Тринидад и Тобаго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Тринидад и Тобаго
Republic of Trinidad and Tobago
Знаме на Тринидад и Тобаго
Герб на Тринидад и Тобаго
(знаме) (герб)
Девиз: "Together we aspire, together we achieve"
в превод от английски "Заедно се стремим, заедно постигаме"
Национален химн: Forged from the Love of Liberty
Наименование на местния жител: тринидадец, тобагоец
Местоположение на Тринидад и Тобаго
География и население
Площ 5 128 km²
(на 171-2о място)
Столица Порт ъф Спейн
10°40′00″ с. ш. 61°31′00″ и. д. / 10.666667° с. ш. 61.516667° и. д.
Официален език английски
Население (оценка, 2010) 1 346 400
Гъстота на нас. 262,6 д./km²
(на 48-мо място)
Управление
Президент Антъни Кармона
Министър-председател Камла Персад-Бисесар
История
от Великобритания 31 август 1962
република от 1 август 1976
Икономика
Валута Тринидадски и тобагски долар (TTD)
Други данни
Код по ISO TT
Интернет домейн .tt
Телефонен код +1-868

Тринидад и Тобаго (на английски: Trinidad and Tobago; на испански: Trinidad y Tobago; френски : Trinité-et-Tobago) е държава от Карибския басейн, близо до бреговете на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Столица е град Порт ъф Спейн.

История[редактиране | edit source]

Тринидад и Тобаго са били обитавани от местното американско население – индианци. Тринидад е бил първо населен в предаграрния архаичен период преди 7000 години. В периода преди европейската колонизация Тринидад е бил окупиран от произхождащо от араваки племе. Индианското име на Тринидад било Каири или Айри, което в превод означава “Страната на колибрите”.

Христофор Колумб е първият европеец, посетил островите през 1498 г. Той нарича острова “Светата троица” (Тринидад). Тридесет и четири години по-късно стават испанска колония, като от 1717 г. са подчинени на вицекралство Нова Гранада. През 1797 г. Тринидад е завладян от Великобритания, а през 1802 г. официално става британска колония. От 1814 г. Тобаго става британска колония. Административно обединение на двата острова се извършва през 1889 г. и едва през 1950 г. на Тринидад и Тобаго е предоставено вътрешно самоуправление. От 1958 г. са включени в Западноиндийската федерация. На 31 август 1962 г. са провъзгласени за независима държава в рамките на Общността. 1976 - Тринидад и Тобаго става република, страната е член на ООН от 1962 г. Името на острова Тобаго се предполага, че произхожда от английската дума за тютюн “tobacco”, въпреки че произношението на английската дума е тъбейкоу.

География[редактиране | edit source]

Релефът на острова е смесица от планини и равнини. Най-високата точка в страната се намира в северната ѝ област - 940 м надморска височина. Климатът е тропичен с два годишни сезона. Сухият сезон е през първите 6 месеца, а дъждовният (известен още като ураганен) през втората половина на годината.

  • Главни пристанища: Порт ъф Спейн, Скарбъроу, Тембладора, Пойнт а Пиер, Пойнт Лисас.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Тринидад и Тобаго е република с двукамарен парламент. Държавният глава е президент, в момента Джордж Ричардс. Президентът се избира чрез гласуване от избирателна колегия, в която са представени и двете камари на парламента (сенат и камара на представителите).

Министър-председателят се избира от президента. Обикновено това е човек, който се ползва с добро име в камарата на представителите и/или е лидер на партията, събрала най-голям брой гласове на последните избори. Тринидад и Тобаго е активен член на Карибската общност (CARICOM).

Административно деление[редактиране | edit source]

Тринидад

Административно острова е разделен на 9 региона (графства) и 5 общини.

Региони (графства):

Градовете със статут на общини:

Исторически Тринидад е бил разделен на 8 енории със самостоятелно управление, но под обща опека на Сейнт Дейвид:

  • Карони
  • Маяро
  • Нарива
  • Сейнт Андрю
  • Сейнт Дейвид
  • Сейнт Джордж
  • Сейнт Патрик
  • Виктория

Тобаго

Островът има статут на самостоятелна територия. Административно е разделен на 7 енории.

Енории:

  • 1. Енория Сейнт Андрю
  • 2. Енория Сейнт Дейвид
  • 3. Енория Сейнт Джордж
  • 4. Енория Сейнт Джон
  • 5. Енория Сейнт Мери
  • 6. Енория Сейнт Патрик
  • 7. Енория Сейнт Пол

Население[редактиране | edit source]

По-голяма част от населението живее в главните градове на страната. Трите най-големи града в Тринидад са: Порт ъф Спейн, Сан Фернандо и Чагуанас. Най-големият на Тобаго е Скарборуг. Населението на страната е изключително многообразно, като основни групи са потомците на индийски преселници и негрите. В страната има многобройна китайска и арабска (от Сирия и Ливан) общности. Значителен е броят на мигрантите от други карибски острови, както и от Латинска Америка, по-специално Венецуела. По отношение на изповядваната религия испанското присъствие е оказало решаваща рола: католици - 34%, протестанти - 15%, индуисти - 25%.

Икономика[редактиране | edit source]

Брутният вътрешен продукт на Тринидад и Тобаго за 2000 г. е 11,2 млрд. щ.д. от който: селско стопанство 2%, промишленост 44%, услуги 54%. Характерен за страната е нефтодобивът и нефтопреработването, както и природният газ. Сравнително развити са химическата, нефтохимическата, хранително-вкусовата, строителната, металообработващата и полиграфическата промишленост. В селското стопанство се отглеждат захарна тръстика, банани, цитрусови култури, ананаси, какао, кафе, тютюн, ориз, кокосова палма, но животновъдството е слабо развито с изключение на риболова. Интересен факт е, че в страната няма жп линии. Пътищата са с обща дължина от 8320 км. Изградени са 1051 км петролопроводи, 904 км газопроводи и 6 летища. Страната разполага с 2439 бр.р.т. търговски флот. Износ: 3,2 млрд. щ.д. за 2000 г. - петрол и петролни продукти, химикали, стоманени продукти, торове, захар, какао, кафе, цитруси, цветя (САЩ, държавите от Карибския басейн, Централна и Южна Америка, Европейският съюз). Внос: 3 млрд. щ.д за 2000 г. - машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, хранителни продукти, животни (САЩ, Латинска Америка, Европейският съюз, Япония).

Култура[редактиране | edit source]

Празници[редактиране | edit source]

Дата Наименование Забележка
1 януари Нова година
Променлив Карнавал Понеделник и вторник преди първия ден на великите пости
Променлив Ейд-ул-Фитр (Eid-ul-Fitr)
Променлив Великден Разпети петък
30 март Spiritual Baptist/Shouter Liberation Day Първата страна в света, която признава Свръхестествената баптистска вяра
Променлив Христово тяло
30 май Ден на пристигането на индийците (Indian Arrival Day)
19 юни Ден на труда
1 август Ден на освобождението
31 август Ден на независимостта
24 септември Ден на Републиката
Променлив Дивали Индуски празник
25 декември Коледа
26 декември Ден на бокса

Външни препратки[редактиране | edit source]