Тримата философи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тримата философи
Giorgione 029.jpg
Джорджоне
Година 1508 – 1510 година
Техника маслени бои върху платно
Размери 123 × 144 cm
Изложена Музей на историята на изкуството, Виена
Тримата философи в Общомедия

Тримата Философи е картина от италианския ренесансов художник Джорджоне. Той я рисува по поръчка, като я завършва през 1509 г., една година преди смъртта си. Впоследствие тя е доработена от Себастиано Венециано. Името идва от описание направено десетина години по-късно: „Платно с маслени бои, представящо природна картина и трима философа, двама прави и третият седнал, гледащи към светлината“[1]. Едно копие направено в началото на 17 век показва, че форматът ѝ по-късно е бил променен[2], като балансът на композицията е нарушен.

Картината се съхранява във виенския музей за художествена история.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В дясно от центъра са разположени три фигури на мъже в различни възрасти и облечени според три различни култури. Първият от дясно е най-възрастният, с дълга брада, юдей или грък, носещ залтисто жълта дреха. Държи пергел и ръкопис, на който личи астрономическа диаграма и трудночетим надпис. До него стои арабин на средна възраст с червена дреха. Най-младият, облечен със зелено, гледа на ляво, като държи пергел и екер.В лявата страна на картината е изрисувана скала или може би пещера. На заден план, централно, се вижда пейзажа със зеленина и недалечна постройка и по-нататък – хоризонт. Над него е изрисувано сияние, сякаш от залязващо слънце, при все че картината недвусмилено е осветена от противоположната страна, със съответно разположение на сенките.

Тълкуване[редактиране | редактиране на кода]

Доколкото липсва съгласие както за изобразените персонажи, така и на представеното действие, общоприето разбиране на картината няма. Правени са опити нейното тълкуване да бъде обвързано с религиозната митология, но също и с исторически факти[3]. Една традиционна интерпретация предполага темата за тримата влъхви, в някакъв ренесансов вариант. Друга, по-общо, вижда представители на трите монотеистични религии – юдаизъм, ислям, християнство[4].

Аугусто Джентили тълкува картината с астрологически символизъм, като изобразяваща обвързването на религиите с конюнкци на Юпитер и Сатурн. Подобна конфигурация е имало в 1504 г., когато е имало и слънчево затъмнение, което, предполагаемо, е знак за промяна. Така с оглед на настроенията в реформиращата се Европа се стига до предвещаване на антихриста.[5].

В една лаконична бележка от началото на 20 век английският критик Джордж Уилямсон, преповтаряйки казаното Франц Викхоф, пише за картината: „тя представлява Евандър и сина му Палас, които показват на Еней бъдещия Рим“ [6]. Според други изследователи, фигурите са Цар Хирам Първи, Соломон и Хирам Абиф, които обсъждат изграждането на Соломоновия храм[7].

Приемайки заглавието за значим елемент, е било предположено, че картината представя Платон и двама последователи пред пещера[8].

Според една по-нова интерпретация, предложена от Карин Зелени, представени са Питагор и двамата му учители, Ферекид и Талес. Ферекид от Сирос е бил смятан за сириец, а за Талес, като произхождащ от близкия изток, е оставала възможност да е юдей[9]. Рентгенографски анализ показва, че старецът първоначално е бил нарисуван с корона, подходяща за Моисей или Соломон.

При все че е исторически обоснована, хипотезта на Зелени е била коригирана с предположения, че фигурите са на Леонардо да Винчи, Авероес и Питагор или пък на Питагор, Авероес и Аристарх от Самос[10].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marcantonio Michiel, Notizie d’opere di disegno, (ръкопис, Венеция); англ. прев. G. C. Williamson, ed., (1903), The Anonimo. Notes on Pictures and Works of Art in Italy Made by an Anonymous Writer in the Sixteenth Century, (trans. Paolo Mussi), London: George Bell and Sons, p102 /anonimonotesonpi00michuoft
  2. Копие напревено в 17 в. от Дейвид Тиниърс (D.Teniers) младши, вж. [1]; вж. също Gombrich E., "A note on Giorgione's 'ThreePhilosophers' " Burlington Magazine, 128 (1986), p. 488 [JSTOR]
  3. Разнообразни тълувания се предлагат от края на 19 век, което продължава и по настоящем; към днешна дата са предложени около десетина теми и няколко дузини различни идентификации, вж. Salvatore Settis, La tempesta interpretata. Giorgione, i committenti il soggetto, Einaudi, 1978
  4. вж. Salvatore Settis; Simona Cohen, A new perspective on Giorgione's „Three Philosophers“ , Gazette des Beaux Arts, 126 (1995): pp. 53 – 64
  5. Gentili A., Giorgione, Giunti Editore (coll. Dossier d'art), 1999, (Googlebooks)
  6. G. C. Williamson; S. Settis, op.cit.
  7. MacLennan N. and Kilpatrick R., King Solomon & the Temple Builders: A Biblical Reading of Giorgione`s Painting „The Three Philosophers“, Heredom 9(2001)
  8. Препратката не изглежда особено убедително, ако се помни съчинената от Платон алегория за пещерата(вж. Държавата, 514a)
  9. Zeleny K., The Giorgione Code, Kunsthistorisches Museum Papers [2]
  10. вж. съответно Keim F., Die Entdeckung der Jupitermonde, 2009, Frankfurt am Mein: Peter Lang Verlag, и Schürz R., Der Geist der Renaissance in der Venezianischen Malerei (Privatdr.), 2007