Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 12 февруари 1900 – 1918
май 1919 – 27 юли 1919
5 юни 1937 – декември 1944
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Лом (12 февруари – 23 април 1900)
Видин (23 април 1900 – 1903)
Оряхово (1903 – декември 1944)
Марш

Козлодуйски марш

(марш на 36-ти Козлодуйски полк)

Юначен дух се в нази крий,
за родний край се бихме ний.
За тоя хубав майски кът,
с дела зачудихме светът!

С усмивка мряхме в бой жесток –
Родината ни – скъп залог –
я тъпчеше коварен враг,
но днес е той под наший крак.

При Тимок, Роглево сред кръв
летеше наший пол най-пръв!
Блювановац, Алия в прах
обърнахме със горд замах.

Духът на Ботев вижда, чуй
за горди полк на Козлудуй,
узна от подвига светът,
как лаври славно се берат.

Родино мила, ти си нам
живот и майка, бог и храм,
за който всичко ще дадем,

и с гордост ще за теб да мрем.

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е формиран в Лом под името Дванадесети пехотен резервен полк на 12 февруари 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 23 май 1899 г. се премества във Видин.[1] Съгласно указ №84 от 29 декември 1903 година полкът се развръща от една в две дружини и се преименува на 36 пехотен козлодуйски полк. Част е от състава на 2-ра бригада на 6 пехотна бдинска дивизия. Установява се на гарнизон в Оряхово.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран през септември 1912 година във връзка с участието му във Балканската война (1912 – 1913) и от дву дружинен става четири дружинен. В началото на Балканската война съставът на полка наброява 4671 човека.[3] Участва в боевете за Кавакли, Люлебургас и Чаталджа. [2][1]

След сключването на Лондонския мир на 17 май 1913 г. полкът с цялата 6-та пехотна бдинска дивизия се прехвърля на запад от Чаталджа към Македония. Установява се в района на град Струмица. Тук дивизията е разделена. 36-ти пехотен козлодуйски полк е насочен към град Щип към района, в който е разположена 8-ма пехотна тунджанска дивизия. по време на Междусъюзническата война воюва при Струмица и Хамзали, при Пехчево и с. Дубочица.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1915 година полкът е мобилизиран във връзка с участието му в Първата световна война (1915 – 1918).[2] Влиза в състава на 2-ра бригада от 6 пехотна бдинска дивизия. На 28 септември 1916 влиза в състава на 2-ра бригада от Сборната дивизия, заедно с 35-ти, 53-ти, 6-ти, 82-ри пехотни полкове, 11-ти и 6-ти маршеви полкове, 3-ти и 4-ти конни полкове, сборен артилерийски, тежък артилерийски и 2-ри артилерийски полк и пионерна дружина. Сражава се в Добруджа през 1916 в състава на Трета армия и на Македонския фронт през 1917. Участва в атака на Кубадинската позиция.[4]

На 20 октомври 1918 година 1-ва, 2-ра и 3-та дружина остават в заложничество, а 4 се завръща в България и е демобилизирана.[2][1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 75
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5220
Коне: 644 Обикновени: 85
Товарни: 368
Специални: 4
Пушки и карабини: 4537
Картечници: 4

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е формиран отново през май 1919 година от 36 пехотна допълваща дружина, но съгласно предписание №2781 от 27 юни 1919 е разформирован, като от кадъра му се формира 3-та дружина на 3-ти пехотен бдински полк. На основание царска заповед №25 от 5 юни 1937 година 2-ра дружина от 4 пехотен плевенски полк се преименува на 36 пехотна козлодуйска дружина, която през август 1938 се развръща в полк.[2][1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941) в района на Елхово, след което от 1942 до 1943 г. е в състава на 1-ви български окупационен корпус. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 9 пехотна плевенска дивизия.[2][1]

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е демобилизиран през декември 1944 година. Към него се числи и Гвардейската дружина от Оряхово

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети пехотен резервен полк (12 февруари 1900 – 29 декември 1903)
  • Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (29 декември 1903 – 27 юли 1919)
  • Тридесет и шести пехотна козлодуйски дружина (5 юли 1937 – август 1938)
  • Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (август 1938 – декември 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Майор Иван Петров от 1903
Подполковник Хараламби Янакиев от 1904
Полковник Спас Чилингиров към 1904
Полковник Станчо Радойков 1912 – 1913
Полковник Константин Гладичев 1915 – 1917
Подполковник Стефан Соларов Първа световна война
Подполковник Йосиф Шишков Първа световна война
Полковник Георги Шкодрев 1941 – 1942?
Полковник Павел Панов 12 май 1942 – 1945
Майор Борис Иванов
Кирил Граменов 1947

Други командириː подполковник Димитър Николов

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • На 30 октомври е бойният празник на 36-ти пехотен Козлодуйски полк.
  • В началото на 20-ти век, след като завършва военна гимназия, в редовете на 36-ти пехотен Козлодуйски полк служи бъдещият военен пилот полковник Радул Милков, извършил по-късно – на 16 октомври 1912 г., първия разузнавателен полет в историята на българската авиация.
  • По време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война в редовете на 36-ти пехотен Козлодуйски полк е служил бъдещият политически и военен деец генерал-лейтенант Фердинанд Козовски.
  • От 1931 до 1958 във военния духов оркестър към 36-ти пехотен Козлодуйски полк е бил назначен големият български композитор Дико Илиев. Това е най-плодотворния период от творчеството му и там той създава легендарните хора „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Варненско хоро“, „Оряховска идилия“, „Дайчово хоро“, „Селски празник“, правото хоро „Александрийка“, „Добруджанско право хоро“, пайдушкото хоро „Народна душа“, и много други хора̀ и маршове. Особено благотворно влияние за израстването му изиграва диригентът на оркестъра подпоручик Александър Вейнер – чех по произход. Дико Илиев участва в първата фаза на Втората световна война в редовете на 36-ти пехотен козлодуйски полк като щабс-тръбач.
  • На 27 юни 1942, в чест на падналите войници от 36-ти пехотен Козлодуйски полк в Добричката епопея, по време на Първата световна война, село Осман факъ (Добричка община) е преименувано на Козлодуйци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ДВИА, ф. 85, История на фондообразувателя
  2. а б в г д е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 60
  3. Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. София, Анжела, 2005. ISBN 954-90587-2-7. с. 28.
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  • Централен военен архив, ф.85, а.е.350
  • Крапчански, В., Христов, Г., Възелов, Д., Скачоков, И., „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на Българската армия от 1878 до 1944 г.“, София, 1961, Държавно военно издателство
  • Тодоров, Т., Александрова, Я., „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945“, София, 1977, Военно издателство, Том 2, стр. 60
  • Въчков, А., „Балканската война 1912 – 13“, 2005, Издателство „Анжела“, ISBN 954-90587-2-7, стр. 28
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 108 и 359