33ª Divisione fanteria „Acqui) е военно съединение на Въоръжените сили на Кралство Италия , взело участие във Втората световна война и водило героична съпротива срещу германските войски на гръцкия остров Кефалония през септември 1943 г. (след подписаното същия месец Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция) и дало 8400 души жертви които са разтреляни от германците на острова за което името на дивизията се превръща в нарицателно като един от символите за олицетворение на италианската съпротива през Втората световна война.

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

„Акуи“ е създадена като бригата през в Сардинското кралство предшестващо Кралство Италия през 1831 г. и има в началото два пехотни полка. Тя е правоприемник на бригада в предшествуващото Италия Сардинско кралство и взела участие във войните на Наполеон I.По време на Първата световна война „Акуи“ все още бригада участва в сраженията в Изонцо и Монфалконе и приключва войната в Тренто.

През 1926 г. бригадата е разпусната от фашисткото правителство на Бенито Мусолини .

1940 – 1943[редактиране | редактиране на кода]

С приближаването на Втората световна война през 1939 г. тя е възтановена и създадена отново на 29 август 1939 г. като Тридесет и трета пехотна дивизия „Акуи“, а от 1940 г. в нея е включен и 18 легион на фашистката милиция. След включването на Италия във Втората световна война дивизията „Акуи“ участва в боевете срещу Франция през юни 1940 г. като тя води боеве главно в пограничните райони на западните Алпи около Кондамин и Виа Убажете, а след примирието с Франция на 24 юни 1940 г. е разположена във Венето.На 6 декември 1940 г. дивизията „Акуи“ е прехвърлена в Албания и участва в избухналата Итало гръцка война 1940 – 1941 г. в боевете за Химара и Долината Шишица.Дивизията взима участие през зимата на 1940 – 1941 в спирането на гръцкото контранастъпление към албанския град Валона а после и на Кроча .При зимни условия натоварена на мулета италианската дивизия се придвижва към гръцката краница и води упорити сражения срещу гръцките войски в района на Епир.След намесата на нацистка Германия във войната срещу Гърция през април 1941 г. дивизията „Акуи“ атакува гръцките позиции в Болена в областта Вранища и на връх Месимерит.На 20 април тя е вече в Саранда а по късно настъпва в Игуменица и Муртос като понася много жертви над 400 убити и 1361 ранени войници и офицери. След Итало гръцката война завършила с германо-италианска окупация на Гърция 33 та дивизия „Акуи“ е преместена и дислоцирана на гарнизон на гръцките Йонийски острови между островите Кефалония (където е щаба на дивизията) и Корфу за носене на окупационна служба където са дислоцирани нейните части Осемнадесети пехотен полк командван от полковник Луиджи Лузиняни и Тридесет и трети артилерийски полк, а на островите се рагръща гръцко партизнско движение на ЕЛАС, докато италианците почти не предприемат ответни действия срещу гръцките партизани.

Примирие с антихитлеристката коалиция и боеве срещу германците[редактиране | редактиране на кода]

На 25 юли 1943 г. фашисткият режим на Бенито Мусолини е свален в Италия , а самият дикатор е арестуван. На 8 септември 1943 г. новото италианско правителство начело с маршал Пиетро Бадолио обявява подписаното няколко дни по рано Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция, германски войски окупират северна и централна Италия докато крал Виктор Емануил III и маршал Пиетро Бадолио заедно с правителството и върховното италианско командване бягат в Бриндизи където е преместена временно столицата на Кралство Италия . На 13 октомври 1943 г. Италия обявява война на нацистка Германия.Към септември 1943 г. на остров Кефалония се манират над 12 хил италиански офицери и войници от дивизията „Акуи“ и 900 германци, главно минометни и артилерийски части дошли през август 1943 г. на острова командвани от подполковник Ханс Барге.По това време командващ 33 та дивизия „Акуи“ е генерал Антонио Гандин който заема този пост от февруари 1943 г. като преди това е бил командир в италианските войски на източния фронт, награден е с германски Железен кръст и е прогермански настроен. Когато се извършва превратът срещу Мусолини в Рим новият премиер Бадолио и кралят демонстрират спокойствие и задоволство от факта че Гандин е на Кефалония за да не пречи в Италия на преврата.

Към 8 септември 1943 г. дивизия „Акуи“ има следната структура:

  • Седемнадесети пехотен полк „Акуи“
  • Осемнадесети пехитен полк „Акуи“
  • Триста и седемнадесети пехотен полк „Акуи“ (от ноември 1941 г. в дивизията)
  • Тридесет и трети артилерийски полк
  • Втора артилерийска група
  • Трета артилерийска група
  • Тридесет и трета бригада на противовъздушната отбрана
  • Тридесет и трети минометен батальон
  • Тридесет и трети картечен батальон
  • Дивизионни автомобилна, телеграфна, медицинска и интендантска роти

Въпреки прогерманските настроения на генрал Гандин, както по голямата част от офицерите, така и войниците от дивизията „Акуи“ са антигермански настроени, което кара командира Гандин да приеме подписаното със съюзниците примирие. След обявяването на примирието на Итлаия със съюзниците германският командващ на острова попдполковник Ханс Барге отправя ултиматум на командира на дивизията „Акуи“ генерал Гандин за капитулация и му дава 48-часов ултиматум за отговор. Първоначлно генерал Гандин започва преговори с германските командири за намиране на решение за изход от ситуацията.някои старши офицери и капелани от дивизията съветват генерала да продълже войната на страната на германците, един от капеланите дори му предлага да предаде оръжието на германците и да разчитат на милостта им. Но болшинството от младшите офицери са антигермански настроени и на офицерският съвет на 11 септември 1943 г. се взема решение да не се предава оръжието на германците и да не се капитулира като за това генерал Гандин получава изрична заповед от краля Викто Емануил III и маршал Пиерто Бадолио с телеграма от Бриндизи на 10 септември 1943 г., докато под германски натиск след окупирането на щаба му от германски войски и принуден със сила от тях командващият Единадесета италианска армия в Гърция ген.Карло Векиарели издава заповед всички италиански войски в Гърция да предадат оръжието си на германците което Гандин отхвърля заради правителствената заповед. Гандин се съгласява да изтегли част от войските на Кефалония като италианците напускат планината Кардахата и някои възлови места на острова и се концетрират около столицата на Кефалония Аргостолион и южната част на острова.В същото време ултиматума даден от Барге на Гандин изтича и съгласно това германският командир отива в щаба на италианското командване да чуе отговора на италианският генерал като му заявява че е получил заповед за разоръжаването на италианската дивизия от командира на 22 ри германски планински корпус.В същото време генерал Гандин и офицерите в дивизията организират плебисцит сред личния състав на дивизията те да решат един от три варианта със следните въпроси за бъдещето на дивизията :

  1. Дивизията „Акуи“ да не капитулира пред германците и да сражава срещу тях
  2. Дивизията да се предаде на германците
  3. Дивизията да се съюзи с германците

Всички се обявяват за първият вариант дивизията „Акуи“ да да не капитулира а да се сражава срещу германците на острова.

Във връзка с обявеното решение от плебисцита генерал Гандин отхвърля ултиматума на подп. Барге за капитулация и му заявява че дивизията ще се сражва срещу германците, от съседните острови идват новини че германски восйки там за разоръжили и разтреляли италиански части .В същото време германците прехвърлят крупни сили на остров Кефалония с военноморски катери, на 13 септември 1943 г. италиански артилерийски батареи по заповед на своите командири откриват огън по 5 германски катера и 2 кораба които потопяват и загиват множество германски войници и офицери. Сутринта на 15 септември 1943 г. германски самолети „Юнкерс 87 щука“ подлагат Кефалония на ожесточени бомбардировки. В отгвор италианските войски конратаатакуват германските части и взимат в плен 400 германци. На 17 септември 1943 г. германците прехвърлят на острова 1ва планинска дивизия заедно с I/724 егерски батальон от 104-та планинска дивизия командван от майор Харалд Фон Хиршвелд проявили се в зверства срещу мирно гръцко население в Епир месец преди да дойдат на Кефалония, които започват операции срещу италианците, а гемрански самолети разпръскват листовки над италианците с призив да капитулират. Италианските войски се бият самоотвержено срещу германците но след седмица патроните им свършват, а на молбите на генерал Гандин за помощ италианското правителство на Бадолио в Бриндизи не дава никакъв отговор.200 самолета на италианските ВВС базиран в Лече в южна Италия и верни на Бадолио са готови да се притекат на помощ на италианците в Кефалония съгласно заповед на маршал Бадолио, но англо-американците от съюзната контролна комисия по примирието с Италия отказват да дадат съгласие за това по предлог че италианските самолети могат да се присъединят към германците. Така дивизията „Акуи“ остава сама на острова срещу германските сили. Гръцките партизани от ЕАМ и ЕЛАС масово отказват подкрепа с оръжие и личен състав на италианските войски, но недостига на оръжие изчерпва последните запаси, след което на 22 септември 1943 г. германските войски превземат острова а италианците, загубили в боевете 1315 души са принудени да се предадат в плен, доакто малка част италиански офицери и войници тръгват с гръцките партизани на острова в горите. Общо в бойните действия загиват 1200 италианци и 300 германци. След Втората световна война престъпленията на германците срещу италианците на Кефалония са обект на съдебно преследване от организирания Нюрнбергски процес 1945 – 1946 г., и от военни съдилища в Италия срещу германски военнопрестъпници.

Разстрел[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно заповед на германското върховно главно командване OKW „италианците войници и офицери заради предателство не трябва да се взимат в плен, а да се разстрелват на място“. На 23 септември 1943 г. започват екзекуциите на италианските войници и офицери от дивизията „Акуи“ чрез разстрел от германски части. Първоначално били растрелвани с картечници още след пленяването им всички италианци, предали се в плен. Зверствата са толкова ожесточени, че това предизвиква възмущение сред част от германците като баварска войскова група възразява срещу това, но получва заплаха от подп. Барге за техен разстрел. В последствие италианските войници и офицери са разстрелвани на връх Свети Теодор в Кефалония на групи по 8 души. Разстреляни са генерал Антонио Гандин и 137 италиански офицери по обвинение в предателство към германците, а след тях още хиляди италиански офицери и войници. Общо 8400 италинци са разстреляни на остров Кефалония. Труповете на разстреляните италианци са изгаряни след заливане с бензин. Останалите италиански войници и офицери са въдворени в лагери на острова за принудителен труд. През октомври 1944 г. италианските пленници, заедно с гръцки партизани и избягали при партизаните италиански войскови групи освобождават Кефалония от германска окупация, а италианците се завръщат в родината си, а малка група остава на острова.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В памет на италианските войски разстреляни на острова всяка година италианското правителство и гръцкото правителство организират чествания с церемонии с военни почести пред паметника на загиналите италиански войници и офицери на Кефалония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • 1.Jump up ^ An Italian Infantry Division normally consisted of two Infantry Regiments (three Battalions each), an Artillery Regiment, a Mortar Battalion (two companies), an Anti Tank Company, a Blackshirt Legion (Regiment of two Battalions). Each Division had only about 7,000 men, The Infantry and Artillery Regiments contained 1,650 men, the Blackshirt Legion 1,200, each company 150 men.[16]
  • 2. Р. Баталия, „Кратка история на италианската съпротива“, София 1984 г.
  • 3. Alfio Caruso, Italiani dovete morire, Longanesi, 2000, ISBN 978-88-304-1843-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „33rd Infantry Division Acqui“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.