Тримата философи
| Тримата философи | |
 | |
| Художник | Джорджоне |
|---|---|
| Година | 1508 – 1510 година |
| Техника | маслени бои върху платно |
| Размери | 123 × 144 cm |
| Изложена | Музей на историята на изкуството, Виена |
| Тримата философи в Общомедия | |
Тримата философи е картина от италианския ренесансов художник Джорджоне. Той я рисува по поръчка, като я завършва през 1509 г., една година преди смъртта си. Впоследствие тя е доработена от Себастиано Венециано. Името идва от описание, направено десетина години по-късно: „Платно с маслени бои, представящо природна картина и трима философа, двама прави и третият седнал, гледащи към светлината“.[1] Едно копие, направено в началото на 17 век, показва, че форматът ѝ по-късно е бил променен[2], като балансът на композицията е нарушен.
Картината се съхранява във виенския музей за художествена история.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Вдясно от центъра са разположени три фигури на мъже в различни възрасти и облечени според три различни култури. Първият отдясно е най-възрастният, с дълга брада, юдей или грък, носещ златисто жълта дреха. Държи пергел и ръкопис, на който личи астрономическа диаграма и трудночетим надпис. До него стои арабин на средна възраст с червена дреха. Най-младият, облечен със зелено, гледа на ляво, като държи пергел и екер. В лявата страна на картината е изрисувана скала или може би пещера. На заден план централно се вижда пейзаж със зеленина и недалечна постройка и по-нататък – хоризонт. Над него е изрисувано сияние, сякаш от залязващо слънце, при все че картината недвусмилено е осветена от противоположната страна, със съответно разположение на сенките.
Тълкуване
[редактиране | редактиране на кода]Доколкото липсва съгласие както за изобразените персонажи, така и на представеното действие, общоприето разбиране на картината няма. Правени са опити нейното тълкуване да бъде обвързано с религиозната митология, но също и с исторически факти.[3] Една традиционна интерпретация предполага темата за тримата влъхви, в някакъв ренесансов вариант. Друга по-общо вижда представители на трите монотеистични религии – юдаизъм, ислям, християнство.[4]
Аугусто Джентили тълкува картината с астрологически символизъм, като изобразяваща обвързването на религиите с конюнкци на Юпитер и Сатурн. Подобна конфигурация е имало в 1504 г., когато е имало и слънчево затъмнение, което, предполагаемо, е знак за промяна. Така с оглед на настроенията в реформиращата се Европа се стига до предвещаване на Антихриста.[5]
В една лаконична бележка от началото на 20 век английският критик Джордж Уилямсон, преповтаряйки казаното от Франц Викхоф, пише за картината: „тя представлява Евандър и сина му Палас, които показват на Еней бъдещия Рим“.[6] Според други изследователи, фигурите са цар Хирам Първи, Соломон и Хирам Абиф, които обсъждат изграждането на Соломоновия храм.[7]
Приемайки заглавието за значим елемент, е било предположено, че картината представя Платон и двама последователи пред пещера.[8]
Според една по-нова интерпретация, предложена от Карин Зелени, представени са Питагор и двамата му учители, Ферекид и Талес. Ферекид от Сирос е бил смятан за сириец, а за Талес, като произхождащ от Близкия Изток, е оставала възможност да е юдей.[9] Рентгенографски анализ показва, че старецът първоначално е бил нарисуван с корона, подходяща за Моисей или Соломон.
При все че е исторически обоснована, хипотезта на Зелени е била коригирана с предположения, че фигурите са на Леонардо да Винчи, Авероес и Питагор или на Питагор, Авероес и Аристарх Самоски.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Marcantonio Michiel, Notizie d’opere di disegno, (ръкопис, Венеция); англ. прев. G. C. Williamson, ed., (1903), The Anonimo. Notes on Pictures and Works of Art in Italy Made by an Anonymous Writer in the Sixteenth Century, (trans. Paolo Mussi), London: George Bell and Sons, p102 /anonimonotesonpi00michuoft
- ↑ Копие направено в 17 в. от Дейвид Тиниърс (D.Teniers) младши, вж. [1] Архив на оригинала от 2012-05-11 в Wayback Machine.; вж. също Gombrich E., A note on Giorgione's 'ThreePhilosophers' Burlington Magazine, 128 (1986), p. 488 [JSTOR]
- ↑ Разнообразни тълувания се предлагат от края на 19 век, което продължава и по настоящем; към днешна дата са предложени около десетина теми и няколко дузини различни идентификации, вж. Salvatore Settis, La tempesta interpretata. Giorgione, i committenti il soggetto, Einaudi, 1978
- ↑ вж. Salvatore Settis; Simona Cohen, A new perspective on Giorgione's „Three Philosophers“ , Gazette des Beaux Arts, 126 (1995): с. 53 – 64
- ↑ Gentili A., Giorgione, Giunti Editore (coll. Dossier d'art), 1999, (Googlebooks)
- ↑ G. C. Williamson; S. Settis, op.cit.
- ↑ MacLennan N. and Kilpatrick R., King Solomon & the Temple Builders: A Biblical Reading of Giorgione`s Painting „The Three Philosophers“, Heredom 9(2001)
- ↑ Препратката не изглежда особено убедително, ако се помни съчинената от Платон алегория за пещерата (вж. Държавата, 514a)
- ↑ Zeleny K., The Giorgione Code, Kunsthistorisches Museum Papers [2] Архив на оригинала от 2013-12-02 в Wayback Machine.
- ↑ вж. съответно Keim F., Die Entdeckung der Jupitermonde, 2009, Frankfurt am Mein: Peter Lang Verlag, и Schürz R., Der Geist der Renaissance in der Venezianischen Malerei (Privatdr.), 2007