Тринадесети пехотен рилски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тринадесети пехотен рилски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 31 август 1886 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Кюстендил
Годишнини 13 февруари
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Никола Бочев
Ген. Панайот Сантурджиев

13 пехотен рилски полк е създаден през 1886 г. на основата на Втори пехотен струмски полк, който е разформирован заради участието си в преврата срещу княз Александър Батенберг.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тринадесети пехотен рилски полк е формиран под името Тринадесети пеши рилски полк с указ №186 от 31 август 1886 г., от състава на разформирования 2-ри пеши струмски полк.[1]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) 13-ти пехотен рилски полк е в състава на 7 пехотна Рилска дивизия и се намира на фронта в Македония, в райна на Кочани, Щип, Царево село, Струмица, Демир Хисар и Кукуш. В края на есента и началото на зимата на 1912 г. дивизията е преместена на фронта срещу Цариград. Полка първоначално е разположен край Дедеагач, а към средата на януари е прехвърлен на фронта край Булаир. Полкът участва в страховития бой при Булаир като подпомага 22 пехотен Тракийски полк.

Междусъюзническа война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Междусъюзническата война полкът води боеве срещу сърбите при селата Тахон, Райчани и Гърляни. На 18 юни 1913 година, след като българското командване заповядва прекратяване на огъня, полкът е нападнат от сръбски части и претърпява големи поражения, като дава и много пленени.[2][3]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 7 пехотна рилска дивизия.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 58
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5724
Коне: 879 Товарни коли: 440 Пушки и карабини: 4428
Картечници: 4

!3 полк срещу сърбите и французите при височините Проклетия, Модрика и селата Крива фея, Несвърта, Сливница, Островец и Боровик и др.

На 15 април 1917 от четвъртите дружини на 13 пехотен рилски, 14 пехотен македонски и 26 пехотен пернишки полк се формира 84 пехотен полк, а на 16 май 1917 заедно с Допълняющия македонски полк влизат в състава на новосформираната Втора окупационна бригада.[4]

Полкът е демобилизиран е през октомври 1918 година.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През месец декември 1921 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 13 пехотна рилска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 13 пехотна рилска дружина и 5 кюстендилска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е в подчинение на Първи български окупационен корпус. Взема участие в двете фази на заключителният етап на войната в състава на Единадесета пехотна дивизия с която участва при Страцин, Куманово, река Пчиня и Драва.[1]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон се формира 13 пехотна допълваща дружина, която се разформира съгласно служебно писмо №175 от 24 февруари 1945 година. От състава на 13 пехотна допълваща дружина, Народоосвободителна бригада „Георги Димитров“ и Партизански отряд „Димитър Каляшки“ се формира 13-и пехотен рилски гвардейски полк. Неговото военновременно формирование е намиращият се на фронта 13-и пехотен рилски полк.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Тринадесети пеши рилски полк (1886 – 1893)
  • Тринадесети пехотен рилски полк (1893 – 1920)
  • Тринадесета пехотна рилска дружина (1920 – 1928)
  • Тринадесети пехотен рилски полк (1928 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Никола Бочев 1 септември 1886 – 26 ноември 1888
2. Майор Никола Антикаров 26 ноември 1888 – 7 октомври 1890
3. Майор Михаил Вълков 9 октомври 1890 – 22 януари 1893
4. Подполковник Иван Пенев 22 февруари 1893 – 12 януари 1903
5. Полковник Димитър Минков 12 януари 1903 – 10 януари 1904
6. Полковник Иван Паскалев 22 януари 1904 – 3 януари 1908
7. Подполковник Рашо Георгиев 4 януари 1908 – 24 март 1909
8. Полковник Никола Бояджиев 25 март 1909 – 20 юли 1909
9. Полковник Стефан Манов 15 август 1909 – 25 май 1914
10. Полковник Панайот Сантурджиев 26 май 1914 – 10 септември 1915
11. Подполковник Кръстю Киров 10 септември 1915 – 7 септември 1917
12. Полковник Жечо Йовчев 7 септември 1917 – 24 юни 1919
13. Полковник Харалампи Тишков до 24 септември 1919
14. Полковник Стоян Гашаров 24 септември 1919 – 20 юли 1920
15. Подполковник Христо Данчев 21 декември 1920 – 24 април 1921
16. Подполковник Георги Стоилков 25 септември 1921 – 17 декември 1922
17. Подполковник Владимир Ангелов 26 декември 1922 – 31 август 1923
18. Подполковник Димитър Петров 5 ноември 1923 – 3 септември 1924
19. Подполковник Иван Тодоров 4 септември 1924 – 3 юни 1925
20. Полковник Захари Доспевски 4 юни 1925 – 30 януари 1928
21. Полковник Константин Захов 1 февруари 1928 – 28 февруари 1931
22. Полковник Захари Доспевски 28 февруари 1931 – 9 юни 1934
23. Подполковник Владимир Йорданов 9 юни 1934 – 6 декември 1934
24. Полковник Никола Чолаков 20 декември 1934 – 30 март 1935
25. Полковник Александър Казаков 1 май 1935 – 10 март 1939
26. Полковник Апостол Веселков 10 март 1939 – 1939
27. Полковник Георги Младенов 1939 – 1940
28. Полковник Христо Стоянов 26 октомври 1940 – 12 май 1942
29. Подполковник Панчо Йосков 12 май 1942 – 1946

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 34-35
  2. Марков, Георги. Българското крушение 1913, София 1991, с. 83.
  3. Калонкин, Марин. Ташев, Васил Коларов - за бойните действия на 13-и пехотен рилски полк на 17 и 18 юли 1913 година (Един неизвестен досега документ), Известия на Националния военноисторически музей, том VІІІ, София 1989, с. 32-38.
  4. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]